Шогунатът Токугава на Япония
Шогунатът Токугава на Япония дефинира актуалната история на страната, като концентрира властта в ръцете на държавното управление и сплотява нейния народ.
Преди Токугава да вземе властта през 1603г., Япония страда от безвластие и безпорядък през интервала Сенгоку („ Воюващи страни “), траял от 1467г. до 1573г. В началото на 1568 година Японските „ Трима обединители “ – Ода Нобунага, Тойотоми Хидейоши и Токугава Иеясу реализират консенсус към концепцията за връщането на враждуващите даймьо (местни феодали) под контрола на централно държавно управление.
През 1603г. Токугава Иеясу извършва задачата и основава Шогуната Тогугава, който ръководи от името на императора до 1868 година.
Ранният стадий на Шогунат Токугава
През октомври 1600г. Токугава Иеясу побеждава даймьо, които тогава са били лоялни към починалия Тойотоми Хидейоши и неговия дребен наследник Хидейри. Три години по-късно императорът връчва на Иеясу купата „ шогун “. Токугава Иеясу основава столицата си в Едо, малко рибарско населено място до блатата на равнината Канто. По-късно селото ще се трансформира в град, прочут като Токио.
Иеясу публично ръководи като шогун единствено две години. За да обезпечи по-нататъшна последователност при предаването на купата измежду членове на фамилията, той официално да прогласи сина Хидетада за шогун. Иеясу, от своя страна, на процедура ръководи държавното управление до гибелта си през 1616 година С този политически и административен разсъдък се характеризира първия шогун на Токугава.
Мирът Токугава
Животът в Япония е кротичък под контрола на ръководството Токугава. След цялостен век безредна война, това е доста нужна отмора. За воините-самураи обаче мирът значи, че са принудени да работят като бюрократи в администрацията на Токугава. Междувременно в страната се не разрешава носенето на мечове от елементарните жители и селяните, а право имат единствено самураите.
Самураите не са единствената група в Япония, принудена да трансформира метода си на живот по време на ръководството на Токугава. Всички пластове на обществото са лимитирани до обичайните си функции доста по-стриктно, в сравнение с в предишното. Токугава постанова четиристепенна класова, която включва строги правила до най-малкия подробност – да вземем за пример, кои класове могат да употребяват първокласни коприни за облеклото си, каква материя принадлежности могат да употребяват и така нататък
През 1614г. Токугава Хидетада не разрешава японските християни да упражняват религията си. Тези християни са основно португалски търговци и мисионери. За да приложи този закон, шогунатът изисква всички жители да се записват в локалния си будистки храм. Всеки, който откаже да го направи, се счита за некоректен към шогуната и бива наказван.
Бунтът Шимабара, формиран най-вече от християнски селяни, пламва през 1637г., само че бе сподавен от шогуната за четири месеца. След това събитие японските християни са екзекутирани или пратени в заточение, с което християнството изчезва от страната.
Бунтът бе най-големият цивилен спор в Япония през интервала Едо и един от дребното случаи на съществени безредици през относително спокойния интервал от ръководството на шогуната в Токугава.
Пристигане на американците
Въпреки че се употребява „ твърда ръка “ при своето ръководство, интервалът при шогуните Токугава страната претърпява дълъг интервал на мир и благополучие. Всъщност животът е толкоз спокоен и постоянен, че в последна сметка породи укийо („ плаващ свят “ – лежерен метод на живот), на който се любуват градските самураи, богатите търговци и гейшите.
Плаващият свят се „ разрушава “ на Земята ненадейно през 1853г., когато американският комодор Матю Пери и неговите черни кораби се появяват в залива Едо. Токугава Иейоши, 60-годишният шогун, умира скоро след идването на флотата на Пери.
Синът му Токугава Иесада се съгласява, под насила, да подпише Конвенцията на Канагава идната година. Съгласно изискванията на конвенцията американските кораби получават достъп до три пристанища в Япония, където могат да поемат хранителни запаси, а бедстващите американски моряци би трябвало да бъдат третирани добре.
Това ненадейно налагане на непозната мощ алармира началото на края за Токугава.
Падането от власт на Токугава
Внезапният приток на непознати хора, хрумвания и пари мощно нарушава метода на живот и стопанската система на Япония през интервала 1850-1860г. В резултат на това през 1864г. император Комей излиза зад „ скъпоценната завеса “ и издава „ Заповед за изпъждане на варварите “. Въпреки това, за Япония към този момент е късно да отстъпи още един път в изолираност.
Антизападните даймьо, изключително в южните провинции Чошу и Сацума, упрекват шогуната Токугава за неспособността да отбрани Япония от задграничните „ варвари “. По подигравка на ориста и бунтовниците Чошу, и войските на Токугава стартират стратегии за бърза рационализация, възприемайки доста западни военни технологии. Южният даймьо обаче е по-успешен в модернизацията си от шогуната.
През 1866г. ненадейно умира шогун Токугава Йемочи, а Токугава Йошинобу насилствено поема властта. Той е петнадесетият и финален шогун от Токугава. През 1867г. императорът също умира, а неговият наследник Муцухито става император Мейджи.
Изправен пред възходяща опасност от Чошу и Сацума, Йошинобу се отхвърля от някои от своите пълномощия. На 9 ноември 1867г. той подава оставка от кабинета на шогуната, който публично се закрива, а властта на шогуната се предава в ръцете на нов император.
Възходът на империята Мейджи
Южният даймьо стартира войната Бошин, с цел да подсигурява, че властта ще бъде в ръцете на императора, а не в тези на боен лидер. През 1868г. проимперският даймьо афишира възобновяване на Мейджи, при което младият император Мейджи следва да ръководи от свое име.
След 250 години мир и относителна изолираност под ръководството на шогунската династия Токугава, Япония се появява на актуалната интернационална сцена. Надявайки се да избяга от същата орис като тогавашния всесилен Китай, островната страна се хвърля в развиването на своята стопанска система и военна мощност. До 1945г. Япония е основава нова империя, чието въздейства покрива огромна част от Азия.
