Серията от летни“ публикации по проекта ни 100 въпроса за

Серията от „ летни “ изявления по плана ни „ 100 въпроса за тоталитарната страна “ продължава през днешния ден с първата част на материала по какъв начин се правеше секс по време на социализма.

Жените вършат по-добър секс при социализма. Това изказване е на американската антроположка от университета в Пенсилвания Кристен Годси. Преди няколко години тя издаде книгата " Защо дамите вършат по-хубав секс по време на социализъм ", в която изложи много ексцентричното изказване - в социалистическото минало дамите са били по-удовлетворени от половия си живот.

Годси взима за основа за книгата си проучване от 1990 година, съгласно което преди рухването на Берлинската стена дамите от някогашната Германска демократична република са изпитвали два пъти повече оргазми от дамите на Запад от Берлинската стена.

Според авторката фрапантната разлика се дължи на обществената система от двете страни на Стената. Ако обществото е построено по този начин, че да поддържа дамите, да не ги санкционира за решението им да имат деца и не обезценява труда им, те са по-щастливи и вършат по-хубав секс. Обясненията на Годси за връзката сред интимния живот и социализма обаче са мъгляви и не толкоз безапелационни, колкото е заглавието на книгата ѝ.
Оргазмите и социализма
В изявление за тв канал Vox писателката неведнъж изяснява, че надалеч не приканва за връщане на социалистическия строй и не желае да приказва за битка сред социализъм и капитализъм.

Идеята на антроположката потегля от друга насочна точка - свободният пазар въздейства непропорционално на хората, които са по-ангажирани с полагането на грижи за слабите членове на обществото (възрастните и най-много децата). А и преди, и след 1989 година това са най-много дамите.

Като основа Готсби употребява няколко проучвания, извършени в Източна Германия в съпоставяне със Западна Германия, както и в Полша и Чехословакия. Информацията до каква степен половият живот на дамите в тези страни е можел да бъде наименуван по-задоволителен, е субективна, само че въпреки всичко дава някаква насочна точка на авторката.
Ученички на манифестация.
В тези общества дамата е имала зад тила си обществена система, която е насърчавала както раждаемостта, по този начин и равната делба на труда сред мъжа и дамата. Това кара Годси да счита, че спокойствието на дамата, обезпечено ѝ от обществото, е водело до по-добър секс.

А сега, твърди писателката, капитализмът моделира освен пазара на труда, само че стартира да моделира и човешките страсти. Оттам страда освен интимният живот, само че и общественият. Мнението на Готсби е, че в страни, в които дамата има финансова самостоятелност, обезпечена от страната, обстановката е друга.

Посланието е ясно - нерегулираният капитализъм е нездравословен за дамите, а социализмът носи някои хрумвания, които да взаимстваме за тяхно положително.

Тя дава образец с Източна Германия преди 1989-а, където на майките са предоставяни облекла, съществени хранителни артикули и безвъзмездни грижи за децата. След рухването на Берлинската стена внезапно раждаемостта спада с 60 на 100.

Колкото и образци обаче да дава Годси, концепцията, че сексът по време на социализъм е бил по-добър, е доста мъчно доказуема. Върху сексуалността въздействат доста други фактори отвън икономическите. Единственото в действителност правилно нещо в изказванията ѝ е, че в общества с по-високо полово пълноправие, дамите споделят, че се усещат по-удовлетворени полово.

Защо книгата ѝ стъпва на напълно неправилни схващания за социализма като публичен строй, излиза наяве и от по-детайлен обзор на историята на половото образование и смисъла на фамилията в социалистически страни като България.
Сексът и Маркс и Енгелс
Всъщност идеолозите на социализма Марк и Енгелс имат напълно противоположни на Българска комунистическа партия визии за сексуалността и фамилните връзки. Според марксистките възгледи фамилията е непринуден съюз, учреден на половата обич, а Енгелс стига даже по-далеч, като пророкува отмирането на фамилните връзки с отпадането на частната благосъстоятелност.

Съвсем в прорез с тях формалната идеология в социалистическа България предизвиква култа към обичайното семейство, зародил в Съветския съюз през 30-те години на ХХ век. Хетеросексуалното семейство като проводник на политическата теория във възпитанието на социалистическия жител е единствената позволена форма на полови връзки при социализма. Нормата е една – хетеросексуални хора, които се женят и раждат деца. Това е наложително за кариерата, хора с „ нетрадиционна половост “ или несемейни и бездетни не се считат за положителни жители.

Плаща се ергенски налог, който би трябвало да принуди младежите да встъпват в брак. Сексът има за цел само да се създадат деца – сексът за наслаждение е жигосан като морално разлагане и безнравственост.
Сексът и езикът на нацистка Германия
За отношението към секса и езикът, който Българска комунистическа партия и комунистическата върхушка употребява, който изцяло се припокрива с езика, употребен от нацистите от Третия Райх, написа в своя публикация за „ Дневник “ писателят Георги Господинов. В „ Секс по време на социализъм: хигиена, медицина и физкултура “ той обръща особено внимание на цялостното съвпадане в езика на нацистите и социалистите от Българска комунистическа партия, когато става дума за секса.

„ Една от първите акции по филтриране на библиотеките и събиране на книги за аутодафето на 10 май 1933 година в Берлин се случва тъкмо в Института по сексология. Известна е фотографията на маршируващите студенти националсоциалисти от 6 май същата година пред Института, минути преди да нахлуят вътре и изземат за горене книгите и списанията. Още повече, че създателят на института Магнус Хиршфелд е имал нещастието да бъде евреин и хомосексуален по едно и също време. Известно е, че при аутодафетата в Германия са били подготвяни специфични заклеймяващи „ огнени речи “ (Feuersprüche). „ Долу декадентството и моралното разлагане “, е планувано да се вика при хвърлянето в огъня на книги от Хайнрих Ман и Ерих Кестнер. И също по този начин „ Не на покваряващата душата полова разхайтеност “ при книгите на Фройд. “

За познаващите езика на социализма не е мъчно да видят удивителните съвпадения във изречения като „ морално разлагане “, „ покваряващи “ и „ полова разхайтеност “ или „ разпасаност “. С обвинението „ морално разкапан “ по време на така наречен Хулиганска акция от 1958 година доста младежи са задържани и непосредствено пратени в лагера „ Белене “, напомня Господинов.
„ Хулиганската акция “
Прочутата „ Хулиганска кация “ вкарва стотици младежи и девйоки в лагерите, като постоянно единственото им провинение е, че са носели модерните тогава ямурлуци и тесни дънки, а девойките – прекомерно къси поли. Всъщност битката с късите поли и стилните дънки се води и през 60-те и 70-те години.
Модерните ямурлуци, поради които човек е можел да бъде задържан.
В София партийни деятели дебнат към централните места и мерят с линийка широчината на крачолите на дънките или дължината на полите. Ако крачолите са прекомерно необятни или прекомерно тесни – съгласно модата, може да се стигне даже до обвиняване и изгнание в лагер. На момичетатат с минижупи се удрят печати по краката, с цел да не смеят да облекат отново къса дреха.

Самата „ Хулиганска акция “ праща в Белене 1700 младежи поради непристойно облекло. Повечето от изпратените в концлагера „ хулигани ” нямат нито престъпни, нито „ противников ” прояви. Вината им е, че не одобряват рестриктивните мерки на комунистическия режим върху свободата да се обличат, както желаят. Всички те са „ сътрудници на западната идеологическа измама ”. Оцелелите от лагерите са освободени след окончателното им закриване през 1962 година.

Но и след закриването на лагерите битката с младежите и свободния секс продължава. В протокол от съвещание на Политбюро на 26 март 1963 година, отдадено на приемането на „ съответни мероприятия за битка с буржоазното въздействие след младежта “, четем следното:

„ Има една категория младежи, които водят напълно паразитен и разгулен живот…  Пиянството ги е опустошило. Блудствуват – най-вулгарно, безсрамно, безсрамно… Най-покварените, водени от устрема за замогване и лек живот, променят на Родината… “
България и половата гражданска война
Докато светът изживява своята полова гражданска война, в България се разгласяват публикации като тази на доктор Петър Милев, теоретичен помощник в Педагогическия институт на Българска академия на науките, написа още Георги Господинов. „ В публикацията си, озаглавена „ Проблеми, по които малко се приказва “, създателят приказва за особените старания, които „ би трябвало да се вложат в битката за изкореняването на онанизма, или така наречен уединен недостатък – полово облекчаване по изкуствен метод. Част от рекомендациите включват „ да се заобикалят подправките, преяждането, безделието, еротичните възбуди – танци, филми и прочие … Да се заобикаля колоезденето и ездата. “

Господинов цитира и друга фамозна за времето си публикация – тази на проф. Прайсман – „ Хигиена на брака “ у също оповестена в „ Жената през днешния ден “ през 1967 година

„ Като норма за здрави брачен двойки се смятат 1-2 полови сношения в седмицата. Най-подходящото време е преди сън. Когато единият от съпрузите или и двамата са изтощени, възможно е полово съприкосновение заран. Дневното полово другарство не е целесъобразно “, написа професорът, без да се аргументира.

Господинов показва относително проучване върху половото обучение и младежта в Източна Европа, оповестено през 80-те години, в което пишещият постоянно за България австрийски академик Волф Ошлиз сочи страната ни като най-драматичния случай на противоречие сред преживения полов опит, мощните публични табута и спорните партийни политики, което води до необятно публикувана липса на теоретично полово знание измежду младите.

Несъответствие има освен в общественото говорене и действителното упражняване на секса. Партийният хайлайф си разрешава всичко това, което проповядва като неприемливо за моралния социалистически жител.  

В „ Репортажи за България “  Георги Марков в детайли разказва разврата, който ръководещият хайлайф практикува макар публично пропагандираните тесногръд морални правила. Той назовава елита на комунистическата партия „ Содом на върха “. Развратното държание на партийните водачи и потреблението на елитни проститутки за забавление са нещо всекидневно и толерирано в ръководещите кръгове.

Официално, несъмнено, проституция в Народна Република България не съществува. На процедура обаче нито една жена не е била застрахована от опцията да се трансформира в такава, защото сексът е оставал сериозна " разменна монета " за постигането на доста неща по времето на социализма. Въпреки привидното тъждество сред половете, опциите за кариерно развиване да вземем за пример, в доста случаи са зависили от благосклонността на шефа, която най-често е можело да бъде извоювана посредством секс.

С други думи, в случай че не сте се родили щерка или сестра на някой изтъкнат партиен функционер, с което да сте си подсигурили безпроблемно кариерно израстване, а сте хубаво момиче, само че без връзки, най-вероятно е било да бъдете подложени на полов тормоз на работното място.

----

Утре очаквайте втората част на текста, в която ще разгледаме отношението към хомосексуалните, порното и табутата в изкуството по времето на социализма.

Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.