„Просто се бориш с мозъка си“: Как Ники Лауда оцеля след ужасната катастрофа през 1976 г.
Шампионът от Формула 1 Ники Лауда претърпява ужасяваща злополука по време на Гран При на Германия през август 1976 година Малцина чакат, че ще оцелее — още по-малко, че ще се състезава още веднъж. Но единствено година по-късно, през 1977 година, Лауда споделя пред по какъв начин е надмогнал болката, страха и самия себе си, с цел да остане жив.
Когато Ники Лауда приказва пред BBC, лицето му носи отпечатъците от претърпяното. По време на Гран При на Германия, той е заклещен в горящите остатъци на разрушеното си „ Ферари “ на именитата писта Нюрбургринг. Обезобразен от пламъците и с отчасти изгубено ухо, австрийският водач не помни нищо от самата злополука.
„ Когато претърпях случая, несъмнено съм получил мощен удар по главата и съм изгубил паметта си за… не знам, последните три минути. И за идващите 20 минути след него “ , споделя той пред BBC година по-късно.
Внимание: Тази публикация съдържа описания на тежки пострадвания, които може да бъдат притеснителни за някои читатели.
Niki Lauda survived a huge crash at the 1976. Miraculously, he was back racing six weeks later.
— Formula 1 (@F1) Когато първенците падат
През 1976 година Лауда е настоящ международен първенец, откакто печели купата година по-рано. Сезонът се обрисува като оспорван, а напрежението сред него и противника му — британецът Джеймс Хънт — нараства с всяко съревнование. Съперничеството им ще въодушеви кино лентата „ Rush “ на Рон Хауърд от 2013 година, с Даниел Брюл в ролята на Лауда и Крис Хемсуърт като Хънт.
Преди Гран При на Германия, Лауда към този момент има пет победи и е любимец за купата. Но тогавашната Формула 1 е извънредно рисков спорт. До 1976 година, 63 водачи са починали по време на надпревари от Гран При. Средно един или двама умират на всеки сезон.
„ Пистите не бяха безвредни — това в този момент е несъмнено “ , споделя американският водач Брет Лунгер пред BBC през 2016 година „ През 70-те години парите отиваха за скорост, не за сигурност — нито при болидите, нито по трасетата. А тогава това просто се приемаше за обикновено. “
„ Зеленият пъкъл “
Пистата Нюрбургринг е прословуто предизвикателство — дълга, тясна и рискова, виеща се през планините Айфел. Британската спортна легенда сър Джаки Стюарт я назовава „ Зеленият пъкъл “.
„ Обиколката беше 14,2 благи, с към 177 завоя “ , изяснява Лунгер. „ На такава дължина няма по какъв начин да имаш задоволително маршали, а в доста сектори даже липсваха защитни заграждения. “
Прогнозата за дъжд в деня на надпреварата в допълнение усложнява изискванията — дължината на пистата значи, че част от трасето ще е мокро, а друга — суха. Лауда към този момент е изразил терзанията си по отношение на сигурността и даже провежда гласоподаване измежду водачите дали да бойкотират конкуренцията.
„ Ники събра всички в неделя сутринта. Гласувахме, и аз бях измежду тези, които споделиха: ‘Да, дано се състезаваме’ “ , спомня си Лунгер.
This is the crash that left Niki Lauda seriously injured at the 1976 German Grand Prix.
The legend has died at the age of 70 - read more about his life here:
— Sky News (@SkyNews) Ударът
Състезанието стартира обикновено, само че във втората обиколка — преди завоя Бергверк — Ферарито на Лауда излиза от трасето със скорост от 190 км/ч и се удря в насип. Резервоарът му се пука, колата избухва в пламъци и се връща на пистата, тъкмо пред насрещните болиди. Гай Едуардс съумява да избегне конфликт, само че Лунгер се удря в останките. Харалд Ертл, приближаващ след тях, също се блъска.
Едуардс, Лунгер и Ертл излизат от колите си и се пробват да измъкнат Лауда, само че коланите му не се поддават. Тогава се намесва Артуро Мерцарио — някогашен водач на „ Ферари “. Той доближава до коланите, разкопчава ги, а Лунгер го издърпва от горящия кокпит. Мерцарио се пробва да гаси с пожарогасител, до момента в който останалите водят Лауда до безвредно място.
Лауда е със свалена каска, оставяйки лицето си изложено на пламъците. Ръцете му са изгорени, няколко кости счупени. Най-сериозната заплаха обаче идва от токсичните изпарения на горящото фибростъкло, които той е вдишал.
Между живота и гибелта
Лауда е откаран с хеликоптер в болница и изпада в кома. „ В болничното заведение си извънредно изтощен и просто искаш да заспиш. Но усещаш, че в случай че го направиш, може би няма да се събудиш “ , споделя той пред BBC.
Състоянието му е сериозно. Получава последно причестяване. Белите му дробове съвсем отхвърлят. „ Издържах на изгарянията и останалото, само че белите дробове — това беше същинската заплаха “ , споделя Лауда през 2015 година в подкаста на BBC I Was There.
Нуждае се от кожни присадки. Клепачите му са възобновени с кожа от ушите. Въпреки болката и затрудненията, Лауда взема решение да не се предава. „ Тогава просто се бориш с мозъка си “ , споделя той. „ Чуваш гласове, шумове и се опитваш да ги следваш — да държиш мозъка безсънен, да накараш тялото да се бори. “
Завръщане от пъкъла
Въпреки контузиите, Лауда не губи фокус върху задачата си — купата. Пропуска единствено две надпревари. Само шест седмици след злополуката се появява на конференцията за Гран При на Италия в Монца — с превръзки, със мощни болки, само че с решителност в очите.
„ Казах, че съм преодолял страха си бързо и чисто — това беше неистина “ , написа той по-късно в автобиографията си " До пъкъла и назад ". „ Но не можех да си разреша да покажа уязвимост. “
В първото си съревнование — 12 септември 1976 година — кара със специфична каска, защото всяко придвижване му предизвиква болежка. Очите му сълзят поради повредените слъзни канали, кръв се просмуква от превръзките. Въпреки всичко приключва четвърти. Когато смъква балаклавата, кожните присадки се отлепват и отварят раните още веднъж.
„ Никога няма да не помни по какъв начин постави каската и по какъв начин страдаше “ , споделя сър Джаки Стюарт пред BBC през 2019 година „ Кръв се стичаше от каската му. “
Един по-силен от гибелта
В последното съревнование за сезона, в Япония, Лауда напуща конкуренцията поради проливния дъжд — и губи купата от Хънт с една точка. Но през идната година си я връща.
Травмите от 1976 година не престават да се отразяват на здравето му. През 2018 година претърпява двойна трансплантация на бял дроб. Но с 25 победи в Гран При и три международни трофеи, Лауда остава в историята като един от най-великите.
Когато умира през май 2019 година на 70 години, неговият някогашен съотборник Джон Уотсън споделя: „ Да се състезаваш 40 дни след такава злополука беше най-смелото нещо, което съм виждал от който и да било състезател през живота си. “
Когато Ники Лауда приказва пред BBC, лицето му носи отпечатъците от претърпяното. По време на Гран При на Германия, той е заклещен в горящите остатъци на разрушеното си „ Ферари “ на именитата писта Нюрбургринг. Обезобразен от пламъците и с отчасти изгубено ухо, австрийският водач не помни нищо от самата злополука.
„ Когато претърпях случая, несъмнено съм получил мощен удар по главата и съм изгубил паметта си за… не знам, последните три минути. И за идващите 20 минути след него “ , споделя той пред BBC година по-късно.
Внимание: Тази публикация съдържа описания на тежки пострадвания, които може да бъдат притеснителни за някои читатели.
Niki Lauda survived a huge crash at the 1976. Miraculously, he was back racing six weeks later.
— Formula 1 (@F1) Когато първенците падат
През 1976 година Лауда е настоящ международен първенец, откакто печели купата година по-рано. Сезонът се обрисува като оспорван, а напрежението сред него и противника му — британецът Джеймс Хънт — нараства с всяко съревнование. Съперничеството им ще въодушеви кино лентата „ Rush “ на Рон Хауърд от 2013 година, с Даниел Брюл в ролята на Лауда и Крис Хемсуърт като Хънт.
Преди Гран При на Германия, Лауда към този момент има пет победи и е любимец за купата. Но тогавашната Формула 1 е извънредно рисков спорт. До 1976 година, 63 водачи са починали по време на надпревари от Гран При. Средно един или двама умират на всеки сезон.
„ Пистите не бяха безвредни — това в този момент е несъмнено “ , споделя американският водач Брет Лунгер пред BBC през 2016 година „ През 70-те години парите отиваха за скорост, не за сигурност — нито при болидите, нито по трасетата. А тогава това просто се приемаше за обикновено. “
„ Зеленият пъкъл “
Пистата Нюрбургринг е прословуто предизвикателство — дълга, тясна и рискова, виеща се през планините Айфел. Британската спортна легенда сър Джаки Стюарт я назовава „ Зеленият пъкъл “.
„ Обиколката беше 14,2 благи, с към 177 завоя “ , изяснява Лунгер. „ На такава дължина няма по какъв начин да имаш задоволително маршали, а в доста сектори даже липсваха защитни заграждения. “
Прогнозата за дъжд в деня на надпреварата в допълнение усложнява изискванията — дължината на пистата значи, че част от трасето ще е мокро, а друга — суха. Лауда към този момент е изразил терзанията си по отношение на сигурността и даже провежда гласоподаване измежду водачите дали да бойкотират конкуренцията.
„ Ники събра всички в неделя сутринта. Гласувахме, и аз бях измежду тези, които споделиха: ‘Да, дано се състезаваме’ “ , спомня си Лунгер.
This is the crash that left Niki Lauda seriously injured at the 1976 German Grand Prix.
The legend has died at the age of 70 - read more about his life here:
— Sky News (@SkyNews) Ударът
Състезанието стартира обикновено, само че във втората обиколка — преди завоя Бергверк — Ферарито на Лауда излиза от трасето със скорост от 190 км/ч и се удря в насип. Резервоарът му се пука, колата избухва в пламъци и се връща на пистата, тъкмо пред насрещните болиди. Гай Едуардс съумява да избегне конфликт, само че Лунгер се удря в останките. Харалд Ертл, приближаващ след тях, също се блъска.
Едуардс, Лунгер и Ертл излизат от колите си и се пробват да измъкнат Лауда, само че коланите му не се поддават. Тогава се намесва Артуро Мерцарио — някогашен водач на „ Ферари “. Той доближава до коланите, разкопчава ги, а Лунгер го издърпва от горящия кокпит. Мерцарио се пробва да гаси с пожарогасител, до момента в който останалите водят Лауда до безвредно място.
Лауда е със свалена каска, оставяйки лицето си изложено на пламъците. Ръцете му са изгорени, няколко кости счупени. Най-сериозната заплаха обаче идва от токсичните изпарения на горящото фибростъкло, които той е вдишал.
Между живота и гибелта
Лауда е откаран с хеликоптер в болница и изпада в кома. „ В болничното заведение си извънредно изтощен и просто искаш да заспиш. Но усещаш, че в случай че го направиш, може би няма да се събудиш “ , споделя той пред BBC.
Състоянието му е сериозно. Получава последно причестяване. Белите му дробове съвсем отхвърлят. „ Издържах на изгарянията и останалото, само че белите дробове — това беше същинската заплаха “ , споделя Лауда през 2015 година в подкаста на BBC I Was There.
Нуждае се от кожни присадки. Клепачите му са възобновени с кожа от ушите. Въпреки болката и затрудненията, Лауда взема решение да не се предава. „ Тогава просто се бориш с мозъка си “ , споделя той. „ Чуваш гласове, шумове и се опитваш да ги следваш — да държиш мозъка безсънен, да накараш тялото да се бори. “
Завръщане от пъкъла
Въпреки контузиите, Лауда не губи фокус върху задачата си — купата. Пропуска единствено две надпревари. Само шест седмици след злополуката се появява на конференцията за Гран При на Италия в Монца — с превръзки, със мощни болки, само че с решителност в очите.
„ Казах, че съм преодолял страха си бързо и чисто — това беше неистина “ , написа той по-късно в автобиографията си " До пъкъла и назад ". „ Но не можех да си разреша да покажа уязвимост. “
В първото си съревнование — 12 септември 1976 година — кара със специфична каска, защото всяко придвижване му предизвиква болежка. Очите му сълзят поради повредените слъзни канали, кръв се просмуква от превръзките. Въпреки всичко приключва четвърти. Когато смъква балаклавата, кожните присадки се отлепват и отварят раните още веднъж.
„ Никога няма да не помни по какъв начин постави каската и по какъв начин страдаше “ , споделя сър Джаки Стюарт пред BBC през 2019 година „ Кръв се стичаше от каската му. “
Един по-силен от гибелта
В последното съревнование за сезона, в Япония, Лауда напуща конкуренцията поради проливния дъжд — и губи купата от Хънт с една точка. Но през идната година си я връща.
Травмите от 1976 година не престават да се отразяват на здравето му. През 2018 година претърпява двойна трансплантация на бял дроб. Но с 25 победи в Гран При и три международни трофеи, Лауда остава в историята като един от най-великите.
Когато умира през май 2019 година на 70 години, неговият някогашен съотборник Джон Уотсън споделя: „ Да се състезаваш 40 дни след такава злополука беше най-смелото нещо, което съм виждал от който и да било състезател през живота си. “
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ