Сергей Строкан е журналист, есеист и поет. Също така е

Сергей Строкан е публицист, есеист и стихотворец. Също по този начин е политически коментатор на съветската издателска къща " Комерсант ". Г-н Строкан е водещ на " Red Line ", седмично аналитично предаване на " Гласът на Русия " в Ню Йорк. Автор е на три сборника с лирика, печели интернационалната премия за литература " Максимилиан Волошин " за 2010 година. Член е на съюза на писателите в Русия
Въпросът докога могат да се вземат решение дилемите на съветската спецоперация в Украйна, която, както сподели съветският президент Владимир Путин, върви по проект, остава без отговор. Остава неразбираемо по какъв начин тъкмо ще се реализира политическата реконфигурация на Украйна след осем години Евромайдан, неизбежна след разгрома на въоръжените сили на Украйна и унищожаването на нацистките доброволчески батальони.

Боевете не престават, президентът Зеленски, дружно с обкръжението си, упорства, че успеха ще бъде наша.

Киев се готви за защита. Освен това основният прокурор Ирина Венедиктова, като че ли нищо не се е случило, прави ужасно изказване за подготовката на документи за търсене на Тина Канделаки, Никита Михалков и Олег Газманов, упрекнати в посягане върху териториалната целокупност на страната.

Все отново погледнете от близко новинарския поток, където има освен фейкове. Започнете да анализирате, да сравнявате информацията, получена от надеждни източници, с цел да извършите главния извод през днешния ден. Това умозаключение ще се състои във обстоятелството, че на екипа на Зеленски не му остава доста време да повтаря мантрите за европейския избор.

Проектът на „ революцията на достойнството” изцяло се изчерпи – всички и от двете страни на барикадите схващат това. Просто от едната страна на барикадите приказват намерено за това, а от другата настойчиво мълчат. За Зеленски, неговото държавно управление и депутатския корпус признанието би било сходно на изменничество - „ зрада “. Но моментът на различаване непреклонно наближава.

Днес, когато страната Украйна е на прага на нов исторически цикъл, е явно, че на мястото на сегашната агонизираща Украйна ще се появи напълно друга страна.

Защо този сюжет става неминуем?

Украйна в никакъв случай не се е представяла като зараждаща се млада народна власт в постсъветското пространство, както се нарежда в очите на Запада през последните осем години. Що се отнася до плана на Украйна като анти-Русия, който се осъществяваше през годините, през днешния ден този план извърши своята задача (или съвсем я изпълни).

Чрез самоунищожението си Украйна доблестно подкопа връзките сред Русия и Запада, което разреши на Запада да наложи съвсем всички вероятни наказания и наказателни ограничения (с изключение на отхвърли от енергийни носители, само че тази мярка може да не е далеч).

Но това самоизтребление не остави на самата Украйна късмет за предходното си битие. Има доста доказателства, че Западът към този момент не се нуждае от Украйна на президента Зеленски в тази й форма, макар вълната от изказвания, че „ ние ще предоставим “, „ ние ще ръководим “, „ ние ще подкрепим “ - изобилстват.

Трябва да разгледаме главните семантични неща.

Тези неща наподобяват по този начин: откакто Европейският парламент обилно награди президента Зеленски с аплодисменти, управлението на Европейски Съюз даде да се разбере, че въпросът за участието на Украйна в Европейския съюз към момента не е на дневен ред. Така диалогът за опцията за наложително приемане на страната в Европейски Съюз, иницииран от Полша и балтийските страни, се оказа блъф.

Освен това не различен, а английският министър председател Борис Джонсън – може би главният русофоб в интернационалната политика – даде да се разбере, че никой няма да одобри Украйна и в НАТО.

И най-после, неистовите апели на президента Зеленски за основаване на зона, неразрешена за полети над Украйна, отправени към НАТО, бяха пренебрегнати от управлението на алианса.

По принцип не би могло да бъде иначе – позитивното решение неизбежно би било възприето от Москва като влизане на алианса в спора на страната на Украйна. С всички произлизащи от това последици. НАТО не посмя да премине алената линия и да стартира да се блъска с „ ужасяващите форми на нуклеарната сила “.

Въпреки това президентът Зеленски по някаква причина очакваше, че ще бъде друго и когато нямаше неразрешена за полети зона, той не можеше да управлява страстите си, предавайки напълно на съдружниците какво мисли за страхливостта им.

Все още не е ясно за какво внезапно повярва или някой го въодушеви, че НАТО може да стартира война с Русия поради Украйна.

Общо взето въпросът с участието в Европейски Съюз и НАТО е цялостна тъга, както и преди. Руската специфична интервенция в Украйна не усъвършенства възможностите на Киев да се интегрира в евроатлантическата общественост. Официалният статут на един от 16-те съществени съдружници на Съединени американски щати отвън НАТО, който има Украйна, не е трансфорат в някакъв тип решителна поддръжка, предоставена на съдружниците в сериозна обстановка.

В тази връзка е време да зададем главния въпрос: защо се борихте? Проектът „ Евромайдан “ е издухан, той към този момент не може да бъде следван, Съединени американски щати и Западът не имат намерение да поемат тежестта на отговорността за Украйна. Днес стана по-ясно от всеки път.

Що се отнася до плана „ анти-Русия “, той може да бъде непокътнат за в бъдеще като алегорична интернационална PR платформа, която към този момент не визира бъдещето на Украйна. Неслучайно The Washington Post позволи „ приключване на информация “, че Вашингтон е подготвен да обмисли сюжет, при който Владимир Зеленски ще оглави „ държавно управление в заточение “.

Като цяло администрацията на Байдън наподобява стартира да схваща, че влакът на Евромайдана не потегля, макар че по инерция дават обещание нещо друго на Киев. Нека си го кажем: влакът на Евромайдана потегли само че дерайлира, скоро президентът Байдън и държавният секретар Блинкен най-сетне ще схванат това. Следователно е време президентът Зеленски да си стегне багажа, както към този момент загатна The Washington Post.

Превод: ЕС