Тютюневият град като въшка на челото за Пловдив
Сградите се разрушават, институциите мълчат, притежателите са в шах, а шепа деятели викат " Долу ръцете от Духа на Никотиана "
Старинните здания в Пловдив се трансформират в руини с риск да се повтори нещастието на ул. „ Алабин ” в столицата, до момента в който притежателите чакат институциите да напишат правила по какъв метод да ги стопанисват и реновират. Типичен образец за чиновническо безхаберие, чиято жертва стават цели квартали, е Тютюневият град. Според амбициозната стратегия на самодейността " Европейска столица на културата " той трябваше да се преобрази във втори артквартал, по сходство на " Капана ", и да посреща туристи за " Пловдив 2019 ". Всичко се оказа единствено пара в свирката и през днешния ден Тютюневият град си остава едно от най-грозните места, с което гостите на Пловдив се сблъскват, в случай че идват в града от Централна гара или автогара " Юг ".
Инициаторите на живата верига са общинските съветници от Демократична България
Липсата на правила и чиновническото безхаберие блокират и бавят вложенията, притежателите нямат потребен ход, а кварталът тъне в съсипия, като се изключи няколко здания, чиито притежатели са съумели да се преборят с бюрокрацията и със съпротивата на жители, които се афишират за пазители на културното завещание.
Поредният
сблъсък на два фронта -
локалната против централната власт и гражданските деятели против притежателите, се случи през вчерашния ден поради някогашния тютюнев склад на бул. „ Христо Ботев ” 51-53. Сградите там са частна благосъстоятелност и нямат статут на монумент на културата. Според настоящия обстоен организационен проект (ПУП), влезнал в действие още през 2010 година, на това място е планувано жилищно строителство с височина от 1 до 7 етажа. Въз основа на план, утвърден от Община Пловдив, от администрацията е издадено позволение за срутване на някогашния склад.
На оградата е окачена осведомителна табела за разрушение на постройките
Оповестяването на заповедта в общественото пространство и старта на работата по премахването на покрива провокира инициирането на два митинга в отбрана на постройките, оповестени за 11 и 12 часа. Първият не се състоя, тъй като в уречения час на апела във Facebook откликнаха едвам шестима пазители на наследството, измежду които бе и художникът от София Владимир Руменов, представител на неправителствена организация. Вторият митинг,
иницииран от общинските съветници от Демократична България,
приключи със алегорична жива верига, в която се включиха едвам 17 души.
На митинга изненадващо дойде и шефът на НИНКН арх. Петър Петров, който до неотдавна беше основен проектант на регион „ Централен ”. Арх. Петров не взе участие в живата верига, само че съобщи, че поддържа протестиращите. Той заяви, че събарянето е аморално, само че няма по какъв начин да го спре, тъй като не е в неговите пълномощия. Арх. Петров изясни, че тютюневият склад е включен в листата на 12-те обекта, препоръчани от НИНКН за оповестяване на монументи на културата. Единственият орган, който може да се произнесе обаче, е Министерският съвет.
Несигурната и неразбираема политика по отношение на старите здания в Тютюневия град
е една от аргументите за разрухата. През март 2016 година цивилен митинг спря събарянето на някогашните хранилища на ул. „ Одрин ” 8. След акцията последва обвиняване против тогавашния основен проектант Румен Русев и неговата гибел, следствие на прокуратурата на два документа от НИНКН с друго наличие - че постройката е монумент на културата и че не е, правосъден развой. Шест години по-късно сградата е в същото плачевно положение, съдът се произнесе, че отговорен за събарянето няма и че складът не е монумент на културата.
Собствениците на различен склад-чудовище,
на ъгъла на бул. „ Христо Ботев " и ул. „ Авкс. Велешки ",
са изтъркали не един чифт обувки, пробвайки се да получат картбланш за плана. Сградата няма статут на монумент на културата и преди осем години е освидетелствана като рискова. Няма покрив, порти и прозорци, гредите са порутени и стените се държат на косъм. Разрешението за събарянето <210> беше спирано два пъти - един път с мотив, че постройката попада в колективен културно-историческия отбор „ Филипопол - Тримонциум - Пловдив ”, повторно - поради настояването на арх. Петкана Бакалова страховитият склад да получи статут на монумент. Такъв статут на тези хранилища не е даден, а рискът полуразрушената постройка да затрупа хора се усилва с всеки ден.
Старинните здания в Пловдив се трансформират в руини с риск да се повтори нещастието на ул. „ Алабин ” в столицата, до момента в който притежателите чакат институциите да напишат правила по какъв метод да ги стопанисват и реновират. Типичен образец за чиновническо безхаберие, чиято жертва стават цели квартали, е Тютюневият град. Според амбициозната стратегия на самодейността " Европейска столица на културата " той трябваше да се преобрази във втори артквартал, по сходство на " Капана ", и да посреща туристи за " Пловдив 2019 ". Всичко се оказа единствено пара в свирката и през днешния ден Тютюневият град си остава едно от най-грозните места, с което гостите на Пловдив се сблъскват, в случай че идват в града от Централна гара или автогара " Юг ".
Инициаторите на живата верига са общинските съветници от Демократична България
Липсата на правила и чиновническото безхаберие блокират и бавят вложенията, притежателите нямат потребен ход, а кварталът тъне в съсипия, като се изключи няколко здания, чиито притежатели са съумели да се преборят с бюрокрацията и със съпротивата на жители, които се афишират за пазители на културното завещание.
Поредният
сблъсък на два фронта -
локалната против централната власт и гражданските деятели против притежателите, се случи през вчерашния ден поради някогашния тютюнев склад на бул. „ Христо Ботев ” 51-53. Сградите там са частна благосъстоятелност и нямат статут на монумент на културата. Според настоящия обстоен организационен проект (ПУП), влезнал в действие още през 2010 година, на това място е планувано жилищно строителство с височина от 1 до 7 етажа. Въз основа на план, утвърден от Община Пловдив, от администрацията е издадено позволение за срутване на някогашния склад.
На оградата е окачена осведомителна табела за разрушение на постройките
Оповестяването на заповедта в общественото пространство и старта на работата по премахването на покрива провокира инициирането на два митинга в отбрана на постройките, оповестени за 11 и 12 часа. Първият не се състоя, тъй като в уречения час на апела във Facebook откликнаха едвам шестима пазители на наследството, измежду които бе и художникът от София Владимир Руменов, представител на неправителствена организация. Вторият митинг,
иницииран от общинските съветници от Демократична България,
приключи със алегорична жива верига, в която се включиха едвам 17 души.
На митинга изненадващо дойде и шефът на НИНКН арх. Петър Петров, който до неотдавна беше основен проектант на регион „ Централен ”. Арх. Петров не взе участие в живата верига, само че съобщи, че поддържа протестиращите. Той заяви, че събарянето е аморално, само че няма по какъв начин да го спре, тъй като не е в неговите пълномощия. Арх. Петров изясни, че тютюневият склад е включен в листата на 12-те обекта, препоръчани от НИНКН за оповестяване на монументи на културата. Единственият орган, който може да се произнесе обаче, е Министерският съвет.
Несигурната и неразбираема политика по отношение на старите здания в Тютюневия град
е една от аргументите за разрухата. През март 2016 година цивилен митинг спря събарянето на някогашните хранилища на ул. „ Одрин ” 8. След акцията последва обвиняване против тогавашния основен проектант Румен Русев и неговата гибел, следствие на прокуратурата на два документа от НИНКН с друго наличие - че постройката е монумент на културата и че не е, правосъден развой. Шест години по-късно сградата е в същото плачевно положение, съдът се произнесе, че отговорен за събарянето няма и че складът не е монумент на културата.
Собствениците на различен склад-чудовище,
на ъгъла на бул. „ Христо Ботев " и ул. „ Авкс. Велешки ",
са изтъркали не един чифт обувки, пробвайки се да получат картбланш за плана. Сградата няма статут на монумент на културата и преди осем години е освидетелствана като рискова. Няма покрив, порти и прозорци, гредите са порутени и стените се държат на косъм. Разрешението за събарянето <210> беше спирано два пъти - един път с мотив, че постройката попада в колективен културно-историческия отбор „ Филипопол - Тримонциум - Пловдив ”, повторно - поради настояването на арх. Петкана Бакалова страховитият склад да получи статут на монумент. Такъв статут на тези хранилища не е даден, а рискът полуразрушената постройка да затрупа хора се усилва с всеки ден.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ