От днес до 12 юли в планинското село Галичник в

От през днешния ден до 12 юли в планинското село Галичник в Бистра планина, Северна Македония, се организира така наречен Галичка женитба - възстановка на обичайна за този край женитба, която епохи наред се е провеждала към Петровден, когато мъжете са се прибирали от гурбет, а от 1963 година има фестивален темперамент.

От 1991 година сватбата е действителна, като булката и младоженецът се избират от локалната общественост, а изискването е най-малко един от двамата да има корени от Галичник.

Двойката се дефинира от специфична комисия, която оповестява спечелилите в състезанието в края на юни, като любопитното тази година е, че младоженецът Александър Пендароски е наследник на двойката от първата модерна Галичка женитба отпреди 35 години и ще подписа брак с Мартина Михайлова, съгласно която е „ чест, отговорност и привилегия да бъдеш част от традиция, съществуваща от векове”.

„ С неспокойствие и огромно неспокойствие чакаме моментите, в които дружно със фамилиите си и всички посетители ще усетим магията на Галичник и неговите неповторими сватбени традиции “, сподели булката Мартина Михайлова на пресконфенцията, на която беше оповестена двойката, която тази година ще бъде в центъра на Галичката женитба.

Патрон на събитието по традиция е президентът на Република Северна Македония, а уредник е локалната общественост, чийто ръководител Огнен Карагьозовски споделя, че към обичайните традиции на Галичката женитба тази година ще бъдат добавени и два нови – „ накичване на ситото за брашно” и „ месене на сватбеното тесто”.

Цялото събитие е тридневно и включва над 30 обичайни традиции, като огромна част от присъстващите идват в планинското село още в петък, когато във вечерните часове за тях има проведена стратегия на платото на селото.

Предвождани от тъпаните и зурните, гостите се включват в две шествия - на булката и на младоженеца, които се срещат към дребното мостче на реката и „ си стискат ръката” за бъдещото семейство, което поливат с накичени с цветя бъклици.

Самата женитба стартира в събота, с накичване и повдигане на сватбеното знаме и „ мятане на пушка “ - три пушечни изстрела от къщата на младоженеца и осъществяване на танца на свекървата. Групи сватбари с тъпани и зурни обикалят селото, като с изключение на фамилиите на младоженците в шествията вземат участие и посетители на селото, които се смесват с многочислените статисти в локални носии. Интересни и характерни са танците, символизиращи миграцията и непокорството на хората от този район, които се извършват на платото пред чешмата Упия на центъра на селото, наоколо до църквата.

Късно вечерта в събота към къщата на булката потегля шествие сватбари със запалени факли, които посрещат булката, а тя, със прикрито лице и съпроводена от приятелки пресича селото, с цел да изпълни вода от тройната чешма в центъра. Водата се цялостни в две стомни вода и с нея невестата мие косата си преди сватбата - бит, който локалните свързват със фамилното благополучие.

В неделния ден ритуалите включват „ канене на мъртвите”, когато, още веднъж с шествие, предвождано от тъпани и зурни, най-близкият кръг на младоженеца посещава гробищата от другата страна на един от хълмовете на Галичник, с цел да изиска единодушие и амнистия от мъртвите си родственици, че ще се ожени без те да участват на сватбата.

Ритуалите не престават с „ канене на кумовете”, „ бръснене на младоженеца” и още веднъж шествие, водено от конни ездачи до къщата на булката. Там, с изключение на обичайното искане от фамилията ѝ, бъдещата младоженка да бъде отделена от тях и обичайното целуване на ръка, сандъците с чеизи тържествено се изнасят от къщата, а церемонията включва така наречен „ гледане през пръстен”, в което през сватбената халка булката поглежда коня, на който ще бъде качена, с цел да отиде дружно с бъдещия си брачен партньор до църквата „ Св. Петър и Павел ", където се реализира и венчавката.

Част от ритуала са характерните за района хора „ невестинско “ и „ тежкото” - мъжко хоро в характерния размер 8/8.

Село Галичник, ситуирано на няколко хълма, където няма непрекъснато живеещи поданици, по време на Галичката женитба се препълва от хора, ездачи с конете си, които са част от ритуалите, млади девойки в локални носии, които извършват характерните за всеки от ритуалите песни, а селото ехти от тъпани и зурни.

По време на събитието в селото не се движат коли, пристигналите за него ги оставят на особено посочени паркинги отвън селото и с проведен превоз идват, с цел да се включат като посетители на сватбата в шествията по стръмните улици на Галичник. За тези, които не съумеят да се включат в шествията, всички ритуали се излъчват на видеоекран на централното плато в селото.