Първата жена от Иран, носител на Нобелова награда за мир: Когато ми казаха, че вече не мога да бъдa съдия само защото съм жена, изпитах истинска тъга - не само за себе си, но и за всички млади момичет
Ширин Ебади е първата иранка и първата мюсюлманка, притежател на Нобелова премия за мир през 2003 година. Бивш арбитър, отстранена след Ислямската гражданска война, тя посвещава живота си на битката за човешките права и свободата на дамите в Иран. Днес е един от най-силните гласове на иранската съпротива в света. Пред NOVA тя приказва за борбата за независимост и за това, има ли тя бъдеще в родината ѝ.
" Когато бях дете не знаех какво значат човешките права, тъй като в учебно заведение не ни учеха нищо за тях, само че постоянно съм чувствала потребност да оказвам помощ на почтените и по-слабите. Именно това възприятие ме накара да избера юридическия факултет, да стана арбитър и да посветя кариерата си на отбраната на човешките права ", казва Ебади.
" Когато ми споделиха, че към този момент не мога да бъдa съдия единствено тъй като съм жена, изпитах същинска горест - освен за себе си, само че и за всички млади девойки, които бяха посветили живота си на проучването на право и мечтаеха един ден да станат съдии ", споделя тя. След това Ебади става юрист и пази хора, преследвани от държавното управление. " Исках да се опълчва на режим, който беше приел неправилни закони ", споделя тя.
През 2000 година Ширин Ебади е вкарана в пандиза поради рецензии към режима. " Това ме направи още по-решена да пазя политическите пандизчии и го правех гратис. Осъзнах и нещо друго - че в случай че нямаш пари, не можеш да имаш същинска отбрана. Престоят в пандиза ме направи още по-решена да продължа тази работа ", споделя тя.
" За страдание, когато получих Нобеловата премия за мир, не можех да предвидя какво ще се случи през днешния ден. Всички ние смятахме, че поради неверната външна политика на ислямската република рано или късно страната ни ще бъде въвлечена във война. Надявахме се обаче да предотвратим сходна опция ", допълва Ебади.
" Изключително съм смутена, когато виждам през днешния ден какво се случва в Иран. Виждам по какъв начин почтени цивилни са избивани и по какъв начин страната ми се унищожава. В същото време съм доста ядосана на режима на ислямската република поради неправилните политики, които той следва към този момент 47 години. Една от тях е политиката за унищожаването на Израел. Именно поради тези неправилни политики тази война ни беше наложена ", счита тя.
Кой е Моджтаба Хаменей - наследникът на аятолах Али Хаменей
" Иранските дами постоянно са били доста мощни и постоянно са били предвестници на смяната. Още преди Революцията иранските дами имаха право да гласоподават и да влизат в Народното събрание даже преди дамите в Швейцария. След Революцията през 1979 година режимът направи всичко допустимо дамите да останат у дома и одобри серия от дискриминационни закони против тях. Въпреки това, иранските дами станаха още по-смели и от този момент се борят против тези дискриминационни закони ", споделя Ебади.
" Няма разлика дали на власт е Хаменей или неговия наследник Моджтаба - повода по тази причина е Конституцията на Ислямската република Иран. Ако тя не бъде изменена, няма по какъв начин да се промени и актуалният режи. Докато този режим е на власт, е невероятно да се построи народна власт в Иран. Иранският народ единомислещо желае този режим да се срине и да бъде свален. Хората желаят демократично държавно управление ", споделя тя.
" Реза Пахлави, както и доста други в страната, имат вяра, че би трябвало да има свободен референдум, с цел да може народът да дефинира бъдещото си държавно управление. Реза Пахлави е демократ, само че изборът би трябвало да зависи от народа ", счита тя.
" Най-голямата неточност на света е, че не помнят хората. Забравят, че Иран е страна с над 3 хиляди години цивилизация и съдят страната ни само през последните 47 години ръководство на режим на ислямската република. Иранският народ търси народна власт, по тази причина Европа би трябвало да застане на страната на иранския народ ", казва Ширин Ебади.
" Когато бях дете не знаех какво значат човешките права, тъй като в учебно заведение не ни учеха нищо за тях, само че постоянно съм чувствала потребност да оказвам помощ на почтените и по-слабите. Именно това възприятие ме накара да избера юридическия факултет, да стана арбитър и да посветя кариерата си на отбраната на човешките права ", казва Ебади.
" Когато ми споделиха, че към този момент не мога да бъдa съдия единствено тъй като съм жена, изпитах същинска горест - освен за себе си, само че и за всички млади девойки, които бяха посветили живота си на проучването на право и мечтаеха един ден да станат съдии ", споделя тя. След това Ебади става юрист и пази хора, преследвани от държавното управление. " Исках да се опълчва на режим, който беше приел неправилни закони ", споделя тя.
През 2000 година Ширин Ебади е вкарана в пандиза поради рецензии към режима. " Това ме направи още по-решена да пазя политическите пандизчии и го правех гратис. Осъзнах и нещо друго - че в случай че нямаш пари, не можеш да имаш същинска отбрана. Престоят в пандиза ме направи още по-решена да продължа тази работа ", споделя тя.
" За страдание, когато получих Нобеловата премия за мир, не можех да предвидя какво ще се случи през днешния ден. Всички ние смятахме, че поради неверната външна политика на ислямската република рано или късно страната ни ще бъде въвлечена във война. Надявахме се обаче да предотвратим сходна опция ", допълва Ебади.
" Изключително съм смутена, когато виждам през днешния ден какво се случва в Иран. Виждам по какъв начин почтени цивилни са избивани и по какъв начин страната ми се унищожава. В същото време съм доста ядосана на режима на ислямската република поради неправилните политики, които той следва към този момент 47 години. Една от тях е политиката за унищожаването на Израел. Именно поради тези неправилни политики тази война ни беше наложена ", счита тя.
Кой е Моджтаба Хаменей - наследникът на аятолах Али Хаменей
" Иранските дами постоянно са били доста мощни и постоянно са били предвестници на смяната. Още преди Революцията иранските дами имаха право да гласоподават и да влизат в Народното събрание даже преди дамите в Швейцария. След Революцията през 1979 година режимът направи всичко допустимо дамите да останат у дома и одобри серия от дискриминационни закони против тях. Въпреки това, иранските дами станаха още по-смели и от този момент се борят против тези дискриминационни закони ", споделя Ебади.
" Няма разлика дали на власт е Хаменей или неговия наследник Моджтаба - повода по тази причина е Конституцията на Ислямската република Иран. Ако тя не бъде изменена, няма по какъв начин да се промени и актуалният режи. Докато този режим е на власт, е невероятно да се построи народна власт в Иран. Иранският народ единомислещо желае този режим да се срине и да бъде свален. Хората желаят демократично държавно управление ", споделя тя.
" Реза Пахлави, както и доста други в страната, имат вяра, че би трябвало да има свободен референдум, с цел да може народът да дефинира бъдещото си държавно управление. Реза Пахлави е демократ, само че изборът би трябвало да зависи от народа ", счита тя.
" Най-голямата неточност на света е, че не помнят хората. Забравят, че Иран е страна с над 3 хиляди години цивилизация и съдят страната ни само през последните 47 години ръководство на режим на ислямската република. Иранският народ търси народна власт, по тази причина Европа би трябвало да застане на страната на иранския народ ", казва Ширин Ебади.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ