За шипоопашата костенурка
Шипоопашатата костенурка е измежду най-разпространените сухоземни влечуги на европейския континент. Среща се от испанското крайбрежие чак до Босфора. На Балканите липсва само в Хърватска, Сърбия, Босна и в част от Добруджа. Но у нас като цяло е относително добре показана.
Разбира се, доколкото може да бъде подобен един тип предпазен и считан за изчезващ.
Шипоопашатите костенурки живеят главно в подножията на планините, в нископланински и хълмисти региони. Предпочитат разредените гори и шубраци. Хранят се най-вече с треви и разнообразни плодове, които намират по земята. Понякога хапват и дребни инсекти. Активни са главно денем.
Зимата прекарват в дупки, които изравят на дълбочина към 1 метър в рохкава и суха почва.
Средната им дължина е към 30 сантиметра и тежат към 3-4 кг. Кожата и корубите им имат жълтеникаво-кафяв цвят. Имат и тъмни петна по страничните щитчета, които са с триъгълна форма, а по централните щитчета са с надлъжна форма.
Предните им крака са сплеснати в долната част. Главата може да се прибира напълно в корубата. Както подсказва името, шипоопашатата костенурка има опашка, която приключва с рогов шип.
Много постоянно шипоопашатите се бъркат с шипобедрената костенурка, като дребната разлика сред тях е във формата и разположението на роговите щитчета по корубата. И двата типа може да бъдат срещнати в едни и същи местообитания.
Разлика сред мъжките и женските шипоопашати костенурки
Основният им сексуален белег е мощно изразено хлътване в задната част на пластрона (долната част на корубата) при мъжките костенурки. Благодарение на това те получават по-голяма непоклатимост при копулацията. При женските човеци коремната част е изцяло равна.
Те снасят по няколко яйца – нормално сред 2 и 5, които заравят в суха почва. Търсят по-топли и огрявани от слънцето територии за гнезденето. Яйцата им са бели и с издължена форма. Малките костенурчета се излюпват след към 100 дни.
Защо шипоопашатите костенурки са предпазен тип?
До преди няколко десетилетия сухоземните костенурки, включително и шипоопашатите, са били доста по-широко публикувани, само че през днешния ден популацията им е фрапантно намаляла.
Най-вече тъй като местообитанията им се унищожават от човешка активност като земеделие и изсичане на горите. За изгубването им щета нанасят и непрестанното строителство на автомагистрали и нови пътища, както и горските пожари.
За страдание, доста хора имат вяра в поверията за лечебните свойства на костенурковата кръв, което става честа причина за умъртвяването на шипоопашатите костенурки и търговията с тях. Други хора пък прибират в домовете си костенурки като домашни любимци, в случай че инцидентно ги открият на пътя или измежду природата. Това може да е пагубно за сухоземните, защото се отделят от естествената им среда. Така че не ги третирайте като кучета и котки, тъй като това са диви животни.
Шипоопашата костенурка е предпазен тип както от европейските конвенции, по този начин и от българското законодателство и са записани в Червената книга.
