Широко обсъжданият кадър, създаващ впечатлението, че Кирил Петков и Лена

Широко обсъжданият кадър, създаващ усещането, че Кирил Петков и Лена Бориславова се изкачват по стълбите на Министерския съвет, хванати за ръка, е характерен образец за подправена вест в режим на пост-истина. Фалшива вест е, тъй като просто няма такова нещо - те не са се държали за ръка.

Потвърждават го и видеозаписите от същия миг, и самата авторка на фотографията. Пък и здравият разсъдък - няма по какъв начин двама души във високи институционални функции, каквито и да са им персоналните връзки, да си разрешат сходна дързост на обществено място, цялостно с кореспонденти, написа доцент Георги Лозанов в коментар за българската редакция на " Дойче веле ".

Препечатваме целия му разбор:

Но това напълно не спря тълкуването на фотографията, изключително в обществените мрежи, като удостоверение за непозволена непосредственост (отделен въпрос е кой дефинира коя непосредственост е непозволена). Тук към този момент влизаме в режим на пост-истина, при който страстите заглушават обстоятелствата . В случая става дума за „ наслаждение от детронация “: да хванеш представители на властовите елити, които и да са, в провинение - каквото и да е, стига да обърне йерархията и да ти даде власт да съдиш и порицаваш властващите. Такава е психическата стопанска система на властта – никой надълбоко в себе си не е подготвен да се помири с подчинената си позиция. Достатъчно е да подхвърлиш една фотография, способна да задвижи детронацията, и да оставиш груповите страсти да си свършат работата. После и да искаш да си я вземеш, те сами няма да ти разрешат.

Кои са евентуалните бенефициенти?

Едва ли има подозрение, че фрагментът, даже и да е изработен апропо, е вкаран в обществено послание целеустремено , защото заблудата, която ще провокира, е ясна от пръв взор. Той е компромат, непохватно прикрит зад случайността на уловения момент . Още повече, че попада в подтекста на мощната пропагандна офанзива против държавното управление на Политическа партия, довела до рухването му, която продължава към този момент с предизборни цели. Неин подразбиращ се бенефициент естествено е опозицията. Но тук се намесва и още един състезател с по-различен профил – петата колона на Кремъл в политиката и медиите у нас, задействана от съветското настъпление в Украйна. Тя, без да не помни либералите и соросоидите, умните и красивите, евроатлантиците и глобалистите, с право видя в Кирил Петков главен зложелател, защото държавното управление му - с цената на спорове с съдружните си сътрудници и президента - предприе радикални ходове за спиране на зависимостите от Москва, каквито до момента не бяха правени. И надлежно с право Петков заподозря, че е свален таман по волята на Москва.

Но и по методите им ще ги познаете: в петата колона тук Държавна сигурност (ДС) има непокътнато място - и като персони, доколкото биологията разрешава, и като практики, познати още от разправата с „ враговете на народа “. За тези служби обичана форма на компрометиране е на полова основа. Най-добре е да изкараш набелязаната жертва гей, само че в случай че това не става, би трябвало да излезе най-малко, че има държанка, както Кирил Петков от дълго време е разработван по отношение на Лена Бориславова. И откакто създаването за родоотстъпничество (друга обичана форма на някогашните служби) поради канадското му гражданско не даде кой знае какъв резултат.

Предизборната акция е открита

Сексуалните компромати обаче са желани, тъй като будят пикантни страсти, които елементарно вкарват всеобщата публика в режим на пост-истина, а тя губи сензитивност към достоверността на информацията - и изобщо към относимостта на половия живот по отношение на обществената роля.

В такава повърхност фотографията на Петков и Бориславова, въпреки и в надалеч по-мек вид, припомня еротичните фотоси на приятелката на претендента от Демократична България за кмет на София, излезли в предизборната акция за той да бъде дискредитиран. Тогава обаче те бяха пуснати от жълта медия, до момента в който в този момент особеното е, че източникът е публичната телевизия . Като прибавим и съпротивата на управлението на Българска национална телевизия да се включи в обществения спор, с цел да отбрани най-малко от кумова срама жертвите на компромата си, се ускоряват съмненията, че състезанието в Съвет за електронни медии за нов общоприет шеф на Българска национална телевизия бе съзнателно провален , с цел да остане остарелият по време на идната предизборна акция. И да извърши поети политически задължения.

Щом още занапред, и то от социална медия, потеглят компромати, и като се има поради, че в тази избори е заложена геополитическата ориентировка на страната, не ми се мисли какво може да стане до 2 октомври . Но да не дърпаме дявола за опашката…