Северозападът би рентите в Добруджа!
Северозападът би рентите в Добруджа!
С еверозападна България детронира Добруджа като кралица на цените на земите и рентите. И в случай че до неотдавна притежатели на 100 дка ниви в Североизточна България единствено от ренти си докарваха годишно по една спомагателна заплата на месец,
то към този момент вятърът на охолството смени посоката към Северозападна България.
Така до неотдавна в най-бедния регион на Европа, който умилително иронично нарекоха Резерватът, рентите скочиха двойно и тройно. Във Видинско, Монтанско, Врачанско и Плевенско има места, където арендатори към този момент броят 80-100-120 лева за дка.
В Плевенско пък някои ниви се правят оценка на 130 лева за дка.
Това заяви пред „ Телеграф “ Илия Проданов, ръководител на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). При това не става дума за плодородните площи около Дунав, където и преди някои притежатели получаваха даже и по 140 лева по информация на „ Телеграф “. Става дума за земя четвърта-пета категория от землищата на села във Видинско, Монтанско и Врачанско, Плевенско, които обичайно се оценяваха по 45-50, най-вече 60 лева за дка.
Лудогорие
В Лудогорието от дълго време наемите за земя към този момент са по-високи от Добруджа, описа пред „ Телеграф “ Нурхан Нуриев, който има смесено стопанство в Попово. Той добави, че в региона на Търговище да вземем за пример от две години рентите са скочили на 100 лева Липсата на пари поради пазарната обстановка в регионите на Добрич, Варна и Силистра срина рентата до 50-60 лева за дка, макар че за някои землища към момента броят 70-100 лева, само че зависи от конкуренцията на място, сподели Проданов.
Играчи
Причината за обрата е в новите играчи, които влагат в зърнопроизводство и земи. Те за две-три години са купили десетки хиляди дка земи и по този начин могат да диктуват изискванията. Става дума за компании с съществена активност в областта на енергетиката, оръжията, разкриха фермерите. Като влагат или в пазаруване на земя, или заплащат по-високи ренти, отстраняват конкуренцията, обясниха Проданов и Нуриев. Нуриев направи исторически обзор, съгласно който няколко империи, в това число и Римската, са се опитвали да лимитират по някакъв метод голямото владеене на земя.
Срив
В кратковременен проект задачата е надзор върху земята и пазара и обезвреждане на конкуренцията. В дълготраен обаче следва срив на рентите, тъй като няма да има конкуренция, която да контролира пазара, изясни Илия Проданов. Според него в случай че не се възстановява обстановката, ще бъдат унищожени междинните и дребните зърнопроизводители, които сега са стожери в селските региони. „ Хората разчитат на нас да чистим снега, да оказваме помощ при наводнения и пожари,
да оказваме помощ на читалищата и всевъзможни обществени действия “, посочи Проданов.
Според Нуриев би трябвало да се наложи таван на собствеността или страната да се намеси с някакъв тип ограничаване. Проданов е безапелационен, че големите ренти би трябвало да паднат най-малко с 20-30
%, с цел да се резервира секторът,
а рентите да се образуват според от икономическата обстановка всяка година, респективно от приходите от реколтата. Въпреки че браншовите организации и Министерството на земеделието работиха по няколко закона, свързани с ренти, благосъстоятелност на аграрни земи, след оставката на държавното управление никой в бранша не чака тези закони да бъдат изменени скоро.
Пазар
Евгений Орашъков, ръководител на Българската асоциация на притежателите на аграрни земи (БАСЗЗ), разяснява пред „ Телеграф “, че рентите не могат да се трансформират единствено от едри зърнопроизводители, техният размер зависи от пазара, търсене и предложение. Той съобщи, че за асоциацията е доста значимо да останат едногодишните контракти, тъй като по този начин притежателите са сигурни, че ще получат рентата си, защото многогодишните се скапват доста мъчно. Практически са нужни две или три години за правосъдни каузи. Орашъков сподели, че междинната лихва за България съгласно Националния статистически институт (НСИ) е към 60-62 лева за дка.
Проф. Божидар Иванов: Размерът да зависи от реколтата
Ако пазарът работи по този начин, че да се подвигат рентите, очевидно това е логиката. Но в случай че стопаните изнемогват да ги заплащат, само че търсят земя, могат да не оферират високи цени “, сподели Божидар Иванов, шеф на Института по земеделска стопанска система, пред „ Телеграф “, „ Има търсене на земя, тъй като доходността се дължи на мащаба на площите, изясни той. Според него страната постоянно може да се намеси,
само че не е ясно какъв брой ще бъде здравословно, в случай че постави таван на рентите.
Божидар Иванов посочи, че размерът на рентите би трябвало да зависи от съответната година. Сега да вземем за пример при зърнопроизводство и маслодайни култури пазарната обстановка е такава, че стопаните не могат да си разрешат да заплащат високи ренти. Висока е рентата, когато нейният размер прави по този начин, че доходността понижава до сериозни равнища на дка, изясни професорът.
Нивите от държавния фонд скочиха на 200 лева
Нивите от Държавния аграрен фонд разделиха на полюси бранша на земеделието. От една страна, на БАСЗЗ, а от друга, зърнопроизводители, овощари и градинари и животновъди. Официалната позиция на БАСЗЗ съгласно Евгени Орашъков е, че не трябва да има браншове с привилегии при използването на тези ниви.
Той добави, че търговете би трябвало да вземат решение кой да употребява тези земи,
който даде най-вече, той би трябвало да ги употребява, а парите влизат в бюджета. Позицията на другите е, че тези ниви би трябвало да се употребяват с преимущество от хората, които отглеждат плодове, зеленчуци, и животновъди с пасища. Теза, която бе обсъждана и дадено на дребните стопани, още преди две години, когато Кирил Вътев бе министър на земеделието. Според Илия Проданов системата с търговете би трябвало да се промени, тъй като има компании, които могат да дадат по 200 лева за дка и по този начин отстраняват дребните и междинните стопани, които имат потребност от земя.
С еверозападна България детронира Добруджа като кралица на цените на земите и рентите. И в случай че до неотдавна притежатели на 100 дка ниви в Североизточна България единствено от ренти си докарваха годишно по една спомагателна заплата на месец,
то към този момент вятърът на охолството смени посоката към Северозападна България.
Така до неотдавна в най-бедния регион на Европа, който умилително иронично нарекоха Резерватът, рентите скочиха двойно и тройно. Във Видинско, Монтанско, Врачанско и Плевенско има места, където арендатори към този момент броят 80-100-120 лева за дка.
В Плевенско пък някои ниви се правят оценка на 130 лева за дка.
Това заяви пред „ Телеграф “ Илия Проданов, ръководител на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). При това не става дума за плодородните площи около Дунав, където и преди някои притежатели получаваха даже и по 140 лева по информация на „ Телеграф “. Става дума за земя четвърта-пета категория от землищата на села във Видинско, Монтанско и Врачанско, Плевенско, които обичайно се оценяваха по 45-50, най-вече 60 лева за дка.
Лудогорие
В Лудогорието от дълго време наемите за земя към този момент са по-високи от Добруджа, описа пред „ Телеграф “ Нурхан Нуриев, който има смесено стопанство в Попово. Той добави, че в региона на Търговище да вземем за пример от две години рентите са скочили на 100 лева Липсата на пари поради пазарната обстановка в регионите на Добрич, Варна и Силистра срина рентата до 50-60 лева за дка, макар че за някои землища към момента броят 70-100 лева, само че зависи от конкуренцията на място, сподели Проданов.
Играчи
Причината за обрата е в новите играчи, които влагат в зърнопроизводство и земи. Те за две-три години са купили десетки хиляди дка земи и по този начин могат да диктуват изискванията. Става дума за компании с съществена активност в областта на енергетиката, оръжията, разкриха фермерите. Като влагат или в пазаруване на земя, или заплащат по-високи ренти, отстраняват конкуренцията, обясниха Проданов и Нуриев. Нуриев направи исторически обзор, съгласно който няколко империи, в това число и Римската, са се опитвали да лимитират по някакъв метод голямото владеене на земя.
Срив
В кратковременен проект задачата е надзор върху земята и пазара и обезвреждане на конкуренцията. В дълготраен обаче следва срив на рентите, тъй като няма да има конкуренция, която да контролира пазара, изясни Илия Проданов. Според него в случай че не се възстановява обстановката, ще бъдат унищожени междинните и дребните зърнопроизводители, които сега са стожери в селските региони. „ Хората разчитат на нас да чистим снега, да оказваме помощ при наводнения и пожари,
да оказваме помощ на читалищата и всевъзможни обществени действия “, посочи Проданов.
Според Нуриев би трябвало да се наложи таван на собствеността или страната да се намеси с някакъв тип ограничаване. Проданов е безапелационен, че големите ренти би трябвало да паднат най-малко с 20-30
%, с цел да се резервира секторът,
а рентите да се образуват според от икономическата обстановка всяка година, респективно от приходите от реколтата. Въпреки че браншовите организации и Министерството на земеделието работиха по няколко закона, свързани с ренти, благосъстоятелност на аграрни земи, след оставката на държавното управление никой в бранша не чака тези закони да бъдат изменени скоро.
Пазар
Евгений Орашъков, ръководител на Българската асоциация на притежателите на аграрни земи (БАСЗЗ), разяснява пред „ Телеграф “, че рентите не могат да се трансформират единствено от едри зърнопроизводители, техният размер зависи от пазара, търсене и предложение. Той съобщи, че за асоциацията е доста значимо да останат едногодишните контракти, тъй като по този начин притежателите са сигурни, че ще получат рентата си, защото многогодишните се скапват доста мъчно. Практически са нужни две или три години за правосъдни каузи. Орашъков сподели, че междинната лихва за България съгласно Националния статистически институт (НСИ) е към 60-62 лева за дка.
Проф. Божидар Иванов: Размерът да зависи от реколтата
Ако пазарът работи по този начин, че да се подвигат рентите, очевидно това е логиката. Но в случай че стопаните изнемогват да ги заплащат, само че търсят земя, могат да не оферират високи цени “, сподели Божидар Иванов, шеф на Института по земеделска стопанска система, пред „ Телеграф “, „ Има търсене на земя, тъй като доходността се дължи на мащаба на площите, изясни той. Според него страната постоянно може да се намеси,
само че не е ясно какъв брой ще бъде здравословно, в случай че постави таван на рентите.
Божидар Иванов посочи, че размерът на рентите би трябвало да зависи от съответната година. Сега да вземем за пример при зърнопроизводство и маслодайни култури пазарната обстановка е такава, че стопаните не могат да си разрешат да заплащат високи ренти. Висока е рентата, когато нейният размер прави по този начин, че доходността понижава до сериозни равнища на дка, изясни професорът.
Нивите от държавния фонд скочиха на 200 лева
Нивите от Държавния аграрен фонд разделиха на полюси бранша на земеделието. От една страна, на БАСЗЗ, а от друга, зърнопроизводители, овощари и градинари и животновъди. Официалната позиция на БАСЗЗ съгласно Евгени Орашъков е, че не трябва да има браншове с привилегии при използването на тези ниви.
Той добави, че търговете би трябвало да вземат решение кой да употребява тези земи,
който даде най-вече, той би трябвало да ги употребява, а парите влизат в бюджета. Позицията на другите е, че тези ниви би трябвало да се употребяват с преимущество от хората, които отглеждат плодове, зеленчуци, и животновъди с пасища. Теза, която бе обсъждана и дадено на дребните стопани, още преди две години, когато Кирил Вътев бе министър на земеделието. Според Илия Проданов системата с търговете би трябвало да се промени, тъй като има компании, които могат да дадат по 200 лева за дка и по този начин отстраняват дребните и междинните стопани, които имат потребност от земя.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ