Голям шлем сложи, голяма дума на казвай
"Ще има ли отклоняване от страна на "Турски поток " към България? Вие какво разбрахте? " Ето този въпрос, заложен през вчерашния ден от водещия на утринния блок на Би Ти Ви Антон Хекимян към ръководителя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, е най-важният след двудневното 12-часово посещаване на премиера Бойко Борисов в Москва. Защото, откакто слегне страстта от полемиката дали Борисов се е унижил пред Кремъл, или Кремъл е унижил Борисов, или пък министър-председателят е направил следващия геополитически героизъм, най-важното остава отговорът на въпроса какво се случи в Москва.
Формално там не се случи нищо. Нямаше подписани документи, нямаше взаимни договорености, подкрепени от двете страни. Нямаше детайлни диалози сред министерски делегации. Нищо, че Борисов бе взел със себе си вицепремиера Томислав Дончев, финансовия министър Владислав Горанов, министъра на енергетиката Теменужка Петкова, министрите на културата и на туризма Боил Банов и Николина Ангелкова. Това, че единствено последните двама имаха среща с съветския министър на културата Владимир Медински, а останалите и една дума не обелиха в Москва, е показателно за неналичието на детайлности в най-важната част на двустранния разговор - съдействието в енергетиката.
Ако Борисов не беше сглупил да каже на взаимната конференция с президента Владимир Путин "Турски поток " твърдо влиза у нас ", нямаше да се постанова представителят на Кремъл Дмитрий Песков да го опровергава, че двамата водачи "не, към този момент не са се договорили. И не беше задачата да се договорят, нямаше и благоприятни условия за такава сделка по време на договарянията ", и всичко щеше да бъде прелестно благодушно. Но сърце юнашко не трае. И когато искаш да представиш мечтаното за реалност, бързо те смъкват на земята.
Колкото и да сме сериозни към премиера Борисов, би трябвало да се регистрира, че той има предпочитание да направи нещо за бъдещите доставки на природен газ за България и за запазване на директната функционалност на страната. Но както споделяше героят на Григор Вачков в "Мъжки времена ", "Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш ".
Засега българската страна в лицето на Борисов се лимитира с настояването. Не може и да бъде другояче. Доверието сред Русия и България е разрушено. Да, президентът Румен Радев направи първата крачка, а Бойко Борисов направи втората крачка към нормализирането на доверието. Но големият проблем е в неналичието на суверенитет от страна на България. Никой в Москва не може да бъде сигурен, че на следващия ден някакъв фиктивен особено за "Турски поток " Четвърти или Пети енергиен пакет няма да спъне плана. Никой не е убеден - нито в Кремъл, нито в София, че десант от американски сенатори няма да изтръгне от корен самодейността. Нали всички загуби са първо за българска, а след това - за съветска сметка.
Москва освен че не има вяра на сълзи, тя към този момент въобще не има вяра, без да види документ, в който да написа, че на България й се позволява, разрешава, повелява даже да има връзки с Русия в региона на директните стратегически газопроводи. Не е инцидентно, че в първичните бравурни кореспонденции от Москва на проправителствените медии нямаше акцент върху най-важното, казано от Путин: "Разбираме, а и българската страна прелестно го схваща, че при реализирането на огромни планове са нужни гаранции - на първо място финансови гаранции - които може да се показват било в суверенни гаранции от държавното управление на България, било под формата на съответни решения на Европейската комисия. " Тези думи обезсмисляха казаното от Борисов, лишаваха го от прочувственост и историчност, връщаха го към баналността на всекидневието ни. И им биха шута в миманса. Та след това се наложи Радецки, пардон - Песков, да идва с гръм.
Борисов не може да предлага гаранции от такава големина. Още повече финансови. Началниците би трябвало да ги обезпечат. Може да е тъжно, само че с цел да премине директно през наша територия "Турски поток ", е належащо решението да бъде взето от други хора, на друго равнище, само че едната договаряща страна ще бъде съветска. Това е действителността. Поради това породи и неизясненост какво значи "Турски поток " влиза у нас ". За едни хора това щеше да рече, че втората тръба на този план ще завие през Турция, ще влезе в България на път за Сърбия, Унгария. За други, че тя ще влезе в Турция и някъде на българо-турската граница ще се върже към българската газотранспортна система и ще употребява нейните мощности, с цел да доставя газ на страните от Централна и Югоизточна Европа. В първия случай обаче не е ясно кой ще заплати за тръбата. След случая с "Южен поток ", където "Газпром " изгоря с 800 млн. $, което беше категорично припомнено в Кремъл, надали руснаците ще желаят да се ангажират с финансирането на подобен газопровод. България лични пари за това няма. Следователно занапред би трябвало да се конструира планът, да се събира консорциум, участници, да се види през кои граници ще мине, какви пари ще коства това, да се подписват двустранни контракти и т. н. Дълъг развой с неразбираемо бъдеще поради напрегнатата геополитическа конюнктура и експанзията на Съединени американски щати против съветските ползи по света.
Вторият вид е привлекателен за нашата страна. За задачата би трябвало "само " да се съгласят руснаците и турците, да се разберем с последните за турската надценка, един тип да получим турска виза за съветския газ, да изградим свръзката към турската газопреносна система и останалите така наречен интерконектори - преди всичко със Сърбия, който още е на равнище чертежи и друга бумащина. Това отново ще бъде дълго и отново ще има потребност от финансиране, в което руснаците надали ще бъдат склонни да вземат участие. Така или другояче това са двата разновидността с "влизането на "Турски поток ".
Въпросите са доста съществени и неналичието на детайлности от диалозите в Москва, свеждането на всичко до това дали и по кое време Борисов се е извинявал на Путин, демонстрира, че българската страна не е отишла готова на срещата. Тя е била извършена, с цел да бъде маркирано, че има такава среща, и до такава степен. Борисов може и да твърди, че е сложил общата политическа рамка на плана, само че доста инициативи са починали с политическа благословия, само че без икономическа подплата. Последният очевиден случай беше с газопровода "Набуко ", за който същият този Борисов говореше пред Путин през 2009 година, че е нашият същински приоритет. Е, видя се.
Бойко Борисов от няколко години занимава с концепцията за хъб "Балкан " де който види. Опитва се да лови дивото, откакто изпусна питомното ( "Южен поток "). Засега не се получава. Ама никак. Любезно изслушван от европейците и непосредствено отсечен от руснаците. Така наподобява хъбът към сегашния миг. Русия в лицето на Путин не сподели и една дума за хъб "Балкан ". Всъщност не сподели нищо съответно, както и би трябвало да бъде по време на договаряния, които са в самото начало.
Русия за разлика от България има разновидности. Тя може да предложи директния газопровод на България. Може да предложи той да минава през Гърция към Италия. А може, каквито догатки се появиха, да се включи посредством "байпас " към газопровода ТАНАП и неговото продължение - Трансадриатическия газопровод (ТАП), като употребява клаузите на Третия енергиен пакет, които регламентират половината газова тръба да е заета от втори участник на пазара. В случая Русия може да добавя Азербайджан и това не е неприятен вид за нея, споделят специалисти в сектора, които обръщат внимание на богатството отношение на Москва към така наречен Южен газов кулоар, в който влизат ТАНАП и ТАП. Русия не е притисната. Ние сме притиснати.
Навремето Георги Първанов разгласи, че е направил "Голям шлем " с подписването на трите стратегически енергийни плана с Москва - "Южен поток ", АЕЦ "Белене ", нефтопровода "Бургас - Александруполис ". Първанов може да е всевъзможен, само че той, екипът му, министрите от държавните управления на Сакскобургготски и Станишев направиха нещо в действителност огромно, което можеше да работи, в случай че не го бяха умъртвили хора като Борисов и неговите министри по искане на трети страни. Дори азербайджанският газ, който може да получим след година-две от ТАП, отново беше контрактуван по време на Тройната коалиция.
Ако Бойко Борисов желае да остане не като министър-председателя, унищожил директната функционалност на България, би трябвало да спре да слуша американците, да убеди европейците за гаранции и да се контракти с руснаците. Как обаче да го направи, е отговор като за "Мъжки времена ". А в този момент не живеем в такива.
Какво разбра Цветан Цветанов за "Турски поток "
"Първо, дано да напомним, че България загуби опцията газът, който дава за Турция - той е някъде към 15 милиарда годишно... Турция построява тръба, която ще може фактически да си зареди страната и стопанската система непосредствено от Русия. В момента това, което направи министър председателят през последните три години, е да може фактически да концентрира вниманието върху построяването на газов хъб "Балкан " и аз съм уверен, че и с поддръжката, която получаваме от Европейска комисия, и в диалози, които министър председателят Борисов през последните три години прави с водачите на Европейски Съюз, вие видяхте, че след срещата сред Путин и Борисов незабавно по-късно имаше реакция от Европейска комисия, която също подтиква построяването на газов хъб, който ще даде опция за по-голяма конкурентност на пазара на Европейски Съюз.
Водещ: В газовия хъб обаче би трябвало да идва газ. Откъде ще идва той?
Цветан Цветанов: Точно по този начин. "
Пред "Тази заран " на Би Ти Ви
Формално там не се случи нищо. Нямаше подписани документи, нямаше взаимни договорености, подкрепени от двете страни. Нямаше детайлни диалози сред министерски делегации. Нищо, че Борисов бе взел със себе си вицепремиера Томислав Дончев, финансовия министър Владислав Горанов, министъра на енергетиката Теменужка Петкова, министрите на културата и на туризма Боил Банов и Николина Ангелкова. Това, че единствено последните двама имаха среща с съветския министър на културата Владимир Медински, а останалите и една дума не обелиха в Москва, е показателно за неналичието на детайлности в най-важната част на двустранния разговор - съдействието в енергетиката.
Ако Борисов не беше сглупил да каже на взаимната конференция с президента Владимир Путин "Турски поток " твърдо влиза у нас ", нямаше да се постанова представителят на Кремъл Дмитрий Песков да го опровергава, че двамата водачи "не, към този момент не са се договорили. И не беше задачата да се договорят, нямаше и благоприятни условия за такава сделка по време на договарянията ", и всичко щеше да бъде прелестно благодушно. Но сърце юнашко не трае. И когато искаш да представиш мечтаното за реалност, бързо те смъкват на земята.
Колкото и да сме сериозни към премиера Борисов, би трябвало да се регистрира, че той има предпочитание да направи нещо за бъдещите доставки на природен газ за България и за запазване на директната функционалност на страната. Но както споделяше героят на Григор Вачков в "Мъжки времена ", "Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш ".
Засега българската страна в лицето на Борисов се лимитира с настояването. Не може и да бъде другояче. Доверието сред Русия и България е разрушено. Да, президентът Румен Радев направи първата крачка, а Бойко Борисов направи втората крачка към нормализирането на доверието. Но големият проблем е в неналичието на суверенитет от страна на България. Никой в Москва не може да бъде сигурен, че на следващия ден някакъв фиктивен особено за "Турски поток " Четвърти или Пети енергиен пакет няма да спъне плана. Никой не е убеден - нито в Кремъл, нито в София, че десант от американски сенатори няма да изтръгне от корен самодейността. Нали всички загуби са първо за българска, а след това - за съветска сметка.
Москва освен че не има вяра на сълзи, тя към този момент въобще не има вяра, без да види документ, в който да написа, че на България й се позволява, разрешава, повелява даже да има връзки с Русия в региона на директните стратегически газопроводи. Не е инцидентно, че в първичните бравурни кореспонденции от Москва на проправителствените медии нямаше акцент върху най-важното, казано от Путин: "Разбираме, а и българската страна прелестно го схваща, че при реализирането на огромни планове са нужни гаранции - на първо място финансови гаранции - които може да се показват било в суверенни гаранции от държавното управление на България, било под формата на съответни решения на Европейската комисия. " Тези думи обезсмисляха казаното от Борисов, лишаваха го от прочувственост и историчност, връщаха го към баналността на всекидневието ни. И им биха шута в миманса. Та след това се наложи Радецки, пардон - Песков, да идва с гръм.
Борисов не може да предлага гаранции от такава големина. Още повече финансови. Началниците би трябвало да ги обезпечат. Може да е тъжно, само че с цел да премине директно през наша територия "Турски поток ", е належащо решението да бъде взето от други хора, на друго равнище, само че едната договаряща страна ще бъде съветска. Това е действителността. Поради това породи и неизясненост какво значи "Турски поток " влиза у нас ". За едни хора това щеше да рече, че втората тръба на този план ще завие през Турция, ще влезе в България на път за Сърбия, Унгария. За други, че тя ще влезе в Турция и някъде на българо-турската граница ще се върже към българската газотранспортна система и ще употребява нейните мощности, с цел да доставя газ на страните от Централна и Югоизточна Европа. В първия случай обаче не е ясно кой ще заплати за тръбата. След случая с "Южен поток ", където "Газпром " изгоря с 800 млн. $, което беше категорично припомнено в Кремъл, надали руснаците ще желаят да се ангажират с финансирането на подобен газопровод. България лични пари за това няма. Следователно занапред би трябвало да се конструира планът, да се събира консорциум, участници, да се види през кои граници ще мине, какви пари ще коства това, да се подписват двустранни контракти и т. н. Дълъг развой с неразбираемо бъдеще поради напрегнатата геополитическа конюнктура и експанзията на Съединени американски щати против съветските ползи по света.
Вторият вид е привлекателен за нашата страна. За задачата би трябвало "само " да се съгласят руснаците и турците, да се разберем с последните за турската надценка, един тип да получим турска виза за съветския газ, да изградим свръзката към турската газопреносна система и останалите така наречен интерконектори - преди всичко със Сърбия, който още е на равнище чертежи и друга бумащина. Това отново ще бъде дълго и отново ще има потребност от финансиране, в което руснаците надали ще бъдат склонни да вземат участие. Така или другояче това са двата разновидността с "влизането на "Турски поток ".
Въпросите са доста съществени и неналичието на детайлности от диалозите в Москва, свеждането на всичко до това дали и по кое време Борисов се е извинявал на Путин, демонстрира, че българската страна не е отишла готова на срещата. Тя е била извършена, с цел да бъде маркирано, че има такава среща, и до такава степен. Борисов може и да твърди, че е сложил общата политическа рамка на плана, само че доста инициативи са починали с политическа благословия, само че без икономическа подплата. Последният очевиден случай беше с газопровода "Набуко ", за който същият този Борисов говореше пред Путин през 2009 година, че е нашият същински приоритет. Е, видя се.
Бойко Борисов от няколко години занимава с концепцията за хъб "Балкан " де който види. Опитва се да лови дивото, откакто изпусна питомното ( "Южен поток "). Засега не се получава. Ама никак. Любезно изслушван от европейците и непосредствено отсечен от руснаците. Така наподобява хъбът към сегашния миг. Русия в лицето на Путин не сподели и една дума за хъб "Балкан ". Всъщност не сподели нищо съответно, както и би трябвало да бъде по време на договаряния, които са в самото начало.
Русия за разлика от България има разновидности. Тя може да предложи директния газопровод на България. Може да предложи той да минава през Гърция към Италия. А може, каквито догатки се появиха, да се включи посредством "байпас " към газопровода ТАНАП и неговото продължение - Трансадриатическия газопровод (ТАП), като употребява клаузите на Третия енергиен пакет, които регламентират половината газова тръба да е заета от втори участник на пазара. В случая Русия може да добавя Азербайджан и това не е неприятен вид за нея, споделят специалисти в сектора, които обръщат внимание на богатството отношение на Москва към така наречен Южен газов кулоар, в който влизат ТАНАП и ТАП. Русия не е притисната. Ние сме притиснати.
Навремето Георги Първанов разгласи, че е направил "Голям шлем " с подписването на трите стратегически енергийни плана с Москва - "Южен поток ", АЕЦ "Белене ", нефтопровода "Бургас - Александруполис ". Първанов може да е всевъзможен, само че той, екипът му, министрите от държавните управления на Сакскобургготски и Станишев направиха нещо в действителност огромно, което можеше да работи, в случай че не го бяха умъртвили хора като Борисов и неговите министри по искане на трети страни. Дори азербайджанският газ, който може да получим след година-две от ТАП, отново беше контрактуван по време на Тройната коалиция.
Ако Бойко Борисов желае да остане не като министър-председателя, унищожил директната функционалност на България, би трябвало да спре да слуша американците, да убеди европейците за гаранции и да се контракти с руснаците. Как обаче да го направи, е отговор като за "Мъжки времена ". А в този момент не живеем в такива.
Какво разбра Цветан Цветанов за "Турски поток "
"Първо, дано да напомним, че България загуби опцията газът, който дава за Турция - той е някъде към 15 милиарда годишно... Турция построява тръба, която ще може фактически да си зареди страната и стопанската система непосредствено от Русия. В момента това, което направи министър председателят през последните три години, е да може фактически да концентрира вниманието върху построяването на газов хъб "Балкан " и аз съм уверен, че и с поддръжката, която получаваме от Европейска комисия, и в диалози, които министър председателят Борисов през последните три години прави с водачите на Европейски Съюз, вие видяхте, че след срещата сред Путин и Борисов незабавно по-късно имаше реакция от Европейска комисия, която също подтиква построяването на газов хъб, който ще даде опция за по-голяма конкурентност на пазара на Европейски Съюз.
Водещ: В газовия хъб обаче би трябвало да идва газ. Откъде ще идва той?
Цветан Цветанов: Точно по този начин. "
Пред "Тази заран " на Би Ти Ви
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ