Шльокавица
Шльокавица съставлява ракия, която е създадена в домашни условия. Според някои българските производители шльокавица може да бъде ракия, при която добитият екстракт е с ниско наличие на алкохол. На места в страната тя се подготвя от плодове като ябълки, круши, сливи, кайсии и други По думите на производителите на ракия от Югозападна България обаче шльокавица се назовава ракия, направена от джанки, и точно нея престои да разгледаме в идващите редове.
Преди да узнаем по какъв начин тъкмо се появява магическата шльокавица, дано разберем освен това за плодовете, които вземат участие в нейното подготвяне. Джанките са плодовете на покритосеменното растение Prunus cerasifera, което се назовава по същия метод. Те спадат към жанр Слива /Prunus/ и семейство Розоцветни /Rosaceae/. Срещат се в доста региони в Европа и Близкия Изток, само че като че най-вече у нас се използват за подготвяне на шльокавица.
Тези растения доближават височина от 6-7 до 15 метра и наподобяват огромни шубраци или дребни дървета. Те имат зелени листа, отличаващи се с елипсовидна форма и дължина от 5 до 6 сантиметра. За феновете на шльокавица обаче най-важната част от растение са неговите плодове, които могат да бъдат доста вкусни.
Джанките са с овална форма, достигащи до 3 сантиметра в диаметър. Те са оцветени в наситено жълто до червеникаво. Плодът има лъскава обвивка, под която се крие сочно и сладко месо. Понякога то може леко да накиселява. В месестата част има костилка, позволяваща да бъде отстранена относително елементарно.
Представителите на Prunus cerasifera са съществени съперници на своите роднини от рода Слива. Причината е, че причисляват към дръвчетата, които разцъфват относително рано. На местата с сдържан климат техните бели цветчета към този момент могат да се видят още през втората половина на месец февруари. Освен това при тях имаме изобилна плодовитост. От възрастните екземпляри може да се добие до 300 кг джанки на година, което е добре пристигнало за производителите на шльокавица.
Производство на шльокавица
След като разгледахме растението, с помощта на което през днешния ден можем да се радваме на ароматна домашна ракия, можем да се срещнем и с индустриалната технология. Процесът започва със събиране на джанки. Дървото, под което авансово е постлано платнище, се брули благодарение на кол и изпадалият материал се събира. След това добре узрелите плодчетата се почистват от костилки и се смачкват в бидон.
Когато над материала стартира да се появява пяна, се прибавя захарен разтвор, в който съотношението сред вода и захар е 1 кг захар в 5 литра вода. Обърнете внимание, че концентрацията на захарта в захарния разтвор не би трябвало да е повече от 17 %. Захар може да се добави и като се употребяват конфитюри, сиропи, компоти, мармалади, при които срокът на валидност е изминал.
Обикновено материалът се подзахарява, преди да е почнало протичане на мощна ферментация. В идващите десетина дни сместа се разбърква най-малко 2 пъти на ден. След това идва ред и на изваряването. По време на него всичко, образувало се като паток, се маха. Полученият материал се дестилира два пъти и се оставя да отлежи в бъчви.
Поднасяне на шльокавица
Шльокавицата може да се сервира когато и да е на годината, като този вид алкохол въобще не е придирчив във връзка с мезето. Тя се явява обичаен български аперитив. Преди да се сервира, шльокавицата нормално се изстудява леко.
Добрите домакини постоянно сервират на масата стъклена кана с ракия, която разкрива приятния бледожълт цвят на алкохола. Питието се разлива в общоприетите чаши за ракия, които побират сред 30 и 100 мл течност. Традицията повелява дружно с шльокавицата да се сервира и чаша вода.
Както към този момент казахме, шльокавицата не е придирчива във връзка с мезето. Най-добрата добавка към нея без подозрение е присъщата за страната Шопска салата, приготвена от краставици, домати, чушки, лук, свеж магданоз и бяло саламурено сирене.
Разбира се питието може да се съчетае и с доста други свежи салати от зеле, моркови, корнишони, ряпа, цвекло, броколи. Чудесно предложение към шльокавицата са млечни салати, салати с картофи и зелен фасул, както и туршиите. Яйчените салати също са измежду желаните от феновете на този тип алкохол.
Шльокавицата може да се сервира и в компанията на плодове като череши, грозде, любеница, круши. Може да се съчетае с всевъзможни бисквити, соленки, бонбони, вафли и еклери. Сред желаните добавки към ракия са още бялата халва и млякото с ориз.
Ползи от шльокавица
Освен превъзходен аперитив шльокавицата може да бъде и отпускащо средство. Тя работи сгряващо и покачва апетита. През годините тя е се е потвърдила като национален лек срещу ревматизъм, гастрит, шипове, дископатия. Консумацията на шльокавица в дребни дози оказва помощ още при болки в гърлото, синузит, простуда и грип. При зъбобол могат да се направи жабурене с шльокавица и болката ще отшуми.
Компресите с алкохола пък работят антибактериално и спомагат за бързото зарастване на повърхностни рани. Съществува изказване, че шльокавицата оказва помощ при неплодородие и има свойството на афродизиак и при двата пола. Неголямо количество шльокавица спомага за нормализирането на кръвното налягане и за понижаване на нездравословния холестерол.
