Ще помогнат ли германските танкове на Украйна?
Ще бъдат ли потребни на Украйна танковете " Гепард ", които Германия планува да ѝ достави?
В. Рихтер: За украинците има смисъл най-много да получат оръжейни системи, които могат доста бързо да бъдат задействани - такива, при които логистичната верига е налице и за които не е належащо занапред да се организира образование. Важно е и съответните муниции и аварийни елементи да са налични.
Отговаря ли на тези условия бойната техника от Германия?
В. Рихтер: Първо би трябвало да разберем в какво положение са танковете. Защото самоходните зенитни установки " Гепард " от дълго време не се употребяват от Бундесвера и няма по какъв начин неотложно да бъдат пуснати в деяние. Т.е. би трябвало да се откри: В какво положение са танковете? Колко аварийни елементи имат към момента? Могат ли да бъдат ремонтирани в къс период? Логистичната верига към момента ли е в деяние? Има ли към момента боеприпаси за тях? Как наподобяват системите за ръководство на огъня и радарите? Едва по-късно може да стартира образованието, след което и доставката. Това няма да стане за няколко дни - евентуално ще отнеме седмици.
Какво военно предимство може да получи Украйна от доставката на обещаните тежки оръжия?
В. Рихтер: Танковете " Гепард " са отбранителни танкове. Благодарение на тях може да се преодолее въздушното превъзходство на съперника и да се подсигурява напредването на сухопътните войски, без те да бъдат застрашени от въздушни офанзиви. Това сигурно е огромно преимущество.
Гаубиците, т.е. артилерията, са нужни, с цел да удържат офанзивите на съветските войски и да отвърнат на огъня. Т.е. да лимитират напредването на съветските танкови колони, да ги спрат най-малко краткотрайно, с цел да могат по-късно да бъдат приложени съответните противотанкови оръжия, каквито е доставила и Германия.
В композиция всички упоменати оръжия могат да бъдат ефикасни, тъй като на бойното поле не се води двубой, а борба със свързани между тях оръжия. Това значи, че оръжията би трябвало да са добре координирани, с цел да имат резултат. И украинците са по-добри в това от руснаците.
На конференцията в Рамщайн министърът на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин даде обещание ежемесечно съюзническа контактна група да изследва какви са потребностите на Украйна. Дали Москва няма да сметне това за провокация от страна на НАТО?
В. Рихтер: Провокаторът е Русия. Тя предприе нахлуване в нарушаване на интернационалното право против целостта и суверенитета на Украйна. Съгласно устава на Организация на обединените нации Украйна има цялостното право да се пази - както самостоятелно, по този начин и групово. Правото позволява даже и други страни да имат опцията да се намесят в боевете и да изпратят войски. Но НАТО не прави това: не желае да организира свои лични военни интервенции в Украйна, само че отива толкоз надалеч, колкото може да стигне без да се трансформира в участник във войната, а точно - доставя оръжие. И това, че го прави непрестанно, несъмнено, се прави с вярата съветската страна да не успее да надделее и Украйна да може да продължи да се пази - тъй че териториалната ѝ целокупност да не бъде в допълнение накърнена или, в случай че се надяваме на благополучен излаз, даже част от нея да бъде възобновена.
Руският външен министър Сергей Лавров сподели неотдавна, че заплахата от нуклеарна война " не трябва да се подценява " - положителната воля на Русия има граници. По този мотив в Рамщайн министърът на защитата на Съединени американски щати Остин съобщи, че не би желал да се меси в сходни полемики. Как би трябвало да се оцени рискът?
В. Рихтер: Рискът се състои от два детайла: единият е въздействието на нуклеарната офанзива, а другият - вероятността тя да бъде подхваната. Дори вероятността да е извънредно дребна, въздействието би било доста огромно и в това отношение рисковете би трябвало да се дефинират като по-високи от нула. От друга страна Русия знае, че в случай че прибегне към тези средства, това би провокирало контраофанзива на НАТО. Но в случай че съществува правилото " който пръв стреля, умира втори ", за Русия няма смисъл да подхваща тази стъпка. Според мен за момента това още е възпираща изразителност.
Разбира се, би могло да се спекулира във връзка с потреблението на нуклеарни оръжия против Украйна - в случай че Русия не се ограничи с възпиращата изразителност, това би довело до завършек на режима на неразпространение. Русия би била изолирана в международен мащаб. Никой - даже Китай или Индия - няма да се въздържи или да избере съветската страна. И тогава сигурно ще има военни последици. Но в този момент няма смисъл да разиграваме сходни сюжети. Това, несъмнено, би трябвало да се предотврати, само че сега считам, че става дума за реториката, която да възпре Запада да доставя още оръжия.
В. Рихтер: За украинците има смисъл най-много да получат оръжейни системи, които могат доста бързо да бъдат задействани - такива, при които логистичната верига е налице и за които не е належащо занапред да се организира образование. Важно е и съответните муниции и аварийни елементи да са налични.
Отговаря ли на тези условия бойната техника от Германия?
В. Рихтер: Първо би трябвало да разберем в какво положение са танковете. Защото самоходните зенитни установки " Гепард " от дълго време не се употребяват от Бундесвера и няма по какъв начин неотложно да бъдат пуснати в деяние. Т.е. би трябвало да се откри: В какво положение са танковете? Колко аварийни елементи имат към момента? Могат ли да бъдат ремонтирани в къс период? Логистичната верига към момента ли е в деяние? Има ли към момента боеприпаси за тях? Как наподобяват системите за ръководство на огъня и радарите? Едва по-късно може да стартира образованието, след което и доставката. Това няма да стане за няколко дни - евентуално ще отнеме седмици.
Какво военно предимство може да получи Украйна от доставката на обещаните тежки оръжия?
В. Рихтер: Танковете " Гепард " са отбранителни танкове. Благодарение на тях може да се преодолее въздушното превъзходство на съперника и да се подсигурява напредването на сухопътните войски, без те да бъдат застрашени от въздушни офанзиви. Това сигурно е огромно преимущество.
Гаубиците, т.е. артилерията, са нужни, с цел да удържат офанзивите на съветските войски и да отвърнат на огъня. Т.е. да лимитират напредването на съветските танкови колони, да ги спрат най-малко краткотрайно, с цел да могат по-късно да бъдат приложени съответните противотанкови оръжия, каквито е доставила и Германия.
В композиция всички упоменати оръжия могат да бъдат ефикасни, тъй като на бойното поле не се води двубой, а борба със свързани между тях оръжия. Това значи, че оръжията би трябвало да са добре координирани, с цел да имат резултат. И украинците са по-добри в това от руснаците.
На конференцията в Рамщайн министърът на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин даде обещание ежемесечно съюзническа контактна група да изследва какви са потребностите на Украйна. Дали Москва няма да сметне това за провокация от страна на НАТО?
В. Рихтер: Провокаторът е Русия. Тя предприе нахлуване в нарушаване на интернационалното право против целостта и суверенитета на Украйна. Съгласно устава на Организация на обединените нации Украйна има цялостното право да се пази - както самостоятелно, по този начин и групово. Правото позволява даже и други страни да имат опцията да се намесят в боевете и да изпратят войски. Но НАТО не прави това: не желае да организира свои лични военни интервенции в Украйна, само че отива толкоз надалеч, колкото може да стигне без да се трансформира в участник във войната, а точно - доставя оръжие. И това, че го прави непрестанно, несъмнено, се прави с вярата съветската страна да не успее да надделее и Украйна да може да продължи да се пази - тъй че териториалната ѝ целокупност да не бъде в допълнение накърнена или, в случай че се надяваме на благополучен излаз, даже част от нея да бъде възобновена.
Руският външен министър Сергей Лавров сподели неотдавна, че заплахата от нуклеарна война " не трябва да се подценява " - положителната воля на Русия има граници. По този мотив в Рамщайн министърът на защитата на Съединени американски щати Остин съобщи, че не би желал да се меси в сходни полемики. Как би трябвало да се оцени рискът?
В. Рихтер: Рискът се състои от два детайла: единият е въздействието на нуклеарната офанзива, а другият - вероятността тя да бъде подхваната. Дори вероятността да е извънредно дребна, въздействието би било доста огромно и в това отношение рисковете би трябвало да се дефинират като по-високи от нула. От друга страна Русия знае, че в случай че прибегне към тези средства, това би провокирало контраофанзива на НАТО. Но в случай че съществува правилото " който пръв стреля, умира втори ", за Русия няма смисъл да подхваща тази стъпка. Според мен за момента това още е възпираща изразителност.
Разбира се, би могло да се спекулира във връзка с потреблението на нуклеарни оръжия против Украйна - в случай че Русия не се ограничи с възпиращата изразителност, това би довело до завършек на режима на неразпространение. Русия би била изолирана в международен мащаб. Никой - даже Китай или Индия - няма да се въздържи или да избере съветската страна. И тогава сигурно ще има военни последици. Но в този момент няма смисъл да разиграваме сходни сюжети. Това, несъмнено, би трябвало да се предотврати, само че сега считам, че става дума за реториката, която да възпре Запада да доставя още оръжия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ