Музей или СПА
Северното крило на Централната баня тъне в съсипия.
© Надежда Чипева Сградата е културен монумент от национално значение. Прах и остатъци. Всичко като че ли е поставено " на пауза ". Това е картината, която се разкрива от входа на изоставената северна част на Централната минерална баня в София. Въпросът с бъдещето ѝ от години е бил мотив за диспути в столицата, а в навечерието на локалните избори тематиката още веднъж излезе на напред във времето.
Три пъти " за " и едно " ще питаме жителите ". Така четирима от претендентите за кмет на София, на които социолозите дават най-големи шансове, гласоподават за основаването на СПА комплекс в северното крило на Централната минерална баня. Подкрепената от Българска социалистическа партия Мая Манолова, претендентът на " Демократична България " Борислав Игнатов и номинираният от организацията " Спаси София " Борис Бонев са зад концепцията банята да си остане баня, а Йорданка Фандъкова ще остави решението на хората.
В южното крило на постройката се обитава Регионалният исторически музей на София, което пък повдига въпроса до каква степен е допустимо и удачно в съседство с него да има СПА комплекс. Изглежда, бъдещият кмет на столицата ще има сериозната задача да направи по този начин, че да отговори на интереса на двете страни - сигурно София има потребност да акцентира върху развиването си като град, богат на термални води, само че също по този начин би трябвало да го направи по верния метод.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Без ясна визия
Всъщност бъдещето на Централната баня е предопределено още през 1998 година, когато колектив с началник арх. Станислав Константинов печели състезанието за възвръщането на първичния ѝ образ. Тогава тя е пред съсипия, а планът цели акомодацията ѝ за потребностите на Музея на София, който е нямало къде да се обитава. Поради липса на изцяло финансиране обаче преустройството на първия стадий от плана продължава цели шестнайсет години. Музеят е открит едвам през 2014 година след привлечено европейско финансиране в размер на 6 млн. лева
През 2017 година основния проектант на София Здравко Здравков предложи там да бъде построен съвременен балнео- и СПА комплекс (предшественикът му Петър Диков също имаше сходни планове). Година по-късно обаче общинският съвет реши парцелът да се употребява за културни събития, а зам.-кметът по просвета Тодор Чобанов разгласи, че това е по-разумното решение поради неналичието на вложител за СПА център.
След решението на Столичния общински съвет гражданската организация " Термално-нормално " провежда полемики и митинги, а зад мотото " Да бъде баня " още през декември предходната година застанаха Камарата на архитектите в България и " Спаси София ". Сега ръководителите и на двете структури - Борислав Игнатов и Борис Бонев, вземат участие в борбата за кмет на столицата и залагат възобновяване на банята в предизборните си акции. Същите планове има и Мая Манолова, която очевидно следва желанието на Българска социалистическа партия - публичните съветници от партията се възпротивиха на решението за културните зали още през декември. Йорданка Фандъкова пък очевидно е решила да работи по-либерално и възнамерява да попита жителите посредством електронен референдум какво да е бъдещето на втората половина на постройката.
Засега шансът Централната баня да стане СПА комплекс пораства, най-малко в случай че имаме поради предизборните обещания.
За задачата обаче би трябвало да се отговори на няколко въпроса: по какъв начин ще бъде притеглен вложител, в случай че до момента подобен не е намерен; какъв брой може да коства това на общината, която е притежател на постройката, и дали ще е задоволително в съседство да има музей. От друга страна, какви биха били опциите за построяването на зали за културни мероприятия и дали в действителност това не е най-удачният вид, в случай че с решението би трябвало да се побърза - съгласно градивна експертиза от 2018 година постройката е в предаварийно положение и има потребност от ремонт.
Да бъде музей
В Музея за история на София има огромно многообразие от сбирки от разнообразни столетия.
Фотограф: Надежда Чипева
Фотограф: Надежда Чипева Сега залите в северното крило на банята, в които преди са се намирали басейните за мъже и дами, като че ли са изпратени в небитието. На някои места по земята са разпилени остатъци и строителни материали, свободните пространства се употребяват за склад, горните равнища са в руини и достъпът до тях е стеснен.
Фотограф: Надежда Чипева Едното допустимо бъдеще за това място е тук да се вършат концерти, конференции, музикални събития, като други културни структури бъдат събрани тук. " Основната концепция е мястото да се трансформира в градски дом. Подобно нещо липсва, а е нужно за развиването на културата в София. В момента усвоената част е напълно с експонати и сме в такава обстановка, че нямаме пространства даже за краткотрайни изложения ", изяснява директорката на Регионалния исторически музей доцент доктор Венета Ханджийска-Янкулова. Според нея музеят е мощно търсена дестинация за изложения (дори международни) поради мястото, постройката и ситуацията. Друг огромен плюс е, че дава отговор на характерните условия.
Да бъде баня
Най-ярките бранители на концепцията за СПА комплекс в северното крило са от гражданското съдружие " Термално-нормално ". Тяхната съществена цел е София да употребява пълноценно своите естествени запаси и културно завещание, чиято пресечна точка са точно термалните бани. След съвещанието от декември 2018 година, на което излиза наяве, че общината по-скоро ще се отклони от Стратегията за потребление на минералните води с аргумента, че не е открит вложител, от организацията интензивно започнаха да се борят за запазването на банята.
В залата с женския басейн лежат от дълго време забравени плочки.
Фотограф: Надежда Чипева " Това, което си представяме ние, е един актуален екологичен град, стъпил върху своята антична история и разрастващ сполучливо капацитета си, заключен в ресурсите. Искаме възстановяване и реновиране на старите бани по съответен метод, както и построяването на нови уелнес центрове, употребяващи минералната вода. От близо 4 години наша цел е възобновяване на изоставените бани, а Централната баня е най-знаковата ", изяснява пред " Капитал " арх. Надежда Сучева, която е един от създателите на сдружението.
Планът е басейните още веднъж да се изпълнят и мястото да притегля жители и туристи поради балнеолечебните си функционалности. Според деятелите общината не би трябвало да чака вложител, а интензивно да търси подобен. " Друг факт е, че бюджетът на София за 2019 е 1.7 милиарда лв., а прогнозният ремонт на северното крило е към 9 млн. лв.. Хубаво би било общината да припознава целите на града ", твърди Сучева.
При междинна цена 30 лв. на посещаване приходите на евентуален СПА обект на територията на Централна минерална баня могат да бъдат 1.5 млн. лева годишно (с включени и други услуги, продажба на сувенири, посещаване на ресторант и др.), изяснява икономистът Иво Анев, който е покровител на организацията и един от създателите на клуб " Смисъл ". Билетите за посещаване без спомагателни услуги могат да образуват към 2/3 от приходите, което е почти 20 лева за вход.
За да действа подобен комплекс обаче, експлоатационните разноски биха били много огромни, още повече че идейните проекти плануват с изключение на възобновяване на басейните да има и вани, сауни, парни бани и други нужни уреди за съвременен СПА център.
За построяването на подобен обаче е нужно доста повече от съществуването на два басейна и спомагателни услуги. Липсват паркова среда, хотел (леглова база), ресторант, развлекателни центрове и най-много паркинги. А без тези варианти би било мъчно да се привлекат туристи. Друг проблем е намаляващият дебит на минералната вода - формалните данни демонстрират, че той е паднал от 24 литра в секунда преди години до 12 л/сек. след земетресението през 2012 година От тях 10 л/сек. отиват за чешмите за водопиене на жителите, а останалите два литра са извънредно незадоволителни за непрекъснатото пълнене на двата басейна. Разбира се, при безапелационен капиталов интерес това може да се промени, а съгласно Сучева един от разновидностите е басейните да се пълнят и през нощта.
Нещо по средата
Арх. Станислав Константинов, който е създателят на плана за възвръщането на остарелия образ на постройката и адаптирането й за музей от 1998 година, предлага сред двете зали с някогашните басейни да бъде построена нова зала, която да действа като музей на водата. Тя ще е ситуирана централно, против входа на музея, и ще се споделя " Градът към извора - антична Сердика ". Целта е да споделя за ролята на водата за основаването на града посредством голям настоящ минерален извор в нея и интерактивни репортажи.
Всъщност сега РИМ се задъхва от позиция на пространство. Затова и интеграцията на залите и използването им за срещи и изложения е едно положително решение, настояват от управлението. " В момента сме толкоз притиснати, че отхвърляме оферти. Искат тук да се организират мероприятия и семинари, от които музеят може да печели, в случай че даваме пространства чартърен. От друга страна, дейно е за общината, защото общинските институции ще могат да пестят - вместо да наемат зали, ще употребяват тези ", изяснява директорката доктор Венета Ханджийска-Янкулова.
С всеки ден обаче ситуацията на постройката става все по-опасно, а времето не се преценява с предизборни акции. За реализирането на този проект са нужни към 9 млн. лева, които могат да бъдат отпуснати по оперативна стратегия " Региони в напредък " за 2014 - 2020 година " Срокът скоро изтича, нямаме време да проектираме ", изяснява арх. Константинов и добавя, че всичко това можеше това да се направи " през тези две години, които изгубихме ".
© Надежда Чипева Сградата е културен монумент от национално значение. Прах и остатъци. Всичко като че ли е поставено " на пауза ". Това е картината, която се разкрива от входа на изоставената северна част на Централната минерална баня в София. Въпросът с бъдещето ѝ от години е бил мотив за диспути в столицата, а в навечерието на локалните избори тематиката още веднъж излезе на напред във времето.
Три пъти " за " и едно " ще питаме жителите ". Така четирима от претендентите за кмет на София, на които социолозите дават най-големи шансове, гласоподават за основаването на СПА комплекс в северното крило на Централната минерална баня. Подкрепената от Българска социалистическа партия Мая Манолова, претендентът на " Демократична България " Борислав Игнатов и номинираният от организацията " Спаси София " Борис Бонев са зад концепцията банята да си остане баня, а Йорданка Фандъкова ще остави решението на хората.
В южното крило на постройката се обитава Регионалният исторически музей на София, което пък повдига въпроса до каква степен е допустимо и удачно в съседство с него да има СПА комплекс. Изглежда, бъдещият кмет на столицата ще има сериозната задача да направи по този начин, че да отговори на интереса на двете страни - сигурно София има потребност да акцентира върху развиването си като град, богат на термални води, само че също по този начин би трябвало да го направи по верния метод.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Без ясна визия
Всъщност бъдещето на Централната баня е предопределено още през 1998 година, когато колектив с началник арх. Станислав Константинов печели състезанието за възвръщането на първичния ѝ образ. Тогава тя е пред съсипия, а планът цели акомодацията ѝ за потребностите на Музея на София, който е нямало къде да се обитава. Поради липса на изцяло финансиране обаче преустройството на първия стадий от плана продължава цели шестнайсет години. Музеят е открит едвам през 2014 година след привлечено европейско финансиране в размер на 6 млн. лева
През 2017 година основния проектант на София Здравко Здравков предложи там да бъде построен съвременен балнео- и СПА комплекс (предшественикът му Петър Диков също имаше сходни планове). Година по-късно обаче общинският съвет реши парцелът да се употребява за културни събития, а зам.-кметът по просвета Тодор Чобанов разгласи, че това е по-разумното решение поради неналичието на вложител за СПА център.
След решението на Столичния общински съвет гражданската организация " Термално-нормално " провежда полемики и митинги, а зад мотото " Да бъде баня " още през декември предходната година застанаха Камарата на архитектите в България и " Спаси София ". Сега ръководителите и на двете структури - Борислав Игнатов и Борис Бонев, вземат участие в борбата за кмет на столицата и залагат възобновяване на банята в предизборните си акции. Същите планове има и Мая Манолова, която очевидно следва желанието на Българска социалистическа партия - публичните съветници от партията се възпротивиха на решението за културните зали още през декември. Йорданка Фандъкова пък очевидно е решила да работи по-либерално и възнамерява да попита жителите посредством електронен референдум какво да е бъдещето на втората половина на постройката.
Засега шансът Централната баня да стане СПА комплекс пораства, най-малко в случай че имаме поради предизборните обещания.
За задачата обаче би трябвало да се отговори на няколко въпроса: по какъв начин ще бъде притеглен вложител, в случай че до момента подобен не е намерен; какъв брой може да коства това на общината, която е притежател на постройката, и дали ще е задоволително в съседство да има музей. От друга страна, какви биха били опциите за построяването на зали за културни мероприятия и дали в действителност това не е най-удачният вид, в случай че с решението би трябвало да се побърза - съгласно градивна експертиза от 2018 година постройката е в предаварийно положение и има потребност от ремонт.
Да бъде музей
В Музея за история на София има огромно многообразие от сбирки от разнообразни столетия.
Фотограф: Надежда Чипева
Фотограф: Надежда Чипева Сега залите в северното крило на банята, в които преди са се намирали басейните за мъже и дами, като че ли са изпратени в небитието. На някои места по земята са разпилени остатъци и строителни материали, свободните пространства се употребяват за склад, горните равнища са в руини и достъпът до тях е стеснен.
Фотограф: Надежда Чипева Едното допустимо бъдеще за това място е тук да се вършат концерти, конференции, музикални събития, като други културни структури бъдат събрани тук. " Основната концепция е мястото да се трансформира в градски дом. Подобно нещо липсва, а е нужно за развиването на културата в София. В момента усвоената част е напълно с експонати и сме в такава обстановка, че нямаме пространства даже за краткотрайни изложения ", изяснява директорката на Регионалния исторически музей доцент доктор Венета Ханджийска-Янкулова. Според нея музеят е мощно търсена дестинация за изложения (дори международни) поради мястото, постройката и ситуацията. Друг огромен плюс е, че дава отговор на характерните условия.
Да бъде баня
Най-ярките бранители на концепцията за СПА комплекс в северното крило са от гражданското съдружие " Термално-нормално ". Тяхната съществена цел е София да употребява пълноценно своите естествени запаси и културно завещание, чиято пресечна точка са точно термалните бани. След съвещанието от декември 2018 година, на което излиза наяве, че общината по-скоро ще се отклони от Стратегията за потребление на минералните води с аргумента, че не е открит вложител, от организацията интензивно започнаха да се борят за запазването на банята.
В залата с женския басейн лежат от дълго време забравени плочки.
Фотограф: Надежда Чипева " Това, което си представяме ние, е един актуален екологичен град, стъпил върху своята антична история и разрастващ сполучливо капацитета си, заключен в ресурсите. Искаме възстановяване и реновиране на старите бани по съответен метод, както и построяването на нови уелнес центрове, употребяващи минералната вода. От близо 4 години наша цел е възобновяване на изоставените бани, а Централната баня е най-знаковата ", изяснява пред " Капитал " арх. Надежда Сучева, която е един от създателите на сдружението.
Планът е басейните още веднъж да се изпълнят и мястото да притегля жители и туристи поради балнеолечебните си функционалности. Според деятелите общината не би трябвало да чака вложител, а интензивно да търси подобен. " Друг факт е, че бюджетът на София за 2019 е 1.7 милиарда лв., а прогнозният ремонт на северното крило е към 9 млн. лв.. Хубаво би било общината да припознава целите на града ", твърди Сучева.
При междинна цена 30 лв. на посещаване приходите на евентуален СПА обект на територията на Централна минерална баня могат да бъдат 1.5 млн. лева годишно (с включени и други услуги, продажба на сувенири, посещаване на ресторант и др.), изяснява икономистът Иво Анев, който е покровител на организацията и един от създателите на клуб " Смисъл ". Билетите за посещаване без спомагателни услуги могат да образуват към 2/3 от приходите, което е почти 20 лева за вход.
За да действа подобен комплекс обаче, експлоатационните разноски биха били много огромни, още повече че идейните проекти плануват с изключение на възобновяване на басейните да има и вани, сауни, парни бани и други нужни уреди за съвременен СПА център.
За построяването на подобен обаче е нужно доста повече от съществуването на два басейна и спомагателни услуги. Липсват паркова среда, хотел (леглова база), ресторант, развлекателни центрове и най-много паркинги. А без тези варианти би било мъчно да се привлекат туристи. Друг проблем е намаляващият дебит на минералната вода - формалните данни демонстрират, че той е паднал от 24 литра в секунда преди години до 12 л/сек. след земетресението през 2012 година От тях 10 л/сек. отиват за чешмите за водопиене на жителите, а останалите два литра са извънредно незадоволителни за непрекъснатото пълнене на двата басейна. Разбира се, при безапелационен капиталов интерес това може да се промени, а съгласно Сучева един от разновидностите е басейните да се пълнят и през нощта.
Нещо по средата
Арх. Станислав Константинов, който е създателят на плана за възвръщането на остарелия образ на постройката и адаптирането й за музей от 1998 година, предлага сред двете зали с някогашните басейни да бъде построена нова зала, която да действа като музей на водата. Тя ще е ситуирана централно, против входа на музея, и ще се споделя " Градът към извора - антична Сердика ". Целта е да споделя за ролята на водата за основаването на града посредством голям настоящ минерален извор в нея и интерактивни репортажи.
Всъщност сега РИМ се задъхва от позиция на пространство. Затова и интеграцията на залите и използването им за срещи и изложения е едно положително решение, настояват от управлението. " В момента сме толкоз притиснати, че отхвърляме оферти. Искат тук да се организират мероприятия и семинари, от които музеят може да печели, в случай че даваме пространства чартърен. От друга страна, дейно е за общината, защото общинските институции ще могат да пестят - вместо да наемат зали, ще употребяват тези ", изяснява директорката доктор Венета Ханджийска-Янкулова.
С всеки ден обаче ситуацията на постройката става все по-опасно, а времето не се преценява с предизборни акции. За реализирането на този проект са нужни към 9 млн. лева, които могат да бъдат отпуснати по оперативна стратегия " Региони в напредък " за 2014 - 2020 година " Срокът скоро изтича, нямаме време да проектираме ", изяснява арх. Константинов и добавя, че всичко това можеше това да се направи " през тези две години, които изгубихме ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ