Севернокорейци разкриват, че при управлението на Ким Чен Ун цели

Севернокорейци разкриват, че при ръководството на Ким Чен Ун цели фамилии умират от апетит, защото диктаторът се концентрира върху нуклеарните оръжия, вместо да изхранва нацията си.

Цивилни жители, хванати в капан в Северна Корея, споделят, че са следили по какъв начин майки, които не са могли да работят заради болест, умират от апетит, преди децата им да бъдат сполетени от същата орис. Те споделят, че Ким е употребявал пандемията ОТ Covid-19 като метод да упражни още веднъж надзор върху цивилното си население - като е подхванал ограничения против тези, които са били хванати да внасят контрабандно храна в Северна Корея и да я продават на пазарите, или против всички, които се доближават до границата. Тези, които са хванати даже да се приближат до границата, са разстрелвани в границите на държавни изтезания. Свидетели описват, че са следили по какъв начин четирима души се подреждат в редица, преди да бъдат обстрелвани с патрони. Всичко това, както и други ужасяващи неща, разкрива „ Дейли мейл “ в собствен просторен материал по тематиката.

Както се твърди в материала, севернокорейците описват, че са станали „ безумно “ обезверени - доста от тях гледат по какъв начин съседите им и децата им умират от апетит - че единствено навлизане в страната им би поставило завършек на мъката им.

Чан Хо, строителен служащ, който живее в гранично село в Северна Корея, споделя, че е следил по какъв начин хората към него, в това число майка и двете ѝ дребни деца, умират от апетит. Той споделя, че друга майка в селото му се е разболяла дотолкоз, че не е могла да работи, а децата ѝ на вятъра са се опитвали да изкарат задоволително пари, с цел да си купят храна, просейки по улиците. Но и тримата членове на фамилията умират от апетит в границите на няколко седмици.

Чан Хо споделя, че един от бойците, които познава, е бил уволнен от армията, тъй като е бил гладуващ. Той умира от апетит в границите на една седмица откакто напуща армията.

Джи Йон, майка, която живее в столицата Пхенян, споделя, че тя и фамилията ѝ непрекъснато се борят с глада, обхванал града. Тя споделя, че преди време е измъквала плодове и зеленчуци от хранителния магазин, в който работи, и ги е продавала на пазара дружно със брачна половинка си. Но след пандемията държавното управление към този момент претърсва чантите им за всякаква храна, което значи, че главният източник на приходи е липсващ. Това, дружно с обстоятелството, че от началото на пандемията държавното управление е запечатало границата за импорт на храни, води до това хиляди хора да умират от апетит.

" Мислех, че ще умра в съня си и няма да се събудя на сутринта ", споделя Джи Йон. " Това е злополучие. Без доставки от границата, хората не знаят по какъв начин да си обезпечат прехранване ".

Когато Джи Йон се разхожда по улиците на столицата, тя споделя, че постоянно ревизира просяците, които лежат на пода - единствено с цел да откри, че не са умрели от апетит.

Тя споделя също, че управляващите са пристигнали в дома на нейна съседка след три дни безмълвие, с цел да открият, че цялото семейство е умряло от апетит.

Според Джи Йон обстановката е станала толкоз отчайваща, че някои хора се самоубиват, с цел да избегнат бавната гибел от апетит.

Мьонг Сук, който преди да бъде хванат, е внасял контрабандно медикаменти в Северна Корея, и Чан Хо споделят, че пандемията е разрешила на държавното управление да се оправи с контрабандата и да спре хората да бягат от страната. Чан Хо споделя, че сегашната обстановка е по-тежка от глада през 90-те години на предишния век, когато се счита, че са починали милиони хора. Той изяснява, че разликата в този момент е в това, че държавните сили екзекутират всеки, който направи една " неверна стъпка ". Той споделя, че негов прочут е бил очевидец на няколко държавни изтезания на хора, които са се пробвали да избягат.

„ Ако пребивавам по разпоредбите, евентуално ще умра от апетит, само че, пробвайки се да оцелея се опасявам, че мога да бъда задържан, разгласен за изменник и погубен “, споделя Чан Хо. " Ние сме блокирани тук и чакаме да умрем “.

Тримата севернокорейци, интервюирани от Би Би Си, разкриват, че по време на разгара на пандемията, на цивилните жители в градовете не е било разрешено да излизат от домовете си в продължение на седмици. Много от тях са оживели единствено тъй като са успявали да се измъкнат през нощта за храна.

Експертите считат, че броят на починалите от Ковид може да доближи 45 000 души - доста повече от формалния брой от 74 души.

Тези, които са хванати в клопката на опустошената от апетит страна, са гневни, че Ким Чен Ун, вместо да доставя пазарите с храни и да понижава инфлацията, харчи държавни пари за арсенала си от нуклеарни оръжия. Те считат, че са били " излъгани " от държавното управление. " Това затваряне на границата върна живота ни с 20 години обратно. Чувстваме се извънредно предадени ", споделя Джи Йон. " Народът в никакъв случай не е желал това безпределно развиване във въоръжаването, което носи компликации на потомство след потомство ".

Севернокорейците считат, че единственият метод да се постави завършек на страданията им е Съединени американски щати да нахлуят в страната им. Те споделят, че една война би предиздвикала хората да извърнат тил на Ким и неговите доближени.

Експертите считат, че обстановката в Северна Корея става " доста сериозна " и по-лоша, в сравнение с е била след глада в края на 90-те години. И няма признаци ужасите да намалеят, защото пазарите - където множеството севернокорейци купуват храна - остават съвсем празни, а цените на ориза и царевицата са високи.

Границите на страната, които са от основно значение, защото Северна Корея разчита на импорт, остават затворени, което значи, че държавното управление продължава да прекъсва жизненоважните доставки за гладуващите цивилни.