Росица Велкова: Ще предложим т.нар. удължителен закон, който удължава действието на бюджетните закони от 2022 г.
Ще предложим така наречен удължителен закон, който удължава действието на бюджетните закони от 2022 година, за обезпечаване на опция за осъществяване на заплащания до приемането на бюджетните закони за 2023 година с политики, препоръчани от постоянен кабинет.
Това анонсира министърът на финансите Росица Велкова по време на чуване в Народното събрание за осъществяването на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година и за плана на служебното държавно управление за държавния бюджет за 2023 година
Министър Велкова още веднъж напомни, че МФ е създало три разновидността на проектобюджет за 2023 година Те регистрират фискалните трендове, риска от нарушение на фискалните правила по Закона за обществените финанси, поетите разходни задължения от 2022 година, както и насъбраните структурни бюджетни несъответствия в частта на разноските. Вариантите са създадени въз основа на обновената есенна макроикономическа прогноза и въз основа на предстоящото осъществяване на бюджета за тази година.
„ Вариантът на бюджет от 3 % недостиг от Брутният вътрешен продукт – този вид стяга фискалната дисциплинираност, доста разноски следва да се понижат и ние подобен бюджет не бихме внесли. Не бихме внесли и разновидността с 6,6 % недостига от Брутният вътрешен продукт, тъй като това е нарушаване на фискалните правила, на Маастрихтските критерии, и в случай че погледнем плановете на бюджети на страните членки на еврозоната, няма страна, която да е с подобен висок размер на недостиг за 2023 година Словакия е с най-голям недостиг от 6, 4 %. Ние бихме внесли така наречен удължителен закон, какъвто имаше и предходната година, който резервира действието на всички политики и всички помощи, които са за семействата и за бизнеса, размера на пенсиите, до момента в който бъде определено постоянно държавно управление, което ще може върху базовия вид, който е с 6,6 % недостиг, да модифицира бюджета по отношение на управническата си стратегия “ – разяснява финансовият министър. По думите на министъра, в случай че сме в хипотезата да няма определено постоянно държавно управление, умерено с този удължителен закон, едно служебно държавно управление ще може да извършва бюджета, както беше направено и при започване на тази година от постоянното държавно управление.
В рамките на въпросите и отговорите по време на чуването Росица Велкова отбрани параметрите за растежа на Брутният вътрешен продукт, заложен в главните макроикономически индикатори, при които е създаден базовият вид на проектобюджета за 2023 година – Брутният вътрешен продукт от 173,8 милиарда лева, с действителен напредък на Брутният вътрешен продукт от 1,6 %.
Министър Велкова изясни, че макроикономическата прогноза е създадена от експерти, които години наред създават макроикономическите индикатори. „ Не смятам, че прогнозата ни е подценена, защото след създаването на модела, по който се изготвя макроикономическата прогноза и сравнението с потреблението на данни на 14 институции, които създават макроикономически прогнози за България – от които български са Българска народна банка, Българска академия на науките и Уникредит Булбанк, прогнозата за растежа на Брутният вътрешен продукт за 2022 година са в диапазона 1,6 % до 3,9 % “ – сподели финансовият министър. Средната стойност при тези допускания е 2,8 %, която съответствува и с обявата на Consensus Economics от септември 2022 година Прогнозата на МФ е 2,9 % за 2022 година, а на Българска народна банка е 2,8 %. За 2023 година прогнозата за растежа на Брутният вътрешен продукт на същите тези институции са в диапазона 0,1 % до 3,8 %. Средната стойност е 2,3 %, а в обявата на Consensus Economics от октомври 2022 година е 1,9 %. Прогнозата на МФ е 1,6 %, а на Българска народна банка е 1,1 %. Ревизираните данни на Национален статистически институт са взети поради при създаването на прогнозата на МФ.
Пълния текст на чуването на министър Велкова в Народно събрание може да видите .
Това анонсира министърът на финансите Росица Велкова по време на чуване в Народното събрание за осъществяването на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година и за плана на служебното държавно управление за държавния бюджет за 2023 година
Министър Велкова още веднъж напомни, че МФ е създало три разновидността на проектобюджет за 2023 година Те регистрират фискалните трендове, риска от нарушение на фискалните правила по Закона за обществените финанси, поетите разходни задължения от 2022 година, както и насъбраните структурни бюджетни несъответствия в частта на разноските. Вариантите са създадени въз основа на обновената есенна макроикономическа прогноза и въз основа на предстоящото осъществяване на бюджета за тази година.
„ Вариантът на бюджет от 3 % недостиг от Брутният вътрешен продукт – този вид стяга фискалната дисциплинираност, доста разноски следва да се понижат и ние подобен бюджет не бихме внесли. Не бихме внесли и разновидността с 6,6 % недостига от Брутният вътрешен продукт, тъй като това е нарушаване на фискалните правила, на Маастрихтските критерии, и в случай че погледнем плановете на бюджети на страните членки на еврозоната, няма страна, която да е с подобен висок размер на недостиг за 2023 година Словакия е с най-голям недостиг от 6, 4 %. Ние бихме внесли така наречен удължителен закон, какъвто имаше и предходната година, който резервира действието на всички политики и всички помощи, които са за семействата и за бизнеса, размера на пенсиите, до момента в който бъде определено постоянно държавно управление, което ще може върху базовия вид, който е с 6,6 % недостиг, да модифицира бюджета по отношение на управническата си стратегия “ – разяснява финансовият министър. По думите на министъра, в случай че сме в хипотезата да няма определено постоянно държавно управление, умерено с този удължителен закон, едно служебно държавно управление ще може да извършва бюджета, както беше направено и при започване на тази година от постоянното държавно управление.
В рамките на въпросите и отговорите по време на чуването Росица Велкова отбрани параметрите за растежа на Брутният вътрешен продукт, заложен в главните макроикономически индикатори, при които е създаден базовият вид на проектобюджета за 2023 година – Брутният вътрешен продукт от 173,8 милиарда лева, с действителен напредък на Брутният вътрешен продукт от 1,6 %.
Министър Велкова изясни, че макроикономическата прогноза е създадена от експерти, които години наред създават макроикономическите индикатори. „ Не смятам, че прогнозата ни е подценена, защото след създаването на модела, по който се изготвя макроикономическата прогноза и сравнението с потреблението на данни на 14 институции, които създават макроикономически прогнози за България – от които български са Българска народна банка, Българска академия на науките и Уникредит Булбанк, прогнозата за растежа на Брутният вътрешен продукт за 2022 година са в диапазона 1,6 % до 3,9 % “ – сподели финансовият министър. Средната стойност при тези допускания е 2,8 %, която съответствува и с обявата на Consensus Economics от септември 2022 година Прогнозата на МФ е 2,9 % за 2022 година, а на Българска народна банка е 2,8 %. За 2023 година прогнозата за растежа на Брутният вътрешен продукт на същите тези институции са в диапазона 0,1 % до 3,8 %. Средната стойност е 2,3 %, а в обявата на Consensus Economics от октомври 2022 година е 1,9 %. Прогнозата на МФ е 1,6 %, а на Българска народна банка е 1,1 %. Ревизираните данни на Национален статистически институт са взети поради при създаването на прогнозата на МФ.
Пълния текст на чуването на министър Велкова в Народно събрание може да видите .
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ