Пикантни разкрития за личния живот на Шеф Виктор Ангелов
Шеф Виктор Ангелов, който оглавяваше строгото жури на „ Мастър шеф”, в този момент влиза ловко и самоуверено в ролята на неприятното ченге в българския вид на световноизвестното съревнование за професионални готвачи „ Hell’s Kitchen”. И досега демонстрира тъкмо това, с което го асоциираме — безкомпромисност, изключителна придирчивост и непреклонност във взимането на решения в рискови обстановки. Вероятно за изненада на мнозина в живота си обаче, той е нещо напълно друго.
Извън рамките на кухнята Виктор Ангелов е един напълно естествен и не чак толкоз стряскащо придирчив човек. И все пак… има правила, на които изключително доста държи да се съблюдават.
„ В работата си съм човек, който изисква, а в фамилията диря успокоение. И не изисквам нищо повече или по-малко от останалите от това, което давам като персонален образец от себе си”, споделя той в изявление за в. "Шоу " и продължава: „ Вярвам, че човек би трябвало да има рекламация и да бъде придирчив към себе си, оттова и да дава допустимо най-хубавото — колкото се може по-често. Винаги не става, тъй като всеки човек има моменти, в които изключва батерията, само че въпреки всичко би трябвало да се стреми да е перфекционист”.
Животът му е баланс
Въпреки че в профил наподобява като човек, който води някакво съревнование — и със себе си, и с близките, Виктор Ангелов в действителност единствено удостоверява мисълта, че сходно на желязото — и характерът се кове, до момента в който е парещ.
„ Човек би трябвало да има някаква състезателност в характера си, само че тя да не бъде до прекаленост. Поне аз за себе си намирам успокоение, наслаждение и чувство за триумф, в случай че съумея да уравновесявам всичко, което правя”.
Сигурно ще учуди мнозина с изказванието, че не има вяра изключително в гения. По-скоро се уповава на денонощния труд, с цел да затвърди триумфите!
„ Като японците имам вяра, че би трябвало да работиш 24 часа в денонощието, с цел да развиваш капацитета си. Моментът, в който получих чувство за успеваемост, бе, когато отворих първия си личен ресторант преди 12-13 години. Хубавото в нашия бизнес обаче е, че получаваш противоположната връзка извънредно бързо”, споделя топкулинарят, който не си показва живота без сол, зехтин и яйца. „ Харесвам ястията, които къкрят дълго време. А най-вкусно ми е било да хапвам задушен лук с домашни пресни яйца, натрошено домашно сирене, парче самун, без принадлежности и сервирано с тигана на масата. И да е щедро поръсено с червен пипер.”
“Аз съм човек, който не има вяра в гения при готвенето. Както споделих човек би трябвало да работи по 24 часа, с цел да доразвие капацитета си. Професионалната кухня е 50% дисциплинираност, 45% заготовки и 5% гений. В работата си съм доста придирчив и крещенето е метод за изпускане на парата и е реалност, че понякога даже аз го върша. „ Hell's kitchen” не е учебно заведение за готвачи, а тест за професионалните готвачи”, прибавя още той.
Не харесва сравнението с Гордън Рамзи
Често го съпоставят с редица именити готвачи. Един от тях, несъмнено, е Гордън Рамзи, който води и американското издание на „ Hell's kitchen”. Ангелов обаче напълно не се ласкае от този факт, колкото и да почита известния си сътрудник.
„ Притеснява ме желанието на хората да свързват облика на водещия в „ Hell's kitchen” с облика на водещия Гордън Рамзи. Не ми подхожда, тъй като за мен неговото държание е леко преиграно. А аз съм подобен, какъвто съм. И този път ще изискам от експерти да покажат най-хубавото от себе си — нещо, което и самите те са декларирали при желанието си да вземат участие във формата”, споделя началник Ангелов.
Разкрива и задачата си: „ Да покажа по какъв начин стоят нещата в една кухня, какви са страстите, по какъв начин би трябвало да се държи един предстоящ основен готвач, тъй като аз ще диря подобен за ресторанта си, и това да бъде оптимално забавно и прелестно за гледане. Това не е One man show! Професионалната кухня е 50% дисциплинираност, 45% заготовки и 5% гений! И има метод да се движиш нагоре, карайки другите да те поддържат, макар че са наясно, че в случай че те поддържат — ти ще стигнеш до върха, а не те. Но хората би трябвало да те харесват. Трябва да си положителният водач, тъй като това не е учебно заведение за готвачи — това е тест за тях”.
Вика за здраве
Разсъжденията, че е хубаво да се крещи в кухнята, в действителност пристигнаха още веднъж по линия на държанието на Гордън Рамзи, който е прочут освен с кулинарния си мурафет, само че и с високия звук, с който комбинира нерядко готвенето. Виктор Ангелов също понякога покачва звук, само че напълно не до такава забележима прекаленост. И въпреки всичко — обича да изпуска парата точно по този метод!
„ И аз, и Гордън сме доста здрави в тази връзка (смее се). Изключително почитам Гордън Рамзи поради кулинарните му триумфи. Той е готвач с 3 звезди „ Мишелин”, а това не се реализира току-тъй. Една концепция по-емоционален е той в „ Hell's kitchen” в Щатите, в сравнение с аз мога да си показва, че може да си разреши да бъде. Ако се държиш по този метод — крещиш за щяло и нещяло до последна степен на екипа си, в кухнята ще останеш самичък. Иначе да — крещенето е метод за изпускане на парата. И в тази връзка — понякога изпускам парата, да. Псувам на ум”, прям е началник Ангелов.
Най-странното предпочитание на клиент
"Действието се развива в 5-звезден хотел в България, в години, в които нямаше обилие на хранителни първични материали по магазините. Влиза един господин с госпожица, с която се е срещнал най-много преди ден-два и взема решение, че ще показва романтизъм и харчене на пари в най-скъпото място в града. Отива на рецепция и споделя: „ Искам да ми напълните вана в президентския апартамент с прясно мляко. Подсладете го с мед и желая 5-сантиметрова пяна”. Аз отвърнах, че това няма по какъв начин да стане, тъй като е светотатство — да пълним вана с прясно мляко, в случай че хората няма какво да ядат?! След 5 минути обаче ми звъни генералният шеф на хотела и споделя: „ Имаш избор — или си търсиш нова работа, или пълним ваната…”. Направихме го, несъмнено. И аз се оказах с мляко за вана, авансово затоплено до 50 градуса, което трябваше да занесем да се темперира до 40. Сложихме мед, разбъркахме го. И с пасатор трябваше да му подвигна и пяна. Та… и това съм правил”.
Любовта му наподобява на кино лента
„ Изпитах любовта си 20 години по-рано. И всичко, което пробвах по-късно, не се приближи до това чувство. И в последна сметка, като ми се отвори опция да положа изпитание да я печеля още веднъж, не се поколебах. Всичко сред мен и брачната половинка ми Наталия стартира в междублоковите пространства в „ Люлин”, където сме израснали и двамата. Играли сме си на какво ли не — едно време се играеше на Стражари и апаши, Народна топка. Беше напълно непринудено юношеско привличане, което не доближи своята кулминационна точка в първичната си фаза. Първоначално бяхме доста близки приятели… И в действителност аз на мокрото си от сълзи рамо нееднократно слушах за мощните усеща на актуалната ми жена към тогавашната й любов”, мъчително прям е Виктор Ангелов. И прибавя: „ Винаги съм я насърчавал да следва сърцето си, само че не по този йезуитски метод — аз доста те обичам, но ти, в случай че искаш, отиди еди-къде си. Напротив! Съвсем откровено и чисто. И не скърбя, че съм го правил, тъй като това беше пътят, по който тя си беше избрала да върви. Този път, за положително или за неприятно, не беше доста дълъг. Появиха се децата. И за мен беше изключителна чест и опция да удостоверявам всичко, за което й бях приказвал. И по този начин поехме и четиримата това предизвикателство, тъй като тя беше с две деца, за които сигурно не е било елементарно.
В продължение на 20 години съм усещал, че това е дамата на моя живот. Но не съм бил и един от най-големите въздържатели. Давал съм си опция да влизам в контакт с хора, които съм харесвал. Но постоянно съм усещал, че мога да дам и да обичам повече, и постоянно това е било ориентирано към Наталия — дамата, с която живеем сега. Към днешна дата тя е майка на детето ми и няма нещо, което да обичам повече от тях двете. Наталия е доста нежна, любяща и извънредно толерантна”.
Извън рамките на кухнята Виктор Ангелов е един напълно естествен и не чак толкоз стряскащо придирчив човек. И все пак… има правила, на които изключително доста държи да се съблюдават.
„ В работата си съм човек, който изисква, а в фамилията диря успокоение. И не изисквам нищо повече или по-малко от останалите от това, което давам като персонален образец от себе си”, споделя той в изявление за в. "Шоу " и продължава: „ Вярвам, че човек би трябвало да има рекламация и да бъде придирчив към себе си, оттова и да дава допустимо най-хубавото — колкото се може по-често. Винаги не става, тъй като всеки човек има моменти, в които изключва батерията, само че въпреки всичко би трябвало да се стреми да е перфекционист”.
Животът му е баланс
Въпреки че в профил наподобява като човек, който води някакво съревнование — и със себе си, и с близките, Виктор Ангелов в действителност единствено удостоверява мисълта, че сходно на желязото — и характерът се кове, до момента в който е парещ.
„ Човек би трябвало да има някаква състезателност в характера си, само че тя да не бъде до прекаленост. Поне аз за себе си намирам успокоение, наслаждение и чувство за триумф, в случай че съумея да уравновесявам всичко, което правя”.
Сигурно ще учуди мнозина с изказванието, че не има вяра изключително в гения. По-скоро се уповава на денонощния труд, с цел да затвърди триумфите!
„ Като японците имам вяра, че би трябвало да работиш 24 часа в денонощието, с цел да развиваш капацитета си. Моментът, в който получих чувство за успеваемост, бе, когато отворих първия си личен ресторант преди 12-13 години. Хубавото в нашия бизнес обаче е, че получаваш противоположната връзка извънредно бързо”, споделя топкулинарят, който не си показва живота без сол, зехтин и яйца. „ Харесвам ястията, които къкрят дълго време. А най-вкусно ми е било да хапвам задушен лук с домашни пресни яйца, натрошено домашно сирене, парче самун, без принадлежности и сервирано с тигана на масата. И да е щедро поръсено с червен пипер.”
“Аз съм човек, който не има вяра в гения при готвенето. Както споделих човек би трябвало да работи по 24 часа, с цел да доразвие капацитета си. Професионалната кухня е 50% дисциплинираност, 45% заготовки и 5% гений. В работата си съм доста придирчив и крещенето е метод за изпускане на парата и е реалност, че понякога даже аз го върша. „ Hell's kitchen” не е учебно заведение за готвачи, а тест за професионалните готвачи”, прибавя още той.
Не харесва сравнението с Гордън Рамзи
Често го съпоставят с редица именити готвачи. Един от тях, несъмнено, е Гордън Рамзи, който води и американското издание на „ Hell's kitchen”. Ангелов обаче напълно не се ласкае от този факт, колкото и да почита известния си сътрудник.
„ Притеснява ме желанието на хората да свързват облика на водещия в „ Hell's kitchen” с облика на водещия Гордън Рамзи. Не ми подхожда, тъй като за мен неговото държание е леко преиграно. А аз съм подобен, какъвто съм. И този път ще изискам от експерти да покажат най-хубавото от себе си — нещо, което и самите те са декларирали при желанието си да вземат участие във формата”, споделя началник Ангелов.
Разкрива и задачата си: „ Да покажа по какъв начин стоят нещата в една кухня, какви са страстите, по какъв начин би трябвало да се държи един предстоящ основен готвач, тъй като аз ще диря подобен за ресторанта си, и това да бъде оптимално забавно и прелестно за гледане. Това не е One man show! Професионалната кухня е 50% дисциплинираност, 45% заготовки и 5% гений! И има метод да се движиш нагоре, карайки другите да те поддържат, макар че са наясно, че в случай че те поддържат — ти ще стигнеш до върха, а не те. Но хората би трябвало да те харесват. Трябва да си положителният водач, тъй като това не е учебно заведение за готвачи — това е тест за тях”.
Вика за здраве
Разсъжденията, че е хубаво да се крещи в кухнята, в действителност пристигнаха още веднъж по линия на държанието на Гордън Рамзи, който е прочут освен с кулинарния си мурафет, само че и с високия звук, с който комбинира нерядко готвенето. Виктор Ангелов също понякога покачва звук, само че напълно не до такава забележима прекаленост. И въпреки всичко — обича да изпуска парата точно по този метод!
„ И аз, и Гордън сме доста здрави в тази връзка (смее се). Изключително почитам Гордън Рамзи поради кулинарните му триумфи. Той е готвач с 3 звезди „ Мишелин”, а това не се реализира току-тъй. Една концепция по-емоционален е той в „ Hell's kitchen” в Щатите, в сравнение с аз мога да си показва, че може да си разреши да бъде. Ако се държиш по този метод — крещиш за щяло и нещяло до последна степен на екипа си, в кухнята ще останеш самичък. Иначе да — крещенето е метод за изпускане на парата. И в тази връзка — понякога изпускам парата, да. Псувам на ум”, прям е началник Ангелов.
Най-странното предпочитание на клиент
"Действието се развива в 5-звезден хотел в България, в години, в които нямаше обилие на хранителни първични материали по магазините. Влиза един господин с госпожица, с която се е срещнал най-много преди ден-два и взема решение, че ще показва романтизъм и харчене на пари в най-скъпото място в града. Отива на рецепция и споделя: „ Искам да ми напълните вана в президентския апартамент с прясно мляко. Подсладете го с мед и желая 5-сантиметрова пяна”. Аз отвърнах, че това няма по какъв начин да стане, тъй като е светотатство — да пълним вана с прясно мляко, в случай че хората няма какво да ядат?! След 5 минути обаче ми звъни генералният шеф на хотела и споделя: „ Имаш избор — или си търсиш нова работа, или пълним ваната…”. Направихме го, несъмнено. И аз се оказах с мляко за вана, авансово затоплено до 50 градуса, което трябваше да занесем да се темперира до 40. Сложихме мед, разбъркахме го. И с пасатор трябваше да му подвигна и пяна. Та… и това съм правил”.
Любовта му наподобява на кино лента
„ Изпитах любовта си 20 години по-рано. И всичко, което пробвах по-късно, не се приближи до това чувство. И в последна сметка, като ми се отвори опция да положа изпитание да я печеля още веднъж, не се поколебах. Всичко сред мен и брачната половинка ми Наталия стартира в междублоковите пространства в „ Люлин”, където сме израснали и двамата. Играли сме си на какво ли не — едно време се играеше на Стражари и апаши, Народна топка. Беше напълно непринудено юношеско привличане, което не доближи своята кулминационна точка в първичната си фаза. Първоначално бяхме доста близки приятели… И в действителност аз на мокрото си от сълзи рамо нееднократно слушах за мощните усеща на актуалната ми жена към тогавашната й любов”, мъчително прям е Виктор Ангелов. И прибавя: „ Винаги съм я насърчавал да следва сърцето си, само че не по този йезуитски метод — аз доста те обичам, но ти, в случай че искаш, отиди еди-къде си. Напротив! Съвсем откровено и чисто. И не скърбя, че съм го правил, тъй като това беше пътят, по който тя си беше избрала да върви. Този път, за положително или за неприятно, не беше доста дълъг. Появиха се децата. И за мен беше изключителна чест и опция да удостоверявам всичко, за което й бях приказвал. И по този начин поехме и четиримата това предизвикателство, тъй като тя беше с две деца, за които сигурно не е било елементарно.
В продължение на 20 години съм усещал, че това е дамата на моя живот. Но не съм бил и един от най-големите въздържатели. Давал съм си опция да влизам в контакт с хора, които съм харесвал. Но постоянно съм усещал, че мога да дам и да обичам повече, и постоянно това е било ориентирано към Наталия — дамата, с която живеем сега. Към днешна дата тя е майка на детето ми и няма нещо, което да обичам повече от тях двете. Наталия е доста нежна, любяща и извънредно толерантна”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ