Широко известен е фактът, че България е третата държава в

Широко прочут е фактът, че България е третата страна в Европа (след Италия и Гърция) по благосъстояние на културно-историческото си завещание.

Добре разпространявано е недвижимото завещание – исторически квартали в селищата, замъци, храмове, гробници и така нататък, само че множеството от археологическите обекти не са налични за елементарния българин. А тези, които са в развой на изследване – още по-малко.

Повечето обекти не са и изключително атрактивни – посетителят вижда сондажни трапове (изкопи в дълбочина, проследяващи стратиграфската картина на обекта), тук-таме показващи се на повърхността остатъци от структури, неразбираеми петна и оцветявания в пластовете, които не разбира… Или другояче казано, елементарният човек не знае какво вижда, колкото и да се напряга да го гледа.

Разбира се, обектите, предопределени за гости са социализирани – консервирани, реставрирани, с комфортна инфраструктура и естествено на показ са извадени най-впечатляващите находки. Но значимите артефакти са съсредоточени в музеите, надалеч от естествената им среда и постоянно наблюдаващият не може да оцени смисъла им за науката, а единствено забавния им или необикновен тип.

Днес желая да ви срещна с 10 български праисторически археологически обекта, които едва ли ще посетите, само че на които са направени изненадващи разкрития със значение за международната просвета. Обекти, които могат да пренапишат историята.

1. Селищна могила край с. Караново

Място на непрестанно човешко заселване от 8200 година до 5600 година обратно. В седемте ѝ ясно разграничими културни пласта са разкрити многочислени находки, свидетелстващи за бита и културата на античните хора от ранната новокаменна до ранната бронзова ера, само че една от находките е изключително значима – по този начин нареченият щемпел от Караново. Печатът е един от най-древните предмети, върху които има йероглифи. Той датира от времето на късната каменно-медна ера. Открит е през 50-те години на ХХ век от археолога Васил Миков. Глиненият артефакт е с височина 4 см и диаметър 6 см, екипиран е с конусовидна ръкохватка. По кръглата му повърхнина има врязани линии, образуващи знаци – пиктограми, ситуирани в 4 „ квадранта “. Пиктограмите са със стилизирано-опростена форма на по-сложни изображения.

Правени са доста опити за разчитане на тази примитивна книжовност. Американският академик Ричард Флавин счита, че знаците от карановския щемпел са зодиакални изображения – най-ранният опит за картографиране на небесните съзвездия. Дълго време в международната просвета господстваше схващането, че популацията от Балканския полуостров през каменно-медната ера е било примитивно, само че очевидно не е по този начин. Направеният относителен разбор на графичните знаци от Караново с йероглифи от Шумер, Египет и Индия демонстрира че при 9 знака, изобразени върху българския щемпел има съвпадане с 5 знака от другите три култури. Само, че и шумерската и египетската писмени системи са много по-късни – датират се в интервала 3400-3200 година прочие Хр. А в българските музеи се съхраняват още фрагменти от локални находки с йероглифи, даже от времето на новокаменната ера. Може би мястото на пораждане на първата книжовност в света е тук, на Балканите?

2. Обект „ Валога “ край с. Оходен (Врачанско)

Селище от ранната новокаменна ера, чиито изследвания стартират от археолога Георги Ганецовски през 2002 година и не престават до през днешния ден. На този обект бяха открити и консервирани два изцяло непокътнати човешки скелета (женски и мъжки), на възраст 8000 години, храм на слънцето и олтар с еленови рога, който има единствен аналог в обект край гр. Тулуза (Франция).

Една от най-ценните находки от „ Валога “ е нефритено изображение на раждащата Богиня-майка. Полускъпоценният нефрит е бил заветен камък за доста антични култури. На особена респект той е бил в страната Китай, от територията на която са и най-ранните находки до момента – отпреди 7000 години. Но най-старите артефакти от нефрит, открити по българските земи, са на възраст 8000 години. Доц. Руслан Костов от Минно-геоложкия институт при Българска академия на науките потвърди, че в южната част на България има три известни до в този момент залежи на нефрит. А сходни находки на амулети има извадени и от други наши обекти – ранно неолитните селища при с. Овчарово (Търговищко), с. Ковачево (Благоевградско), неолитно населено място при с. Ябълково (Хасковско), Азмашка селищна могила (Старозагорско) и други

Нефритените амулети са огромно достижение на неолитното изкуство. Не единствено метода на стилизиране на изображенията, само че и техниката на обработка на камъка са доста характерни. Резултатите от изследванията им дават доста отговори, само че слагат и още въпроси. Логично е, полирането на изделието в онази далечна ера да е ставало на ръка, като микродраскотините би трябвало да са ситуирани в разнообразни направления. Но при проучване на артефактите под микроскоп ясно се открива издраскване единствено в една посока, което може да се получи при потреблението на механично оборудване с абразивно колело. Според международната просвета обаче тази техника е открита от индивида 3000 години по-късно. Може би балканската човешка общественост е била по-напреднала от човешките групи в други краища на света?

3. Праисторическият град в Дуранкулашкото езеро

Намира се на Големия остров и съставлява населено място, зародило в зората на човешката цивилизация. Британският вестник „ Daily Mail “ го назовава „ Добруджанската Троя “. А археологът Петър Зидаров споделя пред камерата на Българска национална телевизия:

„ Хората, които са живели на това място, освен са били отлични строители, само че и са изработвали украшения от самородно злато и мед, и са търгуват с далечни земи. “

Разкопките, почнали през 1970 година и продължаващи до през днешния ден, разкриват, че селището е основано от първото уседнало земеделско население на континента, през късната новокаменна ера (преди към 7500 г.). Каменният град, очевидно застроен по авансово направен проект, има остатъци от ясно обособени: паметен комплекс с красиво изрисуван двуетажен храм, с площта на тенискорт и прилежащи постройки; административен комплекс с дворцови сгради; южни и югозападни богаташки квартали и квартали за останалото население. Инфраструктурата му е вярна, има построени кейове и подпорни стени. И всичко това в епохата, за която елементарния българин знае, че първобитните хора са живеели в пещери. Строителните достижения на античните хора вършат обекта незабравим.

Други две антични цивилизации, останали в историята с монументалните си каменни градежи, са египетската и шумерската. Те са почнали своето развиване най-малко 2000 години по-късно. А прочут факт е, че от Първата до Третата династия владетелите на Египет не са от африкански генезис, а са от европеидната раса – със светла кожа и коси. Дали не са потомци на Дуранкулашките владетели-инженери? По тази догадка науката занапред ще се произнесе.

4. Ранно неолитно населено място при с. Градешница (Врачанско)

Открито е през 1961 година и проучено от екипа на археолога Богдан Николов. На обекта са разкрити три жилищни хоризонта (надстрояване на ново населено място над останките на старото), ситуирани на 2800 кв. м. Находките се състоят от извънредно богат битов и паметен инвентар с огромна научна и културна стойност, което кара учените да създадат догатката, че тук е имало набожен център. И в трите пласта на селището са открити цели или начупени съдове, върху чиито дъна са открити пиктограми. Регистрирани са към 40 разнообразни признака. Голяма част от знаците са с култово-магичен темперамент.

През 1969 година е открита и по този начин наречената плочка от Градешница, датирана към V хиляди прочие Хр. Тя съставлява глинено съдче с формата на четвъртита плоска паница, с пробити 2 дупчици, очевидно, с цел да бъде окачвана. Въпросният предмет е изписан от всички страни с пиктограми. Разбира се, правени са доста опити да бъде разчетено посланието, закодирано върху нея. Първата догадка е на откривателя ѝ – Богдан Николов, който счита, че върху плочката е изобразена Великата богиня-майка и е показан лунния цикъл. В средата на плочката има накратко изобразена женска фигура, с вдигнати ръце, обградена от разнородни знаци. Сравнение сред карановския щемпел и плочката от с. Градешница са правени и от акад. Владимир Георгиев и проф. Васил Николов. А лекар Стефан Гайд даже претендира в свои писания, че е разкрил съвпадения с египетски писмени знаци и е прочел и превел текста на надписа върху находката.

Пиктографската книжовност на плочката от с. Градешница е по-стара от най-ранната египетската книжовност с към 2000 години. Това би означавало, че на Балканите е съществувала много по-стара цивилизация, няколко хилядолетия преди първите велики цивилизации в света. Допуска се и хипотезата, че тази балканска цивилизация може би е оказала въздействие върху египетската, а най-смелите изказвания са, че може би точно тя е причина за зараждането им.

5. Селищна могила „ Солницата “ в гр. Провадия (Варненско)

Проучването ѝ стартира през 2005 година Обектът се оказва най-древният солодобивен център в Европа, зародил наоколо до единственото и най-голямо находище на сол в източната част на Балканския полуостров. Обитателите на „ Солницата “ добиват и изваряват водния разтвор от естествения извор, в особено направени за задачата тънкостенни съдове, нагрявани в куполни пещи. В тези времена калъпите сол са играели ролята на универсална валута. Производството и търговията с тази извънредно значима в древността стока е довело до икономическото замогване на локалното население и нуждата в междинния стадий на новокаменната ера да се пристъпи към построяването на монументални защитни уреди, които да пазят жителите на праисторическия град и техните благосъстояния.

При разкопките на обекта са разкрити руините на първата в Европа каменна крепостна стена, датирани на близо 7000 година, изпълнени с „ циклопски “ строеж от големи камъни с неправилна форма. Стената оформя към селището кръг, нарушен от отворите на две врати (северозападна и югоизточна), с размери 2.40 м, свързани с основната улица, преминаваща през цялото населено място. Каменният строеж е солиден, а методите към портите са стеснени от големи бастиони, високи над 3 м и с дебелина 4.50 м. Общото застроено пространство е 7000 кв. м. Цялата цитадела е обиколена с трап, бездънен от 2.20 до 3.30 м и необятен 3 м.

Проф. Васил Николов споделя:

„ Проучени са три поредно съществували каменни замъци, в които античните са пазели от нашествия и грабежи добиваната скъпа суровина – солта. Тя имала функционалността на първите пари. Затова промишленият център, в който прадедите ни добивали сол, е бил в действителност монетният двор на Европа. “

6. Голяма селищна могила край гр. Русе

Едно от най-значимите праисторически селища в Североизточна България. Могилата е видяна и изследвана още в зората на българската археология от братята Шкорпил. Херман Шкорпил през 1904 година прави първите сондажи във високата 10 м, необятна 50 м и дълга 98 м могила. Намерените тогава артефакти поставят началото на сбирката на Русенския исторически музей. Проучването на могилата е дълго и деликатно – през 1912 година Карел Шкорпил сондира южната и северна част на могилата и изважда голям брой находки. През 1921 година новосъздаденото Русенско археологическо сдружение продължава проучванията. Цялостно изследване на обекта се прави от 1948 до 1953 година Установени са 20 строителни хоризонта, като първото заселване е началото на каменно-медната ера, преди 7000 година, а края на обитаване – при започване на бронзовата ера.

Интерес съставлява откритото най-голямо глинено изображение на Великата богиня-майка, датирано в интервала 4300-4200 година прочие Хр. Релефът изобразява бременната богиня, с вдигнати благославящи ръце. Смята се, че фигурата показва култа към плодородието. Една от значимите находки, с която с право се гордее Русенският музей, е най-голямото златно изображение на Богинята-майка от интервала на каменно-медната ера. Заедно с нея са експонирани още 3 златни предмета: златна серпантина, гривна и кръгла апликация.

Един от най-загадъчните артефакти в сбирката на музея е античен аграрни календар, изобразен върху глинена плочка. В центъра на петоъгълната плоча е врязан слънчев (слънчев) знак – серпантина, въртяща се в посока противоположна на часовниковата стрелка, а от двете ѝ страни, отвесно са издълбани по 5 хиксообразни знака. Освен врязване на фигурите има и попълване на линиите с алена багра. Правилната форма на пентагона може да се схване и като сграда с двускатен покрив – храм на слънчевото провидение, в чиито център е изображението на бога, а останалите знаци символизират поклонниците, с вдигнати за възхвала ръце. Във фондовете на музея има над 7000 предмета, открити в огромната селищна могила, всеки от които е притежател на информация за живота в това далечно време.

7. Хотнишка селищна могила

Местонахождението на най-старото обработено злато в света. Спасителните разкопки на обекта край с. Хотница (Великотърновско) стартират през 1956 година, откакто при аграрни работи на повърхността на земята излизат антични артефакти. Проучванията са извършени от екипа на археолога Никола Ангелов. При разкопаване на селищната могила са изследвани към 20 жилища на хора от времето на късната каменно-медна ера – преди към 6000 година В сграда №4, за която археолозите допускат, че е била паметно средище на селището, е намерено златно богатство от 44 предмета, с общо тегло от 312 грама. Изделията са от 22,15 карата самородно злато, с 8% смес на сребро.

Съкровището съдържа 4 кръгли пластини и 40 халки с разнообразни размери. Разкопките край с. Хотница са възобновени през 2000 година от екипа на археолога Александър Чохаджиев. Постепенно от земните пластове излизат още златни предмети – 3 златни пластини и 2 спирали. Намерената през 2002 година златна серпантина е открита на 1,5 м по-дълбоко от пласта на първото Хотнишко богатство. От този доста по-стар културен слой находката е от 24 каратово самородно злато, завършена посредством метода на изчукване. До този миг се счита, че най-старото обработено злато в света е от Варненския халколитен некропол, само че ето какво споделя ръководителят на разкопките:

„ Сградата, в която е било Хотнишкото богатство, е по-стара от гробовете във Варна, само че кой да каже навръх какъв брой години са предметите? Важно е, че от територията на България са тези два обекта, съдържащи най-старото злато в историята на човечеството. “

8. Халколитен некропол край гр. Варна

Открит през 1972 година при изкопни работи край Варненското езеро. Древното гробище се дели на два сектора, условно наречени Некропол 1 (добре проучен) и Некропол 2 (непроучен, защото територията му към този момент била покрита със модерни сгради). Датировката на проучвания костен материал демонстрира, че погребенията са от преди 6600 година Находките от проучените 308 гроба са изумителни, те включват: златни предмети и украшения – 3078 броя, с общо тегло 6.5 кг; сечива и оръдия от мед – над 160 броя; кремъчни сечива – над 230 броя; каменни сечива – над 90 броя; глинени съдове – над 650 броя; произведения от рог и кост – над 12200 броя; украшения от черупката на мекотелото Spondylus gaederopus – към 1100 броя; най-прочуто е погребението на царя-жрец от гроб № 43, изследван през 1974 година Мъжът, положен в него е към 50 годишен, заровен с луксозни блага, измежду които прави усещане ритуална двуостра секира – скиптър, с позлатена ръкохватка, огромни златни гривни, доста други бижута от доблестен материал и даже златен „ презерватив “. Количеството злато, намерено в това заравяне е 1,516 кг. То е повече, в сравнение с е намерено в целия свят от каменно-медната ера. Това изрично потвърждава, че цивилизационното развиване на този район включва и високо равнище на знания в региона на металургията, добива и обработката на злато.

Ето какво споделят световноизвестни учени за тези находки: проф. Мария Гимбутас (Харвардски университет – САЩ) дефинира Варненския некропол като „ най-старата цивилизация в Европа “; проф. Дъглас Бейли (Великобритания) – „ …много по-рано от възникването на първите градове в Месопотамия и Египет, по българските земи е живял народ, изпреварил своето време в търговията, изкуството и техниката. “; проф. Мишел Луи Сефериад (Франция) – „ Цивилизация, която предшества всичко познато до в този момент в науката “; А френското списание „ Археология “ разгласява специфична публикация „ Раждането на вождовете. Първата класическа цивилизация в Европа “. В нея се споделя:

„ Една цивилизация в днешна България, със комплицирана обществена система, цивилизация която майсторски обработва златото, медта и глината и вкарва форма на антична писменост… “

9. Селищна могила край с. Юнаците (Пазарджишко)

Намира се в местността „ Плоска могила “ и е известна на науката още от 1939 година, когато археологът Васил Миков стартира изследването ѝ. Останките в нея са от края на каменно-медната и бронзовата ера и от тракийския интервал. През 1976 година разкопките са възобновени, а от 2002 година до ден сегашен изследвания там се правят от екипа на археолога Румен Бояджиев. През 2006 година са открити остатъци от жилищни постройки, които се простират на съвсем 100 дк., също така се оказва, че културните напластявания са доста по-дълбоки от предстоящото. Разкриват се и остатъци от солидна крепостна стена от каменно-медната ера. През 2009 година археолозите попадат на солидна отбранителна система, която до момента няма аналог в Европа. Към момента на разкопаването ѝ височината ѝ е близо 3 м, само че се допуска, че е била съвсем 7 м. Изградена е от дърво, глина и камък, а от външната страна е била безпрепятствено измазана с жълта глина. Стената е проследена на към 25 м от южната страна на могилата, като останалата ѝ част следва да се разкопае. Засега се счита, че това е стената на голяма крепост, с повърхност към 8 дк., намирала се вътре в града. Пред тази стена е имало бездънен трап, а пред него още една защитна стена.

Установено е, че селището е застроявано системно, има ясно разделяне сред жилищната и индустриалната част. Основите на някои от постройките са 80-100 кв. м, има данни и за многоетажно строителство. Измазаните къщи са били украсявани с бяла и алена багра. До този миг археолозите още не са се натъкнали на дворцовата и храмовата част на селището, само че това е обяснимо – проучени са единствено 600 кв. м. Получената до момента информация дава право на експертите да дефинират селищната могила край с. Юнаците за най-голямата праисторическа цитадела в Европа за интервала на каменно-медната ера. Учените споделят, че селища от този вид се появяват в Европа след близо 2000 година, през бронзовата ера.

Уникалното на този обект обаче не е единствено гигантското барикада и размерите на града, а огромното количество (повече от 120 броя) глинени фигурки на птицехора, свързани със характерен локален фетиш.

10. Най-голямото находище на обработено злато край с. Дъбене (Сопотско)

Открито при аграрни действия, проучвано през 2004 година посредством избавителни разкопки и допълнено посредством конфискация на артефакти, откраднати от иманяри. За 3 години изследвания археолозите откриват над 20 000 произведения от злато (най-вече мъниста). А чиновниците от ДАНС избавят още 15 000 златни детайла, при опит да бъдат изнесени отвън България. Тези огромни количества златни предмети карат експертите да считат, че са попаднали на районен индустриален център, в който са изработвани фини украшения. Съкровището от с. Дъбене произлиза от античен некропол и ритуално пространство, а може би и от обекта Дъбене-Саровка от ранната бронзова ера.

Необяснимо за експертите е по какъв начин са създавани толкоз дребни и изящни мъниста – от 1.5 до 3 мм в диаметър. Те са с дребни дупчици, за нанизване и точно полирани, а някои от тях даже са завършени като цветчета, посредством фини нарези. Сред находките има и спирали и разпределители, които сплотяват няколко реда нанизи, придаващи симетрия на огърлицата. Някои златни детайли са толкоз дребни, че археолозите ги отделят, като пресяват пръста със сита за брашно и да ги хващат с пинсети. Златните предмети са били направени с технологията на праховата металургия, наречена още синтероване. Дори през днешния ден това е невероятно без особено съоръжение, което прави находките от преди 5000 години същинска мистерия.

Според доцент доктор Красимир Лещаков находките са сходни на тези от Троя, само че там става въпрос за няколко десетки броя. Възможно е по пътя на търговията творби на ювелирното изкуство да са пътували до далечни краища и дъбенски накит да е станал бижу на приамовата брачна половинка. Проф. Валерия Фол споделя:

„ Преди години турските откриватели твърдяха, че селищата от бронзовата ера по нашите земи са колонии на Троя. Но в случай че е противоположното? Археологическите разкрития подсказват един предстоящ поврат – прекомерно е допустимо Троя да е била провинция на ранните траки. Огромните селищни могили, поселенията и некрополите от бронзовата ера в Тракия към момента не са разкрили тайните си. “