80 години от първите присъди на Народния съд. България почита жертвите на комунизма
Десетки жители сервираха цветя пред Мемориала на жертвите на комунистически режим в София в събота. На 1 февруари 2025 г . България отбелязва Деня на благодарност и респект към жертвите на режима, който е на власт сред 1944 и 1989 година
На тази дата се навършват и 80 години от първите присъди на по този начин наречения Народен съд. Той е основан през 1944 година
Въпреки че оповестената му цел е да подведе под отговорност политиците, които са довели до присъединяване на България във Втората международна война, той служи за очистване на политическия, военния и част от интелектуалния хайлайф в страната.
![Разстрел или пожизнен затвор. Как Народният съд прочисти несъгласните с комунизма]( "Разстрел или пожизнен затвор. Как Народният съд прочисти несъгласните с комунизма")
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
На 1 февруари 1945 година Първият състав на Народния съд осъжда на гибел десетки представители на политическото и военно управление на България.
Екзекутирани са 67 депутати и 22-ма министри, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници, както и регентите на малолетния тогава цар Симеон Втори . Сред наказаните политици са министър-председателите Богдан Филов, Иван Багрянов и Добри Божилов .
Присъдите са изпълнени в нощта против 2 февруари.
Денят на респект към жертвите на комунизма се отбелязва с решение на Министерския съвет от 20 януари 2011 година по предложение на президентите Желю Желев (1990-1997 г.) и Петър Стоянов (1997-2002 г.).
Сега на гала пред Мемориала на жертвите на комунистически режим в София се събраха десетки жители и политици. Беше отслужена и панахида.
По-рано евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев, който участва на поклонението, дефинира датата като " черен ден за нашето Отечество, белязал унищожаването на политическия, боен, научен и стопански хайлайф на България ".
Съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков от своя страна разгласява позиция, в която прикани да " не забравяме тази част от историята ни, с цел да не позволим сходни събития да се повторят в нашата татковина още веднъж ".
Действащият сред декември 1944 година и април 1945 година ексклузивен съд арестува 28 630 души и издава 9155 присъди. От тях 2730 са смъртни присъди, 1305 - за пожизнен затвор, а останалите - за затвор от 1 до 20 години.
На 1 февруари 1945 година, по време на протест пред Съдебната палата в София, са оповестени смъртните присъди на наказаните от Първи и Втори състав на Народния съд - регенти, министрите дружно с министър-председателите в пет държавни управления - от 11 февруари 1940 година до 8 септември 1944 година, дворцовите съветници - 51 души, народните представители от 25-ото Обикновено национално заседание - 129 души, и други цивилен и военни лица.
В цялата страна са формирани 135 процеса с сбор на подсъдимите 11 122 души. Оправдани са 1516 души, а против 451 души делата са прекъснати, напомня Българска телеграфна агенция. През 1996 година Върховният съд анулира присъдите от 1 февруари 1945 г.
На тази дата се навършват и 80 години от първите присъди на по този начин наречения Народен съд. Той е основан през 1944 година
Въпреки че оповестената му цел е да подведе под отговорност политиците, които са довели до присъединяване на България във Втората международна война, той служи за очистване на политическия, военния и част от интелектуалния хайлайф в страната.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
На 1 февруари 1945 година Първият състав на Народния съд осъжда на гибел десетки представители на политическото и военно управление на България.
Екзекутирани са 67 депутати и 22-ма министри, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници, както и регентите на малолетния тогава цар Симеон Втори . Сред наказаните политици са министър-председателите Богдан Филов, Иван Багрянов и Добри Божилов .
Присъдите са изпълнени в нощта против 2 февруари.
Денят на респект към жертвите на комунизма се отбелязва с решение на Министерския съвет от 20 януари 2011 година по предложение на президентите Желю Желев (1990-1997 г.) и Петър Стоянов (1997-2002 г.).
Сега на гала пред Мемориала на жертвите на комунистически режим в София се събраха десетки жители и политици. Беше отслужена и панахида.
По-рано евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев, който участва на поклонението, дефинира датата като " черен ден за нашето Отечество, белязал унищожаването на политическия, боен, научен и стопански хайлайф на България ".
Съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков от своя страна разгласява позиция, в която прикани да " не забравяме тази част от историята ни, с цел да не позволим сходни събития да се повторят в нашата татковина още веднъж ".
Действащият сред декември 1944 година и април 1945 година ексклузивен съд арестува 28 630 души и издава 9155 присъди. От тях 2730 са смъртни присъди, 1305 - за пожизнен затвор, а останалите - за затвор от 1 до 20 години.
На 1 февруари 1945 година, по време на протест пред Съдебната палата в София, са оповестени смъртните присъди на наказаните от Първи и Втори състав на Народния съд - регенти, министрите дружно с министър-председателите в пет държавни управления - от 11 февруари 1940 година до 8 септември 1944 година, дворцовите съветници - 51 души, народните представители от 25-ото Обикновено национално заседание - 129 души, и други цивилен и военни лица.
В цялата страна са формирани 135 процеса с сбор на подсъдимите 11 122 души. Оправдани са 1516 души, а против 451 души делата са прекъснати, напомня Българска телеграфна агенция. През 1996 година Върховният съд анулира присъдите от 1 февруари 1945 г.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ