Любо Киров: Искам да има честна игра в музикалния бизнес
„ Шоубизнесът е корупция на всички равнища ” това съобщи изпълнителят Любо Киров пред Мариян Станков – Мон Дьо.
Този път Любо Киров не просто приказва за музика – той задава въпросите намерено. А гласът му към този момент не е единствено музикален, а и честен.
Въпреки професионалните триумфи, Любо Киров не слага себе си на фундамент. „ Аз не съм популярен. Бог може да е популярен. Знам какъв брой добър желая да бъда, само че знам и какъв брой не съм добър в това, което прави аз в този момент съм 10 пъти по-добър артист от преди 20 години. ” Споделя той и добавя, че в този момент е определил за своя идея да сътвори среда в музикалните среди без корупция.
„ Ето нещо, което доста ме нервира напоследък. Слух се пуска, че Любо почна да приказва единствено за пари. Аз приказвам за продадени билети, което значи триумф на дадения реализатор. Аз не приказвам за пари. За пари приказват тези, които раздават билетите, с цел да се вършат на това, което не са. ” споделя той.
За първи път Любо Киров слага фокуса върху скритото, съгласно него, в българската музикална промишленост. Той споделя, че приказва освен като актьор, само че и като човек, който се е сблъскал с невидимите стени на система, построена върху връзки, услуги и подправени награди. Корупционният модел, който разказва – на правилото " услуга за услуга ", компрометира освен качеството на музиката, само че и опцията на младите гении да пробият почтено в сектора. В изявлението Киров прави ясна разликата сред действително наличие на сцена и изкуствено основан имидж посредством спонсори, манипулирани ротации и празни награди. За него цената на един актьор се мери не в броя на завъртанията по радиото, а в броя на продадените билети и цялостната зала пред него.
С директност той подвига завесата над тематики, които рядко се разискват за българския шоубизнес и посочва нещата такива, каквито са съгласно него: система, пропита от корупционни практики, подправени геройства и празни зали, прикрити зад блестящи заглавия.
„ Аз ще пея без пари на вашето празненство, а вие ще ми въртите песента по радиото “ – по този начин разказва той един от най-баналните,
само че и най-разрушителни механизми на тази промишленост. В изявлението пред Мон Дьо Киров слага значим въпрос: за какво актьори, които сякаш пълнят зали в София, не могат да съберат и 100 души в провинцията? Защо в дребните клубове, където би трябвало да кипи живот, няма аудитория? Отговорът съгласно него е елементарен: не се споделя истината.
„ Ехо, ехтене, Любо Киров продава билети и прави концерти “, споделя той, без спонсори, без „ магазини, банки и свинеферми “ Всичко е действително, платено от хора, които идват поради музиката, не поради рекламата. Това е пазарният принцип, в който има вяра – в случай че си добър, хората ще дойдат. Ако си откровен, ще те следват.
Киров също слага под подозрение и критериите за това кой е " най-хубав реализатор на годината ". Онзи, който има най-вече завъртания? Или оня, който действително събира хора пред себе си и ги кара да пеят с него? Отговорът съгласно него е явен – и той е онлайн, на сцената, там, където не можеш да излъжеш никого. „ Кой е най-хубав реализатор на годината? Този, който е решил, че е направил доста хубава музика, с някаква компания към себе си или оня, който е събрал хора пред себе си? ”
„ Нямам време да ви прослушвам нелепостите. “ В свят, в който всеки се стреми да бъде харесан, Любо избира да бъде почтен. Не крие, че има хора, които дълги години са се хранили от неговите хрумвания, изпреварвайки го посредством подмолни дейности. Нарича ги с същинските им имена – „ лъжци “ и „ крадци “.
„ Дръжте се по-прилично, тъй като сме 4-5 индивида. Уважавайте триумфа. В България музикалната сцена е дребна – всички се познават. ” Казва, че сцената за него не е просто място за музика, а нещо доста повече. В идния му концерт, който NOVA ще излъчи на Великден, Любо прави нещо друго – оставя място за диалог. Това не е просто музикално събитие, а среща на човешко равнище. Разголване на душата. Публиката не идва единствено поради песните, а поради тези думи сред тях, които допират, които предизвикат размисъл и търсене.
" Борете се за любовта ", приканва той. Защото любовта не е даденост, а избор. Тя изисква изпитание, грижа, насрещни дейности. Карайте хората да ви обичат, споделя Любо – не със мощ, а с неизменност, с внимание, с неприкритост. „ Един концерт може да бъде повече от шоу – може да бъде изповед. И от време на време, точно там, в тишината сред две песни, се ражда същинската връзка. Между актьора и публиката. Между индивида и самия него. ” Пред Мон Дьо, той признава, че в този диалог приказва по този начин, както би приказвал вкъщи – с най-близките си хора. Без филтри, без игра и функции - за Бог, за обич, за това да останеш почтен, когато никой не гледа. Защото тогава същинският човек става ясно. Напомняйки, че зад славата стои човек – „ посредствен като всички останали ”.
Този път Любо Киров не просто приказва за музика – той задава въпросите намерено. А гласът му към този момент не е единствено музикален, а и честен.
Въпреки професионалните триумфи, Любо Киров не слага себе си на фундамент. „ Аз не съм популярен. Бог може да е популярен. Знам какъв брой добър желая да бъда, само че знам и какъв брой не съм добър в това, което прави аз в този момент съм 10 пъти по-добър артист от преди 20 години. ” Споделя той и добавя, че в този момент е определил за своя идея да сътвори среда в музикалните среди без корупция.
„ Ето нещо, което доста ме нервира напоследък. Слух се пуска, че Любо почна да приказва единствено за пари. Аз приказвам за продадени билети, което значи триумф на дадения реализатор. Аз не приказвам за пари. За пари приказват тези, които раздават билетите, с цел да се вършат на това, което не са. ” споделя той.
За първи път Любо Киров слага фокуса върху скритото, съгласно него, в българската музикална промишленост. Той споделя, че приказва освен като актьор, само че и като човек, който се е сблъскал с невидимите стени на система, построена върху връзки, услуги и подправени награди. Корупционният модел, който разказва – на правилото " услуга за услуга ", компрометира освен качеството на музиката, само че и опцията на младите гении да пробият почтено в сектора. В изявлението Киров прави ясна разликата сред действително наличие на сцена и изкуствено основан имидж посредством спонсори, манипулирани ротации и празни награди. За него цената на един актьор се мери не в броя на завъртанията по радиото, а в броя на продадените билети и цялостната зала пред него.
С директност той подвига завесата над тематики, които рядко се разискват за българския шоубизнес и посочва нещата такива, каквито са съгласно него: система, пропита от корупционни практики, подправени геройства и празни зали, прикрити зад блестящи заглавия.
„ Аз ще пея без пари на вашето празненство, а вие ще ми въртите песента по радиото “ – по този начин разказва той един от най-баналните,
само че и най-разрушителни механизми на тази промишленост. В изявлението пред Мон Дьо Киров слага значим въпрос: за какво актьори, които сякаш пълнят зали в София, не могат да съберат и 100 души в провинцията? Защо в дребните клубове, където би трябвало да кипи живот, няма аудитория? Отговорът съгласно него е елементарен: не се споделя истината.
„ Ехо, ехтене, Любо Киров продава билети и прави концерти “, споделя той, без спонсори, без „ магазини, банки и свинеферми “ Всичко е действително, платено от хора, които идват поради музиката, не поради рекламата. Това е пазарният принцип, в който има вяра – в случай че си добър, хората ще дойдат. Ако си откровен, ще те следват.
Киров също слага под подозрение и критериите за това кой е " най-хубав реализатор на годината ". Онзи, който има най-вече завъртания? Или оня, който действително събира хора пред себе си и ги кара да пеят с него? Отговорът съгласно него е явен – и той е онлайн, на сцената, там, където не можеш да излъжеш никого. „ Кой е най-хубав реализатор на годината? Този, който е решил, че е направил доста хубава музика, с някаква компания към себе си или оня, който е събрал хора пред себе си? ”
„ Нямам време да ви прослушвам нелепостите. “ В свят, в който всеки се стреми да бъде харесан, Любо избира да бъде почтен. Не крие, че има хора, които дълги години са се хранили от неговите хрумвания, изпреварвайки го посредством подмолни дейности. Нарича ги с същинските им имена – „ лъжци “ и „ крадци “.
„ Дръжте се по-прилично, тъй като сме 4-5 индивида. Уважавайте триумфа. В България музикалната сцена е дребна – всички се познават. ” Казва, че сцената за него не е просто място за музика, а нещо доста повече. В идния му концерт, който NOVA ще излъчи на Великден, Любо прави нещо друго – оставя място за диалог. Това не е просто музикално събитие, а среща на човешко равнище. Разголване на душата. Публиката не идва единствено поради песните, а поради тези думи сред тях, които допират, които предизвикат размисъл и търсене.
" Борете се за любовта ", приканва той. Защото любовта не е даденост, а избор. Тя изисква изпитание, грижа, насрещни дейности. Карайте хората да ви обичат, споделя Любо – не със мощ, а с неизменност, с внимание, с неприкритост. „ Един концерт може да бъде повече от шоу – може да бъде изповед. И от време на време, точно там, в тишината сред две песни, се ражда същинската връзка. Между актьора и публиката. Между индивида и самия него. ” Пред Мон Дьо, той признава, че в този диалог приказва по този начин, както би приказвал вкъщи – с най-близките си хора. Без филтри, без игра и функции - за Бог, за обич, за това да останеш почтен, когато никой не гледа. Защото тогава същинският човек става ясно. Напомняйки, че зад славата стои човек – „ посредствен като всички останали ”.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ