Как Джордж Сорос се оказа виновник за всички беди в Унгария?
Шарл Гати*, „ Вашингтон пост “
Решението на държавното управление да затвори Централноевропейския университет в Будапеща провокира всеобщи митинги освен в Унгария, само че и в цяла Европа.
Напоследък в Унгария се появи нов глагол - "to Soros " (sorosozni), който значи да обвиняваш родения в страната американски финансист и човеколюбец Джордж Сорос за проблемите й. Твърди се, че е купил Европейски Съюз, с цел да могат бюрократите в Брюксел да постановат глобалистките му визии в унгарското общество; че е създал проект да бъдат доведени милиони тъмнокожи мюсюлмани мигранти в Европа, основно през Унгария, с цел да се лиши континентът от своята бяла, християнска обичайната раса; и че е спонсорирал задгранични сътрудници - неправителствени организации, с цел да смъкват от власт законно определеното унгарско държавно управление на премиера Виктор Орбан.
Стотици големи плакати с лика на усмихнатия Сорос са сложени из цялата страна, а надписите върху тях гласят: "Не му позволявайте да се смее финален ". Унгарското държавно управление поде безмилостна акция против учредения от Сорос Централноевропейския университет (ЦЕУ) - най-хубавото учебно заведение освен в Унгария, само че евентуално и в целия посткомунистически район. Ако Орбан завоюва парламентарните избори, планувани за 8 април, ЦЕУ ще би трябвало да реалокира най-малко някои от курсовете си от Будапеща във Виена.
Демонизацията на Сорос дава резултати: неотдавна направено изследване демонстрира, че част от електората има желание да гласоподава против партията на Сорос на идния избор. Такава партия обаче въобще няма. Но това демонстрира, че
акцията против западните полезности се води на точното място.
Привържениците на Орбан считат, че в случай че задграничните врагове не крояха скрит план против Унгария, то страната щеше да бъде в по-добро състояние. Какво друго може да бъде обяснението за това, че Унгария е измежду петте най-бедни страни в Европейски Съюз? Защо към 500 000 унгарци, или към 5% от популацията на страната, са напуснали родината си в посока Западна Европа? Официалният отговор е, че Унгария, както доста пъти в историята си, още веднъж е жертва на скрит план, само че този път скроен от Сорос и от Европейски Съюз.
Когато срещнах Виктор Орбан за първи път през 1989 година в "Зазадвег " - издателство, обвързвано с партията "Фидес ", която сега е преобладаващата и ръководещата Унгария партия - той беше редактор на една от двете излизащи на маджарски език мои книги, които "Зазадвег " щеше да издаде през 1990 и 1991 година Доста време прекарахме дружно. Той доста държеше на огромна копирна машина, сложена в офиса - подарък, който "Зазадвег " беше получило от фондация "Сорос ". Сега, три десетилетия по-късно, Сорос може да разбере, че положителната му постъпка не е останала безнаказана.
В биографичната си книга за Орбан създателят Пол Лендваи в детайли разказва трансформацията му през годините. Унгарският министър председател беше антисъветски радикал през 80-те години, огромен критик на Русия в продължение на две десетилетия, преди да се трансформира в индивида в Европейски Съюз, на който Владимир Путин може да разчита. Това се случи в миналите десетина години. За малко либералът, защитаващ бързата интеграция на Унгария в европейските и трансатлантическите институции,
стана крайнодесен националист, борещ се против Европейски Съюз -
главен финансов донор за страната му. Сега той се афишира за Унгария на унгарците, а неотдавна отиде и по-далеч, като назова ромите в страната "вътрешни мигранти " - все едно че не са унгарци.
Според Лендваи Орбан е остроумен и надарен политически хамелеон. Когато в средата на 90-те години Орбан вижда, че има дребна конкуренция в център-дясното политическо пространство, той ловко нарежда партията си там. В идващите години се измества все по-надясно и по-надясно към националистическото дясно, с цел да вземе от гласовете на крайнодясната партия "Йоббик " (която по подигравка на ориста сега се нарежда в центъра, с което пътищата й се пресякоха във "Фидес " на Орбан). Когато през 2015 година Виктор Орбан издигна стена по южната граница на страната, с цел да спре мюсюлманските бежанци, известността му скочи от 43 на 48%.
Тактик, подготвен на риск, и импровизатор, той въстана против комунистите през 80-те години и против посткомунистическия либерален хайлайф през 90-те години, а в този момент не стопира да пропагандира против "глобалистите " в Брюксел и Вашингтон. Както обича да споделя, той се бори за Унгария денонощно. В изявление, оповестено в YouTube, Орбан намерено приказва за сериозните спорове, които е имал с татко си. В тийнейджърските години татко му го бил с колана си и с физическа мощ го принуждавал да не излиза на открито през уикендите - макар че бил навършил 18-годишна възраст. На 54 година на Орбан към момента не му е прелестно да одобри да бъде зависим на някой различен.
Затова по политически и психически аргументи той наподобява припрян да сътвори законова основа за нова конституция, която
ще трансформира сегашната му полуавторитарна власт в изцяло властническа
Ако бъде избран отново през април с огромно болшинство, както желае, Орбан може да ореже независимостта на правосъдната система, да промени изборния закон, с цел да ликвидира и останалите шансове на съперниците си, давани им от социологическите изследвания, и да ограничи още свободата на медиите. Изглежда, че Орбан следва управническия модел на Миклош Хорти в междувоенна Унгария - тирания, която се опълчва на същински и мислени врагове и натъртва на унгарската национална горделивост.
Трудно е да се каже дали актуалните трендове могат да се трансформират в идващите години. Опозицията в страната, формирана от социалдемократи и либерали, е слаба и разграничена. Във "Фидес ", където Орбан продължава да е преобладаваща фигура, сътрудниците му са наясно с политическите умения и известност на водача, макар че и те самите се опасяват от него. От критиците в чужбина Вашингтон се афишира в поддръжка на свободни избори и независимост на медиите, като резервира жива вярата за възобновяване на демократичните полезности. Тайните и добре платени американски лобисти на Орбан обаче старателно работят в негова изгода. Целта е унгарският водач да получи покана от Белия дом за държавна аудиенция. Твърденията на лобистите за демократичните полезности на Орбан и доброжелателността му към Съединени американски щати са подправени вести.
Може ли обаче Европейски Съюз да направи разлика? В последните няколко години еврократи обърнаха особено внимание на Унгария (и на Полша), като ги предизвестиха, че няма да провиснал големите годишни дотации в размер сред 3 милиарда и 5 милиарда евро, и даже обмислят да им лишават правото на глас. Това обаче не ги тормози изключително. По-лошото обаче е, че Брюксел стартира да има вяра, че времето е на страната на Орбан. С прокламираните шовинизъм и суверенитет и с поддръжката на новите си сподвижници в Полша и Италия, във Англия и Америка на Тръмп Виктор Орбан е ефикасен герой против интеграцията на Стария континент и партньорството му със Северна Америка. Очевидно е, че би трябвало да го одобряваме съществено.
-----
* Шарл Гати е учител по европейски и евразийски науки в Института по интернационална политика "Джонс Хопкинс ". Той е създател на книгата "Провалените илюзии: Москва, Вашингтон, Будапеща и Унгарското въстание от 1956 ".
Решението на държавното управление да затвори Централноевропейския университет в Будапеща провокира всеобщи митинги освен в Унгария, само че и в цяла Европа.
Напоследък в Унгария се появи нов глагол - "to Soros " (sorosozni), който значи да обвиняваш родения в страната американски финансист и човеколюбец Джордж Сорос за проблемите й. Твърди се, че е купил Европейски Съюз, с цел да могат бюрократите в Брюксел да постановат глобалистките му визии в унгарското общество; че е създал проект да бъдат доведени милиони тъмнокожи мюсюлмани мигранти в Европа, основно през Унгария, с цел да се лиши континентът от своята бяла, християнска обичайната раса; и че е спонсорирал задгранични сътрудници - неправителствени организации, с цел да смъкват от власт законно определеното унгарско държавно управление на премиера Виктор Орбан.
Стотици големи плакати с лика на усмихнатия Сорос са сложени из цялата страна, а надписите върху тях гласят: "Не му позволявайте да се смее финален ". Унгарското държавно управление поде безмилостна акция против учредения от Сорос Централноевропейския университет (ЦЕУ) - най-хубавото учебно заведение освен в Унгария, само че евентуално и в целия посткомунистически район. Ако Орбан завоюва парламентарните избори, планувани за 8 април, ЦЕУ ще би трябвало да реалокира най-малко някои от курсовете си от Будапеща във Виена.
Демонизацията на Сорос дава резултати: неотдавна направено изследване демонстрира, че част от електората има желание да гласоподава против партията на Сорос на идния избор. Такава партия обаче въобще няма. Но това демонстрира, че
акцията против западните полезности се води на точното място.
Привържениците на Орбан считат, че в случай че задграничните врагове не крояха скрит план против Унгария, то страната щеше да бъде в по-добро състояние. Какво друго може да бъде обяснението за това, че Унгария е измежду петте най-бедни страни в Европейски Съюз? Защо към 500 000 унгарци, или към 5% от популацията на страната, са напуснали родината си в посока Западна Европа? Официалният отговор е, че Унгария, както доста пъти в историята си, още веднъж е жертва на скрит план, само че този път скроен от Сорос и от Европейски Съюз.
Когато срещнах Виктор Орбан за първи път през 1989 година в "Зазадвег " - издателство, обвързвано с партията "Фидес ", която сега е преобладаващата и ръководещата Унгария партия - той беше редактор на една от двете излизащи на маджарски език мои книги, които "Зазадвег " щеше да издаде през 1990 и 1991 година Доста време прекарахме дружно. Той доста държеше на огромна копирна машина, сложена в офиса - подарък, който "Зазадвег " беше получило от фондация "Сорос ". Сега, три десетилетия по-късно, Сорос може да разбере, че положителната му постъпка не е останала безнаказана.
В биографичната си книга за Орбан създателят Пол Лендваи в детайли разказва трансформацията му през годините. Унгарският министър председател беше антисъветски радикал през 80-те години, огромен критик на Русия в продължение на две десетилетия, преди да се трансформира в индивида в Европейски Съюз, на който Владимир Путин може да разчита. Това се случи в миналите десетина години. За малко либералът, защитаващ бързата интеграция на Унгария в европейските и трансатлантическите институции,
стана крайнодесен националист, борещ се против Европейски Съюз -
главен финансов донор за страната му. Сега той се афишира за Унгария на унгарците, а неотдавна отиде и по-далеч, като назова ромите в страната "вътрешни мигранти " - все едно че не са унгарци.
Според Лендваи Орбан е остроумен и надарен политически хамелеон. Когато в средата на 90-те години Орбан вижда, че има дребна конкуренция в център-дясното политическо пространство, той ловко нарежда партията си там. В идващите години се измества все по-надясно и по-надясно към националистическото дясно, с цел да вземе от гласовете на крайнодясната партия "Йоббик " (която по подигравка на ориста сега се нарежда в центъра, с което пътищата й се пресякоха във "Фидес " на Орбан). Когато през 2015 година Виктор Орбан издигна стена по южната граница на страната, с цел да спре мюсюлманските бежанци, известността му скочи от 43 на 48%.
Тактик, подготвен на риск, и импровизатор, той въстана против комунистите през 80-те години и против посткомунистическия либерален хайлайф през 90-те години, а в този момент не стопира да пропагандира против "глобалистите " в Брюксел и Вашингтон. Както обича да споделя, той се бори за Унгария денонощно. В изявление, оповестено в YouTube, Орбан намерено приказва за сериозните спорове, които е имал с татко си. В тийнейджърските години татко му го бил с колана си и с физическа мощ го принуждавал да не излиза на открито през уикендите - макар че бил навършил 18-годишна възраст. На 54 година на Орбан към момента не му е прелестно да одобри да бъде зависим на някой различен.
Затова по политически и психически аргументи той наподобява припрян да сътвори законова основа за нова конституция, която
ще трансформира сегашната му полуавторитарна власт в изцяло властническа
Ако бъде избран отново през април с огромно болшинство, както желае, Орбан може да ореже независимостта на правосъдната система, да промени изборния закон, с цел да ликвидира и останалите шансове на съперниците си, давани им от социологическите изследвания, и да ограничи още свободата на медиите. Изглежда, че Орбан следва управническия модел на Миклош Хорти в междувоенна Унгария - тирания, която се опълчва на същински и мислени врагове и натъртва на унгарската национална горделивост.
Трудно е да се каже дали актуалните трендове могат да се трансформират в идващите години. Опозицията в страната, формирана от социалдемократи и либерали, е слаба и разграничена. Във "Фидес ", където Орбан продължава да е преобладаваща фигура, сътрудниците му са наясно с политическите умения и известност на водача, макар че и те самите се опасяват от него. От критиците в чужбина Вашингтон се афишира в поддръжка на свободни избори и независимост на медиите, като резервира жива вярата за възобновяване на демократичните полезности. Тайните и добре платени американски лобисти на Орбан обаче старателно работят в негова изгода. Целта е унгарският водач да получи покана от Белия дом за държавна аудиенция. Твърденията на лобистите за демократичните полезности на Орбан и доброжелателността му към Съединени американски щати са подправени вести.
Може ли обаче Европейски Съюз да направи разлика? В последните няколко години еврократи обърнаха особено внимание на Унгария (и на Полша), като ги предизвестиха, че няма да провиснал големите годишни дотации в размер сред 3 милиарда и 5 милиарда евро, и даже обмислят да им лишават правото на глас. Това обаче не ги тормози изключително. По-лошото обаче е, че Брюксел стартира да има вяра, че времето е на страната на Орбан. С прокламираните шовинизъм и суверенитет и с поддръжката на новите си сподвижници в Полша и Италия, във Англия и Америка на Тръмп Виктор Орбан е ефикасен герой против интеграцията на Стария континент и партньорството му със Северна Америка. Очевидно е, че би трябвало да го одобряваме съществено.
-----
* Шарл Гати е учител по европейски и евразийски науки в Института по интернационална политика "Джонс Хопкинс ". Той е създател на книгата "Провалените илюзии: Москва, Вашингтон, Будапеща и Унгарското въстание от 1956 ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ