Щастие, отгледано в музика. Това е Луси Удуърд, певицата, която

Щастие, отгледано в музика. Това е Луси Удуърд, певицата, която пристигна на джаз феста в Банско – не просто да пее, а да разсее всяка една (не)възможна тъмнинка към себе си...

Отгледана е от оперна прима и диригент. Приета е в елитното учебно заведение Manhattan School of Music, само че се „ отлюспва “, тъй като желае да пее по собствен метод. Иска да бъде част от рок група, да се развива по този начин, както сърцето й подсказва, измежду космоса от клубове в Ню Йорк. Когато е на 16, получава първите си 100 $, с цел да излезе на сцената и да пее. Само месец по-късно получава други 100 $, с цел да запише ария. Тогава си споделя, че ще може да живее от пеенето. Започва да записва реклами и джингли за радиото и малкия екран. После става част от сватбарска групировка, която има по 4-5 сватби на уикенд. Това, по личните й думи, й дава страхотна мощ. Тогава е на 21. Постепенно стартира да пее беквокали за разнообразни реализатори, а в един миг хваща китарата и стартира да композира... Прави своя група, с която обикаля безусловно всеки клуб в Ню Йорк.

Пътят на Луси – от върхове и спадове, не стопира до тук. След хиляди отводи от звукозаписни компании, най-накрая подписва мечтания контракт. Следва турне в Япония, посещение в шоуто на Джей Лено... Тази „ приказка “ обаче продължава по-малко от година. И, както тя споделя: „ Станах същински актьор, когато се наложи сама да влагам в музиката си. Тогава започнах да пиша песните, които желая, а не тези, които издателят постанова “.

Луси Удуърд работи с групи като Pink Martini и Snarky Puppy. Над четири години обикаля света с Род Стюарт. Била е беквокалистка и е правила аранжименти за Селин Дион, Барбра Стрейзанд, Шака Кан. Между 2018 и 2020 година гастролира в Северна Америка и Европа с номинирания за „ Грами “ китарист Чарли Хънтър, двамата имат записани два албума. Песни на Луси Удуърд влизат в саундтрака на значително филми, измежду които „ Какво желаят девойките “, „ Лас Вегас “ и „ Ледената принцеса “. Нейният пети студиен албум е продуциран взаимно с носителя на „ Грами “ – Дейвид Гарза, в записите взе участие изключителния басист Тим Льофевр.

Нейният живот е вманиачен, цветен и забавен – колкото нея самата, каквато е и на сцената. И както публиката в Банско я усети – същинска, общителна и вдъхновяваща с силата си. Като човек, който умее да цени щастието, изключително, когато е стигнал до него през тунели от мрачевина...

Луси Удуърд – по една дума за най-големите музиканти, с които е работила, за разпада на човешките връзки и за тъмната страна на щастието, за първите 100 $ и за идеалната сватбена музика. И още: Лесно ли се отхвърля от нещата в работата и в живота. Колко вманиачен е през днешния ден светът на музикалната промишленост. Би ли желала да живее на друга планета...

Луси, работила сте с едни от най-големите имена в международната музика. Предлагам да стартираме с един къс блиц – едно име – една дума. Pink Martini?

- Страхотни.

Джей Лено ?

- Забавен.

Род Стюарт ?

- Невероятен, легенда.

Чарли Хънтър ?

- Войник, трубадур.

Селин Дион ?

- Перфектната певица.

Барбра Стрейзънд ?

- Също – съвършената певица.

Шака Кан ?

- Стратосфера. Стига до Луната.

След толкоз доста сватби, по какъв начин наподобява идеалната женитба в музикално отношение?

- Може би с Black Eyed Piecе, тъй като основават чувството за благополучие и за ваучър. Харесвам Дженифър Лопес и Пинк. Поп... Забравете какво споделих. Фънк, фънк, фънк! Само фънк – от 70-те. Има толкоз доста хубава музика, основана по това време. Шака Кан, Арета Франклин, Стиви Уондър, Принс... Сватба.

Вие самата преживявала ли сте страстта на сватбата – като младоженка?

- Да, само че към този момент съм разведена... (Смее се с глас – бел. а.)

А н а кой музикант Вие платихте първите 100 $?

- Китарист би трябвало да е бил, само че нямам прецизен спомен. Китарист от първия ми бенд.

Казвате, че преди време доста бързо сте се отказала от образованието в Manhattan School of Music. Днес елементарно ли взимате сходни решения, елементарно ли се отказвате от нещата в работата и в живота?

- Много добър въпрос ми задавате… Не, не се отхвърлям елементарно... Аз бях призната там, само че, може би, на прекомерно нежна възраст, бях едвам на 16. Не ми беше пристигнало времето да осъзная какво значи това... Емоционално не бях подготвена за едно такова джаз учебно заведение – от най-високо равнище.

Но ще Ви дам един различен образец. По време на пандемията човек имаше опция да опита нови неща и да се пооткаже от тях. Аз започнах да изсвирвам на барабани и се отхвърлих. Осъзнах, че е доста мъчно, и престанах.

Но благодаря, че ми напомнихте за това. Пак ще се опитвам с барабаните (Смее се – бел. а.).

Колко вманиачен е през днешния ден светът на музикалната промишленост – тази, в която В ие работите?

- Безумно вманиачен... Толкова е мъчно музиката ти да бъде чута. Всеки ден в Spotify се появяват 60 000 нови песни. Шейсет хиляди! Как тъкмо да бъдеш чут?... Казваш на приятелите си, на своите фенове, и се надяваш, че те предават нататък, на още хора. Обаче след това това, което си постигнал, за една минута може да изчезне... Заради инстаграм, всичко зависи от едно придвижване на пръста върху клавиатурата. Така че е мъчно да печелиш пари с музика. Конкуренцията е убийствена...

Затова ли обявихте, че ще издаване по една нова ария всеки месец?

- Така са правили хората преди 20 години. Всеки месец в действителност са издавали по една нова ария. И в действителност може да е старомодно, само че хората не престават да го вършат и мисля, че това е добре – всеки месец нова ария.

Бихте ли желала да живеете на друга планета?

- Не, тъй като не знам какво ще има там. Но, може би, бих отишла да пребивавам на планета, на която хората са по-добри, по-мили и по-сърдечни... Важни са човешките връзки и взаимовръзките сред хората. Там бих отишла...

Това ли е, което Ви липсва най-вече и в живота?

- Като отношение, аз получавам това, което желая – от хората към мен, от моето семейство и моите другари, както и от моите фенове. Но като виждам света,  който се разпада, изключително в Америка, в политическо отношение... Като виждам расизма, който се шири, отношението към дамите и към техните тела… Това е толкоз тъжно и толкоз тъпо, и връща човечеството доста обратно...

Аз съм построила своя живот с хора, които имат тези полезности, които се обичат, само че като погледна отвън моя свят, там е в действителност ужасяващо.

Щастието има ли тъмна страна?

- Да, тъй като би трябвало да минеш през тъмнината, с цел да изпиташ щастието...

А за какво имам чувството, че разбирате, когато някой към Вас приказва на български...

- (Смее се с глас – бел. а.) Всъщност, нищо не разбирам. Но мога да разпознавам обособените думи, слушайки езика – като темп. По същия метод – като темп, узнавам и думите, които споделям на публиката, когато би трябвало да приказвам на език, друг от моя роден.

Как бихте траяла изречението „ Аз съм човек, който обича… “?

- (Замисля се – бел. а.) Труден въпрос... Истината.