Лора Мирчева пред Lupa.bg за мечтата си да бъде актриса: След ролята на Мери Месарката в Братя“ се притеснявам да си купувам месо и ножове, защото хората мислят, че планирам поредното убийство
Сериалът " Братя " завърши в края на 2022 година, само че многочислените фенове на хитовата престъпна драма не престават да се вълнуват от другите герои и разнообразните сюжетни линии през петте сезона. Неслучайно " Братя " се трансформира и в най-гледания и коментирал сериал на Нова телевизия в обществените мрежи през последните три години. В последния, пети сезон на кино лентата феновете бяха мощно заинтригувани от облика на Мери Месарката - невъзмутима жена, която с лекост разфасоваше, както месо, по този начин и хора, набелязани от мафията да бъдат премахнати. В ролята на Мери Месарката влезе атрактивната русенка Лора Мирчева. По обучение тя е икономист, само че професионалният й път я води към киното, което самата тя обожава и към което се стреми.
Lupa.bg среща своите читатели с Лора Мирчева и с нейната любопитна и забавна житейска и професионална история и с фантазията й да бъде актриса. Самата тя стана известна измежду телевизионните фенове около ролята си на съдбовната Мери Месарката, чийто вцепеняващ взор е задоволителен да внесе смут и боязън у мнозина. Самата Лора споделя, че така наречен неприятни герои са доста по-голямо предизвикателство за нея и са й доста по-интересни психически за проучване. Вероятно и поради това Лора Мирчева се оправи ослепително с мрачния облик на своята героиня. В живота обаче актрисата няма нищо общо с екранната си героиня, защото е усмихната, сърдечна и дружелюбна, обича да оказва помощ и в никакъв случай не бърза да съди хората.
В какви комични обстановки обаче изпада Лора Мирчева поради ролята си в " Братя " и по какъв начин ориста я води в Лондон, където също се снима, гордата русенка споделя пред Lupa.bg.
Ролята на Мери Месарката в сериала " Братя " съществено провокира моя интерес и бях много впечатлена от облика, споделя Лора Мирчева
- Лора, в последния сезон на сериала „ Братя “ феновете ви гледаха в ролята на Мери Месарката, която без да й мигне окото изпълняваше мокри поръчки. Образът на героинята ви беше много психарски да кажем. Как бяхте определена за ролята и беше ли ви на вас самата завладяващ обликът на Мери?
- Предложението беше доста забавно и пристигна ненадейно за мен. Миналата година се готвех да отивам на море и тъкмо тогава ми се обадиха от продукцията и ми споделиха, че имат забавна роля за мен. След това пратих на кастинг режисьорите мои фотоси и видео, като първичната концепция на сценаристите бе аз да се появя единствено в два епизода. Но откакто са получили видеото и фотосите разбрах, че са написали ролята особено за мен. Това доста ме зарадва и одобрих отговорно уговорките си в сериала.
Преди „ Братя ” имах участия в сериала „ Тя и той ”, в Лондон също съм се снимала в няколко сериала. Но откакто се прибрах в България се отдадох повече на другата си специалност, която е обвързвана с асортимент на личния състав. Поканата да вземам участие в „ Братя ” беше завръщане освен към България, само че и към фантазията ми да бъда актриса. Преди това са ме викали да се фотографирам в реклами и в други дребни планове.
Но ролята на Мери Месарката провокира съществено моя интерес, бях много впечатлена от нея и по тази причина трансформирах всичките си проекти за морето. Аз одобрявам по-нестандартни облици и диря способи да си приказвам с такива хора, любопитни са ми като история, темперамент и ми е забавно за какво са стигнали до такава степен.
Лошите облици в киното постоянно са ми били по-любопитни, споделя актрисата
- Вдъхновявате ли се от престъпни филми?
- Да, виждам разнообразни филми за убийци и то не просто за убийци, а са всеобщи убийци. Много са ми забавни. Винаги съм си представяла, че мога да ги изиграя и мога да вляза в кожата им. Всеки носи в себе си добра и неприятна страна. Аз съм разкрила, че в мен има задоволително неприятна страна, с цел да мога да я покажа на феновете. Много хора са ми казвали, че погледът ми е доста мощен, въздействащ. И бих могла да изразя това и от мен в киното да излезе въздействащ палач. На мен самата ми е забавно да проучвам неприятната си страна. Лошите облици в киното постоянно са ми били по-любопитни.
- Освен невъзмутима килърка играете и месарка – разфасовате с лекост месо в магазина, а след това със същото хладнокръвие разкоствате и хора.
- (Смее се) Да, Мери Месарката по този начин действаше. Има много хора, които убиват жертвите си без да им трепне нещо. Колкото и необичайно да звучи ми беше фантазия да вляза в подобен облик. Харесвам в функциите ми да има адреналин. И в тази роля имаше тъкмо подобен адреналин и нямаше по какъв начин да я откажа. Още преди да стартираме фотоси смятах, че мога доста да дам от себе си и се веселя, че и продуцентите са го усетили. Отдадох се напълно на ролята, гледах филми с сходни персонажи като „ Мълчанието на агнетата ”. Като модели те ме водеха в създаване на облика.
Бях си основала вътрешна визия по какъв начин тъкмо би трябвало да наподобява тази килърка и по какъв начин би трябвало да се държи. Например в сцената с разпита в полицията при контрольор Черкезов режисьорът ми сподели да виждам в една точка и въобще да не си избутвам погледа. Аз мислех да играя с взор, само че режисьорът реши, че е по-добре да виждам в една точка и да основа чувството, че все едно не разбирам какво се случва и какво ме питат. Много хора ми споделиха, че в тази сцена съм била желязна, което ме радва. Беше мъчно, защото желаех Мери Месарката да стресне служителите на реда с отрицателна сила. (смее се)
Героинята на Лора съществено опъна нервите на героя на Дани Ангелов в " Братя " - контрольор Черкезов, както и на героинята на Анна Махмурова, която игра проверяващ служител на реда
- Поизнервихте „ положителните ” момчета в сериала.
- Поизнервих ги, само че те желаеха да заловят и горкото ми кученце и да му създадат нещо неприятно. Ясно е, че Мери е огромен урод. Но посредством нея влизам в различен свят, който хората даже не подозират, че съществува. Моята героиня в „ Братя “ продава месо, само че какво се случва с нея на втори проект малко хора биха могли да си показват и по тази причина всичко трябваше да бъде завоалирано и да не се схваща доста какво в действителност прави тази дама. Мери изпълняваше мокрите поръчки безусловно невъзмутимо, скрито от целия свят. Тя гледаше да е незабележима и да не прави усещане, да не се схваща елементарно какво мисли и какво усеща. Затова да вземем за пример от гримьорите се изискваше да не ми поставят никакъв грим.
- Имате ли противоположна връзка със феновете и дали са ви спирали на улицата да ви питат за ролята или пък имало ли е случаи, когато сте стряскали някого на открито с взор, без да желаете?
- Надявам се, че бях безапелационна в тази роля и че съм всявала смут. (смее се) Имам една любопитна преживелица, откакто петият сезон стартира да се излъчва по малкия екран и откакто се появи моят персонаж. Чаках на опашка в магазин и в един миг една жена се обърна към мен и ме погледна с такова вцепенение, подобен смут се четеше в очите й и аз в началото си помислих, че се познаваме или пък че просто някъде сме разговаряли, тъй като аз съм доста разговорлив човек и имам доста познати.
Но в един миг, откакто дамата заставам безмълвна в продължение несъмнено на 30 секунди и откакто ме гледаше вторачено, аз я попитах: „ Извинете, познаваме ли се? ” И тя с трептящ глас сподели: „ Не! Вие сте Мери, нали? ” Казах: „ Да, само че не се тормозете. Нямам поръчка за вас, свършиха парите. ” Обърнах го на подбив, тъй като видях, че е ужасена и сърцето й беше безусловно в обувките. Наистина тя очакваше от мен да извадя я бухалка, я нож. (смее се) Затова на няколко пъти се наложи да я успокоя.
След това като се успокои тя стартира да ме разпитва с какво се занимавам. Честно казано към този момент много се тормозя да си закупувам месо и ножове от магазините, тъй като хората, които ме разпознават, може да си помислят, че възнамерявам следващото ликвидиране. (смее се) Иначе у дома съм обезкостявала единствено пиле и агнешко.
Лора " се заканва " на сътрудника си Калоян Катинчаров, който влезе в ролята на служител на реда в сериала
- Вие самата обичате ли да готвите?
- Да, доста и доста желаех да имаме месарски магазини. Преди няколко години написах един план, само че за жалост не завоюва финансиране. Ако имах месарски магазин, несъмнено щеше да е необикновено съвпадане. Чудя се дали продуцентите на „ Братя ” не са ме проучили, с цел да схванат, че имам ползи в тази област. Кулинарията ми е ужасно занимание. Както и любовта към киното. Тя е от доста, доста години.
Баща ми е артист - Любо Мирчев, той играеше както в Драматичния спектакъл в Русе, по този начин и в Кукления и аз постоянно седях в театъра. Наблюдавала съм нещата зад кулисите, общувала съм с артисти. Голяма част от моите другари са от тези среди. Макар актьорството доста да ме привличаше съзнателно не желаех да се занимавам с тази специалност, тъй като ми се струваше, че няма да блесна толкоз доста, колкото татко ми, да вземем за пример. Не желаех да бъда в сянката на татко си.
Заедно с Неда Спасова и Владимир Михайлов на снимачната площадка на " Братя "
- Доколкото знам обаче сте кандидатствали в НАТФИЗ.
- Да, само че реших, че там не е моето място и приключих икономическа компетентност. Но няма нищо инцидентно. Попаднах в киното напълно инцидентно, само че в действителност не е инцидентно. Трябваха ми пари и отидох на един кастинг. Тогава се срещнах с редица режисьори, влязох в регистри на кастинг организации и за мен това беше добре пристигнало и ми носеше приходи. С течение на времето ми стана забавно и вървях на мастър класове, след това в Лондон изкарах няколко бързи курса по актьорско майсторство и се развивах в тази област. Реших, че имам какво да дам на киното и да се надяваме, че това завръщане ще ми донесе нови забавни провокации и по-големи функции. Не съм си го сложила като фикс концепция, само че ми е фантазия.
Смятам, че хората се намират. Когато ти търсиш нещо доста е огромна вероятността да не го срещнеш, а когато не го търсиш, то единствено те намира и това е твоето нещо. Смятам, че ролята на Мери доста пасваше на натюрела ми и в някаква степен аз се идентифицирах с Мери, която имитира татко си и по тази линия аз открих общи черти с моя живот. Не с убийствата, несъмнено. Винаги съм се опитвала да имитирам на татко си, който за мен е водеща мъжка фигура в живота ми. И нещата се случиха по забавен метод.
Оставям на ориста да ми донесе идната изненада. Тази беше доста приятна, срещна ме с доста забавни хора, срещнах се със страхотни артисти и персони като Христо Шопов, Веселин Калановски, Влади Михайлов, Дани Ангелов, Искра Донова, Йоанна Темелкова. Това са доста, доста огромни актьори, доста огромни експерти, те създаваха извънредно чувство в мен за правота. Много добре си партнирахме с тях.
С Дани Ангелов партньорството ни беше извънредно ползотворно. С младите артисти Анна Махмурова и Калоян Катинчаров, които играха служители на реда и които са доста обещаващи артисти, също ми беше доста прелестно да работя. Щастлива съм, че срещнах тъкмо този екип, хората зад камерата също създаваха ужасно чувство. Създадохме другарски връзки и в този момент поддържаме контакт. Радвам се, че станах част от това семейство.
- В Лондон сте се снимали в сериал, в който играете полицейски контрольор. А по-късно „ станахте ” всеобщ палач. Беше ли ви забавна тази креативна трансформация?
- Да. Колкото и да е необичайно схващам себе си като актьор. Не съм приключила актьорско майсторство, актьорството не ми е главната специалност, само че считам себе си за артистичен човек, а актьорът влиза във всевъзможни функции. Играла съм и продажница на автомагистралата, играх и лесбийка в „ Тя и той ”, в Лондон също влизам в най-разнообразни функции. Всичко ми е забавно.
Лора в центъра на английската столица
- Как попаднахте в Лондон?
- През 2010 година отпътувах за Лондон, като ме водеше ползата към сцената. Обичам театъра, музиката. В началото съм се занимавала с работа, която ми носи някакви средства – работила съм в заведения за хранене, занимавала се съм с кетъринг. В момента, в който към този момент разполагах с нужните документи в Англия се записах в организации, които обезпечават работа в киното и в продължение на няколко години имах много задължения. Снимала съм с Том Круз, говорила съм си с него. Снимала съм в сериали за Би Би Си. И там ме арестуваха във кино лентата. (смее се) Не е неприятно някой приветлив служител на реда да те арестува. Нямам срещу. (усмихва се)
- Защо се прибрахте в България?
- По време на коронавирус пандемията в Англия прекъснаха много дейности, не се и снимаше и се наложи да се върна. Сега обаче още веднъж се връщам към уговорките си в Лондон, свързани с киното.
Актрисата обича да пътешества по света
- Какво е мястото на родния ви град Русе в сърцето ви?
- Русе е град с доста обичаи в културата. Аз съм израснала в доста хубава артистична среда и съм признателна на всички хора, които съм срещнала още в ранна детска възраст. Корените са ми пуснати в този град. Аз без него не мога да пребивавам. Ако по някаква причина изгубя посоката се връщам там и си възвръщам силите. Имам насочна точка – Русе ми е като енергиен източник – освен реката, само че и спомените, нещата, които съм изживяла, безбройните срещи, събития, учебното заведение, което съм приключила.
Първите ми изяви на сцена бяха в учебно заведение, в „ Тартюф ”, на който бях и режисьор. Тогава облякох моите съученици с костюми от театъра и се получи доста забавно зрелище. Духът на града е доста мощен. Хората значително способстват за поддържането на този дух, за жалост по-голяма част от хората, които са дали своя огромен принос за града, към този момент ги няма. Но там са родени или пък са работили хора като композитора Йосиф Цанков, като режисьорите Любен Гройс и Стоян Камбарев.
В моя живот има хора с огромен креативен заряд, които от ранна детска възраст съм възприемала като другари на майка ми и татко ми и които са ми давали път да се развъртвам. Родителите ми са хора с доста демократично мислене. От дребна съм пътувала доста в чужбина и по тази причина имам тази обич към пътуванията, към други култури и обичаи. И в този момент пътувам, избирам далечните дестинации, желае ми се да видя други култури, други нации. Това доста ме обогатява. Обичам да приказвам с локалните хора, които за мен са изобилен източник на хрумвания и ентусиазъм.
- Как бихте описали самата себе си?
- Аз съм доста любопитен и ученолюбив човек и обичам да се срещам с хора. Затова ми е доста забавно да пътувам в разнообразни страни. Ако ми дадат в този момент да изиграя африканка или южноамериканка, умерено мога да го направя, тъй като съм разговаряла с доста такива хора и те не са ми непознати като персонажи.
Бих желала да споделя обаче, че обликът ми в " Братя " няма нищо общо със самата мен в живота. Някои фенове възприемат безусловно героинята ми, свързват персонажите с същинския човек и считат, че и в живота съм мрачна и странна, а това надалеч не е по този начин. Аз съм лъчезарна, съсрадателна, обичам да оказвам помощ и да давам позитивна сила на хората. Много съм положителна и отворена към другари и непознати, веселя им се, схващам ги такива, каквито са и не желая да трансформирам никого, толерантна съм, даже към отрицателните им черти.
Така съм възпитана. И може би тъкмо поради това те търсят моята компания, тъй като не ги коря или не ги карам да се усещат неловко.
Не съм расист, не съм хомофоб, обичам хората с цялата им цветност и различност. Това разбиране на света доста ми оказа помощ в Англия. Там се живее в невероятна приемливост, всеки си има място под слънцето и има право да реализира това, към което се стреми. В България тъкмо това най-вече ме смущава, тъй като завистта е преди всичко – кой има повече пари, кой има по-голяма власт, по-скъпи часовници и така нататък и надали не хората са подготвени да се избият. Аз не съм чак толкоз рискова във връзка с тези неща.
Харесвам живота подобен, какъвто е. Не съм съгласна с доста неща, които се случват в България, само че пък се старая да бъда положителна. За мен преди всичко би трябвало да е индивидът. Като филантропично ориентиран човек считам, че би трябвало да има грижа за хората и ме вбесява, че в България няма такава грижа. Понякога хората тук се карат за дреболии и за незначителни неща – като да вземем за пример кой на чие място спрял на паркинга. Бих желала да сме по-добри едни към други и политиците би трябвало да работят за хората, а освен да взимат едни средства и да не вършат нищо. Аз съм очевидец на рухването на режима на Тодор Живков. Всички от нашето потомство си мечтаехме за смяна. Но тя не се случва тъкмо по този начин, както сме си я представяли и това ме натъжава. Но другояче съм настроена позитивно към света и не обичам да подлагам на критика.
- Синът ви също потегли по вашите стъпки и е разпален по актьорската специалност. Щастлива ли сте от това негово решение?
- Синът ми Божидар взе участие в театралната натрупа в учебно заведение, водена от Мая Мицова. Той беше включен в едно зрелище по новела на Марк Хадън " Странна история за куче през нощта. " Покрай тази театрална натрупа и подготовките аз много постоянно се включвах в техните сбирки. Осигурих им костюми и се срещнах с доста от децата. Те са извънредно надарени и отдадени на това, което вършат. Изявите на сина ми доста ме радват, той към този момент за повторно взе участие в спектакъла. Божидар получи и роля в " Хамлет " в учебния спектакъл. С " История за куче " завоюваха през май Галямата премия на един сценичен фестивал. Те изнесоха цялото зрелище на британски и бяха страхотни.
В Драматичния спектакъл в Русе шефът Боян Иванов също слага театър по " Странна история за куче през нощта " и през септември безусловно ще заведа децата от учебната театрална натрупа на една от подготовките. Те обожават театъра. Радвам се и се гордея, че синът ми се труди и се развива и аз го поддържам изцяло. Той приключи и годината в учебно заведение доста добре, имаше доста изпити и класни, само че се оправи чудесно. Помагах му с каквото мога. Сега отново съм на линия за нови подвизи в киното.
Lupa.bg среща своите читатели с Лора Мирчева и с нейната любопитна и забавна житейска и професионална история и с фантазията й да бъде актриса. Самата тя стана известна измежду телевизионните фенове около ролята си на съдбовната Мери Месарката, чийто вцепеняващ взор е задоволителен да внесе смут и боязън у мнозина. Самата Лора споделя, че така наречен неприятни герои са доста по-голямо предизвикателство за нея и са й доста по-интересни психически за проучване. Вероятно и поради това Лора Мирчева се оправи ослепително с мрачния облик на своята героиня. В живота обаче актрисата няма нищо общо с екранната си героиня, защото е усмихната, сърдечна и дружелюбна, обича да оказва помощ и в никакъв случай не бърза да съди хората.
В какви комични обстановки обаче изпада Лора Мирчева поради ролята си в " Братя " и по какъв начин ориста я води в Лондон, където също се снима, гордата русенка споделя пред Lupa.bg.
Ролята на Мери Месарката в сериала " Братя " съществено провокира моя интерес и бях много впечатлена от облика, споделя Лора Мирчева
- Лора, в последния сезон на сериала „ Братя “ феновете ви гледаха в ролята на Мери Месарката, която без да й мигне окото изпълняваше мокри поръчки. Образът на героинята ви беше много психарски да кажем. Как бяхте определена за ролята и беше ли ви на вас самата завладяващ обликът на Мери?
- Предложението беше доста забавно и пристигна ненадейно за мен. Миналата година се готвех да отивам на море и тъкмо тогава ми се обадиха от продукцията и ми споделиха, че имат забавна роля за мен. След това пратих на кастинг режисьорите мои фотоси и видео, като първичната концепция на сценаристите бе аз да се появя единствено в два епизода. Но откакто са получили видеото и фотосите разбрах, че са написали ролята особено за мен. Това доста ме зарадва и одобрих отговорно уговорките си в сериала.
Преди „ Братя ” имах участия в сериала „ Тя и той ”, в Лондон също съм се снимала в няколко сериала. Но откакто се прибрах в България се отдадох повече на другата си специалност, която е обвързвана с асортимент на личния състав. Поканата да вземам участие в „ Братя ” беше завръщане освен към България, само че и към фантазията ми да бъда актриса. Преди това са ме викали да се фотографирам в реклами и в други дребни планове.
Но ролята на Мери Месарката провокира съществено моя интерес, бях много впечатлена от нея и по тази причина трансформирах всичките си проекти за морето. Аз одобрявам по-нестандартни облици и диря способи да си приказвам с такива хора, любопитни са ми като история, темперамент и ми е забавно за какво са стигнали до такава степен.
Лошите облици в киното постоянно са ми били по-любопитни, споделя актрисата
- Вдъхновявате ли се от престъпни филми?
- Да, виждам разнообразни филми за убийци и то не просто за убийци, а са всеобщи убийци. Много са ми забавни. Винаги съм си представяла, че мога да ги изиграя и мога да вляза в кожата им. Всеки носи в себе си добра и неприятна страна. Аз съм разкрила, че в мен има задоволително неприятна страна, с цел да мога да я покажа на феновете. Много хора са ми казвали, че погледът ми е доста мощен, въздействащ. И бих могла да изразя това и от мен в киното да излезе въздействащ палач. На мен самата ми е забавно да проучвам неприятната си страна. Лошите облици в киното постоянно са ми били по-любопитни.
- Освен невъзмутима килърка играете и месарка – разфасовате с лекост месо в магазина, а след това със същото хладнокръвие разкоствате и хора.
- (Смее се) Да, Мери Месарката по този начин действаше. Има много хора, които убиват жертвите си без да им трепне нещо. Колкото и необичайно да звучи ми беше фантазия да вляза в подобен облик. Харесвам в функциите ми да има адреналин. И в тази роля имаше тъкмо подобен адреналин и нямаше по какъв начин да я откажа. Още преди да стартираме фотоси смятах, че мога доста да дам от себе си и се веселя, че и продуцентите са го усетили. Отдадох се напълно на ролята, гледах филми с сходни персонажи като „ Мълчанието на агнетата ”. Като модели те ме водеха в създаване на облика.
Бях си основала вътрешна визия по какъв начин тъкмо би трябвало да наподобява тази килърка и по какъв начин би трябвало да се държи. Например в сцената с разпита в полицията при контрольор Черкезов режисьорът ми сподели да виждам в една точка и въобще да не си избутвам погледа. Аз мислех да играя с взор, само че режисьорът реши, че е по-добре да виждам в една точка и да основа чувството, че все едно не разбирам какво се случва и какво ме питат. Много хора ми споделиха, че в тази сцена съм била желязна, което ме радва. Беше мъчно, защото желаех Мери Месарката да стресне служителите на реда с отрицателна сила. (смее се)
Героинята на Лора съществено опъна нервите на героя на Дани Ангелов в " Братя " - контрольор Черкезов, както и на героинята на Анна Махмурова, която игра проверяващ служител на реда
- Поизнервихте „ положителните ” момчета в сериала.
- Поизнервих ги, само че те желаеха да заловят и горкото ми кученце и да му създадат нещо неприятно. Ясно е, че Мери е огромен урод. Но посредством нея влизам в различен свят, който хората даже не подозират, че съществува. Моята героиня в „ Братя “ продава месо, само че какво се случва с нея на втори проект малко хора биха могли да си показват и по тази причина всичко трябваше да бъде завоалирано и да не се схваща доста какво в действителност прави тази дама. Мери изпълняваше мокрите поръчки безусловно невъзмутимо, скрито от целия свят. Тя гледаше да е незабележима и да не прави усещане, да не се схваща елементарно какво мисли и какво усеща. Затова да вземем за пример от гримьорите се изискваше да не ми поставят никакъв грим.
- Имате ли противоположна връзка със феновете и дали са ви спирали на улицата да ви питат за ролята или пък имало ли е случаи, когато сте стряскали някого на открито с взор, без да желаете?
- Надявам се, че бях безапелационна в тази роля и че съм всявала смут. (смее се) Имам една любопитна преживелица, откакто петият сезон стартира да се излъчва по малкия екран и откакто се появи моят персонаж. Чаках на опашка в магазин и в един миг една жена се обърна към мен и ме погледна с такова вцепенение, подобен смут се четеше в очите й и аз в началото си помислих, че се познаваме или пък че просто някъде сме разговаряли, тъй като аз съм доста разговорлив човек и имам доста познати.
Но в един миг, откакто дамата заставам безмълвна в продължение несъмнено на 30 секунди и откакто ме гледаше вторачено, аз я попитах: „ Извинете, познаваме ли се? ” И тя с трептящ глас сподели: „ Не! Вие сте Мери, нали? ” Казах: „ Да, само че не се тормозете. Нямам поръчка за вас, свършиха парите. ” Обърнах го на подбив, тъй като видях, че е ужасена и сърцето й беше безусловно в обувките. Наистина тя очакваше от мен да извадя я бухалка, я нож. (смее се) Затова на няколко пъти се наложи да я успокоя.
След това като се успокои тя стартира да ме разпитва с какво се занимавам. Честно казано към този момент много се тормозя да си закупувам месо и ножове от магазините, тъй като хората, които ме разпознават, може да си помислят, че възнамерявам следващото ликвидиране. (смее се) Иначе у дома съм обезкостявала единствено пиле и агнешко.
Лора " се заканва " на сътрудника си Калоян Катинчаров, който влезе в ролята на служител на реда в сериала
- Вие самата обичате ли да готвите?
- Да, доста и доста желаех да имаме месарски магазини. Преди няколко години написах един план, само че за жалост не завоюва финансиране. Ако имах месарски магазин, несъмнено щеше да е необикновено съвпадане. Чудя се дали продуцентите на „ Братя ” не са ме проучили, с цел да схванат, че имам ползи в тази област. Кулинарията ми е ужасно занимание. Както и любовта към киното. Тя е от доста, доста години.
Баща ми е артист - Любо Мирчев, той играеше както в Драматичния спектакъл в Русе, по този начин и в Кукления и аз постоянно седях в театъра. Наблюдавала съм нещата зад кулисите, общувала съм с артисти. Голяма част от моите другари са от тези среди. Макар актьорството доста да ме привличаше съзнателно не желаех да се занимавам с тази специалност, тъй като ми се струваше, че няма да блесна толкоз доста, колкото татко ми, да вземем за пример. Не желаех да бъда в сянката на татко си.
Заедно с Неда Спасова и Владимир Михайлов на снимачната площадка на " Братя "
- Доколкото знам обаче сте кандидатствали в НАТФИЗ.
- Да, само че реших, че там не е моето място и приключих икономическа компетентност. Но няма нищо инцидентно. Попаднах в киното напълно инцидентно, само че в действителност не е инцидентно. Трябваха ми пари и отидох на един кастинг. Тогава се срещнах с редица режисьори, влязох в регистри на кастинг организации и за мен това беше добре пристигнало и ми носеше приходи. С течение на времето ми стана забавно и вървях на мастър класове, след това в Лондон изкарах няколко бързи курса по актьорско майсторство и се развивах в тази област. Реших, че имам какво да дам на киното и да се надяваме, че това завръщане ще ми донесе нови забавни провокации и по-големи функции. Не съм си го сложила като фикс концепция, само че ми е фантазия.
Смятам, че хората се намират. Когато ти търсиш нещо доста е огромна вероятността да не го срещнеш, а когато не го търсиш, то единствено те намира и това е твоето нещо. Смятам, че ролята на Мери доста пасваше на натюрела ми и в някаква степен аз се идентифицирах с Мери, която имитира татко си и по тази линия аз открих общи черти с моя живот. Не с убийствата, несъмнено. Винаги съм се опитвала да имитирам на татко си, който за мен е водеща мъжка фигура в живота ми. И нещата се случиха по забавен метод.
Оставям на ориста да ми донесе идната изненада. Тази беше доста приятна, срещна ме с доста забавни хора, срещнах се със страхотни артисти и персони като Христо Шопов, Веселин Калановски, Влади Михайлов, Дани Ангелов, Искра Донова, Йоанна Темелкова. Това са доста, доста огромни актьори, доста огромни експерти, те създаваха извънредно чувство в мен за правота. Много добре си партнирахме с тях.
С Дани Ангелов партньорството ни беше извънредно ползотворно. С младите артисти Анна Махмурова и Калоян Катинчаров, които играха служители на реда и които са доста обещаващи артисти, също ми беше доста прелестно да работя. Щастлива съм, че срещнах тъкмо този екип, хората зад камерата също създаваха ужасно чувство. Създадохме другарски връзки и в този момент поддържаме контакт. Радвам се, че станах част от това семейство.
- В Лондон сте се снимали в сериал, в който играете полицейски контрольор. А по-късно „ станахте ” всеобщ палач. Беше ли ви забавна тази креативна трансформация?
- Да. Колкото и да е необичайно схващам себе си като актьор. Не съм приключила актьорско майсторство, актьорството не ми е главната специалност, само че считам себе си за артистичен човек, а актьорът влиза във всевъзможни функции. Играла съм и продажница на автомагистралата, играх и лесбийка в „ Тя и той ”, в Лондон също влизам в най-разнообразни функции. Всичко ми е забавно.
Лора в центъра на английската столица
- Как попаднахте в Лондон?
- През 2010 година отпътувах за Лондон, като ме водеше ползата към сцената. Обичам театъра, музиката. В началото съм се занимавала с работа, която ми носи някакви средства – работила съм в заведения за хранене, занимавала се съм с кетъринг. В момента, в който към този момент разполагах с нужните документи в Англия се записах в организации, които обезпечават работа в киното и в продължение на няколко години имах много задължения. Снимала съм с Том Круз, говорила съм си с него. Снимала съм в сериали за Би Би Си. И там ме арестуваха във кино лентата. (смее се) Не е неприятно някой приветлив служител на реда да те арестува. Нямам срещу. (усмихва се)
- Защо се прибрахте в България?
- По време на коронавирус пандемията в Англия прекъснаха много дейности, не се и снимаше и се наложи да се върна. Сега обаче още веднъж се връщам към уговорките си в Лондон, свързани с киното.
Актрисата обича да пътешества по света
- Какво е мястото на родния ви град Русе в сърцето ви?
- Русе е град с доста обичаи в културата. Аз съм израснала в доста хубава артистична среда и съм признателна на всички хора, които съм срещнала още в ранна детска възраст. Корените са ми пуснати в този град. Аз без него не мога да пребивавам. Ако по някаква причина изгубя посоката се връщам там и си възвръщам силите. Имам насочна точка – Русе ми е като енергиен източник – освен реката, само че и спомените, нещата, които съм изживяла, безбройните срещи, събития, учебното заведение, което съм приключила.
Първите ми изяви на сцена бяха в учебно заведение, в „ Тартюф ”, на който бях и режисьор. Тогава облякох моите съученици с костюми от театъра и се получи доста забавно зрелище. Духът на града е доста мощен. Хората значително способстват за поддържането на този дух, за жалост по-голяма част от хората, които са дали своя огромен принос за града, към този момент ги няма. Но там са родени или пък са работили хора като композитора Йосиф Цанков, като режисьорите Любен Гройс и Стоян Камбарев.
В моя живот има хора с огромен креативен заряд, които от ранна детска възраст съм възприемала като другари на майка ми и татко ми и които са ми давали път да се развъртвам. Родителите ми са хора с доста демократично мислене. От дребна съм пътувала доста в чужбина и по тази причина имам тази обич към пътуванията, към други култури и обичаи. И в този момент пътувам, избирам далечните дестинации, желае ми се да видя други култури, други нации. Това доста ме обогатява. Обичам да приказвам с локалните хора, които за мен са изобилен източник на хрумвания и ентусиазъм.
- Как бихте описали самата себе си?
- Аз съм доста любопитен и ученолюбив човек и обичам да се срещам с хора. Затова ми е доста забавно да пътувам в разнообразни страни. Ако ми дадат в този момент да изиграя африканка или южноамериканка, умерено мога да го направя, тъй като съм разговаряла с доста такива хора и те не са ми непознати като персонажи.
Бих желала да споделя обаче, че обликът ми в " Братя " няма нищо общо със самата мен в живота. Някои фенове възприемат безусловно героинята ми, свързват персонажите с същинския човек и считат, че и в живота съм мрачна и странна, а това надалеч не е по този начин. Аз съм лъчезарна, съсрадателна, обичам да оказвам помощ и да давам позитивна сила на хората. Много съм положителна и отворена към другари и непознати, веселя им се, схващам ги такива, каквито са и не желая да трансформирам никого, толерантна съм, даже към отрицателните им черти.
Така съм възпитана. И може би тъкмо поради това те търсят моята компания, тъй като не ги коря или не ги карам да се усещат неловко.
Не съм расист, не съм хомофоб, обичам хората с цялата им цветност и различност. Това разбиране на света доста ми оказа помощ в Англия. Там се живее в невероятна приемливост, всеки си има място под слънцето и има право да реализира това, към което се стреми. В България тъкмо това най-вече ме смущава, тъй като завистта е преди всичко – кой има повече пари, кой има по-голяма власт, по-скъпи часовници и така нататък и надали не хората са подготвени да се избият. Аз не съм чак толкоз рискова във връзка с тези неща.
Харесвам живота подобен, какъвто е. Не съм съгласна с доста неща, които се случват в България, само че пък се старая да бъда положителна. За мен преди всичко би трябвало да е индивидът. Като филантропично ориентиран човек считам, че би трябвало да има грижа за хората и ме вбесява, че в България няма такава грижа. Понякога хората тук се карат за дреболии и за незначителни неща – като да вземем за пример кой на чие място спрял на паркинга. Бих желала да сме по-добри едни към други и политиците би трябвало да работят за хората, а освен да взимат едни средства и да не вършат нищо. Аз съм очевидец на рухването на режима на Тодор Живков. Всички от нашето потомство си мечтаехме за смяна. Но тя не се случва тъкмо по този начин, както сме си я представяли и това ме натъжава. Но другояче съм настроена позитивно към света и не обичам да подлагам на критика.
- Синът ви също потегли по вашите стъпки и е разпален по актьорската специалност. Щастлива ли сте от това негово решение?
- Синът ми Божидар взе участие в театралната натрупа в учебно заведение, водена от Мая Мицова. Той беше включен в едно зрелище по новела на Марк Хадън " Странна история за куче през нощта. " Покрай тази театрална натрупа и подготовките аз много постоянно се включвах в техните сбирки. Осигурих им костюми и се срещнах с доста от децата. Те са извънредно надарени и отдадени на това, което вършат. Изявите на сина ми доста ме радват, той към този момент за повторно взе участие в спектакъла. Божидар получи и роля в " Хамлет " в учебния спектакъл. С " История за куче " завоюваха през май Галямата премия на един сценичен фестивал. Те изнесоха цялото зрелище на британски и бяха страхотни.
В Драматичния спектакъл в Русе шефът Боян Иванов също слага театър по " Странна история за куче през нощта " и през септември безусловно ще заведа децата от учебната театрална натрупа на една от подготовките. Те обожават театъра. Радвам се и се гордея, че синът ми се труди и се развива и аз го поддържам изцяло. Той приключи и годината в учебно заведение доста добре, имаше доста изпити и класни, само че се оправи чудесно. Помагах му с каквото мога. Сега отново съм на линия за нови подвизи в киното.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ