Разговорът с нея звучи като цитати от любими песни –

Разговорът с нея звучи като цитати от обичани песни – тези, които най-вече обичаш. Които постоянно те вършат благополучен и те карат да се усмихваш. Алма Пьойсти е шлагер. Нейното наличие е шлагер. Начинът, по който изстрелва думите. И в тази пукотевица не можеш да откриеш грам суетност, престореност или отегчена от даването на изявленията звезда...

Алма Пьойсти, онлайн, е съвсем същата като в множеството от филмите, от които я познаваме. На първо място е усмивката, която те подготвя да бъдеш изцяло открит. И това е взаимно. Тя е загадъчна и харизматична – като Туве в едноименния киноразказ за известната финландска писателка. Тиха и буйна – като Юлия от „ Четирима непораснали възрастни “. Състрадателна и сантиментална – като Анса в „ Паднали листа “. И (половин) българка – като Миа в „ Добрият водач “...

Само толкоз пъстра и харизматична персона може да „ признае “, че подвига пестник – на насладата. Че се отвращава от дребни мъже с прекалено много власт. Че алтернативата за това е да посадиш дърво или да обичаш различен човек... А любовта – отново и още веднъж, за следващ път и за благополучие – е универсалният език, на който можеш да разчетеш всяко обръщение, всеки персонален път, в чиято същина се отразява личното ти порастване...

Снимка: Даниел Димитров

Алма Пьойсти – за усмивката, юмрука на насладата, самотата, българската народопсихология, семейството Пьойсти и фамилните обичаи. И още: Може ли да се каже, че животът в „ Четирима непораснали възрастни “ е ежедневие във Финландия. От какво се опасява. На какво се присмива. Какво я отвращава... 

Казвали ли са Ви, че когато си мислят за Вас, постоянно сте усмихната?

- О, не! Колко благо и хубаво! Не бяха ми казвали сходно нещо. 

Има ли цена тази усмивка, или, по-скоро, с какво тя е скъпа?

- Не знам... Тя просто си идва... Не знам по какъв начин... Но няма цена. Безплатна е (Смее се с глас – бел. а.) 

Вдигате ли пестник в живота?

- Не подвигам пестник, само че държа ръката си стисната на пестник в джоба. Помня този фестивал, поради който ме питате. Но това беше пестник на насладата, по този начин да се каже. Обикновено, не развявам юмруци с принуждение.

(Филмът „ Паднали листа “ получи премията на журито на кинофестивала в Кан през 2023 година На фотосите от церемонията по награждаването Алма Пьойсти е с високо вдигнат пестник „ на успеха “ – бел. а.)

  Юмрук на насладата е доста прелестно фразеология... 

- Да, забавно фразеология, само че мисля, че е по-добре от пестник на принуждение. 

На Вас вдигали ли са Ви пестник?

- Не.

Може ли да се каже, че животът в „ Четирима непораснали възрастни “ е ежедневие “ във Финландия?

- Предполагам, че не. Въпреки че се оказа, че е по-разпространено, в сравнение с сме си мислели. Хората водят доста друг и забавен живот при закрити врата и това, че не приказват за него намерено, не значи, че той не съществува. 

Имате ли такива близки другари във Финландия? 

- Да, оказа се, че има цяла една общественост, която живее с полиаморни връзки, само че допускам, че хората показват това по друг метод (Полиамория е любовна връзка с повече от един човек, едновременно, със единодушието на всички участници във връзката – бел. а.). В другите култури имат разнообразни думи за това. При някои това е, че си имаш държанка, при други се случва напълно намерено. Но хората не безусловно намерено приказват за това... 

Снимка: Даниел Димитров

Струва ми се, че хората в днешно време слагат под въпрос обичайното семейство. Трябва ли цялостен живот да живееш с един човек или може да имаш доста любови, или пък може да имаш повече от една обич по едно и също време. Струва ми се, това е демократичният метод да се живее, да не се привързваме и да се вкостеняваме в това по какъв начин постоянно е било, а да изследваме какво е допустимо и по какъв начин би могло да бъде – да сме отворени към разнообразни благоприятни условия.

Самотата болест ли е?

- Ако не е по лична воля, може да бъде болест, изключително по време на пандемията. Видяхме по какъв начин доста хора страдаха от самотност и имаха потребност от поддръжка. Това ги докара до психологични болести... Така че – да, самотата може да бъде психологично заболяване. 

От друга страна, мисля, че всички ние имаме потребност от нашата самотност. Някои може би повече от други. Но, да, в случай че изобщо нямаш връзка с различен човек, това може да докара до заболяване. 

Как попаднахте във филм на режисьор от България („ Добрият водач “) и изненадали ли Ви работата с него?

- Беше прелестно, че получих покана да играя във кино лентата на Томислав Христов. Първоначално, с мен се свързва продуцентът. Прати ми сюжета и той доста ми хареса. Невероятно е да се работи с Томислав, тъй като у него има една мощ и честност към това, което прави. Той се отнася извънредно съществено към историите и към героите, което за мен е доста скъпо. Неговите филми са почтени, извънредно достоверни, защото той има опит в документалното кино и държи на истинността. „ Добрият водач “ е за човек, който се бори в живота си, изпълнен с трудности и тежки обстановки.

Снимка: Даниел Димитров

Беше наслаждение да фотографирам в тази лента и в този момент съм щастлива, че съм в България, тъй като всички подиуми, в които вземам участие, бяха снимани във Финландия. Затова в този момент имам чувството, че съм, по този начин да се каже, в другата половина от кино лентата. 

Наложи ли се да се потопите повече в българската народопсихология?

- Ние доста говорихме с Томислав Христов и с Малин Кръстев за тази история, за това какви са тези герои. Също по този начин, гледах един документален филм, на който, значително, се основава игралния филм и, малко по малко, мисля, че съумях да навляза в това кои са тези хора и по какъв начин са стигнали дотук...

В края на краищата, мисля, че хората се влюбват на всички места по света и сякаш няма нещо неясно в това за какво двама индивида се срещат и се влюбват, и до каква степен ги води това. За мен историята не е неразбираема...

Любовта, сигурно, сплотява и е универсална като чувство на всички места по света. Имах поради, да вземем за пример, всякакви таксиджийски шмекерлъци... 

- Мисля, че това също е универсално, макар че постоянно има локални особености (Смее се – бел. а.)

Събирали ли сте се в продукция повече от един Пьойсти?

- В киното – не. Работила съм един път в театъра с баба ми, само че тя не е Пьойсти. Тя се споделяше Бригита Улфсон (1928-2017, актриса и сценичен режисьор, приета за пионер на авангардния спектакъл във Финландия – бел. а.)

Снимка: Даниел Димитров

(Замисля се – бел. а.) Всъщност, в действителност, била съм в един и същи филм с брат ми, само че нямахме доста общи подиуми (Братът на Алма Пьойсти се споделя Оскар Пьойсти – бел. а). И това беше преди много време, тъй че бях не запомнила (Става въпрос за Where once we walked, военна драма от 2011 година, режисьор е Питър Линдхолм – бел. а.). Беше игрален филм, по който след това направиха и сериал. Мисля, че брат ми имаше и дребна епизодична роля в „ Туве “.

Има ли фамилни обичаи, с които се гордеете?

- Много се веселя, че когато с брат ми бяхме дребни, родителите ни постоянно ни четяха на глас. Това е нещо доста хубаво, което се отрази на развиването ни по избран метод. Така че допускам, че боевете със снежни топки и четенето на глас са фамилни обичаи, с които се гордея. 

А продължавате ли традициите и през днешния ден? 

- Да, постоянно (Смее се – бел. а.)

От какво се страхувате?  

- (Замисля се за малко, въздиша – бел. а.) Насилието. 

На какво се присмивате?  

- (Замисля се – бел. а.) Дребни мъже с прекалено много власт. 

Има ли такива към Вас? 

- За жал, всички ги имаме към нас. Те се по радиото и по малкия екран, и слушаме за тях непрекъснато. 

Това отвращава ли по някакъв метод? 

- Да, доста. Това е повода, заради която има толкоз войни. 

А каква е алтернативата? 

- Човек може да се научи да свири на някакъв инструмент, да отиде на спектакъл, да прочете книга, да посади дърво, да научи нещо потребно, да се обича с различен човек...

Снимка: Даниел Димитров

Много смислени неща биха могли да се вършат. Списъкът може да е безконечен.

Коя е обичаната дума на родния Ви език?

- (Отговаря, без да се замисля – бел. а.) Perkele (Дявол – бел. а.). Това е клетва, само че е извънредно ефикасна (Смее се – бел. а.). Означава дяволът. 

Неочакван отговор, само че забавен. Накрая, по какъв начин бихте траяла изречението „ Аз съм човек, който обича... "?

- (Отговаря, без да се замисля – бел. а.) Кучета. Винаги съм имала, само че не и сега, той като прекомерно постоянно пътувам. Надявам се, че някой ден още веднъж ще имам. 

Още по тематиката:

Актьорът са завръща на театралната сцена Режисьорската е специфичен посетител на „ София филм фест “