Шаро тревожно тръска глава „как е възможно, що е това?“.Казват,

Шаро обезпокоително тръска глава
„ по какъв начин е допустимо, що е това? “.

Казват, че кучето е една безгранична, безпрекословна и безрезервна обич. И нищо повече. Общинарите в Пловдив обаче надалеч не са съгласни с този неписан лозунг на кучкарите. Те смятат, че домашните любимци би трябвало да бъдат превърнати в бизнес.

90 лв. ще би трябвало да се бръкнат пловдивчани, с цел да заплатят такса за своя четириног приятел в Община Пловдив. Разбира се, в случай че той е регистриран, което е на 100% наложително за всички притежатели на домашни любимци, само че това не значи, че е на 100% изпълнено от тях. Причините да не се записват животни са голям брой, само че една от тях е точно финансовата. До момента таксата за куче в община Пловдив бе в размер на 30 лв., което на процедура значи, че при новите условия всеки пловдивчанин, който има един домакински любим, ще бъде таксуват за цели три.

Ако си помислите, че Община Пловдив подвига таксите поради възходящата инфлация в страната, помислете отново. Годишната инфлация е 7,8% на фона на 200% нарастване на сметката за вашия домакински любим. Догонването наподобява страховито далновидно.

Вашето куче, живущо в Пловдив, се намира в статут на пререгистрация. Тоест всяка година, откакто един път сте го записали и заплатили такса, вие би трябвало да отивате в районното кметство по местопребиваване и да декларирате, че то продължава да е с вас и да заплатите – към този момент 90 лв., в случай че кучето ви не е кастрирано.

Точно защо се разходват тези пари, които общината набира посредством такса „ куче “ обаче е ненапълно неразбираемо . Логично е средствата да отиват във фонд „ куче " който да се употребява за създаване, поддържане и облагородяване тук-там за разхождане на кучета и за други услуги, засягащи директно домашните любимци.

Такива места – за разходка на куче, в Пловдив съществуват на хартия, само че на процедура доста от тях съставляват безусловно непригодни терени с „ обширните “ размери от 30-50 кв.м. Основно изискване за тяхната приложимост е да се въоръжим с щипка за нос и калцуни на краката, с цел да пренебрегнем умопомрачителното им положение. С други думи – надали парите отиват за това. Дори кучетата не желаят да влизат в огромна част от клетките, които сякаш са основани за тях. Впрочем, след построяването на непривлекателните уреди, те в никакъв случай повече не претърпяват нито поддръжка, нито почистване, нито каквато и да е интервенция.

Друг тип инфраструктура или облаги за притежатели на домашни любимци в Пловдив НЕ съществуват . Разбира се, има бездомни кучета и котки, за които също би трябвало да се поставя грижа и за които дава отговор Оперативна програма „ Зооветеринарен комплекс “. Не може обаче бюджетът на общинското дружество да се цялостни единствено от хората, взели куче за развъждане. Някак си не звучи заслужено, поради че те понижават броя на четириногите без дом.

90 лв. не е сума, която е непостижима за едно средностатистическо семейство. Но пък 90 лв. е сума, с която можем да храним животните – своите и бездомните, за не дребен интервал от време. И е почтено, в случай че някой желае сходна сума от пловдивчани, да им каже по-точно къде отиват парите им.

90 лв. обаче е сума, която е непостижима за доста от българските пенсионери, както и за хората, които живеят сами. Всеки кучкар е наясно какъв брой доста стопани на кучета са нашите майки и татковци, дядовци и баби. Как следва да разделим пенсия от 200 лв. за битови сметки, такса куче, човешка храна и кучешка храна. А една минимална работна заплата?

Предвид горепосоченото, към този момент откровено се колебая в положителните планове на Община Пловдив във връзка с изразяваното неведнъж предпочитание за увеличение на броя на записаните кучета на територията на града и понижаване на популацията на бездомните. Даже у величението на таксата с 200% ми наподобява на целенасочена компания по понижаване на броя на стопаните „ на ярко “. Или пък за тласък да бъдат изоставяни кучета.

Ако Община Пловдив смята, че поставя някакви грижи за домашните ни любимци, дано да ги каже, дано ги изброи и ценообразува. В противоположен случай е време да стартира да събира такса и за владеене на папагал, котка, тв приемник, пералня, плюшени играчки и изобщо всичко, което може да бъде „ притежавано “.

И не на последно място – в случай че казусът е в това, че нашите домашни любимци излизат на открито, дано Община Пловдив стартира да следи стопаните за тяхната отговорност към ексрементите на домашните си любимци и постанова санкции на недобросъвестните. Тогава хем агнето ще е цяло, хем вълкът утолен. Но да постанова санкции и на хората, които цапат на същия принцип, без да имат куче.

Засега обаче наподобява, че приютите ще не престават да са претъпкани, хората - отказани от концепцията за куче или от легализирано куче, а някои може да изоставят скъпия си приятел, тъй като е безценен.

Защото към този момент се обрисува Шаро, изключително в изискванията на сняг, да коства много пари на стопаните си, като вземем поради и сметката им за ток. И като слуша по какъв начин ще подвигат таксите за него, Шаро ще продължава да гледа все по-неразбиращо.