Проф. Габровски: Не е коректно заради някой, който е сгазил лука, да бъдат обвинявани всички
Ще бъдем в един интервал на безвремие. Ще караме без двигателна сила, без вятър в платната, без доста ясна посока. Това сподели пред Bulgaria ON AIR неврохирургът проф. Николай Габровски във връзка идния интервал, в който ще се работи с бюджета за 2025 година
„ Липсата на бюджет е огромен проблем. Бюджетът по принцип съставлява инструмент на ръководство, на пробутване на избрани хрумвания както за страната, по този начин и в частност за опазването на здравето. Смятам, че системата въпреки всичко е готова и не чакам тежки изненади, само че е доста значимо по кое време въпреки всичко ще има бюджет “, сподели още той.
Проф. Габровски акцентира, че не за първи път лечебните заведения ще работят в сложни условия. „ Разбира се, лечебните заведения имат своите запаси в множеството случаи, въпреки че някои от тях са на границата сред позитивния и негативния финансов резултат и евентуално за тях ще бъде по-трудно “, добави той.
В отговор на въпрос какво би трябвало да се промени при публичните поръчки за лечебните заведения, проф. Габровски съобщи, че не е правилно да се основава спор сред частни и държавни лечебни заведения. „ Ние работим дружно, на един и същи фронт. Държавните лечебни заведения носят доста огромна отговорност и към момента са местата, в които се концентрират най-тежките случаи. По отношение на спешността те имат несъмнено водачество и са най-търсени в сериозни обстановки – повреди и бедствия. Що се отнася до това дали има корупция при публичните поръчки, допустимо е да има по този начин, само че те работят по законовата рамка, която им е заложена. Много огромна заблуда се основава за големите средства, които могат да бъдат източвани през публичните поръчки, защото най-големият разход в огромна част от лечебните заведения е фонд „ работна заплата “, сподели той.
Проф. Габровски беше безапелационен, че лечебните заведения нямат механизми и функционалности, с които да ревизират компаниите, с които подписват контракти.
„ Надявам се инспекцията на Комисия за защита на конкуренцията да покаже дали има проблем. От персоналния си опит мога да кажа, че преди години, когато цените на някоя храна в някоя държавна болница, която би трябвало да бъде обект на офанзива, са доста ниски, някой излиза и споделя: „ Цените са доста ниски, хранят се доста зле болните, не може да се живее с такава храна “. Ако инцидентно цените са високи, се споделя: „ Цените са доста високи, има картел, някой злоупотребява “. Тоест, каквото и да направиш, постоянно си отговорен. Така или другояче несъмнено в предишното е имало практики, които са минавали точно и през храна, и през други значими звена, структури и действия. И несъмнено корупция е имало, няма какво да си затваряме очите. Но не би трябвало да вършим систематизирания, че тя е повсеместна и не би трябвало да приказваме общо за всички лечебни заведения, тъй като това не е правилно. Когато някой е „ сгазил лука “, дано да бъде посочен и да си понесе отговорността “, прикани неврохирургът.
Той акцентира, че е рисково да се генерализира в каквато и да било посока, в това число и по тематиката, че има прекалено много частни лечебни заведения или че частните лечебни заведения си избират случаите, по които да работят. „ Ще дам образец с времето на Коронавирус епидемията, когато доста частни лечебни заведения затвориха и споделиха, че няма да работят. Тогава несъмнено държавните лечебни заведения поеха огромния удар, само че някои от частните лечебни заведения, някои от които са и вериги, освен че не затвориха, а се и включиха доста интензивно в процеса по избавяне на популацията. В този миг, за мен персонално, се потвърдиха като същински болнични лечебни заведения, които не гледат единствено облагата, а се пробват отговорно да правят своята обществена и здравна активност “, безапелационен беше проф. Габровски.
По думите му в България има качествено опазване на здравето и системата се усъвършенства от година на година, въпреки че не всичко още е напълно.
„ Известно е, че ние сме страната с най-нисък условен % на Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето и с най-ниска безспорна стойност на парите, които се отделят за опазване на здравето. Ако желаеме да продължаваме да се развиваме, единият вид е да се покачат здравните вноски – това, което всички ние даваме, с цел да имаме повече пари в системата. Другият вид е да се чака повече – забавяме услугата и се образуват листи на чакащите за неспешни случаи, които са присъщи за безусловно цяла Западна Европа. Третият вид е да има понижаване на качеството на услугата. Това са базисни стопански механизми, от които ние ще би трябвало да си изберем какво тъкмо желаеме – да даваме повече пари посредством осигуровки или доплащане, да забавим услугата или да понижим качеството. Социалната ориентировка на България ще бъде непокътната и ще намерим механизъм това да се случи по някой от тези способи, без действително да страдат пациентите “, сподели проф. Габровски.
„ Липсата на бюджет е огромен проблем. Бюджетът по принцип съставлява инструмент на ръководство, на пробутване на избрани хрумвания както за страната, по този начин и в частност за опазването на здравето. Смятам, че системата въпреки всичко е готова и не чакам тежки изненади, само че е доста значимо по кое време въпреки всичко ще има бюджет “, сподели още той.
Проф. Габровски акцентира, че не за първи път лечебните заведения ще работят в сложни условия. „ Разбира се, лечебните заведения имат своите запаси в множеството случаи, въпреки че някои от тях са на границата сред позитивния и негативния финансов резултат и евентуално за тях ще бъде по-трудно “, добави той.
В отговор на въпрос какво би трябвало да се промени при публичните поръчки за лечебните заведения, проф. Габровски съобщи, че не е правилно да се основава спор сред частни и държавни лечебни заведения. „ Ние работим дружно, на един и същи фронт. Държавните лечебни заведения носят доста огромна отговорност и към момента са местата, в които се концентрират най-тежките случаи. По отношение на спешността те имат несъмнено водачество и са най-търсени в сериозни обстановки – повреди и бедствия. Що се отнася до това дали има корупция при публичните поръчки, допустимо е да има по този начин, само че те работят по законовата рамка, която им е заложена. Много огромна заблуда се основава за големите средства, които могат да бъдат източвани през публичните поръчки, защото най-големият разход в огромна част от лечебните заведения е фонд „ работна заплата “, сподели той.
Проф. Габровски беше безапелационен, че лечебните заведения нямат механизми и функционалности, с които да ревизират компаниите, с които подписват контракти.
„ Надявам се инспекцията на Комисия за защита на конкуренцията да покаже дали има проблем. От персоналния си опит мога да кажа, че преди години, когато цените на някоя храна в някоя държавна болница, която би трябвало да бъде обект на офанзива, са доста ниски, някой излиза и споделя: „ Цените са доста ниски, хранят се доста зле болните, не може да се живее с такава храна “. Ако инцидентно цените са високи, се споделя: „ Цените са доста високи, има картел, някой злоупотребява “. Тоест, каквото и да направиш, постоянно си отговорен. Така или другояче несъмнено в предишното е имало практики, които са минавали точно и през храна, и през други значими звена, структури и действия. И несъмнено корупция е имало, няма какво да си затваряме очите. Но не би трябвало да вършим систематизирания, че тя е повсеместна и не би трябвало да приказваме общо за всички лечебни заведения, тъй като това не е правилно. Когато някой е „ сгазил лука “, дано да бъде посочен и да си понесе отговорността “, прикани неврохирургът.
Той акцентира, че е рисково да се генерализира в каквато и да било посока, в това число и по тематиката, че има прекалено много частни лечебни заведения или че частните лечебни заведения си избират случаите, по които да работят. „ Ще дам образец с времето на Коронавирус епидемията, когато доста частни лечебни заведения затвориха и споделиха, че няма да работят. Тогава несъмнено държавните лечебни заведения поеха огромния удар, само че някои от частните лечебни заведения, някои от които са и вериги, освен че не затвориха, а се и включиха доста интензивно в процеса по избавяне на популацията. В този миг, за мен персонално, се потвърдиха като същински болнични лечебни заведения, които не гледат единствено облагата, а се пробват отговорно да правят своята обществена и здравна активност “, безапелационен беше проф. Габровски.
По думите му в България има качествено опазване на здравето и системата се усъвършенства от година на година, въпреки че не всичко още е напълно.
„ Известно е, че ние сме страната с най-нисък условен % на Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето и с най-ниска безспорна стойност на парите, които се отделят за опазване на здравето. Ако желаеме да продължаваме да се развиваме, единият вид е да се покачат здравните вноски – това, което всички ние даваме, с цел да имаме повече пари в системата. Другият вид е да се чака повече – забавяме услугата и се образуват листи на чакащите за неспешни случаи, които са присъщи за безусловно цяла Западна Европа. Третият вид е да има понижаване на качеството на услугата. Това са базисни стопански механизми, от които ние ще би трябвало да си изберем какво тъкмо желаеме – да даваме повече пари посредством осигуровки или доплащане, да забавим услугата или да понижим качеството. Социалната ориентировка на България ще бъде непокътната и ще намерим механизъм това да се случи по някой от тези способи, без действително да страдат пациентите “, сподели проф. Габровски.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ