Вирусът Нипа: Смъртоносна заплаха от Азия с ограничен потенциал за пандемия
Вирусът Нипа, разпознат за първи път през 1998 година в Малайзия, остава един от най-опасните патогени в Южна и Югоизточна Азия. Въпреки че се отличава с извънредно висока смъртност, учените успокояват, че неговата дарба за предаване сред хора е относително ниска. За разлика от КОВИД-19, Нипа изисква непосредствен и нескончаем контакт с телесни течности на болен човек или инфектирано животно, с цел да се популяризира.
Естествените гостоприемници на вируса са плодоядните прилепи от семейство Pteropodidae. Инфекцията постоянно минава от тях към хората посредством консумация на нечисти плодове или необработен сок от финикова палма. В Индия и Бангладеш се следят периодически огнища, като последните случаи от началото на 2026 година провокираха засилен граничен надзор в прилежащите страни. Вече е оповестена паника в Азия поради зачестилите известия за нови инфектирани.
Симптоматиката на болестта е тежка и прогресира бързо. След инкубационен интервал от 3 до 14 дни се появяват настинка, повръщане и болки в гърлото. В сериозните етапи вирусът поразява мозъка и дихателната система. Смъртността варира сред 40 и 75 %, което слага Нипа в листата на СЗО за високорискови патогени. При един на всеки петима оживели остават трайни неврологични увреждания и неработоспособност.
Нови данни от Световната здравна организация (СЗО) и последните бюлетини удостоверяват, че рискът от световна пандемия към ноември 2025 година остава невисок. Въпреки това, Лондон предизвести за нараснало внимание при пътувания в засегнатите региони. В Западна Бенгал неотдавна бяха инфектирани двама медицински служащи, което акцентира заплахата за личния състав в болничните заведения.
Експертите означават, че главното репродуктивно число (Ro) на вируса е под единица, което значи, че един болен заразява приблизително по-малко от един човек. Липсата на характерна ваксина или лекарство обаче прави профилактиката единственият ефикасен инструмент. СЗО предлага потреблението на защитни покрития за събиране на фиников сок, с цел да се предотврати достъпът на прилепи до питателните източници.
Тъй като вирусът е едва изследван в естествената си среда, здравните управляващи в Индия и Бангладеш остават в положение на висока зоркост. Превенцията включва отбягване на плодове със следи от нахапване и прецизна хигиена при обработка на храната. Макар рискът за Европа и други континенти да се прави оценка като най-малък заради неналичието на характерните скотски преносители, интернационалната общественост продължава да следи развиването на всяко ново огнище.
