Сфинксът в Гиза пази портите към ада, вярвали в Древен

...
Сфинксът в Гиза пази портите към ада, вярвали в Древен
Коментари Харесай

ПРЕДАНИЯ: Сфинксът пази портите на ада

Сфинксът в Гиза пази портите към пъкъла, вярвали в Древен Египет. Днес той е от главните туристически атракции, застанал пред Големите пирамиди. Но преди хилядолетия там се считало, че се намира най-опасното място на света и по тази причина боговете построили върху скалата над него сфинкса, с цел да защищават живите даже да не стъпват наоколо.

Никой през днешния ден не знае сигурно по кое време е изработен сфинксът, даже в кое хилядолетие. Една от формалните хипотези го праща към 2500 години преди новата епоха, само че и тук няма сигурност. Геолози, наблюдавайки разрушаването на камъните, считат, че е допустимо да е преди огромните пирамиди в Гиза – естествено, приказват това с голям брой ангажименти. И споделят, че по него ясно и по-отчетливо, в сравнение с по пирамидите, се виждат следи от наводнения в дълбоката античност. Наскоро италианци потвърдиха, че до пирамидите и сфинкса преди хилядолетия най-вероятно (пак се приказва с ангажименти и не може да има категоричност) е минавала реката Нил, само че по-късно е изменила коритото на течението си.

Още по времето на Платон е имало една поговорка, съгласно която всички се опасяват от времето, а времето се опасява от пирамидите. Някои откриватели обаче считат, че това в действителност в началото се е отнасяло за самия сфинкс - всички се опасяват от времето, а времето се опасява от сфинкса.

В Древен Египет сфинксът е бил прочут още и като Баща на ужаса или Родител на ужаса (което и през днешния ден се употребява на арабски). Легендата е гласяла, че каменната скулптура величествено се е издигала върху портите към пъкъла. И в началото е имала страховито изражение, което (също както Горгона Медуза при елините), като го погледнеш, и се вцепеняваш. Било толкоз извънредно, че всеки се боял да стигне до каменния колос, а пък да го огледа в очите напълно било немислимо.

Но на трона се възкачил фараон Хефрен, за който се счита, че е издигната втората огромна пирамида в Гиза – единствената, върху част от която е непокътната бялата обшивка (б.а. - някои откриватели считат, че пирамидите са издигнати доста преди този момент, а след това са приспособени, в случай че въобще в миналото са били, за гробници на фараоните). Та Хефрен (известен още като Хафра или Кафре) заповядал да бъде изсечен неговият лик върху лицето на сфинкса. Някои учени считат, че преди този момент лице е било с глава на лъв, за което приказват някои черти и несъразмерна величина. Още в древността обаче са вярвали, че сфинксът е бил с лице на ужасяващо страшилище - носил е чертите на самия смут. Така или другояче в този момент се счита по какъв начин Хефрен е този, който дава лика си на сфинкса, само че има догатки, че там е изсечено лицето на някой от братята му, най-вероятно на фараон Джедефра (известен и като Раджедеф), от който Хефрен наследява трона.

През 2004 година световноизвестния египтолог от български генезис Васил Добрев даде причини, че сфинксът е бил изсечен от фараон Джедефра в памет на татко му фараон Хуфу, който ние познаваме с гръцкото име Хеопс, а античните са наричали Хнум-Хофу, което значи „ предпазен от господ Хнум “.

Та даже и някой от тези фараони, живели след 2589 година прочие Хр., да е изсякъл в скалата сфинкса или това да се е случило много по-рано, както допускат от ден на ден откриватели, то античните ся вярвали, че скулптурата е куха и под нея има секрети и доста злокобни места. Там е обитавало митично страшилище с остроумен и доста рисков разум. То имало навика да задава гатанки на всеки жив, който дръзвал да влезе в огромната камера под скулптурата. В тази зала на ужаса никой не успявал да отговори на подлите въпроси на чудовището от пъкъла и то пращало самоуверения човек в света на мъртвите.

Една от най-известните особености на сфинкса през днешния ден е неговият нос, който липсва. Легендата гласи, че бойците на Наполеон, като се разкарват из Северна Африка, се спрели в пясъците пред пирамидите и изкопали съвсем изцяло заровения сфинкс. Тогава артилерията на „ цивилизованите “ французи най-варварски унищожила носа на сфинкса, само че с това бойците навлекли проклинание освен на себе си, а и на най-големия си началник и Наполеон след време паднал с гръм и тропот, надхитрен и надвит първо от руснаците, а след това и от британците и други съюзни на тях страни.

Повече модерни откриватели обаче настояват, че това с артилерията по носа са си фолклорни разсъждения и агитация, които нямат нищо общо с действителността. И че този орган на сфинкса е бил погубен още в антични времена или най-малко преди варварските армии на Наполеон да дойдат и да „ цивилизоват “ наследниците на античните.

А същинското и изцяло откопаване на каменния колос отдолу под пясъците на Сахара станало едвам преди век, през 20-те години на ХХ век.

Преди време японци организираха много проучвания на сфинкса с всякаква допустима техника. Така бе открито, че освен в него, само че и под него има големи кухи пространства. Японците си харесали една голяма зала, като те с цялата си вежливост и причини помолили египетските управляващи за позволение да я изследват и да влязат в нея. Най-изненадващо вежливите японци не получили позволение да влязат в тайната камера и да видят какво има в нея.

Всъщност по-голямата част от сфинкса е изсечена в монолитна канара, само че има и огромни градежи във и към него.

Открито е, че в древността по незнайни аргументи са били прекратени строителните работи по сфинкса. Намерени са доста изоставени принадлежности към статуята. Тя е висока към 20 метра и е дълга 72 метра. Но изпод има най-малко една загадка зала и не се знае в действителност какъв брой дълбоко продължава. Съществуват всевъзможни недоказани хипотези, съгласно които даже има коридори, водещи да великите пирамиди на Гиза.

Вярвало се, че сфинксът има връзка със Слънцето и неговият господ надарил статуята с особени сили, с цел да пази мъртвите фараони в отвъдното и да не дава до тях достъп на живите хора.
Източник: lupa.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР