Северна Македония е в предизборна треска с антибългарски симптоми. На

Северна Македония е в предизборна тресчица с антибългарски признаци. На 24 април е първият тур на президентските избори, а на 8 май - парламентарните избори и вторият тур на президентските. Броени часове преди старта на акцията опозиционната ВМРО-ДПМНЕ още веднъж заложи на антибългарската карта, която за жалост е печеливша.
Според последно социологическо изследване в районен съд Македония, което не се оспорва от водещите партии, ВМРО-ДПМНЕ има съвсем двойна преднина пред до момента управлявалия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) - 21.6 % против 11.3 %.
За страдание множеството последователи на ВМРО-ДПМНЕ, както и немалка част от гласуващите за СДСМ, споделят антибългарската линия на двете партии, което значи единствено едно – която и от двете обединения да поеме властта след 8 май, София ще остане стратегически съперник на Скопие.    
Дали поради флирта с албанците, дали поради външния напън, заместник-председателят на партията Тимчо Муцунски се обърна към гласоподавателите с обръщение, а към съперниците – с предизвестие. Партията му отхвърля вписването на българите в конституцията, настоявайки за „ отсрочено използване на конституционните промени “, както и за „ две гаранции от Европейския съюз – отбрана на македонския език и еднаквост и отвод от билатерализация на евроинтеграцията на Северна Македония “…
Как да разчетем витиеватия изказ и какво в действителност желае ВМРО-ДПМНЕ от Брюксел и София? От Европейски Съюз Северна Македония желае отбрана от България, а от България – отвод от нови претенции, в случай че някой ден ВМРО-ДПМНЕ одобри да впише българите в конституцията.
Но даже несъвършеният проект на Еманюел Макрон, както и член 12 от междуправителствената стратегия на София и Скопие, плануват промени в македонската просветителна система - най-много редактиране на учебниците по история, чийто пиедестал е присвоената българска история от Средновековието и Възраждането. Македонистите обаче упорстват Европейски Съюз да си затвори очите за френския проект, а България да си затвори устата, като се отхвърли от личната си история и не повдига въпроса за образователните стратегии.   
Ако България се ръководи от родолюбци, данайската оферта на ВМРО-ДПМНЕ е обречена. Но едно ново държавно управление на Сглобката е способно да отстъпи, тъй като и щатската посланичка в Скопие, и американски сенатори поддържат македонските искания, до момента в който Министерство на външните работи на Мария Габриел не реагира и чинно мълчи.  
Нека изречем една горчива за нас истина: даже идващият македонски парламент да впише българите в конституцията, остава най-големият проблем в българо-македонските връзки – историческите и етно-териториалните искания към България, включително претенцията за „ македонско малцинство “ в Пиринския край.
Нещо повече – и президентът Пендаровски, и министър председателят Ковачевски молят Европейски Съюз и Съединени американски щати да ни принудят да се задоволим единствено с вероятно регистриране на българите в конституцията, да забравим за двустранните съглашения и вечно да зачеркнем „ македонския въпрос “.  
35 години след историческата смяна на 10 ноември нито една Велика мощ не поддържа България в борбата й за личната история. Дори Германия, Австрия и Унгария, с които бяхме печални съдружници в две международни войни поради Македония, от дълго време са в лагера на македонизма.
Заради българския нихилизъм! Затова, който и да победи на македонските избори, България губи.