Гъбички причиняват 10 от пневмониите
Щамът на инфлуенцата удря сърцето и бъбреците
Гъбички, а не бактерии предизвикват 10% от всички пневмонии на континента тази година, прекарани вследствие на грипа. Това заяви за " Монитор " националният съветник по миктробиология и шеф на Националния център по заразни и паразитни заболявания проф. Тодор Кантарджиев, цитирайки Европейския център по грип и ОРЗ.
По думите му, това е извънредно скъпа информация поради хода на лечението на болестта. Той посочи, че въпросната гъбичка се назовава аспергилиус и е от типа на тази, която се появява като сиво петънце, в случай че се навлажни самун.
Страните от Европейския съюз към този момент изпращат проби за потвърждаване в Националния център по заразни и паразитни заболявания в България, защото единствено ние имаме лаборатория, в която те могат да бъдат открити, сподели още проф. Кантарджиев.
Вирусната вълна, която ни покосява сега, води до тежки затруднения, като бронхит и пневмония, предизвестиха джипита.
Вирусът на грипа може да удари сърцето, като докарва миокардит и перикардит, предизвика и куп други увреждания. Това може да се случи даже, когато е лекуван в точния момент и съответно, обявиха епидемиолози. Дали той ще удари други органи и системи зависи от това, дали човек е здрав като цяло, или страда от хронично заболяване. Обикновено инфекцията основава затруднения там, където е " слабото място " в организма. Едни от най-честите и мъчно различими болести, предизвикани от болестта, са вирусните миокардити и перикардити. Те са прекомерно непредсказуеми. Появяват се вследствие на грипните вируси изключително тези, които са от по-резистентните варианти. Атакуват по-силно имунната система и довеждат до доста бързо насърчаване на бактериални инфекции. От своя страна, самите вируси от време на време пък нападат миокарда на сърцето. Така в него се развиват лимфоцитни инфилтрации, довеждащи до възпаляването му. Получава се така наречен миокардит, който съставлява инфектиране на сърдечения мускул. Ако това положение не се улови в точния момент, се стига до тежки перикардни изливи – положения, в които се събира течност в перикардната празнина, предизвестяват кардиолози. Вирусните перикардити са най-често срещаните, изключително през зимния сезон в интервала на грипни епидемии. Здравната статистика недвусмислено демонстрира, че в България те стават от ден на ден в последните години, откогато се бележи увеличение на заболеваемостта и на туберкулозата. Перикардитът съставлява инфектиране на обвивката на сърцето. Когато вирусът нападна миокардната тъкан, помпената мощ на сърцето понижава. Артериалното налягане може да падне трагично даже при хора, които страдат от дълго време от тежка хипертония. В резултат човек може да изпадне в потрес. Типичният признак за разрастващ се миокардит е дефицитът на въздух в дефинира моменти до прерастването му в по-продължителни пристъпи на зной. Затова, когато човек наскоро е боледувал от грип и почувства усложнения в дишането, съпроводени с лесна уморяемост, би трябвало да си направи кардиологичен обзор. Миокардитът поражда сред четвъртия и седмия ден от инфекцията, тогава, когато чакаме възстановяване на положението и излекуване от инфлуенцата. Ако пациентът е и хипертоник от години, само че след прекаран грип кръвното му стартира да се намалява, напълно не трябва да се радва. Напротив, намаляването на артериалното налягане също е белег за начален стадии на миокардит вследствие на остра вирусна зараза. Възможно е да се стигне до остра хипотония, т. е. до внезапно намаление на кръвното. Нерядко след грип и даже по време на лекуването му пациентът изпада в тежки хипертонични положения. Дали кръвното внезапно пада или се повишава, демонстрира, че към този момент е налице дисфункция на миокарда. В над 10% от случаите у нас хората, прекарали грип, развиват и вирусен миокардит, което съгласно индикаторите на Световната здравна организация по никакъв начин не е малко. Електрокардиограмите на 43% от прекаралите тази вирусна зараза демонстрират отклонения от естественото положение за крепко сърце. Само лекарската слушалка не може да улови вирусен миокардит или поликардит. За това е належащо да се създадат проучвания. Те могат да се осъществят от персоналния доктор, в случай че той е и със компетентност кардиология, или при експерт. Рисковете от грипа за хората с кардиологични проблеми също напълно не са дребни. Може да се стигне даже до смъртни случаи, в случай че лекуването се забави. То обаче може да се овладее със мощни лекарства и венозни вливания в болница. Всяка вирусна зараза се отразява и на сърцето без значение дали в по-слаба или в по-силна степен. В над 90% от случаите измененията във функционалностите му по време на грипа се възвръщат с отшумяването на заболяването и не остават трайни последици за болния. Грипът удря и бъбреците, допустимо е да им докара необратими увреждания. Точно от тази зараза те стартират да образуват доста камъни и песъчинки. Нефролозите нямат пояснение на какво се дължи това.
Гъбички, а не бактерии предизвикват 10% от всички пневмонии на континента тази година, прекарани вследствие на грипа. Това заяви за " Монитор " националният съветник по миктробиология и шеф на Националния център по заразни и паразитни заболявания проф. Тодор Кантарджиев, цитирайки Европейския център по грип и ОРЗ.
По думите му, това е извънредно скъпа информация поради хода на лечението на болестта. Той посочи, че въпросната гъбичка се назовава аспергилиус и е от типа на тази, която се появява като сиво петънце, в случай че се навлажни самун.
Страните от Европейския съюз към този момент изпращат проби за потвърждаване в Националния център по заразни и паразитни заболявания в България, защото единствено ние имаме лаборатория, в която те могат да бъдат открити, сподели още проф. Кантарджиев.
Вирусната вълна, която ни покосява сега, води до тежки затруднения, като бронхит и пневмония, предизвестиха джипита.
Вирусът на грипа може да удари сърцето, като докарва миокардит и перикардит, предизвика и куп други увреждания. Това може да се случи даже, когато е лекуван в точния момент и съответно, обявиха епидемиолози. Дали той ще удари други органи и системи зависи от това, дали човек е здрав като цяло, или страда от хронично заболяване. Обикновено инфекцията основава затруднения там, където е " слабото място " в организма. Едни от най-честите и мъчно различими болести, предизвикани от болестта, са вирусните миокардити и перикардити. Те са прекомерно непредсказуеми. Появяват се вследствие на грипните вируси изключително тези, които са от по-резистентните варианти. Атакуват по-силно имунната система и довеждат до доста бързо насърчаване на бактериални инфекции. От своя страна, самите вируси от време на време пък нападат миокарда на сърцето. Така в него се развиват лимфоцитни инфилтрации, довеждащи до възпаляването му. Получава се така наречен миокардит, който съставлява инфектиране на сърдечения мускул. Ако това положение не се улови в точния момент, се стига до тежки перикардни изливи – положения, в които се събира течност в перикардната празнина, предизвестяват кардиолози. Вирусните перикардити са най-често срещаните, изключително през зимния сезон в интервала на грипни епидемии. Здравната статистика недвусмислено демонстрира, че в България те стават от ден на ден в последните години, откогато се бележи увеличение на заболеваемостта и на туберкулозата. Перикардитът съставлява инфектиране на обвивката на сърцето. Когато вирусът нападна миокардната тъкан, помпената мощ на сърцето понижава. Артериалното налягане може да падне трагично даже при хора, които страдат от дълго време от тежка хипертония. В резултат човек може да изпадне в потрес. Типичният признак за разрастващ се миокардит е дефицитът на въздух в дефинира моменти до прерастването му в по-продължителни пристъпи на зной. Затова, когато човек наскоро е боледувал от грип и почувства усложнения в дишането, съпроводени с лесна уморяемост, би трябвало да си направи кардиологичен обзор. Миокардитът поражда сред четвъртия и седмия ден от инфекцията, тогава, когато чакаме възстановяване на положението и излекуване от инфлуенцата. Ако пациентът е и хипертоник от години, само че след прекаран грип кръвното му стартира да се намалява, напълно не трябва да се радва. Напротив, намаляването на артериалното налягане също е белег за начален стадии на миокардит вследствие на остра вирусна зараза. Възможно е да се стигне до остра хипотония, т. е. до внезапно намаление на кръвното. Нерядко след грип и даже по време на лекуването му пациентът изпада в тежки хипертонични положения. Дали кръвното внезапно пада или се повишава, демонстрира, че към този момент е налице дисфункция на миокарда. В над 10% от случаите у нас хората, прекарали грип, развиват и вирусен миокардит, което съгласно индикаторите на Световната здравна организация по никакъв начин не е малко. Електрокардиограмите на 43% от прекаралите тази вирусна зараза демонстрират отклонения от естественото положение за крепко сърце. Само лекарската слушалка не може да улови вирусен миокардит или поликардит. За това е належащо да се създадат проучвания. Те могат да се осъществят от персоналния доктор, в случай че той е и със компетентност кардиология, или при експерт. Рисковете от грипа за хората с кардиологични проблеми също напълно не са дребни. Може да се стигне даже до смъртни случаи, в случай че лекуването се забави. То обаче може да се овладее със мощни лекарства и венозни вливания в болница. Всяка вирусна зараза се отразява и на сърцето без значение дали в по-слаба или в по-силна степен. В над 90% от случаите измененията във функционалностите му по време на грипа се възвръщат с отшумяването на заболяването и не остават трайни последици за болния. Грипът удря и бъбреците, допустимо е да им докара необратими увреждания. Точно от тази зараза те стартират да образуват доста камъни и песъчинки. Нефролозите нямат пояснение на какво се дължи това.
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ