Доц. Кунчев: Сезонът на комарите е към края си, няма да има взривове от Западнонилска треска
Сезонът на Западнонилската тресчица е към края си, не можем да чакаме гърмежи или зараза от тази зараза. Това съобщи пред bTV основният държавен здравен контрольор доцент Ангел Кунчев. Той бе безапелационен, че има едно доста значим ограничителен фактор – Западнонилската тресчица не се предава от човек на човек и това доста понижава опциите на болестта да сътвори огромни проблеми – т.е. да провокира епидемиологични гърмежи.
Отделно от това здравните управляващи подхващат ограничения в разнообразни посоки, едно от които е спомагателното напръскване против комари отвън одобрените графици, увери основният държавен здравен контрольор.
По думите му в този момент е малко евентуално у нас да се усилят случаите на това заболяване, тъй като сезонът на комарите е към своя край, само че все пак той напомни, че методът да се предпазим е като се пазим от комарите.
„ На пръв взор тези ограничения звучат напълно нормално, само че те са значими “, акцентира епидемиологът и изясни, че в тях влиза потреблението на репеленти, изключително вечер, замрежването на прозорците, носенето на дълги облекла.
„ От 100 инфектирани едвам 10-15 ще развият някаква клиника – грипоподобна, на която няма да извърнат някакво изключително внимание. Едва един-двама на 100 души могат да развият по-тежките признаци – менингит, енцефалит, които да заплашват живота “, сподели още доцент Кунчев.
Той добави, че това е повода болестта да бъде открито относително късно в международен мащаб. Вирусът е потвърден и му е обещано името едвам през 1999 година, когато е регистриран в Америка. Причината тогава е била всеобщо измиране на птици, което е предиздвикало учените да потърсят повода.
Доц. Кунчев изясни още, че диагностиката е сложна, тъй като прилича доста други болести, а диагнозата може да се удостовери след лабораторно проучване.
„ Броят на нерегистрираните случаи на западнонилска тресчица в международен мащаб е доста огромен, защото инфекцията протича безсимптомно при към 80% от хората. Почти 20% от случаите имат единствено леки признаци като температура или кожен обрив, които елементарно могат да останат незабелязани “, сподели още той.
По думите му с измененията в климата, изключително през последните години, от ден на ден ще се сблъскваме с инфекции, които са били познати за нас само от учебниците.
„ България от ден на ден се приближава до субтропичния климат, към този момент не сме в умерено континенталния, ето за какво предлагам на лекарите да извадят старите си учебници по тропически заболявания и да си прочетат какво е написано там за тези инфекции “, сподели още доцент Кунчев.
Той изясни още, че здравното министерство е изготвило предложение до шестте медицински университета, в които се предлага предвид на настъпилите промени да се трансформират и образователните стратегии, като в тях се включи по-голям размер тематики от региона на вирусологията и имунологията на тези болести.
Отделно от това здравните управляващи подхващат ограничения в разнообразни посоки, едно от които е спомагателното напръскване против комари отвън одобрените графици, увери основният държавен здравен контрольор.
По думите му в този момент е малко евентуално у нас да се усилят случаите на това заболяване, тъй като сезонът на комарите е към своя край, само че все пак той напомни, че методът да се предпазим е като се пазим от комарите.
„ На пръв взор тези ограничения звучат напълно нормално, само че те са значими “, акцентира епидемиологът и изясни, че в тях влиза потреблението на репеленти, изключително вечер, замрежването на прозорците, носенето на дълги облекла.
„ От 100 инфектирани едвам 10-15 ще развият някаква клиника – грипоподобна, на която няма да извърнат някакво изключително внимание. Едва един-двама на 100 души могат да развият по-тежките признаци – менингит, енцефалит, които да заплашват живота “, сподели още доцент Кунчев.
Той добави, че това е повода болестта да бъде открито относително късно в международен мащаб. Вирусът е потвърден и му е обещано името едвам през 1999 година, когато е регистриран в Америка. Причината тогава е била всеобщо измиране на птици, което е предиздвикало учените да потърсят повода.
Доц. Кунчев изясни още, че диагностиката е сложна, тъй като прилича доста други болести, а диагнозата може да се удостовери след лабораторно проучване.
„ Броят на нерегистрираните случаи на западнонилска тресчица в международен мащаб е доста огромен, защото инфекцията протича безсимптомно при към 80% от хората. Почти 20% от случаите имат единствено леки признаци като температура или кожен обрив, които елементарно могат да останат незабелязани “, сподели още той.
По думите му с измененията в климата, изключително през последните години, от ден на ден ще се сблъскваме с инфекции, които са били познати за нас само от учебниците.
„ България от ден на ден се приближава до субтропичния климат, към този момент не сме в умерено континенталния, ето за какво предлагам на лекарите да извадят старите си учебници по тропически заболявания и да си прочетат какво е написано там за тези инфекции “, сподели още доцент Кунчев.
Той изясни още, че здравното министерство е изготвило предложение до шестте медицински университета, в които се предлага предвид на настъпилите промени да се трансформират и образователните стратегии, като в тях се включи по-голям размер тематики от региона на вирусологията и имунологията на тези болести.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ