ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 г. във Варна. Литературовед,

ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 година във Варна. Литературовед, мъдрец, историк на литературата. Главен редактор на списание „ Простори ” – Варна. Почетен лекар на Литературния институт „ Максим Горки ” в Москва. Член на Съюза на българските писатели. Автор на повече от 30 книги.
Има известно раздвижване в политическия живот, настъпило от средата на предходната година насам. Тогава започнаха публичните безредици против държавното управление и депутатския корпус, обвиняванията в корупция на висши държавници и магистрати. Приближаващите избори укрепват очакванията на доста хора, че със промяната на ръководството и на хората в него, е допустимо да се извършат по-дълбоки промени и животът да придобие различен дух и темперамент. Решението на президента да подаде оставка, с цел да се включи директно в политиката и да взе участие в тези избори, в допълнение оказа влияние върху публичното въодушевление.

Хората имат вяра, че ще бъде по-различно – даже и че изборите могат да са почтени и без пазаруване на гласове и операции.

Да кажем, че тези очаквания не са празни и че е допустимо политическия живот да стартира да се прекатурва, да се освобождава от ожесточеността, която бе присъща за изборите. Но това ще значи, че ще се усъвършенства въобще животът, че ще стане по-богат и по-лесен. Защото в мизерията съвсем е невероятно да се демонстрира някаква честност и достойнство.

Но илюзии не трябва да храним: идните избори, поради изредените нагоре признаци на появяването на нови моменти в политиката, ще бъдат употребявани от капитала, с цел да получи реабилитация и нова легитимация. Той ще се опита да се покаже с ново лице и ново държание, с цел да убеждава, че се трансформира и че не е толкоз безмилостен и злобен, колкото го показват неговите съперници.

Политическият живот задоволително се изнерви и не понася нито старите, нито нови имена за управници. Нужни са нови лица – не че те създадат кой знае какво, но най-малко първоначално ще вдъхнат убеденост, че обновлението ще е ефикасно.

Капиталът е изправен пред тежки алтернативи. Той мощно укрепи своята власт и е безалтернативен стопанин на страната и нейното ръководство. Капиталът слага и смъква партии от властта, назначава министри, дефинира резултатите от изборите, разпорежда властта по собствен избор и желание. Напоследък го прави много надменно и стартира да нервира обществото.

Обаче обществото към момента не осъзнава, че този, който дава или лишава властта, не е националната воля, проявена в избори, а точно капиталът. Но е видно надигащото се неодобрение от тази суматоха. Рано или късно истината ще излезе нескрито и обществото ще осъзнае, че са го лъгали.

Затова е потребно известно ободряване на външния тип и смяна в обноските, тъй като по-късно това няма да е допустимо и ще провокира възмущение и открит протест. А може и гражданска война.

Капиталът усеща, че понякога е належащо да се освежава политическият климат, да се понапарфюмира даже със мощен парфюм и да се основава усещането, че към този момент няма да е, както е било преди. Разбира се, капиталът позволява единствено козметични промени и нищо повече. Целта му е да облекчи личната си орис и да не разрешава да се бунтуват против него.

Сега сме в такава обстановка на нужда и наложителност, когато би трябвало да се поощрят очакванията и се внуши на хората, че орисите им зависят от тях самите. И че би трябвало да гласоподават, тъй като волята им ще дефинира кой да ръководи страната.

На тази неистина всички имат вяра!

Капиталът е провел своята политическа реабилитация, тъй като е решил да се легитимира още веднъж и този път да изведе напред избрани нова хора, на които да даде свободата да проявят воля и политически и управнически обсег. Така капиталът ще се легитимира. А човешката воля ще бъде толкоз мощна, колкото й разрешат. И ще извърши това, за което е извикана и упълномощена.

Властта ще покаже обаче хубавичко си ръка и решителността си, с цел да върне доверието на обществото. И каква ще е тази “здрава ръка ”? Ще се претърсват домове и хора за готови опити да се купуват гласове; ще има и наказани. Това, несъмнено, няма да предотврати огромният недостатък на българските избори, само че ще накара да се види, че нещо се прави. Аз мисля, че след изборите ще настъпи краят тези, против които се бяха вдигнали митинги. Те ще понесат тежки удари от “демокрацията ” и ще бъдат сензитивно стеснен в политическата си активност. Резултатът от изборите ще бъде в интерес на тези партии, които ратуват за националната страна и “се борят против олигархията ”. Ще им бъде даден прочут политически задатък и убеденост, че страната е с тях. Макар да не е с тях.

Ще има повече бодрост в предизборната акция, тъй като обществото се е възбудило неудържимо против корупцията и олигархията, против недъзите на правосъдната система. И след изборите ще бъдат подхванати някои сполучливи стъпки, с които ще бъдат отстранени недъзите, против които се стачкува.

Изобщо ще бъдат подхранвани илюзии. Това значи, че всъщност нищо няма да бъде направено. И по какъв начин ще го създадат, когато системата дотолкоз е загнила, че от нищо друго няма изгода, с изключение на от ограниченията, които капиталът ще предприеме в своя изгода и отбрана. Тези ограничения ще удължат мъката, само че мъката на капитализма е доста дълга. А и не се води действителна битка против капитала и капитализма, не се разкриват порочните им страни, с цел да се види накъде водят нацията и обществото. Това ще се види, когато стане късно...