Разпиляване на вота и гадания за политическия хоризонт
Ще ни обнадеждят или ще ни разочароват изборите в неделя?
Този въпрос към този момент звучи и наподобява като хамлетовски. За страдание ниската изборна интензивност, която сигурно ще бъде записана в края на изборния ден основава повече чувство за отчаяние, в сравнение с за вяра. Това са седми парламентарни избори за малко повече от три години и изборната интензивност към този момент е оформила явен тренд - низходящ. Това е отрицателна обстановка най-много за систематичните политически обединения. Тяхното неумение да поддържат първокласен разговор между тях и да образуват взаимни политики по основни за страната въпроси води до задълбочаване на политическата рецесия и понижава разновидностите за излаз от нея. От друга страна обстановката у нас е плодородна за популизма и антисистемността.
Колкото повече понижават разновидностите за излаз от политическата рецесия, токова повече популистките предложения към гласоподавателите ще намират електорална почва и в Народното събрание ще попадат обединения без образ, без хрумвания и без управнически умения. Така парламентарната институция, която е център на политическата система в България, става все по-малко функционална, защото все по-ограничен става програмният и управническият капацитет в нея. Българският парламент включва 240 мандата, само че тези от тях, които бъдат взети от популистки и антисистемни обединения, няма по какъв начин бъдат част от вероятно управническо уравнение. Всъщност те не биха били потребни и като съпротива, което ще рече, че изгодата от сходни феномени е доста противоречива или по-точно казано напряко липсва. Легитимното парламентарно наличие е обвързвано с ролята на ръководещи или съпротива. Ниската изборна интензивност обаче, изключително когато става дума за завършен тренд в тази посока, е делегитимиращ фактор, който е в основата на осакатяването на парламентарната институция и ограничението на нейния потенциал.
До този миг, след пролетта на 2021 година, единствено един единствен път беше открито решение за излаз от комплицираната спешна обстановка. Появата на така наречен сглобка (с всичките й недостатъци) беше единствената допустима формула, способна да донесе изгоди на страната. Тя обаче устоя едвам 9 месеца преди да се разпадне. Така останахме без небосвод що се отнася до ръководството на страната, а единственият вид това да се промени е търсенето на способи за възобновяване на сглобката. Може би не тъкмо в оня тип, само че още веднъж въз основа на парламентарно болшинство, близко по своя темперамент до предходното. Тук обаче съществува и един подобен минус, че разваленото мъчно се възвръща. Предишната сглобка се случи след доста старания и доста воля от страна на участващите обединения. И все пак животът й беше къс. Сега напъните и волята би трябвало да се удвоят, с цел да стане допустимо конституирането на ново постоянно държавно управление на страната.
На този стадий възможностите за сходно развиване не са огромни. Също по този начин обаче и не трябва да се подценяват. Каквото и да се случи ще бъде резултат от решения, взети на институционално ниво. Няма никаква възможност решението да пристигна от електоралното равнище. За това е нужна висока изборна интензивност, нещо което е немислимо в актуалната политическа обстановка в страната. Обстоятелството, че малко гласоподаватели вървят до урните, не дава опция на нито една политическа групировка да набере задоволително отдалеченост, тъй че да се оформи като явен водач на българския политически терен. Освен това има и разпад на самия избор. Той освен е дребен по своя размер, само че и прекомерно доста се разпилява сред по-малки обединения, претенденти за Народното събрание.
Това дава съображение за изказванието, че на предходните избори, както и на идните се явяват най-много две групи гласоподаватели. Първата от тях е групата на твърдите ядра. Гласоподаватели, които обичайно следват избрана политическа групировка и гласоподават постоянно за нея. Втората група са гласоподаватели, които търсят популистки и антисистемни послания, изразявани с нападателно говорене и то обвързвано с огромна проблематика от интернационален и геополитически темперамент.
Именно съществуването на тези две съществени групи гласоподаватели води до възпроизвеждането на идентични или най-малко сходни обстановки в последните мандати на Народното събрание. По-големите систематични обединения с помощта на твърдите си гласоподаватели печелят множеството парламентарни мандати. В Народното събрание попадат и по-малки обединения, с които обаче е мъчно да се влезе в връзка заради характера, който те имат, и заради упованията на гласоподавателите, които са ги изпратили в най-важната национална институция.
Така реалистичният вид за конституиране на постоянен кабинет остава единствено един - образуване на болшинство от по-големите систематични обединения, въпреки и те да са съперници една на друга. Ако сглобката се беше запазила и за идващите 9 месеца, както беше в началото планувано посредством реализиране на така наречен ротация, то в този момент политическите хоризонти нямаше да са свързани с следващите избори и гадаенето ще ли или няма да има постоянно държавно управление. Далеч по-конструктивни щяха да са тематиките от дневния ред. Например смени на управленията на регулаторите, които са с изтекли мандати, продължение на напъните за пълноправно шенгенско участие след пробива (макар и ограничен), който беше реализиран от ръководството на сглобката, стабилизиране на обществените финанси и деен разговор с Европейската комисия (ЕК) и Еврогрупата за въвеждане на еврото в нашата страна.
Ако някой е очаквал, че след края на сглобката ще се промени вотът на гласоподавателите и нови електорални групи ще се засилват по време на избори, би трябвало към този момент да е схванал, че това не се случи и че изразената наклонност на продължаващ спад на изборната интензивност ясно демонстрира, че няма и да се случи. Вероятно тъкмо заради тази причина главните систематични обединения като че ли започнаха да търсят път една към друга през последните дни от предизборната акция. По доста от въпросите те не престават да беседват на разнообразни езици, само че може би все по-ясно става, че взаимоотношение ще би трябвало да се търси, просто заради обстоятелството, че различен вид няма. Няма и да се появи, тъй като още няколко месеца в безтегловност не биха засилили нови електорални групи, тъй че да се промени гласуването, откъдето да дойдат промени на институционално равнище и да се стигне до раждането на държавно управление.
Сред евентуалните дребни участници в 51-то Народно събрание има и градивни обединения или най-малко една такава сигурно съществува. Вероятността въпреки всичко тя да остане отвън Народното събрание е огромна, даже по-голяма в сравнение с да се снабди с парламентарно посланичество. Ако въпреки всичко обаче сходна групировка се окаже част от състава на 51-то Народно събрание, то това би могло да значи цялостна смяна на парламентарния пейзаж.
Институционалният капацитет на Народното събрание би се подобрил доста, в случай че и измежду дребните парламентарни групи има такива, които отхвърлят популизма и антисистемността и залагат на градивните и прагматични връзки в границите на парламентарната институция, както и сред жителите и Народното събрание. Ако дребна групировка с градивен уклон се окаже част от идващото Народно заседание, това би било и знак, че е в ход някаква електорална динамичност. Или казано с други думи - постепенна поява на още една дейна електорална група, с изключение на към този момент упоменатите две - групата на твърдите ядра и групата на гласоподавателите, търсещи популистки и антисистемни послания.
Ако обаче такава градивна групировка измежду дребните парламентарни групи не се появи, което дано още веднъж подчертаем, е много евентуално, остава разновидността, който към този момент беше назван като най-реалистичен. Големите систематични обединения ще би трябвало да намерят директен път между тях - без медиатори и без посредници. В това е и шансът за възстановяване на равнищата на изборната интензивност. Необходимо е да се излезе от политическата рецесия, с цел да може да се възвърне доверието на жителите в политическите партии и обществените институции.
Ако сглобката беше издържала и вторите 9 месеца и се беше ориентирала към цялостен мандат, то в този момент огромна част от този път щеше да е извървян. За да се случи това е нужна решителност и политическа воля. И е по-добре те да се проявят в този момент вместо след няколко месеца. Просто тъй като в случай че продължаваме да изчакваме, ситуацията няма да се усъвършенства. Може да се утежни, само че не и да се усъвършенства. Трябва да се работи в този момент, всяко отсрочване оттук насетне е непростим риск какъвто е безсмислено да бъде поеман.
Този въпрос към този момент звучи и наподобява като хамлетовски. За страдание ниската изборна интензивност, която сигурно ще бъде записана в края на изборния ден основава повече чувство за отчаяние, в сравнение с за вяра. Това са седми парламентарни избори за малко повече от три години и изборната интензивност към този момент е оформила явен тренд - низходящ. Това е отрицателна обстановка най-много за систематичните политически обединения. Тяхното неумение да поддържат първокласен разговор между тях и да образуват взаимни политики по основни за страната въпроси води до задълбочаване на политическата рецесия и понижава разновидностите за излаз от нея. От друга страна обстановката у нас е плодородна за популизма и антисистемността.
Колкото повече понижават разновидностите за излаз от политическата рецесия, токова повече популистките предложения към гласоподавателите ще намират електорална почва и в Народното събрание ще попадат обединения без образ, без хрумвания и без управнически умения. Така парламентарната институция, която е център на политическата система в България, става все по-малко функционална, защото все по-ограничен става програмният и управническият капацитет в нея. Българският парламент включва 240 мандата, само че тези от тях, които бъдат взети от популистки и антисистемни обединения, няма по какъв начин бъдат част от вероятно управническо уравнение. Всъщност те не биха били потребни и като съпротива, което ще рече, че изгодата от сходни феномени е доста противоречива или по-точно казано напряко липсва. Легитимното парламентарно наличие е обвързвано с ролята на ръководещи или съпротива. Ниската изборна интензивност обаче, изключително когато става дума за завършен тренд в тази посока, е делегитимиращ фактор, който е в основата на осакатяването на парламентарната институция и ограничението на нейния потенциал.
До този миг, след пролетта на 2021 година, единствено един единствен път беше открито решение за излаз от комплицираната спешна обстановка. Появата на така наречен сглобка (с всичките й недостатъци) беше единствената допустима формула, способна да донесе изгоди на страната. Тя обаче устоя едвам 9 месеца преди да се разпадне. Така останахме без небосвод що се отнася до ръководството на страната, а единственият вид това да се промени е търсенето на способи за възобновяване на сглобката. Може би не тъкмо в оня тип, само че още веднъж въз основа на парламентарно болшинство, близко по своя темперамент до предходното. Тук обаче съществува и един подобен минус, че разваленото мъчно се възвръща. Предишната сглобка се случи след доста старания и доста воля от страна на участващите обединения. И все пак животът й беше къс. Сега напъните и волята би трябвало да се удвоят, с цел да стане допустимо конституирането на ново постоянно държавно управление на страната.
На този стадий възможностите за сходно развиване не са огромни. Също по този начин обаче и не трябва да се подценяват. Каквото и да се случи ще бъде резултат от решения, взети на институционално ниво. Няма никаква възможност решението да пристигна от електоралното равнище. За това е нужна висока изборна интензивност, нещо което е немислимо в актуалната политическа обстановка в страната. Обстоятелството, че малко гласоподаватели вървят до урните, не дава опция на нито една политическа групировка да набере задоволително отдалеченост, тъй че да се оформи като явен водач на българския политически терен. Освен това има и разпад на самия избор. Той освен е дребен по своя размер, само че и прекомерно доста се разпилява сред по-малки обединения, претенденти за Народното събрание.
Това дава съображение за изказванието, че на предходните избори, както и на идните се явяват най-много две групи гласоподаватели. Първата от тях е групата на твърдите ядра. Гласоподаватели, които обичайно следват избрана политическа групировка и гласоподават постоянно за нея. Втората група са гласоподаватели, които търсят популистки и антисистемни послания, изразявани с нападателно говорене и то обвързвано с огромна проблематика от интернационален и геополитически темперамент.
Именно съществуването на тези две съществени групи гласоподаватели води до възпроизвеждането на идентични или най-малко сходни обстановки в последните мандати на Народното събрание. По-големите систематични обединения с помощта на твърдите си гласоподаватели печелят множеството парламентарни мандати. В Народното събрание попадат и по-малки обединения, с които обаче е мъчно да се влезе в връзка заради характера, който те имат, и заради упованията на гласоподавателите, които са ги изпратили в най-важната национална институция.
Така реалистичният вид за конституиране на постоянен кабинет остава единствено един - образуване на болшинство от по-големите систематични обединения, въпреки и те да са съперници една на друга. Ако сглобката се беше запазила и за идващите 9 месеца, както беше в началото планувано посредством реализиране на така наречен ротация, то в този момент политическите хоризонти нямаше да са свързани с следващите избори и гадаенето ще ли или няма да има постоянно държавно управление. Далеч по-конструктивни щяха да са тематиките от дневния ред. Например смени на управленията на регулаторите, които са с изтекли мандати, продължение на напъните за пълноправно шенгенско участие след пробива (макар и ограничен), който беше реализиран от ръководството на сглобката, стабилизиране на обществените финанси и деен разговор с Европейската комисия (ЕК) и Еврогрупата за въвеждане на еврото в нашата страна.
Ако някой е очаквал, че след края на сглобката ще се промени вотът на гласоподавателите и нови електорални групи ще се засилват по време на избори, би трябвало към този момент да е схванал, че това не се случи и че изразената наклонност на продължаващ спад на изборната интензивност ясно демонстрира, че няма и да се случи. Вероятно тъкмо заради тази причина главните систематични обединения като че ли започнаха да търсят път една към друга през последните дни от предизборната акция. По доста от въпросите те не престават да беседват на разнообразни езици, само че може би все по-ясно става, че взаимоотношение ще би трябвало да се търси, просто заради обстоятелството, че различен вид няма. Няма и да се появи, тъй като още няколко месеца в безтегловност не биха засилили нови електорални групи, тъй че да се промени гласуването, откъдето да дойдат промени на институционално равнище и да се стигне до раждането на държавно управление.
Сред евентуалните дребни участници в 51-то Народно събрание има и градивни обединения или най-малко една такава сигурно съществува. Вероятността въпреки всичко тя да остане отвън Народното събрание е огромна, даже по-голяма в сравнение с да се снабди с парламентарно посланичество. Ако въпреки всичко обаче сходна групировка се окаже част от състава на 51-то Народно събрание, то това би могло да значи цялостна смяна на парламентарния пейзаж.
Институционалният капацитет на Народното събрание би се подобрил доста, в случай че и измежду дребните парламентарни групи има такива, които отхвърлят популизма и антисистемността и залагат на градивните и прагматични връзки в границите на парламентарната институция, както и сред жителите и Народното събрание. Ако дребна групировка с градивен уклон се окаже част от идващото Народно заседание, това би било и знак, че е в ход някаква електорална динамичност. Или казано с други думи - постепенна поява на още една дейна електорална група, с изключение на към този момент упоменатите две - групата на твърдите ядра и групата на гласоподавателите, търсещи популистки и антисистемни послания.
Ако обаче такава градивна групировка измежду дребните парламентарни групи не се появи, което дано още веднъж подчертаем, е много евентуално, остава разновидността, който към този момент беше назван като най-реалистичен. Големите систематични обединения ще би трябвало да намерят директен път между тях - без медиатори и без посредници. В това е и шансът за възстановяване на равнищата на изборната интензивност. Необходимо е да се излезе от политическата рецесия, с цел да може да се възвърне доверието на жителите в политическите партии и обществените институции.
Ако сглобката беше издържала и вторите 9 месеца и се беше ориентирала към цялостен мандат, то в този момент огромна част от този път щеше да е извървян. За да се случи това е нужна решителност и политическа воля. И е по-добре те да се проявят в този момент вместо след няколко месеца. Просто тъй като в случай че продължаваме да изчакваме, ситуацията няма да се усъвършенства. Може да се утежни, само че не и да се усъвършенства. Трябва да се работи в този момент, всяко отсрочване оттук насетне е непростим риск какъвто е безсмислено да бъде поеман.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ