Вторични суровини ли са ядрените отпадъци?
Широко знае се, че вследствие работата на нуклеарните електроцентрали се създават и мощно радиоактивни нуклеарни боклуци. Те би трябвало деликатно да се складират, с цел да се предотврати всяка опция за радиоактивно облъчване. За задачата е належащо построяването на специфични складове, изцяло изолирани от хората и естествената среда.
Не по-малко знае се също, че нуклеарните боклуци на съществуващите понастоящем нуклеарни електроцентрали ще бъдат радиоактивни хиляди години напред. Повечето складове за нуклеарни боклуци, построени към самите централи, плануват единствено краткосрочно предпазване на тези рискови субстанции. Едва от относително скоро се проектират и построяват складове за дълготрайно предпазване на нуклеарни боклуци. Пример за такова вместилище за дълготрайно предпазване на нуклеарни боклуци е финландското вместилище „ Онкало “ – система от дълбоки подземни галерии, прокопани в геологически доста постоянна част от земната кора, ситуирана надалеч от земетръсни зони, вулкани и разломи. Предвижда се, че по този метод нуклеарните боклуци могат да се съхраняват в продължение на хиляди години без да замърсяват природата и да облъчват популацията. За страдание, не всеки терен е подобаващ за основаване на сходни складове, а тяхното създаване е скъпо и усилва общата цена за нуклеарна сила. Същевременно, с цел да се реши казусът с нуклеарните боклуци, трябват още складове – както за съществуващите все още боклуци, по този начин и за тези, които ще се появят занапред, тъй като нуклеарните електроцентрали ще работят и през идващите десетилетия поради международния апетит за електричество.
Само в Съединени американски щати има 93 нуклеарни реактора за произвеждане на електрическа енергия. В това число не се включват реакторите за проучвателен или военни цели. Тези 93 реактора са ситуирани на 55 разнообразни места. От момента на своето основаване, в средата на предишния век, до през днешния ден нуклеарните електроцентрали единствено в Съединени американски щати са произвели към 80 000 тона нуклеарни боклуци. Всяка година американските нуклеарни електроцентрали прибавят нови 2000 тона нуклеарни боклуци. В момента и в Съединени американски щати, и по света най-масово употребяваната технология в нуклеарната енергетика е така наречен реактор с лека вода, в които се прави разделяне на изотопа уран 235. Още през 60-те години на XX в. обаче са създадени така наречен реактори с бързи неутрони, в които може да се извлича сила и от изотопите, които през днешния ден се изхвърлят като боклук от съществуващите нуклеарни електроцентрали. През 50-те и 60-те години се е считало, че залежите от уран са доста по-малко, в сравнение с се е оказало в реалност. Стремежът към пестене на урана е подтикнал развиването на тази технология. Наред с това при реакторите с бързи неутрони се създава плутоний, което е правело упоменатия вид реактори използван и за военни цели. От 1964 година до 1994 година в Съединени американски щати е работил пробен реактор с бързи неутрони, в който сполучливо се е извличала сила от радиоактивни изотопи, които през днешния ден се изхвърлят като нуклеарен боклук. Заради изобилието на уранови залежи обаче, както и поради характерната интернационална конюнктура в края на Студената война, технологията е изоставена. Днес, поради все по-осезаемия енергиен апетит в международен мащаб, използването на сходни технологии още веднъж излиза на дневен ред. Важно е да се подчертае, че производството на електрическа енергия от модифицирани нуклеарни боклуци благодарение на реактори с бързи неутрони е добре тествана технология. Това произвеждане не е нито пробно, нито теоретично.
При това състояние обоснован е въпросът за какво технологията не се ползва? От една страна, намирането на нови залежи дълго време, е премахвало икономическия тласък. Наред с това, както имахме мотив да споменем при реакторите с бързи неутрони се създава плутоний, а американското държавно управление, по обясними аргументи, избира неговото произвеждане да не бъде необятно налично, изключително в избрани страни. Сега обаче потребностите от сила порастват, уранът е невъзобновяем източник на сила и е значимо да се понижат нуклеарните боклуци. Реакторите с бързи неутрони обаче не са безотпадъчни. Те също основават нуклеарни боклуци, които са не по-малко радиоактивни от тези на сегашните реактори, само че са в доста по-малко количество. Изчислено е, че реактори с бързи неутрони биха могли да зареждат вътрешния пазар на Съединени американски щати с електрическа енергия за към 100 години като употребяват наличните все още нуклеарни боклуци. С увеличението на цените на електрическата енергия става стопански рентабилно да стартира масовизация на тази технология.
През 2019 година Министерството на енергетиката на Съединени американски щати е оповестило, че желае да сътвори тестов реактор с бързи неутрони. До 2022 година обаче този план не е получил финансиране от страната и на процедура не е почнал. Забавянето на Съединени американски щати в комерсиализацията на тази технология обаче има заплаха да даде водещата позиция в тези проучвания на Китай и на Русия, които интензивно изследват опциите на реакторите с бързи неутрони. Докато американската страна се бави в поддръжката си за развиването на тази технология, частни компании са поели самодейността в такава посока. В такива проучвания влагат т. нар нуклеарни стартъп компании Oklo и TerraPower. Основният вложител в TerraPower е Бил Гейтс. Тези компании споделят разбирането, че произвеждането на електрическа енергия от нуклеарни боклуци ще облекчи рецесията за сила.
Но с цел да може нуклеарните боклуци да бъдат усвоени от реакторите с бързи неутрони, належащо е преди този момент да се преработят. Оказва се, че сега единствено Русия и Франция имат настоящи индустриални съоръжения за преправка на отработено нуклеарно гориво. Това значи, че другите страни са принудени или да изпращат своите нуклеарни боклуци за преправка там или занапред да стартират построяването на лични съоръжения. Сега, след започването на войната в Украйна, надали някоя демократична страна - производител на нуклеарна електрическа енергия, би избрала да си сътрудничи с Русия. Това значи, че ще би трябвало да се строят нови съоръжения. TerraPower е декларирала, че ще влага в съоръжения за преправка на нуклеарни боклуци, с цел да сътвори самостоятелна от други страни верига за доставки. Представители на Oklo настояват на собствен ред, че чакат да имат лична апаратура за преправяне на нуклеарни боклуци до края на десетилетието.
Гладът за сила рано или късно ще накара от ден на ден страни и частни вложители да извърнат внимание на нуклеарните боклуци и на процедура да ги трансфорат във тип годни за преправка вторични първични материали. Високата цена за дълготрайното им предпазване ще ни накара да търсим способи за тяхното понижаване. Затова технология, която усилва опциите за рандеман на електрическа енергия и в същото време редуцира количеството на нуклеарните боклуци става още по-привлекателна. Изобилието на уранови залежи не е даденост, това е невъзобновяема суровина. Приключва интервалът, в който уранът можеше се експлоатира неикономично. Ако Европа и Съединени американски щати не побързат да влагат в тази двойно преференциална технология, рискуват да бъдат изпреварени от други страни с огромни енергийни потребности като Китай и Индия. Притеснителен проблем, обвързван с тези реактори, е производството на плутоний, който може се употребява за нуклеарни оръжия. Историята на севернокорейската нуклеарна стратегия обаче демонстрира, че даже и с доста тежки интернационалните наказания и възбрана за експорт на нуклеарни технологии към дадена страна, един решен на всичко режим, може да сътвори свое нуклеарно оръжие. Изкуственото прекъсване на развиването на реакторите с бързи неутрони, с цел да се лимитират опциите за произвеждане на нуклеарни оръжия, е обречено на крах.
Не по-малко знае се също, че нуклеарните боклуци на съществуващите понастоящем нуклеарни електроцентрали ще бъдат радиоактивни хиляди години напред. Повечето складове за нуклеарни боклуци, построени към самите централи, плануват единствено краткосрочно предпазване на тези рискови субстанции. Едва от относително скоро се проектират и построяват складове за дълготрайно предпазване на нуклеарни боклуци. Пример за такова вместилище за дълготрайно предпазване на нуклеарни боклуци е финландското вместилище „ Онкало “ – система от дълбоки подземни галерии, прокопани в геологически доста постоянна част от земната кора, ситуирана надалеч от земетръсни зони, вулкани и разломи. Предвижда се, че по този метод нуклеарните боклуци могат да се съхраняват в продължение на хиляди години без да замърсяват природата и да облъчват популацията. За страдание, не всеки терен е подобаващ за основаване на сходни складове, а тяхното създаване е скъпо и усилва общата цена за нуклеарна сила. Същевременно, с цел да се реши казусът с нуклеарните боклуци, трябват още складове – както за съществуващите все още боклуци, по този начин и за тези, които ще се появят занапред, тъй като нуклеарните електроцентрали ще работят и през идващите десетилетия поради международния апетит за електричество.
Само в Съединени американски щати има 93 нуклеарни реактора за произвеждане на електрическа енергия. В това число не се включват реакторите за проучвателен или военни цели. Тези 93 реактора са ситуирани на 55 разнообразни места. От момента на своето основаване, в средата на предишния век, до през днешния ден нуклеарните електроцентрали единствено в Съединени американски щати са произвели към 80 000 тона нуклеарни боклуци. Всяка година американските нуклеарни електроцентрали прибавят нови 2000 тона нуклеарни боклуци. В момента и в Съединени американски щати, и по света най-масово употребяваната технология в нуклеарната енергетика е така наречен реактор с лека вода, в които се прави разделяне на изотопа уран 235. Още през 60-те години на XX в. обаче са създадени така наречен реактори с бързи неутрони, в които може да се извлича сила и от изотопите, които през днешния ден се изхвърлят като боклук от съществуващите нуклеарни електроцентрали. През 50-те и 60-те години се е считало, че залежите от уран са доста по-малко, в сравнение с се е оказало в реалност. Стремежът към пестене на урана е подтикнал развиването на тази технология. Наред с това при реакторите с бързи неутрони се създава плутоний, което е правело упоменатия вид реактори използван и за военни цели. От 1964 година до 1994 година в Съединени американски щати е работил пробен реактор с бързи неутрони, в който сполучливо се е извличала сила от радиоактивни изотопи, които през днешния ден се изхвърлят като нуклеарен боклук. Заради изобилието на уранови залежи обаче, както и поради характерната интернационална конюнктура в края на Студената война, технологията е изоставена. Днес, поради все по-осезаемия енергиен апетит в международен мащаб, използването на сходни технологии още веднъж излиза на дневен ред. Важно е да се подчертае, че производството на електрическа енергия от модифицирани нуклеарни боклуци благодарение на реактори с бързи неутрони е добре тествана технология. Това произвеждане не е нито пробно, нито теоретично.
При това състояние обоснован е въпросът за какво технологията не се ползва? От една страна, намирането на нови залежи дълго време, е премахвало икономическия тласък. Наред с това, както имахме мотив да споменем при реакторите с бързи неутрони се създава плутоний, а американското държавно управление, по обясними аргументи, избира неговото произвеждане да не бъде необятно налично, изключително в избрани страни. Сега обаче потребностите от сила порастват, уранът е невъзобновяем източник на сила и е значимо да се понижат нуклеарните боклуци. Реакторите с бързи неутрони обаче не са безотпадъчни. Те също основават нуклеарни боклуци, които са не по-малко радиоактивни от тези на сегашните реактори, само че са в доста по-малко количество. Изчислено е, че реактори с бързи неутрони биха могли да зареждат вътрешния пазар на Съединени американски щати с електрическа енергия за към 100 години като употребяват наличните все още нуклеарни боклуци. С увеличението на цените на електрическата енергия става стопански рентабилно да стартира масовизация на тази технология.
През 2019 година Министерството на енергетиката на Съединени американски щати е оповестило, че желае да сътвори тестов реактор с бързи неутрони. До 2022 година обаче този план не е получил финансиране от страната и на процедура не е почнал. Забавянето на Съединени американски щати в комерсиализацията на тази технология обаче има заплаха да даде водещата позиция в тези проучвания на Китай и на Русия, които интензивно изследват опциите на реакторите с бързи неутрони. Докато американската страна се бави в поддръжката си за развиването на тази технология, частни компании са поели самодейността в такава посока. В такива проучвания влагат т. нар нуклеарни стартъп компании Oklo и TerraPower. Основният вложител в TerraPower е Бил Гейтс. Тези компании споделят разбирането, че произвеждането на електрическа енергия от нуклеарни боклуци ще облекчи рецесията за сила.
Но с цел да може нуклеарните боклуци да бъдат усвоени от реакторите с бързи неутрони, належащо е преди този момент да се преработят. Оказва се, че сега единствено Русия и Франция имат настоящи индустриални съоръжения за преправка на отработено нуклеарно гориво. Това значи, че другите страни са принудени или да изпращат своите нуклеарни боклуци за преправка там или занапред да стартират построяването на лични съоръжения. Сега, след започването на войната в Украйна, надали някоя демократична страна - производител на нуклеарна електрическа енергия, би избрала да си сътрудничи с Русия. Това значи, че ще би трябвало да се строят нови съоръжения. TerraPower е декларирала, че ще влага в съоръжения за преправка на нуклеарни боклуци, с цел да сътвори самостоятелна от други страни верига за доставки. Представители на Oklo настояват на собствен ред, че чакат да имат лична апаратура за преправяне на нуклеарни боклуци до края на десетилетието.
Гладът за сила рано или късно ще накара от ден на ден страни и частни вложители да извърнат внимание на нуклеарните боклуци и на процедура да ги трансфорат във тип годни за преправка вторични първични материали. Високата цена за дълготрайното им предпазване ще ни накара да търсим способи за тяхното понижаване. Затова технология, която усилва опциите за рандеман на електрическа енергия и в същото време редуцира количеството на нуклеарните боклуци става още по-привлекателна. Изобилието на уранови залежи не е даденост, това е невъзобновяема суровина. Приключва интервалът, в който уранът можеше се експлоатира неикономично. Ако Европа и Съединени американски щати не побързат да влагат в тази двойно преференциална технология, рискуват да бъдат изпреварени от други страни с огромни енергийни потребности като Китай и Индия. Притеснителен проблем, обвързван с тези реактори, е производството на плутоний, който може се употребява за нуклеарни оръжия. Историята на севернокорейската нуклеарна стратегия обаче демонстрира, че даже и с доста тежки интернационалните наказания и възбрана за експорт на нуклеарни технологии към дадена страна, един решен на всичко режим, може да сътвори свое нуклеарно оръжие. Изкуственото прекъсване на развиването на реакторите с бързи неутрони, с цел да се лимитират опциите за произвеждане на нуклеарни оръжия, е обречено на крах.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ