Пет месеца на гняв и отчаяние в Донбас
Сесил Фулатр, Агенция Франс Прес
Умората, отчаянието и гневът доминират в Източна Украйна след пет месеца на това, което доброволецът, оказващ филантропична помощ Олексий Юков назовава " война без благосклонност, която е безумна ".
В обширната индустриална област Донбас - формирана от Донецка и Луганска област - се водят боеве от 2014 година, когато подкрепяните от Русия сепаратисти превзеха част от региона.
Но нахлуването на Москва на 24 февруари издигна страданията на друго равнище в региона на работническата класа, където може да срещнете толкоз неодобрение против украинските войски, колкото и против съветските.
Градовете и селата по продължение на фронтовата линия са обстрелвани, а животът им е преустановяван всеки ден.
В най-хубавия случай са разрушени единствено домове - едноетажни къщи с добре поддържани градини и зеленчукови имоти, превърнати в руини.
Още по-далеч от фронтовата линия, в Краматорск, основния административен център на Донецка област, има непрекъсната опасност от удари.
Областният губернатор Павло Кириленко съобщи, че от началото на нашествието са починали над 600 цивилни жители, а повече от 1600 са ранени.
Руските сили, които последователно превзеха съвсем цялата Луганска област, в този момент се пробват да създадат същото и в Донецк.
И макар че през последните седмици фронтовата линия не се е изместила доста, продължаващата война на безсилие предизвиква опустошаване на локалните поданици.
В миньорския град Торецк отпаднал боец, затрупан със сив прахуляк след бомбардировка, при която са починали шестима души - най-вероятно братята му по оръжие, макар че той отхвърля да каже - подвига пестник в символ на победа, само че в очите му се чете безизходност.
В Славянск 54-годишният Андрий демонстрира голям кратер, оставен от снаряд в градината на тъща си, и внезапно избухва в сълзи.
Жена в Бахмут на фронтовата линия сочи към публицистите с с напрежение от яд лице, наричайки ги " предвестници на нещастието " и демонстрира руините на аптеката си, разрушена от снаряд, който съгласно нея е украински.
В района, където носталгията по руските времена е мощна, от време на време има яростна съпротива против държавното управление в Киев, упреквано, че години наред е пренебрегвало локалните потребности.
Някои локални поданици чакат с неспокойствие идването на съветските войски, до момента в който други са твърдо срещу тях.
Много от жителите споделят, че изпитват обезсърчение и недоумение и се усещат изоставени.
В Часив Яр, който беше обиден от удар на 10 юли, при който починаха повече от 45 души, 64-годишна жена събира кайсии на мястото на разрухата пред разрушената постройка.
" Под нея към момента има деца. Родителите им ги викат, само че никой не дава отговор ", плаче Людмила, майка на шест деца и баба на 12.
" Никой няма потребност от нас тук. Вече няма нищо. Официалните лица са си тръгнали. Трябва да се грижим сами за себе си, с цел да останем живи ", споделя Людмила, която като множеството хора отхвърля да назове същинското си име.
Местните чиновници постоянно отсъстват след ударите, а военните мълчат.
Властите неведнъж са призовавали хората да се изтеглят. Но мнозина няма къде да отидат.
" Обичах живота си. Имах работа в близката фабрика. Имах къща. Нищо изключително, само че живеехме добре ", въздъхва Татяна.
Жената на 50 години е от град Покровск и сочи към снаряд, който е развалил десетина къщи на една улица.
Много цивилни се оплакват повече или по-малко намерено и от това, че украинските бойци построяват бази в жилищни региони - в изоставени учебни заведения или къщи.
В отговор на въпрос на Агенция Франс Прес представител на украинската войска в Донбас отхвърли да разяснява тези изказвания на локалните.
Въпросът е доста внимателен, защото постоянно се твърди от Москва, че ударите по тези региони са нужни поради военното наличие.
" Не би трябвало да приказвам с вас. Може да имам проблеми ", сподели една жена в Торецк, часове след удар по жилищна постройка.
" Но бих желала военните да изоставен, да отидат да се бият на друго място. Тук има деца и естествени хора ", показа тя пред Агенция Франс Прес./БГНЕС
Умората, отчаянието и гневът доминират в Източна Украйна след пет месеца на това, което доброволецът, оказващ филантропична помощ Олексий Юков назовава " война без благосклонност, която е безумна ".
В обширната индустриална област Донбас - формирана от Донецка и Луганска област - се водят боеве от 2014 година, когато подкрепяните от Русия сепаратисти превзеха част от региона.
Но нахлуването на Москва на 24 февруари издигна страданията на друго равнище в региона на работническата класа, където може да срещнете толкоз неодобрение против украинските войски, колкото и против съветските.
Градовете и селата по продължение на фронтовата линия са обстрелвани, а животът им е преустановяван всеки ден.
В най-хубавия случай са разрушени единствено домове - едноетажни къщи с добре поддържани градини и зеленчукови имоти, превърнати в руини.
Още по-далеч от фронтовата линия, в Краматорск, основния административен център на Донецка област, има непрекъсната опасност от удари.
Областният губернатор Павло Кириленко съобщи, че от началото на нашествието са починали над 600 цивилни жители, а повече от 1600 са ранени.
Руските сили, които последователно превзеха съвсем цялата Луганска област, в този момент се пробват да създадат същото и в Донецк.
И макар че през последните седмици фронтовата линия не се е изместила доста, продължаващата война на безсилие предизвиква опустошаване на локалните поданици.
В миньорския град Торецк отпаднал боец, затрупан със сив прахуляк след бомбардировка, при която са починали шестима души - най-вероятно братята му по оръжие, макар че той отхвърля да каже - подвига пестник в символ на победа, само че в очите му се чете безизходност.
В Славянск 54-годишният Андрий демонстрира голям кратер, оставен от снаряд в градината на тъща си, и внезапно избухва в сълзи.
Жена в Бахмут на фронтовата линия сочи към публицистите с с напрежение от яд лице, наричайки ги " предвестници на нещастието " и демонстрира руините на аптеката си, разрушена от снаряд, който съгласно нея е украински.
В района, където носталгията по руските времена е мощна, от време на време има яростна съпротива против държавното управление в Киев, упреквано, че години наред е пренебрегвало локалните потребности.
Някои локални поданици чакат с неспокойствие идването на съветските войски, до момента в който други са твърдо срещу тях.
Много от жителите споделят, че изпитват обезсърчение и недоумение и се усещат изоставени.
В Часив Яр, който беше обиден от удар на 10 юли, при който починаха повече от 45 души, 64-годишна жена събира кайсии на мястото на разрухата пред разрушената постройка.
" Под нея към момента има деца. Родителите им ги викат, само че никой не дава отговор ", плаче Людмила, майка на шест деца и баба на 12.
" Никой няма потребност от нас тук. Вече няма нищо. Официалните лица са си тръгнали. Трябва да се грижим сами за себе си, с цел да останем живи ", споделя Людмила, която като множеството хора отхвърля да назове същинското си име.
Местните чиновници постоянно отсъстват след ударите, а военните мълчат.
Властите неведнъж са призовавали хората да се изтеглят. Но мнозина няма къде да отидат.
" Обичах живота си. Имах работа в близката фабрика. Имах къща. Нищо изключително, само че живеехме добре ", въздъхва Татяна.
Жената на 50 години е от град Покровск и сочи към снаряд, който е развалил десетина къщи на една улица.
Много цивилни се оплакват повече или по-малко намерено и от това, че украинските бойци построяват бази в жилищни региони - в изоставени учебни заведения или къщи.
В отговор на въпрос на Агенция Франс Прес представител на украинската войска в Донбас отхвърли да разяснява тези изказвания на локалните.
Въпросът е доста внимателен, защото постоянно се твърди от Москва, че ударите по тези региони са нужни поради военното наличие.
" Не би трябвало да приказвам с вас. Може да имам проблеми ", сподели една жена в Торецк, часове след удар по жилищна постройка.
" Но бих желала военните да изоставен, да отидат да се бият на друго място. Тук има деца и естествени хора ", показа тя пред Агенция Франс Прес./БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ