Сейшелска Котка
Сейшелска Котка е животно с другоземен тип, което няма по какъв начин да остане неусетно. Сейшелска Котка се цени извънредно в родната си Англия, само че доста фелиноложки асоциации имат спорно мнение за породата, защото тя припомня за Сиамска и Балийска.
История на Сейшелска Котка
Въпреки екзотичното си название, Сейшелска Котка не произлиза от Сейшелските острови. Тази порода е била основана вследствие на дългата работа на английски селекционери, които кръстосвали няколко типа екзотични породи, с цел да осъществят концепцията си - котка, която не наподобява на останалите и в това време припомня за някои аристократични породи - двуцветни персийки със Сиамски и Ориенталски Котки. Тази порода е относително нова - първите Сейшелски Котки са се появили през 1980 година с помощта на английската селекционерка Патриша Търнър.
Стандарт на Сейшелска Котка
Сейшелска Котка доближава до 4 кг, само че в множеството случаи тези изящни животни тежат малко над 2 кг. Независимо че наподобява слаба, Сейшелска Котка има развита мускулатура, еластичност, мощ и устойчивост. Главата на Сейшелска Котка е плоска, тясна, издължена в мощно изразена форма на чеп.
Брадичката на котките от тази порода е дребна. Скулите са ясно изразени, ушите, които са един от отличителните белези на породата, са огромни, със заоблена горна част и се намират относително отдалечено едно от друго. При дребните котета от породата Сейшелска Котка ушите наподобяват непропорционално огромни по отношение на тялото. Очите на Сейшелска Котка са огромни, изразителни и са ситуирани напряко. Те имат форма на бадем и могат да са светлосини, сини или с цвят ултрамарин. Вратът на Сейшелска Котка е дълъг, мускулест, симетричен и еластичен.
Тялото на котката от тази порода е издължено, мускулите и раменете изпъкват. Гърбът е прав и стеснен. Гръдният панер на Сейшелска Котка не е добре развъртян, той е по-скоро стеснен. Крайниците на Сейшелска Котка са дълги, с умерено изразена мускулатура. Лапите са дребни и овални, с тънки, само че извънредно дълги нокти. Опашката на Сейшелска Котка е дълга, тънка, мощна и е ситуирана относително ниско. Според козината си Сейшелска Котка се дели на късокосместа и среднокосместа, като принадлежността може да се дефинира чак на 3-седмична възраст.
Късокосместите представители наподобяват на статуетки, защото козината покрива компактно тялото с идентична дължина на косъма. Котките със междинна дължина на косъма имат едва развъртян низък бухнал пласт четина, а на опашката и раменете косъмът е малко по-дълъг от останалата четина по тялото. Основен симптом на породата е цветът. Абсолютно всички котета се раждат бели писани, а окончателният им цвят се образува на тригодишна възраст.
По стандарт цветът би трябвало да се отличава от този на Сиамска Котка, само че да има равномерни петна по крайниците и опашката. Петно има и на муцуната, само че то не би трябвало да е по цялата глава.
Цветовете варират в кафявата, бежовата, червеникавата, сивата и черната палитра. Признават се 3 вида: Huitieme – главен цвят бял, на главата и крайниците огромни ярки петна; Septieme – същият вид, само че с по-малки петна; Neuvième – главен цвят еднотонен бежов, кремав, кафяв, сив, бял. На главата или муцуната малко цветно леке.
Грижи за Сейшелска Котка
Снимка: 6noyers Сейшелска Котка има потребност от кътче в дома ви, където ще се усеща независима, само че това няма да й попречи да прекарва съвсем цялото си време дружно с вас и да се пробва да спи в леглото ви. Козината на Сейшелска Котка би трябвало да се разресва един път седмично с доста гъст пай гребен или четка с натурален косъм, или да се избърсва с влажна забрадка. Сейшелска Котка обича да играе, тъй че в случай че отсъствате от вкъщи си, е добре да й оставите доста играчки. Големите уши на Сейшелска Котка постоянно би трябвало да се ревизират за инфекции.
Сейшелска Котка е доста мъдро животно и бързо ще разбере какво й е позволено и какво й е неразрешено. Въпреки това обаче тя ще се пробва понякога да ревизира доколко може да наруши възбраните. Сейшелска Котка може да бъде подготвена да извършва няколко обикновени команди.
Хранене на Сейшелска Котка
Препоръчително е да храните Сейшелска Котка с гранулирани или консервирани храни от премиум клас, които да поддържат здравето и красивия външен тип на животното. Ако решите да храните Сейшелска Котка с натурални артикули, се предлага да добавяте към менюто й скъпите за тази порода витамини и минерали, които тя не може да си набави от храната. Не се предлага да давате на Сейшелска Котка мазни меса и субпродукти, сурово месо и риба, сурови яйца, пикантна и пържена храна, захарни и тестени произведения, пилешки кокали, прекомерно горещи и прекомерно студени храни.
Заболявания на Сейшелска Котка
Сейшелска Котка е извънредно крепко животно. Единствените болести, към които котките от тази порода са склонни, са сърдечно-съдовите, и постоянно те приключват съдбовно за животното.
Любопитни обстоятелства за Сейшелска Котка
Сейшелска Котка има огромен набор от звуци, които издава при разнообразни условия - тя постоянно съпровожда дейностите си с мяучене, мъркане, леко ръмжене и какви ли не още звуци, с които поддържа връзка със стопанина си и останалите членове на фамилията.
Сейшелска Котка си остава игрива като малко котенце до дълбока напреднала възраст. Независимо от възрастта си, Сейшелска Котка е физически дейна и постоянно е подготвена да играе. Тя има потребност от глезене и внимание и в случай че не ги получава, се натъжава. Сейшелска Котка се слави като една от най-преданите породи.
Сейшелска Котка добре се схваща с кучета и даже с по-едри гризачи, в случай че те са домашните любимци в фамилията, само че при всяко състояние тя държи да има лидерска позиция.
Сейшелска Котка обожава деца и е подобаваща за огромни фамилии, защото разрешава на хлапетата да си играят с нея с часове, без да ги наранява, в случай че те проявят известна неучтивост по време на игрите.
Недостатъци на Сейшелска Котка
Сред минусите на Сейшелската Котка е прекомерната й приказливост - тя не млъква съвсем в никакъв случай и това може да се стори досадно на някои хора.
Сейшелска Котка мъчно понася самотата и може да прояви деструктивно държание, в случай че редовно е оставяна сама за дълго време. При промяна на стопанина Сейшелска Котка може да спре да се храни и даже да не преживее раздялата с него.
