Как да: Ушием гоблен
Шиенето на гоблени е като изобразяване с конци. Почти от нищото – една панама и разноцветни влакна, из-под ръцете ти излиза хубост, оживяват форми и картини. Това е занимание, което увлича до степен на взаимозависимост. Казваш си – хайде да завърша и тази фигура, да ми свърши конеца и прочие смешно-глупави учредения, поради които не спираш и не спираш. Пред очите ти става знамение – от сякаш на пръв взор несвързаните знаци и квадратчета по схемата след време изниква нещо прелестно и съвсем живо. Майсторките на гоблени чудесно поминък защо става дума, само че тези редове не са за тях. Те за всички тези, които са релативно неотдавна отдадени в пристрастеността по гоблените или се изкушават да се захванат, само че не им стига кураж. Защото аз съм една от тях. И не велики секрети и чудеса желая да споделя, а компликациите, с които се сблъсква начинаещият. И решенията, които търси. Все неща от дълго време забравени от виртуозите на иглата, на които безпределно се удивлявам.
Ако се захващате с първия си гоблен, започнете с нещо релативно елементарно. Изборът на първото създание е значим – в случай че е доста мъчно, ще се обезсърчите, в случай че е прекомерно опростено – резултатът няма да донесе нужното задоволство. При идващите си гоблени усложнявайте и разнообразявайте задачата, с цел да има предизвикателство. Ако първата ви „ картина “ е пейзаж, дано при втория гоблен да има фигури, да вземем за пример. Така ще усетите разликата при основаването им. Ушиването на облици има плюсове и минуси. Радваш се, когато от конците се оформя човешко лице или се изписва животно. Опасността е при неточности ликът да се деформира. Затова най-добре е първо да се шие с цвета, който обрисува главната форма. Грешките вътре, при нюансите, могат да се замаскират, без да това да си проличава трагично.
Друг проблем е ориентирането в пространството на панамата. За улеснение тя е разграфена на квадратчета в комплектите, които се продават. Шиенето по квадрати е комфортно, по този начин няма да пропуснеш и бодче, само че съществува друга заплаха - това би могло да си проличава на приключения гоблен и той да наподобява като разграничен на квадрати. Посъветваха ме да шия по цветове. Това е комфортно, само че и рисковано - в случай че някой цвят се появява надалеч в пространството, заплахата да сбъркаш даже с един бод и това да обърка всичко, е огромна. Аз, да вземем за пример, съм си избрала смесена система – по цветове, само че не върху целия гоблен, а в по-ограничен периметър. Водя се от правилото, че в случай че въпреки всичко стане някаква неточност, да огранича вредите. Но по този начин или другояче, всичко е въпрос на желание – един обича да му е цветно, различен - да знае, че е завършил с избран цвят. Съществува процедура да се шие с доста игли по едно и също време – друга за всеки цвят. Аз пробвах известно време единствено с две по едно и също време и не устоях дълго.
Опасността от разнищване краищата на панамата. Обикновено поучават да ги подшивате преди да започнете гоблена. Може да ги залепвате и с книжно тиксо.
Важна е светлината при шиене. При всички случаи дневното осветяване е за предпочитане при опция. В началото, когато бях превзета с цялата си пристрастеност от гобленарството, шиех с часове и нощем. Резултатът бе бърз и недобър за мен – зачервяване, сълзене на очите и болки. Трябваха ми 4-5 дни, с цел да се възстановя.
Много се опасявах какво ще стане с първия ми гоблен при изпирането му. Цяла седмица не се решавах да направя тази стъпка, с цел да не предизвикам някакво извънредно деформиране. Не му се случи нищо ужасно, като се изключи че цветовете светнаха, каквато бе и задачата. Разбира се, единствено го потапях в хладка вода със сапун, без избелващи препарати. Суших хоризонтално и след това - наложителното гладене през влажна забрадка. Опасността от деформиране съществува, в случай че се шие доста плътно, обясниха ми сведущи. Освен това след изпирането бодовете се наместват и притягат.
Голямото ми безпокойство бе, че гоблените ми не наподобяват задоволително добре откъм гърба. Знам на доктрина по какъв начин би трябвало да се подпъхват конците, виждала съм гоблени с две лица, само че признавам, че това е доста мъчно за мен. А при шиенето на кръстат бод е и невероятно. Не се обезкуражавам. В последна сметка гобленът се гледа начело, а не откъм гърба. Прави се за лична наслада и приятност, тъй че е простено. А и ние начинаещите, има още доста да се усъвършенстваме.
Сложете безусловно в рамка готовия си гоблен и го закачете на стената. Оказа се, за моя лична изненада, че опъването и рамкирането не са прекомерно скъпи операции. Радвайте се, че тази хубост е ваше дело, тъй като чувството от сътворяването на нещо прелестно не може да се опише с думи.
Ако се захващате с първия си гоблен, започнете с нещо релативно елементарно. Изборът на първото създание е значим – в случай че е доста мъчно, ще се обезсърчите, в случай че е прекомерно опростено – резултатът няма да донесе нужното задоволство. При идващите си гоблени усложнявайте и разнообразявайте задачата, с цел да има предизвикателство. Ако първата ви „ картина “ е пейзаж, дано при втория гоблен да има фигури, да вземем за пример. Така ще усетите разликата при основаването им. Ушиването на облици има плюсове и минуси. Радваш се, когато от конците се оформя човешко лице или се изписва животно. Опасността е при неточности ликът да се деформира. Затова най-добре е първо да се шие с цвета, който обрисува главната форма. Грешките вътре, при нюансите, могат да се замаскират, без да това да си проличава трагично.
Друг проблем е ориентирането в пространството на панамата. За улеснение тя е разграфена на квадратчета в комплектите, които се продават. Шиенето по квадрати е комфортно, по този начин няма да пропуснеш и бодче, само че съществува друга заплаха - това би могло да си проличава на приключения гоблен и той да наподобява като разграничен на квадрати. Посъветваха ме да шия по цветове. Това е комфортно, само че и рисковано - в случай че някой цвят се появява надалеч в пространството, заплахата да сбъркаш даже с един бод и това да обърка всичко, е огромна. Аз, да вземем за пример, съм си избрала смесена система – по цветове, само че не върху целия гоблен, а в по-ограничен периметър. Водя се от правилото, че в случай че въпреки всичко стане някаква неточност, да огранича вредите. Но по този начин или другояче, всичко е въпрос на желание – един обича да му е цветно, различен - да знае, че е завършил с избран цвят. Съществува процедура да се шие с доста игли по едно и също време – друга за всеки цвят. Аз пробвах известно време единствено с две по едно и също време и не устоях дълго.
Опасността от разнищване краищата на панамата. Обикновено поучават да ги подшивате преди да започнете гоблена. Може да ги залепвате и с книжно тиксо. Важна е светлината при шиене. При всички случаи дневното осветяване е за предпочитане при опция. В началото, когато бях превзета с цялата си пристрастеност от гобленарството, шиех с часове и нощем. Резултатът бе бърз и недобър за мен – зачервяване, сълзене на очите и болки. Трябваха ми 4-5 дни, с цел да се възстановя.
Много се опасявах какво ще стане с първия ми гоблен при изпирането му. Цяла седмица не се решавах да направя тази стъпка, с цел да не предизвикам някакво извънредно деформиране. Не му се случи нищо ужасно, като се изключи че цветовете светнаха, каквато бе и задачата. Разбира се, единствено го потапях в хладка вода със сапун, без избелващи препарати. Суших хоризонтално и след това - наложителното гладене през влажна забрадка. Опасността от деформиране съществува, в случай че се шие доста плътно, обясниха ми сведущи. Освен това след изпирането бодовете се наместват и притягат.
Голямото ми безпокойство бе, че гоблените ми не наподобяват задоволително добре откъм гърба. Знам на доктрина по какъв начин би трябвало да се подпъхват конците, виждала съм гоблени с две лица, само че признавам, че това е доста мъчно за мен. А при шиенето на кръстат бод е и невероятно. Не се обезкуражавам. В последна сметка гобленът се гледа начело, а не откъм гърба. Прави се за лична наслада и приятност, тъй че е простено. А и ние начинаещите, има още доста да се усъвършенстваме.
Сложете безусловно в рамка готовия си гоблен и го закачете на стената. Оказа се, за моя лична изненада, че опъването и рамкирането не са прекомерно скъпи операции. Радвайте се, че тази хубост е ваше дело, тъй като чувството от сътворяването на нещо прелестно не може да се опише с думи.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ