Шляех се по улицата, когато чух зад себе си бързи

Шляех се по улицата, когато чух зад себе си бързи крачки и настойчив глас ми подреди:

- Стой!

Спрях, обърнах се. Добре облечен мъж стоеше пред мен и най-приятелски ми се усмихваше.

- Много желаех – сподели той – да те срещна персонално. Имам значима вест за тебе.

Рекох да продължа по пътя си, само че той ме хвана за пешком на жилетката ми.

- Наистина упорствам – рече той – персонално от мен да чуеш това, което ще ти кажа!

Въздъхнах.

- Давай – рекох, – щом настояваш…

- Лично не се познаваме – вика оня, – само че ти си дал своя вот за мен на изборите, аз се издигнах, станах народен представител, политик, огромен човек!

Вдигнах плещи.

- Това ли е огромната ти вест? Жив и здрав да си! Чао!

- Не, не това е новината. Искам персонално да ти призная, че имам скрупули на съвестта.

- Не знаех – признах му аз, – че там, горе, дето вие живеете, някой въобще има съвест.

- Хе-хе – махна той с ръка, – по този начин се приказва за нас, политиците, но то не е истина. Спрях те, с цел да ти кажа истината. Съсипан съм, че нищо не изпълнихме от това, което ти обещахме – аз и партията ми. Имам страхотни скрупули, пострадвам морално, по този начин да знаеш!

- Добре – крещя му, – но до края на мандата има още доста време. Не е късно да извършите обещаното на гласоподавателите.

Той врътна глава.

- Не се хващай за такива дреболии. Важен тука е моралът, а ние – аз и партията ми – нямаме равни по морал.

Огледах го деликатно.

- Ти съществено ли ми ги приказваш тези работи!

- Разбира се – добродушно рече оня, – съсипахме се морално, по този начин да знаеш, сили не ни останаха!

- Добре – споделям, – но няма ли да ви олекне повече, в случай че свършите нещо за хората, пък след това да седнете да страдате!

- Ние – споделя той – се скъсваме от работа. Строим и градим непрекъснато, непрестанно чертаем проекти и пишем обещания!

- Не знам – крещя аз, – но делата ви нещо доста куцат. Където турите покрив – капе, където извършите инфраструктура – разпада се, всичко е погрешно и нефелно.

- Нямаш визия – вика, – какъв брой пострадвам за това! Няма нищо по-лошо от угризенията на съвестта, изгубих съня си, вкус нямам.

- А помниш ли – пита ме – ти какво сподели след изборите? Че в никакъв случай повече няма да гласуваш за нас! Тогава аз подредих да изпратят при тебе данъчни и ревизори, а те обърнаха компанията ти с хастара на открито!

- Минало – споделям.

- После изпратих прокуратурата да те тараши и да те мачка!

- Помня – крещя му, – много псувах тогава, да знаеш!

- Срамувам се и доста ме боли, че по този начин направих  – съвсем се разплаква оня. – Само в случай че знаеш каква тъга ме гони, час успокоение нямам!

Махвам с ръка.

- Твоята – споделя ми –  е лесна, нямаш никакви грижи, шляеш се по улиците и нищо не ти тежи. Ние – аз и партията ми – се скъсваме от болежка и позор, тъй като нашата съвест мира не ни дава!

- Приключил съм – споделям му – с вас и вашите грижи. Чао!

- Не, желая да си наясно с нашия морал – моя и на партията ми, да знаеш, че ние уверено осъждаме всичките ни неточности и същински страдаме.

- Гледай – крещя му, – имам си задоволително главоболия, върви си по пътя и ме остави на мира.

- Така ли! – викна той. – И няма да проявиш грам схващане и човечност за моя и на партията ми морал, по този начин ли! Ние страдаме, това е значимото в този момент!

- Вие – споделям му, – в случай че имахте грам морал, нямаше да сте ръководещи!

И тука се случи нещо, което ме изненада. Той се извъртя и залепи на бузата ми един мощен и гласовит пестник.

- Това – рече – е да запомниш добре, че и ние страдаме доста за всичко!

Запомних го, несъмнено, само че не го разбрах – за какво за непознати страдания и морални премеждия трябваше аз да хапвам дървото. Явно към този момент и моралните тегоби не са безвредни за близките!