Sciences Po: Всички партии в България, освен ПП-ДБ, работят за Русия
Сформиране на държавно управление сред първите две политически сили ГЕРБ и обединението ПП/ДБ, което да може да се еманципира от президента Румен Радев и да препотвърди евроатлантическия курс на България. Това предвижда като излаз от политическата рецесия, в която продължава да затъва България след следващия парламентарен избор от 2 април, Надеж Рагару, професор по история в парижкия Институт по политически науки (Sciences Po)
Science s Po : Парламентарните избори на 2 април, петите за две години в страната, не съумяха да излъчат управническо болшинство. С какво се отличават тези нови избори?
НАДЕЖ РАГАРУ: При все, че гласуването не разреши ясно да се демаркира популистката консервативна партия на Бойко Борисов (ГЕРБ) (26,49% от гласовете, 69 депутати от 240) от нейния главен съперник " Продължаваме промяната ", реформаторската прозападна групировка на Кирил Петков, обединена с Демократична България (24,56% от гласовете, 64 депутати), то удостоверява няколко значими развития. Първото се отнася до смисъла на вота за радикалните националисти. Политическата партия, която най-ясно въплъщава тази наклонност, е " Възраждане ", която се класира на трето място с 14,16%, невиждан триумф (37 депутати, с 10 повече от предходния парламентарен избор през октомври 2022 г.). Нейният водач Костадин Костадинов, който неотдавна влезе в политиката, пази категорично пропутинска линия, враждебна към НАТО и Европейския съюз.
Второто развиване, въпреки и по-сложно, се отнася до електоралната тежест, добита от партии, които предизвикват, намерено или по по-дискретен метод, ползите на Русия: с изключение на " Възраждане " в тази посока може да се мисли за Българската социалистическа партия (БСП), правоприемник на някогашната Комунистическа партия, която остана пета с 8,93% от гласовете и 23 депутати, както и за " ИТН ", популистката организация на телевизионния шоумен Слави Трифонов, която преодоля изборната преграда от 4% (4,11%, 11 депутати). ). По метод, който е по-трудно видим от задграничен наблюдаващ, ГЕРБ, публично прозападна групировка, не е лишена от общи стопански ползи с съветските бизнес кръгове... тъкмо като различен авторитетен воин в този законодателен орган, както и в предходните, Движение за права и свободи, което съставлява турското и мюсюлманското малцинство в България (13,75%, 36 депутати). С други думи, въпреки и по разнообразни пътища, съвсем всички партии, влезнали в Народното събрание след тези избори, са за Русия на Владимир Путин - като се изключи обединението " Продължаваме промяната - Демократична България ".
Третото наблюдаване се отнася до доста слабата адекватност на класификацията в дясно-лeвия набор на мислене на българските политически съюзи и разделения: през последните петнадесет години, според от момента, ГЕРБ (популистката десница) и Движението за права и свободи (ДПС) поддържаше връзки, които първо бяха извънредно напрегнати (така беше при започване на първия мандат на ГЕРБ, сред 2009 и 2013 г.), след това отлични (почти 10 години), след това напрегнати (през 2020 г.), след това отново променливи... И това в случай, че ГЕРБ не се поколебаха да активизират патриотични лозунги, които не бяха изключително благосклонни към насърчаването на културното разнообразие в България. По същия метод на пръв взор може да се допусна, че доста мощният конфронтация на ГЕРБ против президента на републиката Румен Радев (социалист и русофил), който беше един от основните фактори за дестабилизирането на държавното управление на ГЕРБ през 2020 година и един от моторите на политическата рецесия, следена през последните две години, се основава на дясно-ляв разбор... в случай че не беше неофициалното доближаване, следено сред тези двама артисти в продължение на няколко месеца, и общата неприязън към " Продължаваме промяната " което демонстрираха в предизборната акция. Що се отнася до последната групировка, тя е резултат от срещата сред двама ученици на Харвард (които затова си представяме като много либерални), работили в държавни управления на специалисти, назначени от президента Румен Радев (следователно от левицата), през 2021 година
Тази нечетливост на партийните разцепления не може да се припише на хипотетични " източноевропейски " провали, свързани с прехода на тези европейски страни към народна власт след 1989 година Това, че дихотомията Изток-Запад остава настояща в преценките, направени от доста анализатори от Запада, по отношение на " новите членове " на Европейския съюз (ЕС) е изненадващо. Това е нужно с цел да забравим малко преждевременно, че други европейски демокрации са били сцена на доста непредсказуеми и доста бързи реорганизации на техните партийни системи. Така успяхме да следим колапса на социалистическите партии, по-късно на тези на републиканското дясно, изместването на виртуозни обединения от политическия набор и в последна сметка намаляване на демократичните посреднически структури. Спецификата на българската настройка може да се крие в поддръжката на тази ерозия на идентичностите и партийните разделения на геополитическата логичност, тежестта на картелите в националната стопанска система и въздействието на корупцията върху политическата игра.
Sciences Po: ГЕРБ на някогашния министър председател Бойко Борисов остава водеща партия в страната; тя изпревари с малко реформаторската коалиция " Продължаваме промяната - Демократична България ". Какви са аргументите за този резултат?
Н. РАГАРУ: Бившият телохранител Бойко Борисов, който първо се отличи в частната защита на някогашния комунистически деспот Тодор Живков, преди да обезпечи тази на някогашния цар Симеон II, след което влезе в политиката посредством Министерството на вътрешните работи, доста рано показва страхотна дарба да разчита политическата игра и също толкоз забележителна дарба да се приспособява към изменящите се условия. Някои локални наблюдаващи също допускат, че той може да е провел корупционни и клиентелистки мрежи със забележителна мощ. Да вземем случая с гласоподавател, живеещ в община, където една или две компании сами държат главната част от локалната претовареност, директно или индиректно управляват столовата, родилния дом, обществените услуги и т.н.; за същия този гласоподавател може да наподобява подходящо да направи електорален избор, който няма да заплаши нито работата му, нито достъпа на неговите родственици до монополни услуги. Солидността на тази пирамида постоянно се преглежда като пояснение за рухването на държавното управление, образувано през януари 2022 година, от " Продължаваме промяната ". Премиерът Кирил Петков се ангажира с битка с корупцията и преструктуриране на правосъдната система. В политическия подтекст, основан от нахлуването на Русия в Украйна, това изпитание за разтрошаване на противозаконни мрежи, изключително в ръководството на българо-турската граница, му завоюва опълчването на открити ползи и в последна сметка рухването му.
Освен това не може да се изключи опцията възобновяване на гласуването с хартиени бюлетини - което, с вярата да понижи броя на нередностите при преброяването на гласовете, преди този момент беше сменено с гласоподаване посредством машини - да е оказало въздействие върху разпределението на гласове. За връщането на хартията водеха акция три партии - ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия.
Sciences Po: Можем ли да си представим сформирането на огромна коалиция, сплотяваща ГЕРБ на Бойко Борисов и обединението " Продължаваме промяната - Демократична България " на Кирил Петков, която да ръководи България?
Н. РАГАРУ: От математическа позиция, несъмнено. Взети дружно тези партии имат болшинство в Народното събрание, с лека поддръжка от " ИТН ". От геополитическа позиция доста западни държавни управления се стремят към подобен тандем, в който виждат гаранция за политическа непоклатимост и сигурност, че България най-сетне ще окаже недвусмислена поддръжка на общата европейска политика пред лицето на войната в Украйна. Държавният глава връчи на водещата политическа мощ ГЕРБ мандат за сформиране на кабинет. Тежки договаряния се водят сред " Продължаваме промяната- Демократична България " и партията на Б. Борисов, която желае да търси отговорност от събеседниците си за възможен неуспех на договарянията. Неговите сътрудници, от своя страна, желаят да избегнат чувството на гласоподавателите си, че изоставят предизборните си обещания (борбата с корупцията и промяната в правосъдието). Като компромис бяха заложени някои стъпки, които не са лишени от неустановеност: след първия несполучлив опит за избор на нов ръководител на Народното събрание ГЕРБ, " Продължаваме промяната - Демократична България " и " ИТН " се споразумяха за името на претендента, подсилен от ГЕРБ - Росен Желязков - на 19 април. Подчертавайки неотложността на приемането на бюджета за 2023 година, президентът прикани Народното събрание в новия му състав да съгласува главните линии на бюджета. Коалицията на Кирил Петков и Христо Иванов се контракти да работи с ГЕРБ за правене на стратегия с целите, които взаимно да внесат в Народното събрание. За момента К. Петков и Хр. Иванов изключват опцията за държавна коалиция оттатък този небосвод.
Sciences Po: Можем ли да квалифицираме връзките с Русия като структуриращо разделяне в политическия спор в България през днешния ден?
Н. РАГАРУ: Дори повече, в сравнение с постоянно си представяме на Запад. Според един контрактуван разказ България поддържа близки връзки с Русия заради историческия принос на последната за нейното освобождение от Османската империя (през 1878 г.), а по-късно и по-амбивалентната роля, изиграна от Съюз на съветските социалистически републики през септември 1944 година в свалянето на една власт, която беше взела страната на нацистка Германия по време на Втората международна война. По време на комунизма България на диктатора Тодор Живков се обзаложи, че непоколебимата преданост към Москва ще донесе стопански и политически дивиденти, които нарастваха, до момента в който рецесиите, въстанията и недоволството отслабваха Източния блок. По време на комунизма страната в действителност претърпя забележителна индустриализация, урбанизация и обществена подвижност.
След 1989 година разделянето сред някогашните комунисти (Българска социалистическа партия) и антикомунистите (Съюз на демократичните сили, СДС), т.е. сред последователите на една лимитирана смяна и тези на същинската деморкатизация, отчасти се припокри с опълчването сред проруските и прозападни партии. Но откакто Българската социалистическа партия се причисли към евроатлантическия план (и одобри правилото за присъединение към НАТО през 2000 г.), Москва, сама поела по пътя на стабилизация, играе доста по-малко значима роля в българския политически живот, медиите и чувствителността на жителите. Разбира се, социалистическите гласоподаватели, изключително привързани към достиженията на социалистическото минало, не престават да показват привързаността си към Русия, нейния език и просвета, като в същото време поддържат резервирани, в случай че не и сериозни усеща към Съединените щати. Но за едно десетилетие - почти сред 2000 и 2010 година - връзките с Русия към този момент не съставляват компас на българската политическа система.
Оттогава са настъпили две промени. Важно е да се разграничат (за да се схванат по-добре техните сложности) динамичността, следена повече от десетилетие, от тази, провокирана от нахлуването в Украйна. След интеграцията на България в Европейския съюз (2007 г.) с полифонични резултати (най-накрая възвърнатото възприятие на горделивост пред лицето на " европейската нормалност ", отчаяние във връзка с слабия потенциал на европейските институции да подтикват институционалните промени в страната, изострена конкуренция за приемане на европейската помощ и др.), Русия последователно още веднъж се трансформира във значим фактор в публичния живот. Докато по-доброто познаване на динамичността на Европейската общественост и на западните страни способства за подхранването на разочарованието в България във връзка с дълго идеализирания Запад, появяването на коренно националистическо политическо предложение с антизападни тези и еволюциите, следени в Русия след първите два мандата на Путин (развитие, излъчено от съветската телевизия и от " авторитетни лица ", близки до режима, с помощта на развиването на обществените мрежи) придадоха идеологическа координация на това, което до момента се основаваше на усещания и разпръснато неодобрение. Фигурата на Путин, мощният човек, който върна Русия в работен режим, съблазняваше, осъждането на унижението, нанесено от Запада, и речта на властта също.
Нахлуването в Украйна на 24 февруари 2022 година беше по едно и също време откриване и ускорение на предходната логичност. Днес не може да се бърка тази част от българското население, привързана към облика на Русия/СССР от предишното, този на късния социализъм и неговото релативно успокоение, със бранителите на нападателна и милитаризирана съветска политика, предлагаща основаване на международен ред, различен на Запада, считан за декадентен. Ако можем да следим известна степен на припокриване, настоящето русофилство визира по-широки браншове на мнение, по-разнородни от позиция на политически убеждения и по-разнообразни в поколенческо отношение. Придържането към съветския дискурс по отношение на украинския спор и, по-общо, поддръжката за подсилване на връзките (особено енергийните) с Русия и нежеланието във връзка с европейската политика за поддръжка на Украйна са подкрепени от три стълба: първо, престижът и въздействието, с които се употребява българският президент Румен Радев, някогашен военен водач, който последователно слива русофилството и национализма; второ, съществуването на медии, заемащи проруска линия; трето, съветското посолство в София и изключително динамичните проруски обществени мрежи.
Политическата рецесия, през която България минава от две години и половина, даде основа за измененията, следени от февруари 2022 година Тя на процедура ускори пълномощията на президента на републиката, фигура, избирана посредством всеобщо гласоподаване, само че с релативно лимитирани преимущества в българския парламентарен режим. При неналичието на устойчиво болшинство страната се управляваше от поредност от по този начин наречените експертни държавни управления, т.е. преходни кабинети, назначавани от президента. Отслабването на законодателната институция и изборите с все по-анемични проценти на присъединяване (малко над 40% на 2 април) сътвориха институционален и политически вакуум, който президентът желае да запълни. Твърдото му опълчване на прозападната линия, защитавана от държавното управление на Петков сред февруари и юни 2022 година, способства за усилване на поляризацията на българското общество към руско-украинския въпрос. И в случай че е правилно, че България доставя оръжиена Украйна по метода, който беше съвършено разказан в скорошна публикация в Le Monde, общественото пространство въпреки всичко е доминирано от проруския роман за войната като стопански и геополитически проблеми на актуалната епоха.
Sciences Po: България, източната граница на Европейския съюз и НАТО, ли е слабото звено в Европа?
Н. РАГАРУ: Траекторията на България ни приканва да обърнем по-обширно внимание на районната неустойчивост, провокирана от войната в Украйна. От време на време се оферират разбори на рисковете, пред които са изправени страните наоколо до спора, по-специално Молдова и балтийските страни. По-малко присъстващи в медиите, експертите от Западните Балкани се пробваха да накарат хората да схванат по какъв начин войната в Украйна може да повлияе на незавършените преговорни процеси (като тези сред Сърбия и Косово), да дестабилизира страни, в които споменът от 90-те години остава (Босна и Херцеговина на първо място), да насърчи комплицирани геополитически преконфигурации (неотдавнашното доближаване сред Черна гора и Сърбия, например) или да усили интензивността на двустранните разногласия (като историческия спор сред България и Северна Македония). Териториите на " хибридната война " доста надвишават тези на въоръжените борби. В актуалната настройка всеки трус в единия завършек на района може да окаже влияние върху останалата част от Югоизточна Европа. Несигурността има наклонност да подхранва самоизпълняващи се пророчества.
Следователно би било от значително значение да се даде преимущество на една междусекторна вероятност, която обръща внимание на връзките сред областите на неустойчивост, а не на държавно-национален разбор, предусещащ рецесиите, засягащи една или друга страна. По същия метод без подозрение би трябвало да се внимава, с цел да се подсигурява, че всяка пропутинова и националистическа смяна в България не изпраща тревожни сигнали към страни, които са териториално и исторически близки до Европейския съюз и НАТО. На всички тези територии войната в Украйна ще бъде извоювана. Това при изискване, че институциите на Общността съумеят да благоприятстват демократичната и прозападна позиция на държавите-членки, както и на страните, стремящи се да се причислят към Двадесет и седемте.
Sciences Po: Как смятате, че може да бъде комплициран завършек на българската политическа рецесия?
Н.РАГАРУ: Стъпка в тази посока би било сформирането на държавно управление със солидно парламентарно болшинство, способно да се еманципира от президента и да препотвърди евроатлантическия ангажимент на България. Изборният цикъл обаче надалеч не е завършил, защото през есента предстоят локални избори. В интернационален подтекст, в който войната в Украйна подтиква (или направи видими) световни пренареждания, на фона на икономическа рецесия, заплашваща във всеки един миг да бъде съчетана с финансово разтърсване и в интервал, постоянно (прибързано) описван като " пост Ковид ", да успееш да възстановиш връзките на доверие сред ръководещи и ръководени е предизвикателство. В българското общество " теориите на конспирацията ", мощен фактор за ерозията на демокрацията, се популяризират още по-лесно от началото на войната в Украйна заради дълбокото отчаяние от политическата класа, която се грижи повече за отбрана на персонални и корпоративни ползи, в сравнение с за общото богатство. В доста връзки България не е изолиран случай; рецесията, през която страната минава, ни приказва и за европейски проблеми. Основният въпрос не е за качеството на дискурсивните тактики на ръководещите елити, а за все по-разпространеното чувство, че актуалните политически и обществени порядки са несправедливи и дават безотговорност на ръководещите.
Science s Po : Парламентарните избори на 2 април, петите за две години в страната, не съумяха да излъчат управническо болшинство. С какво се отличават тези нови избори?
НАДЕЖ РАГАРУ: При все, че гласуването не разреши ясно да се демаркира популистката консервативна партия на Бойко Борисов (ГЕРБ) (26,49% от гласовете, 69 депутати от 240) от нейния главен съперник " Продължаваме промяната ", реформаторската прозападна групировка на Кирил Петков, обединена с Демократична България (24,56% от гласовете, 64 депутати), то удостоверява няколко значими развития. Първото се отнася до смисъла на вота за радикалните националисти. Политическата партия, която най-ясно въплъщава тази наклонност, е " Възраждане ", която се класира на трето място с 14,16%, невиждан триумф (37 депутати, с 10 повече от предходния парламентарен избор през октомври 2022 г.). Нейният водач Костадин Костадинов, който неотдавна влезе в политиката, пази категорично пропутинска линия, враждебна към НАТО и Европейския съюз.
Второто развиване, въпреки и по-сложно, се отнася до електоралната тежест, добита от партии, които предизвикват, намерено или по по-дискретен метод, ползите на Русия: с изключение на " Възраждане " в тази посока може да се мисли за Българската социалистическа партия (БСП), правоприемник на някогашната Комунистическа партия, която остана пета с 8,93% от гласовете и 23 депутати, както и за " ИТН ", популистката организация на телевизионния шоумен Слави Трифонов, която преодоля изборната преграда от 4% (4,11%, 11 депутати). ). По метод, който е по-трудно видим от задграничен наблюдаващ, ГЕРБ, публично прозападна групировка, не е лишена от общи стопански ползи с съветските бизнес кръгове... тъкмо като различен авторитетен воин в този законодателен орган, както и в предходните, Движение за права и свободи, което съставлява турското и мюсюлманското малцинство в България (13,75%, 36 депутати). С други думи, въпреки и по разнообразни пътища, съвсем всички партии, влезнали в Народното събрание след тези избори, са за Русия на Владимир Путин - като се изключи обединението " Продължаваме промяната - Демократична България ".
Третото наблюдаване се отнася до доста слабата адекватност на класификацията в дясно-лeвия набор на мислене на българските политически съюзи и разделения: през последните петнадесет години, според от момента, ГЕРБ (популистката десница) и Движението за права и свободи (ДПС) поддържаше връзки, които първо бяха извънредно напрегнати (така беше при започване на първия мандат на ГЕРБ, сред 2009 и 2013 г.), след това отлични (почти 10 години), след това напрегнати (през 2020 г.), след това отново променливи... И това в случай, че ГЕРБ не се поколебаха да активизират патриотични лозунги, които не бяха изключително благосклонни към насърчаването на културното разнообразие в България. По същия метод на пръв взор може да се допусна, че доста мощният конфронтация на ГЕРБ против президента на републиката Румен Радев (социалист и русофил), който беше един от основните фактори за дестабилизирането на държавното управление на ГЕРБ през 2020 година и един от моторите на политическата рецесия, следена през последните две години, се основава на дясно-ляв разбор... в случай че не беше неофициалното доближаване, следено сред тези двама артисти в продължение на няколко месеца, и общата неприязън към " Продължаваме промяната " което демонстрираха в предизборната акция. Що се отнася до последната групировка, тя е резултат от срещата сред двама ученици на Харвард (които затова си представяме като много либерални), работили в държавни управления на специалисти, назначени от президента Румен Радев (следователно от левицата), през 2021 година
Тази нечетливост на партийните разцепления не може да се припише на хипотетични " източноевропейски " провали, свързани с прехода на тези европейски страни към народна власт след 1989 година Това, че дихотомията Изток-Запад остава настояща в преценките, направени от доста анализатори от Запада, по отношение на " новите членове " на Европейския съюз (ЕС) е изненадващо. Това е нужно с цел да забравим малко преждевременно, че други европейски демокрации са били сцена на доста непредсказуеми и доста бързи реорганизации на техните партийни системи. Така успяхме да следим колапса на социалистическите партии, по-късно на тези на републиканското дясно, изместването на виртуозни обединения от политическия набор и в последна сметка намаляване на демократичните посреднически структури. Спецификата на българската настройка може да се крие в поддръжката на тази ерозия на идентичностите и партийните разделения на геополитическата логичност, тежестта на картелите в националната стопанска система и въздействието на корупцията върху политическата игра.
Sciences Po: ГЕРБ на някогашния министър председател Бойко Борисов остава водеща партия в страната; тя изпревари с малко реформаторската коалиция " Продължаваме промяната - Демократична България ". Какви са аргументите за този резултат?
Н. РАГАРУ: Бившият телохранител Бойко Борисов, който първо се отличи в частната защита на някогашния комунистически деспот Тодор Живков, преди да обезпечи тази на някогашния цар Симеон II, след което влезе в политиката посредством Министерството на вътрешните работи, доста рано показва страхотна дарба да разчита политическата игра и също толкоз забележителна дарба да се приспособява към изменящите се условия. Някои локални наблюдаващи също допускат, че той може да е провел корупционни и клиентелистки мрежи със забележителна мощ. Да вземем случая с гласоподавател, живеещ в община, където една или две компании сами държат главната част от локалната претовареност, директно или индиректно управляват столовата, родилния дом, обществените услуги и т.н.; за същия този гласоподавател може да наподобява подходящо да направи електорален избор, който няма да заплаши нито работата му, нито достъпа на неговите родственици до монополни услуги. Солидността на тази пирамида постоянно се преглежда като пояснение за рухването на държавното управление, образувано през януари 2022 година, от " Продължаваме промяната ". Премиерът Кирил Петков се ангажира с битка с корупцията и преструктуриране на правосъдната система. В политическия подтекст, основан от нахлуването на Русия в Украйна, това изпитание за разтрошаване на противозаконни мрежи, изключително в ръководството на българо-турската граница, му завоюва опълчването на открити ползи и в последна сметка рухването му.
Освен това не може да се изключи опцията възобновяване на гласуването с хартиени бюлетини - което, с вярата да понижи броя на нередностите при преброяването на гласовете, преди този момент беше сменено с гласоподаване посредством машини - да е оказало въздействие върху разпределението на гласове. За връщането на хартията водеха акция три партии - ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия.
Sciences Po: Можем ли да си представим сформирането на огромна коалиция, сплотяваща ГЕРБ на Бойко Борисов и обединението " Продължаваме промяната - Демократична България " на Кирил Петков, която да ръководи България?
Н. РАГАРУ: От математическа позиция, несъмнено. Взети дружно тези партии имат болшинство в Народното събрание, с лека поддръжка от " ИТН ". От геополитическа позиция доста западни държавни управления се стремят към подобен тандем, в който виждат гаранция за политическа непоклатимост и сигурност, че България най-сетне ще окаже недвусмислена поддръжка на общата европейска политика пред лицето на войната в Украйна. Държавният глава връчи на водещата политическа мощ ГЕРБ мандат за сформиране на кабинет. Тежки договаряния се водят сред " Продължаваме промяната- Демократична България " и партията на Б. Борисов, която желае да търси отговорност от събеседниците си за възможен неуспех на договарянията. Неговите сътрудници, от своя страна, желаят да избегнат чувството на гласоподавателите си, че изоставят предизборните си обещания (борбата с корупцията и промяната в правосъдието). Като компромис бяха заложени някои стъпки, които не са лишени от неустановеност: след първия несполучлив опит за избор на нов ръководител на Народното събрание ГЕРБ, " Продължаваме промяната - Демократична България " и " ИТН " се споразумяха за името на претендента, подсилен от ГЕРБ - Росен Желязков - на 19 април. Подчертавайки неотложността на приемането на бюджета за 2023 година, президентът прикани Народното събрание в новия му състав да съгласува главните линии на бюджета. Коалицията на Кирил Петков и Христо Иванов се контракти да работи с ГЕРБ за правене на стратегия с целите, които взаимно да внесат в Народното събрание. За момента К. Петков и Хр. Иванов изключват опцията за държавна коалиция оттатък този небосвод.
Sciences Po: Можем ли да квалифицираме връзките с Русия като структуриращо разделяне в политическия спор в България през днешния ден?
Н. РАГАРУ: Дори повече, в сравнение с постоянно си представяме на Запад. Според един контрактуван разказ България поддържа близки връзки с Русия заради историческия принос на последната за нейното освобождение от Османската империя (през 1878 г.), а по-късно и по-амбивалентната роля, изиграна от Съюз на съветските социалистически републики през септември 1944 година в свалянето на една власт, която беше взела страната на нацистка Германия по време на Втората международна война. По време на комунизма България на диктатора Тодор Живков се обзаложи, че непоколебимата преданост към Москва ще донесе стопански и политически дивиденти, които нарастваха, до момента в който рецесиите, въстанията и недоволството отслабваха Източния блок. По време на комунизма страната в действителност претърпя забележителна индустриализация, урбанизация и обществена подвижност.
След 1989 година разделянето сред някогашните комунисти (Българска социалистическа партия) и антикомунистите (Съюз на демократичните сили, СДС), т.е. сред последователите на една лимитирана смяна и тези на същинската деморкатизация, отчасти се припокри с опълчването сред проруските и прозападни партии. Но откакто Българската социалистическа партия се причисли към евроатлантическия план (и одобри правилото за присъединение към НАТО през 2000 г.), Москва, сама поела по пътя на стабилизация, играе доста по-малко значима роля в българския политически живот, медиите и чувствителността на жителите. Разбира се, социалистическите гласоподаватели, изключително привързани към достиженията на социалистическото минало, не престават да показват привързаността си към Русия, нейния език и просвета, като в същото време поддържат резервирани, в случай че не и сериозни усеща към Съединените щати. Но за едно десетилетие - почти сред 2000 и 2010 година - връзките с Русия към този момент не съставляват компас на българската политическа система.
Оттогава са настъпили две промени. Важно е да се разграничат (за да се схванат по-добре техните сложности) динамичността, следена повече от десетилетие, от тази, провокирана от нахлуването в Украйна. След интеграцията на България в Европейския съюз (2007 г.) с полифонични резултати (най-накрая възвърнатото възприятие на горделивост пред лицето на " европейската нормалност ", отчаяние във връзка с слабия потенциал на европейските институции да подтикват институционалните промени в страната, изострена конкуренция за приемане на европейската помощ и др.), Русия последователно още веднъж се трансформира във значим фактор в публичния живот. Докато по-доброто познаване на динамичността на Европейската общественост и на западните страни способства за подхранването на разочарованието в България във връзка с дълго идеализирания Запад, появяването на коренно националистическо политическо предложение с антизападни тези и еволюциите, следени в Русия след първите два мандата на Путин (развитие, излъчено от съветската телевизия и от " авторитетни лица ", близки до режима, с помощта на развиването на обществените мрежи) придадоха идеологическа координация на това, което до момента се основаваше на усещания и разпръснато неодобрение. Фигурата на Путин, мощният човек, който върна Русия в работен режим, съблазняваше, осъждането на унижението, нанесено от Запада, и речта на властта също.
Нахлуването в Украйна на 24 февруари 2022 година беше по едно и също време откриване и ускорение на предходната логичност. Днес не може да се бърка тази част от българското население, привързана към облика на Русия/СССР от предишното, този на късния социализъм и неговото релативно успокоение, със бранителите на нападателна и милитаризирана съветска политика, предлагаща основаване на международен ред, различен на Запада, считан за декадентен. Ако можем да следим известна степен на припокриване, настоящето русофилство визира по-широки браншове на мнение, по-разнородни от позиция на политически убеждения и по-разнообразни в поколенческо отношение. Придържането към съветския дискурс по отношение на украинския спор и, по-общо, поддръжката за подсилване на връзките (особено енергийните) с Русия и нежеланието във връзка с европейската политика за поддръжка на Украйна са подкрепени от три стълба: първо, престижът и въздействието, с които се употребява българският президент Румен Радев, някогашен военен водач, който последователно слива русофилството и национализма; второ, съществуването на медии, заемащи проруска линия; трето, съветското посолство в София и изключително динамичните проруски обществени мрежи.
Политическата рецесия, през която България минава от две години и половина, даде основа за измененията, следени от февруари 2022 година Тя на процедура ускори пълномощията на президента на републиката, фигура, избирана посредством всеобщо гласоподаване, само че с релативно лимитирани преимущества в българския парламентарен режим. При неналичието на устойчиво болшинство страната се управляваше от поредност от по този начин наречените експертни държавни управления, т.е. преходни кабинети, назначавани от президента. Отслабването на законодателната институция и изборите с все по-анемични проценти на присъединяване (малко над 40% на 2 април) сътвориха институционален и политически вакуум, който президентът желае да запълни. Твърдото му опълчване на прозападната линия, защитавана от държавното управление на Петков сред февруари и юни 2022 година, способства за усилване на поляризацията на българското общество към руско-украинския въпрос. И в случай че е правилно, че България доставя оръжиена Украйна по метода, който беше съвършено разказан в скорошна публикация в Le Monde, общественото пространство въпреки всичко е доминирано от проруския роман за войната като стопански и геополитически проблеми на актуалната епоха.
Sciences Po: България, източната граница на Европейския съюз и НАТО, ли е слабото звено в Европа?
Н. РАГАРУ: Траекторията на България ни приканва да обърнем по-обширно внимание на районната неустойчивост, провокирана от войната в Украйна. От време на време се оферират разбори на рисковете, пред които са изправени страните наоколо до спора, по-специално Молдова и балтийските страни. По-малко присъстващи в медиите, експертите от Западните Балкани се пробваха да накарат хората да схванат по какъв начин войната в Украйна може да повлияе на незавършените преговорни процеси (като тези сред Сърбия и Косово), да дестабилизира страни, в които споменът от 90-те години остава (Босна и Херцеговина на първо място), да насърчи комплицирани геополитически преконфигурации (неотдавнашното доближаване сред Черна гора и Сърбия, например) или да усили интензивността на двустранните разногласия (като историческия спор сред България и Северна Македония). Териториите на " хибридната война " доста надвишават тези на въоръжените борби. В актуалната настройка всеки трус в единия завършек на района може да окаже влияние върху останалата част от Югоизточна Европа. Несигурността има наклонност да подхранва самоизпълняващи се пророчества.
Следователно би било от значително значение да се даде преимущество на една междусекторна вероятност, която обръща внимание на връзките сред областите на неустойчивост, а не на държавно-национален разбор, предусещащ рецесиите, засягащи една или друга страна. По същия метод без подозрение би трябвало да се внимава, с цел да се подсигурява, че всяка пропутинова и националистическа смяна в България не изпраща тревожни сигнали към страни, които са териториално и исторически близки до Европейския съюз и НАТО. На всички тези територии войната в Украйна ще бъде извоювана. Това при изискване, че институциите на Общността съумеят да благоприятстват демократичната и прозападна позиция на държавите-членки, както и на страните, стремящи се да се причислят към Двадесет и седемте.
Sciences Po: Как смятате, че може да бъде комплициран завършек на българската политическа рецесия?
Н.РАГАРУ: Стъпка в тази посока би било сформирането на държавно управление със солидно парламентарно болшинство, способно да се еманципира от президента и да препотвърди евроатлантическия ангажимент на България. Изборният цикъл обаче надалеч не е завършил, защото през есента предстоят локални избори. В интернационален подтекст, в който войната в Украйна подтиква (или направи видими) световни пренареждания, на фона на икономическа рецесия, заплашваща във всеки един миг да бъде съчетана с финансово разтърсване и в интервал, постоянно (прибързано) описван като " пост Ковид ", да успееш да възстановиш връзките на доверие сред ръководещи и ръководени е предизвикателство. В българското общество " теориите на конспирацията ", мощен фактор за ерозията на демокрацията, се популяризират още по-лесно от началото на войната в Украйна заради дълбокото отчаяние от политическата класа, която се грижи повече за отбрана на персонални и корпоративни ползи, в сравнение с за общото богатство. В доста връзки България не е изолиран случай; рецесията, през която страната минава, ни приказва и за европейски проблеми. Основният въпрос не е за качеството на дискурсивните тактики на ръководещите елити, а за все по-разпространеното чувство, че актуалните политически и обществени порядки са несправедливи и дават безотговорност на ръководещите.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ