Червеното злато лесно се фалшифицира
Шафранът е фалшификация, получавана от цветовете на шафрановия минзухар (Crocus sativus). Той цъфти в лилаво, с червени тичинки. Именно те са скъпата част от растението, заради което го назовават още аленото злато. Шафранът се отличава с присъщ за него горчив усет и миризма на йодоформ или сено. Те се дължат на химическите субстанции пикрокроцин и шафранал. Шафрановият минзухар пораства при естествени условия в Югозападна Азия. За първи път е обработен в Гърция. Думата „ шафран “ произлиза от старофренския термин от 12 век „ safran “, който идва от латинското „ safranum “.
Според хроники развъждането на шафран датира отпреди 3000 години. Освен като фалшификация е употребен и като лекарство. Древните средиземноморски нации са го употребявали също в своите парфюми, смазки, гримове, жертвоприношения и лекувания. Римският академик Авъл Корнилий Целс предписва шафран в медикаменти за рани, кашлица, колики и краста.
Минзухарът е употребен и за багрене на тъкани. Бои на база шафран са открити в 50 000-годишните изображения на праисторически животни в сегашен Ирак.
По-късно шумерите влагат див шафран в медикаменти и вълшебен еликсири.Така той става предмет на търговия сред далечни страни още преди разцвета на Минойската просвета от 2-рото хилядолетие пр.Христа. Днес годишно в света се създават към 300 тона шафран. Основните страни производителки са Иран, Испания, Индия, Гърция, Азербайджан, Мароко и Италия.
За един кг изсъхнал шафран са нужни 110 000-165 000 цвята, които се получават от засадена повърхност, по-голяма от две футболни стадиони. За да се наберат 150 000 цвята, са нужни към 40 часа натоварен денонощен труд. След изваждане близалцата бързо се изсушават и за предпочитане се запечатват в херметични контейнери.
Цените на шафрана на едро и дребно варират от близо 1000 до близо 10 000 евро за кг. В западните страни междинната цена на дребно е към 1550 евро за кг. В един кг има сред 160 000 и 450 000 влакна. Високата цена е поради трудоемката ръчна работа по прибиране и цветовете и обособяване на скъпите близалца.
Скъпата фалшификация обаче се фалшифицира, и то от дълго време. Фалшификация на шафран е документирана за първи път в европейското Средновековие, когато наказаните за продажба на шафран менте били екзекутирани съгласно тогавашния кодекс Safranschou. Традиционни способи за имитация са прибавянето на други вещества с еднакъв цвят - да вземем за пример цвекло, влакънца от нар, боядисани в алено копринени нишки и други Измамни практики били и потапянето на същински шафранови нишки в лепкави вещества като мед или растително масло.
Но шафранът на прахуляк е доста по-податлив на подправяне. Куркума, червен пипер и други подправки постоянно са били и към момента не престават да се смесват с шафрановия прахуляк. За по-евтините образци шафран е по-вероятно да бъдат фалшифицирани. При това за имитация се смята и противозаконното разбъркване на релативно евтини образци шафран с висококачествени типове.Така в Индия скъпият и първокачествен кашмирски шафран постоянно се продава разбъркан с по-евтини и по-нискокачествен шафран, импортиран от Иран. Тези смеси по-късно се продават за чист кашмирски шафран, което коства на кашмирските производители огромна част от приходите им.
Според хроники развъждането на шафран датира отпреди 3000 години. Освен като фалшификация е употребен и като лекарство. Древните средиземноморски нации са го употребявали също в своите парфюми, смазки, гримове, жертвоприношения и лекувания. Римският академик Авъл Корнилий Целс предписва шафран в медикаменти за рани, кашлица, колики и краста.
Минзухарът е употребен и за багрене на тъкани. Бои на база шафран са открити в 50 000-годишните изображения на праисторически животни в сегашен Ирак.
По-късно шумерите влагат див шафран в медикаменти и вълшебен еликсири.Така той става предмет на търговия сред далечни страни още преди разцвета на Минойската просвета от 2-рото хилядолетие пр.Христа. Днес годишно в света се създават към 300 тона шафран. Основните страни производителки са Иран, Испания, Индия, Гърция, Азербайджан, Мароко и Италия.
За един кг изсъхнал шафран са нужни 110 000-165 000 цвята, които се получават от засадена повърхност, по-голяма от две футболни стадиони. За да се наберат 150 000 цвята, са нужни към 40 часа натоварен денонощен труд. След изваждане близалцата бързо се изсушават и за предпочитане се запечатват в херметични контейнери.
Цените на шафрана на едро и дребно варират от близо 1000 до близо 10 000 евро за кг. В западните страни междинната цена на дребно е към 1550 евро за кг. В един кг има сред 160 000 и 450 000 влакна. Високата цена е поради трудоемката ръчна работа по прибиране и цветовете и обособяване на скъпите близалца.
Скъпата фалшификация обаче се фалшифицира, и то от дълго време. Фалшификация на шафран е документирана за първи път в европейското Средновековие, когато наказаните за продажба на шафран менте били екзекутирани съгласно тогавашния кодекс Safranschou. Традиционни способи за имитация са прибавянето на други вещества с еднакъв цвят - да вземем за пример цвекло, влакънца от нар, боядисани в алено копринени нишки и други Измамни практики били и потапянето на същински шафранови нишки в лепкави вещества като мед или растително масло.
Но шафранът на прахуляк е доста по-податлив на подправяне. Куркума, червен пипер и други подправки постоянно са били и към момента не престават да се смесват с шафрановия прахуляк. За по-евтините образци шафран е по-вероятно да бъдат фалшифицирани. При това за имитация се смята и противозаконното разбъркване на релативно евтини образци шафран с висококачествени типове.Така в Индия скъпият и първокачествен кашмирски шафран постоянно се продава разбъркан с по-евтини и по-нискокачествен шафран, импортиран от Иран. Тези смеси по-късно се продават за чист кашмирски шафран, което коства на кашмирските производители огромна част от приходите им.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ