♥ Господ, преобразен като старец
(Shepherds and Sheep, 1650, by David Teniers the Younger (1610-1690)
♥ Господ, видоизменен като дъртак
В предишното, когато индивидът почнал да оре, откакто изоравал вадичка от единия до другия край, той вдигал плуга на рамото си и като го отнасял назад в същия край, откъдето бил почнал, захващал още веднъж да оре от там. Господ, видоизменен като дъртак, минал оттова и му рекъл:
– Не по този начин, синко, а като изкараш една вадичка, обърни плуга на мястото, до където си изорал браздата, и ори обратно до края, от който си почнал.
Така орачът се научил да оре вярно, както хората орат и до през днешния ден.
След това Господ се отдалечил в облика на дъртак и видял една жена, която тъчала на стан, и като слагала преждата в устата си по три влакна по едно и също време, прегризвала конеца в единия край и започвала още веднъж от същата страна. Господ й споделил:
– Не по този начин, дъще, ами обръщай преждата в едната и в другата посока с две ръце, без да прегризваш нишката.
И тя се научила да тъче, както хората тъкат и до през днешния ден.
На другия ден Господ още веднъж минал, видоизменен като различен човек, около орача и го попитал:
– Кой те научи, синко, да ореш по този метод?
Той му дал отговор:
– Господ Бог, видоизменен като дъртак.
Господ го благословил и изрекъл:
– Ден да ореш, година да ядеш!
След това той минал около дамата, която тъчала, и я попитал:
– Кой те научи, дъще, да тъчеш по този метод?
Тя отвърнала:
– Сама, напълно самичка, бързо, доста бързо!
Тогава Господ й споделил:
– За година да тъчеш колкото можеш да носиш под мишница!
Казват, също така, че по това време хората имали власт освен над всички животни, само че също по този начин и върху предметите, само че по-късно, споделят, когато хората станали неприятни, това се трансформирало. Например, когато някой човек нарежел дърва и ги натрупал на купчина, той ги удрял с пръчка и те тръгвали сами, накъдето им било заповядано да вървят. Някакъв човек, откакто бил нарязал дърва, ги блъснал, с цел да ги накара да вървят, и те тръгнали. Само че той, като се изморил да върви пеша до тях, седнал от горната страна им и дървата отказали да вървят. Той ги удрял ту от едната, ту от другата страна, само че те не се помръдвали наникъде. Тогава той развързал пояса си и ги метнал на гърба си. По пътя Господ му се явил и му рекъл:
– Понеже си неприятен, вместо ти да ги яздиш, дано те да те яздят.
Когато Господ вървял по земята и я благославял, отишъл първо при един овчар. Той лежал по тил под една круша, а стомната, в която си наливал вода, стояла празна наоколо. Господ, видоизменен като дъртак, го попитал:
– Синко, има ли вода в стомната?
Той му дал отговор:
– Не.
Господ му споделил:
– Иди, синко, да ми донесеш малко вода, че старецът да може да пийне.
Пастирът му показал с крайник:
– Ей го там изворът, в случай че си жаден, иди пий.
Тогава Господ наредил цялото стадо да побегне, като че е нападнато от щръклица, и когато те всички хукнали в една посока, пастирът скочил и до момента в който тичал след тях, си помислил:
– Как съгреших пред Бога!
После Господ отишъл при един пастир. Овчарят също имал дамаджана. Господ го попитал:
– Синко, имаш ли вода?
Той му дал отговор:
– Има вода, старче, само че не мога да отида да донеса, че овцете ще се разпилян.
Тогава Господ споделил:
– Иди, синко, аз ще ги вардя.
Когато овчарят отишъл за вода, Господ взел овчарската сопа и откакто я забил в земята, метнал ямурлука на овчаря върху нея и благословил овцете. Те се усмирили и се кротнали на сянка. Докато го нямало овчаря, пристигнал един вълк да си вземе дължимото, което получавал всеки ден от овчаря. Господ му дал едно шугаво агне. Недоволният вълк не го взел, а се спуснал и сграбчил друго, което му харесало. Господ взел две камъчета, хвърлил ги след вълка и ги благословил. Те се трансформирали на две кучета, подгонили вълка и му лишили агнето, което бил отвлякъл. Дошъл овчарят, носейки студена вода на Господ, и видял овцете неподвижни, а двете кучета лудували към тях. Тогава овчарят попитал стареца:
– Е, старче, в този момент, както стоят неподвижни овцете като дървени трупчета, по какъв начин да ги карам на паша?
Господ му споделил:
– Синко, вземи един дудук и им засвири, и те ще тръгнат след тебе.
Оттогава и до ден-днешен хората карат овцете си на паша като им свирят на дудук.
Из: „ Приказки и басни от целия свят “, изд. Читанка (Sixty Folk-Tales from Exclusively Slavonic Sources. A. H. Wratislaw, translator. Boston: Houghton, Mifflin, & Co., 1890.)
Картина: Shepherds and Sheep, 1650, by David Teniers the Younger (1610-1690), commons.wikimedia.org
