Шмекери в политиката винаги е имало. Шмекеруването е част от

Шмекери в политиката постоянно е имало. Шмекеруването е част от човешкото естество и както с всеки различен човешки недостатък, предстои на преодоляване и удържане в търпими граници. Изпускането на контрола води до натрупването на неприемливи равнища шмекерлъци, които в последна сметка дават горчиви плодове.

Когато маси от шмекери налазят в политиката, политиката напуща сцената. Нахалството, измамничеството, кръчмарската аритметика и най-много шарлатанските похвати нямат опцията да вземат решение проблемите в обществата по метод, който да носи изгоди. Напротив – става мъчно да се плануват вредите, тъй като част от шмекеруването е лъгането и представянето на мечтаното за действително.

Двете години политически безпорядък у нас са резултат от шмекеруването на всички равнища – от елементарния човек до държавните институции; до най-високото равнище в страната, да подчертаем.

Като страна България е представителна народна власт. Тоест, в централната политическа власт и в локалните органи на ръководство изпращаме да ни съставляват хора, които съразмерно отразяват настроенията на гласоподавателите; протичащото се в партийните елити и в институциите е функционалност от настроенията в обществото. Усещате накъде удрям, нали?! Шмекерлъкът потегля към върховете на властта от това, че ние гласуваме по метод, който дава на хората с шмекерски пристрастености опцията да съумяват в преодоляването на мозъците на мнозина.

Държавата си се развива умерено. Бавно е набрала обороти, държавната машина скърца на доста места, само че върви напред… И внезапно, къде от тривиално уталожване, къде от чисто незнание, народът лудва, налегнат от желанието си за „ смяна “. Каква смяна, на кое, за какво – няма значение, значимо е смяна да става. На сцената излизат хитреците с торбите обещания и оправдания на внезапните променливи придвижвания. Зажаднелите за „ многообразие “ шмекери от най-масовия вид внезапно виждат поле за изява, което ги изважда от монотонното тарикатско държание в ниското равнище на всекидневието и им дава лъжливото чувство, че са част от някаква нова велика шмекерска концепция за „ промени “.  А те цялостен живот това жадуват – да шмекеруват пред аудитория и за нейна сметка.

Шмекерите се издънват колосално. Винаги. Логично е – може да лъжеш целия народ за известно време, може непрекъснато да лъжеш част от народа, само че няма по какъв начин непрекъснато да лъжеш целия народ. (Казал го е Ейбрахам Линкълн доста отдавна). Тарикатлъкът им ни коства доста горчиви хапове. Шмекерувахме на дребно, надробихме си постна попара, в този момент ще ревем и ще преглъщаме. Нима очаквахте шемекерлъкът да ни се размине гратис?!

Шмекери от всички равнища, а да се спрете, а!

П.П. Поуката, която би трябвало да помним и непрекъснато да си припомняме е, че една шепа хора почват да дробят попарата, след това още шепа-две се включват да им оказват помощ. Понеже са много гласовити, до момента в който правят безобразията, натрупалата се да гледа зрелището тълпа  остава с усещане, че целокупното население се е присъединило в процеса. Да, но не! – както споделяше Петко Бочаров (светла му памет!). Само първият ред вижда същинската картина, останалите чуват гръмки лозунги. Когато истината лъсне, а попарата е подготвена, сърбат я всички, освен няколкото шепи шмекери, що я дробиха. Помнете и си припомняйте: в случай че не искаш да сърбаш попарата, внимавай кой те подучва и я дроби!