Добро насила не раздавай, а само щом добро ти се поиска…
Ще дадеш на слепия да види,
само че не и накъде да гледа
и след това ще ти се обиди,
че си му дал погрешна аюрведа…
На безгласния ще смажеш струни
и най-сетне той ще се провикне,
само че като сирените на втори юни –
една минута – и ще млъкне…
На самоубиеца на парапета стъпил,
якето ще дръпнеш да не скочи
и след години като себе си е счупил –
за отговорен – тебе ще уточни.
Уличницата от пътя ще прибереш,
ще я закараш в някой манастир
и инцидентно след това ще схванеш,
че са отлъчили един овчар.
Внимателно, другар наблюдавай,
ориста щом клавишите натиска
и положително принудително не раздавай,
а единствено щом положително ти се поиска…
РИЦАР ЧЕРЕН, РИЦАР БЯЛ
Във мене рицар черен, рицар бял,
вечно в развълнуван двубой.
Поравно всеки кръв пролял,
поравно всеки рицар смел…
И те под диамантените брони,
наподобяват си по толкоз неща…
По-силни от най-силните икони,
все едно са от един баща…
И някой път, когато черния печели,
разтварям мощтни светещи криле,
а от време на време победи чисто бели –
ме вкарват в мрачно дефиле…
Аз слушам борби измежду нощ,
чувствам рани от кинжали.
С изцяло равностойна мощност,
борят се за своите скрижали.
Накрая двамата ще се уцелят
и ще се здрависат изтощено –
всеки от всеки, повлиян.
Ще легне черния до белият
и ще паснат напълно
тъкмо като ин и ян…
създател: Стефан Данчев
