Брожение в Пловдив срещу махането на паметника на Гюро Михайлов от площад „Централен”
Сериозно неодобрение измежду дългогодишни военнослужещи, запасни офицери и елементарни поданици на града под тепетата провокира новината, че паметника на Гюро Михайлов ще бъде махнат от площад „ Централен ” дружно с пресъхналия фонтан до него.
Мотивът на кмета Иван Тотев и екипът му е, че тъкмо оттова ще минава нов газопровод, който ще доставя в гориво прилежащите публични здания, както и че монументът на храбрия боец не се вписва в новата визия на площад „ Централен ”, който ще бъде трансфорат в една голяма сцена. Подобна концепция имаше още преди няколко години, само че тогава против нея скочиха ветераните от войните и няколко съюза и организации и Гюро Михайлов и компания си останаха там, където бяха сложени през 1993 година
Последната дума къде да бъде изместен монумента за четвърти път ще имат старейшините от локалния парламент. Това решение се чака да бъде взето още на идната сесия на Общинския съвет, защото до 2 седмици ще бъде готова публичната поръчка за новата визия на площад „ Централен ”, с която Пловдив ще посрещне 2019 година, когато ще е Европейска столица на културата.
Паметникът на Гюро Михайлов и неговите храбри приятели е тържествено открит на несъществуващия през днешния ден площад „ Цар Крум ” (зад Централна поща) в Пловдив на 27 ноември 1938 година Най-сериозна поддръжка за начинанието оказали тогавашният кмет Божидар Здравков и офицерите от града.
Монументът съставлява комбинация, в която Гюро Михайлов е показан в цялостен растеж, застанал на пост до касата, а към него са бойните му приятели, които страдат от разразилия се пожар, само че поддържат своя другар. Бронзовата комбинация е сложена върху каменен саркофаг, които съхранява тленните остатъци на героите.
Прекрасният монумент, подложен в самото сърце на Пловдив, става място за поклонение към хората, пожертвали живота си в името на народ и Родина и с ясното схващане, че дългът, достойнството и верността стоят над всичко. През 1962 година комунистическите управници в лицето на тогавашния първи секретар на Окръжния комитет на БСП-Пловдив Кочо Гяуров най-безцеремонно демонтират паметника и събират в един кашон тленните остатъци на починалите.
Останките са предадени на музея в Пловдив, а паметникът е пренесен в началото в казармата на несъществуващия към този момент Девети Пловдивски полк, а по-късно – в поделението на Строителни войски против гробищата. През 1992 година родолюбиви пловдивчани се заемат да върнат паметника на Гюро Михайлов и неговите приятели там, където му е мястото – край Военния клуб на площад „ Централен ”.
Първият демократично определен кмет на Пловдив Гарабед Томасян открива точно на 3 март 1994 година публично монумента в истинския му тип, в който е бил през 1938 година. Най-естетственият нов „ дом ” на емблематичната за Пловдив статуя съгласно локалните историци и общественици е мястото, където Гюро Михайлов и неговите приятели са изгорели при пожара на постройката на Румелийската милиция – на площад „ Съединение ”.
Мотивът на кмета Иван Тотев и екипът му е, че тъкмо оттова ще минава нов газопровод, който ще доставя в гориво прилежащите публични здания, както и че монументът на храбрия боец не се вписва в новата визия на площад „ Централен ”, който ще бъде трансфорат в една голяма сцена. Подобна концепция имаше още преди няколко години, само че тогава против нея скочиха ветераните от войните и няколко съюза и организации и Гюро Михайлов и компания си останаха там, където бяха сложени през 1993 година
Последната дума къде да бъде изместен монумента за четвърти път ще имат старейшините от локалния парламент. Това решение се чака да бъде взето още на идната сесия на Общинския съвет, защото до 2 седмици ще бъде готова публичната поръчка за новата визия на площад „ Централен ”, с която Пловдив ще посрещне 2019 година, когато ще е Европейска столица на културата.
Паметникът на Гюро Михайлов и неговите храбри приятели е тържествено открит на несъществуващия през днешния ден площад „ Цар Крум ” (зад Централна поща) в Пловдив на 27 ноември 1938 година Най-сериозна поддръжка за начинанието оказали тогавашният кмет Божидар Здравков и офицерите от града.
Монументът съставлява комбинация, в която Гюро Михайлов е показан в цялостен растеж, застанал на пост до касата, а към него са бойните му приятели, които страдат от разразилия се пожар, само че поддържат своя другар. Бронзовата комбинация е сложена върху каменен саркофаг, които съхранява тленните остатъци на героите.
Прекрасният монумент, подложен в самото сърце на Пловдив, става място за поклонение към хората, пожертвали живота си в името на народ и Родина и с ясното схващане, че дългът, достойнството и верността стоят над всичко. През 1962 година комунистическите управници в лицето на тогавашния първи секретар на Окръжния комитет на БСП-Пловдив Кочо Гяуров най-безцеремонно демонтират паметника и събират в един кашон тленните остатъци на починалите.
Останките са предадени на музея в Пловдив, а паметникът е пренесен в началото в казармата на несъществуващия към този момент Девети Пловдивски полк, а по-късно – в поделението на Строителни войски против гробищата. През 1992 година родолюбиви пловдивчани се заемат да върнат паметника на Гюро Михайлов и неговите приятели там, където му е мястото – край Военния клуб на площад „ Централен ”.
Първият демократично определен кмет на Пловдив Гарабед Томасян открива точно на 3 март 1994 година публично монумента в истинския му тип, в който е бил през 1938 година. Най-естетственият нов „ дом ” на емблематичната за Пловдив статуя съгласно локалните историци и общественици е мястото, където Гюро Михайлов и неговите приятели са изгорели при пожара на постройката на Румелийската милиция – на площад „ Съединение ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ