Широката употреба на антибиотици при лечението на COVID-19 има връзка с високата смъртност
" Широката приложимост на антибиотици при лекуването на пациенти с COVID-19 има връзка с високата смъртност у нас при тях "
Това показа пред " Монитор " вирусологът проф. Радка Аргирова след края на кръгла маса на тематика " Зелената тактика на България против антимикробнатата устойчивост ", по време на която стана ясно, че България е единствената страна в Европейски Съюз, в която по време на пандемията е повишена използването на антибиотици.
По думите ѝ общопрактикуващите лекари ги предписват на " по-болните " или от по-ниските стопански пластове, тъй като не са сигурни в диагнозата си или в подобряването на пациентите си, а се опасяват от утежняването им.
" Не може да се лекува с 2, 3 или 5 антибиотик а бактериална зараза. Първо, да може да не е потвърдена, и най-вероятно не е. Второ, тези 2, 3 или 5 антибиотик а може да с спорно деяние един по отношение на различен. Ние лекуваме с медикамент, който даваш на микроба антибиотик , който вместо да го умъртви, му е кеф, тъй като към този момент е устойчив ", съобщи проф. Аргирова.
Тя акцентира, че първо би трябвало да се види коя е бактерията, по-късно каква е чувствителността на индивида към антибиотици и едвам тогава да се вземе решение за лекуването му, което според от симптоматиката да има задоволителна просторност на деяние. Тогава може да се предпише тясно спектърен или необятно спектъръен антибиотик по отношение на общото положение на болния. Вторият фактор за високата смъртност у нас по думите на проф. Аргирова е, че хората е обръщат прекомерно късно към доктор.
По време на пандемията се следи увеличение на използването макролиди с 40%, флуорохинолони към 20% и тетрациклини с 30%, уточни доцент Иван, завеждащ Национална референтна лаборатория по надзор и мониториране на антимикробната устойчивост. " Само ние лекуваме пациенти с COVID-19 с антибиотици ", съобщи той. В същото време един проучванията показвали, че азитромицинът, да вземем за пример, нямал никакъв резултат при лекуването, или по-скоро е непосредствен до плацебо. Председателят на Българското научно сдружение по фармация проф. Георги Момеков акцентира, че вирусните инфекции не се лекуват с антибиотици.
Антибиотичната устойчивост е международен проблем и всяка година взема по 700 000 жертви, Според прогнозите броят им до 2025-а може да доближи до 10 млн. годишно или по един смъртен случай на три секунди. Затова участниците в полемиката се сплотиха, че е належащо създаването и осъществяването на " Национална стратегия за рационално потребление на антибиотиците и контрол на антибиотичнта устойчивост ", като единствено в България, Полша, Естония и Литва липсва такава.
" За да се реши този проблем е належащо да има тактика на национално равнище с съответни знаци и измерители на политиката по приложимост а антибиотици, която да включва както предписването на антибиотици, по този начин и рационалното им разпределяне на пациентите ", съобщи новият министър на опазването на здравето и ръководител на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова. Тя акцентира, че въпросът за осъществяване на антибиограми и хемокултури в извънболничната и болничната помощ не би трябвало да се подценява. До преди години сме имали към 25 - 30% микробна устойчивост, до момента в който съгласно разнообразни европейски източници към този момент за някои артикули е до 72%.
По време на полемиката бяха препоръчани и няколко хрумвания, които да бъдат залегнати в новата тактика. Една от ограниченията е контролът на предписването и отпущането би трябвало да се ускори, считат специалистите. Проф. Мемеков предложи антибиотиците да се изписват сходно на медикаментите със зелена рецепта. Така ще може да се следи какъв брой предписания са изпълнени и дали дават отговор на доставените опаковки в аптеката. Доц. Иванов също счита, че електронна рецепта може помогне в тази тенденция, само че единствено при лекарства, които са реимбуксирани от Касата. За момента такива са единствено няколко антибиотик а.
Проф. доктор Николай Данчев, ръководител на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените артикули, пък предложи персоналните лекари да могат да предписват единствено някои антибиотици, както сега избрани лекарствени артикули могат да бъдат предписвани от съответни експерти. Д-р Александър Колевски пък има концепция антибиотиците да бъдат със специфичен метод на финансиране и изписване. Например, по класове.
Една от концепциите на проф. Тодор Кантарджиев пък е при болнично лекуване антибиотиците да не бъдат включени към финансирането от Касата по пътеката, а да се финансират настрана по отношение на биограмата на обособения пациент. Така, лечебните заведения няма да се насочват към най-евтините антибиотици, с цел да могат да спестят част от отпуснатите по пътеката средства. Идеята бе допълнена от декана на Факултета по медицина на Университет " Проф. доктор Асен Златаров " доцент доктор Цветан Велинов. По думите му в пътеките не би трябвало да е посочено какви медикаменти не би трябвало да се употребяват, с цел да може тя да бъде заплатена от Касата.
Това показа пред " Монитор " вирусологът проф. Радка Аргирова след края на кръгла маса на тематика " Зелената тактика на България против антимикробнатата устойчивост ", по време на която стана ясно, че България е единствената страна в Европейски Съюз, в която по време на пандемията е повишена използването на антибиотици.
По думите ѝ общопрактикуващите лекари ги предписват на " по-болните " или от по-ниските стопански пластове, тъй като не са сигурни в диагнозата си или в подобряването на пациентите си, а се опасяват от утежняването им.
" Не може да се лекува с 2, 3 или 5 антибиотик а бактериална зараза. Първо, да може да не е потвърдена, и най-вероятно не е. Второ, тези 2, 3 или 5 антибиотик а може да с спорно деяние един по отношение на различен. Ние лекуваме с медикамент, който даваш на микроба антибиотик , който вместо да го умъртви, му е кеф, тъй като към този момент е устойчив ", съобщи проф. Аргирова.
Тя акцентира, че първо би трябвало да се види коя е бактерията, по-късно каква е чувствителността на индивида към антибиотици и едвам тогава да се вземе решение за лекуването му, което според от симптоматиката да има задоволителна просторност на деяние. Тогава може да се предпише тясно спектърен или необятно спектъръен антибиотик по отношение на общото положение на болния. Вторият фактор за високата смъртност у нас по думите на проф. Аргирова е, че хората е обръщат прекомерно късно към доктор.
По време на пандемията се следи увеличение на използването макролиди с 40%, флуорохинолони към 20% и тетрациклини с 30%, уточни доцент Иван, завеждащ Национална референтна лаборатория по надзор и мониториране на антимикробната устойчивост. " Само ние лекуваме пациенти с COVID-19 с антибиотици ", съобщи той. В същото време един проучванията показвали, че азитромицинът, да вземем за пример, нямал никакъв резултат при лекуването, или по-скоро е непосредствен до плацебо. Председателят на Българското научно сдружение по фармация проф. Георги Момеков акцентира, че вирусните инфекции не се лекуват с антибиотици.
Антибиотичната устойчивост е международен проблем и всяка година взема по 700 000 жертви, Според прогнозите броят им до 2025-а може да доближи до 10 млн. годишно или по един смъртен случай на три секунди. Затова участниците в полемиката се сплотиха, че е належащо създаването и осъществяването на " Национална стратегия за рационално потребление на антибиотиците и контрол на антибиотичнта устойчивост ", като единствено в България, Полша, Естония и Литва липсва такава.
" За да се реши този проблем е належащо да има тактика на национално равнище с съответни знаци и измерители на политиката по приложимост а антибиотици, която да включва както предписването на антибиотици, по този начин и рационалното им разпределяне на пациентите ", съобщи новият министър на опазването на здравето и ръководител на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова. Тя акцентира, че въпросът за осъществяване на антибиограми и хемокултури в извънболничната и болничната помощ не би трябвало да се подценява. До преди години сме имали към 25 - 30% микробна устойчивост, до момента в който съгласно разнообразни европейски източници към този момент за някои артикули е до 72%.
По време на полемиката бяха препоръчани и няколко хрумвания, които да бъдат залегнати в новата тактика. Една от ограниченията е контролът на предписването и отпущането би трябвало да се ускори, считат специалистите. Проф. Мемеков предложи антибиотиците да се изписват сходно на медикаментите със зелена рецепта. Така ще може да се следи какъв брой предписания са изпълнени и дали дават отговор на доставените опаковки в аптеката. Доц. Иванов също счита, че електронна рецепта може помогне в тази тенденция, само че единствено при лекарства, които са реимбуксирани от Касата. За момента такива са единствено няколко антибиотик а.
Проф. доктор Николай Данчев, ръководител на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените артикули, пък предложи персоналните лекари да могат да предписват единствено някои антибиотици, както сега избрани лекарствени артикули могат да бъдат предписвани от съответни експерти. Д-р Александър Колевски пък има концепция антибиотиците да бъдат със специфичен метод на финансиране и изписване. Например, по класове.
Една от концепциите на проф. Тодор Кантарджиев пък е при болнично лекуване антибиотиците да не бъдат включени към финансирането от Касата по пътеката, а да се финансират настрана по отношение на биограмата на обособения пациент. Така, лечебните заведения няма да се насочват към най-евтините антибиотици, с цел да могат да спестят част от отпуснатите по пътеката средства. Идеята бе допълнена от декана на Факултета по медицина на Университет " Проф. доктор Асен Златаров " доцент доктор Цветан Велинов. По думите му в пътеките не би трябвало да е посочено какви медикаменти не би трябвало да се употребяват, с цел да може тя да бъде заплатена от Касата.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ