Сергей Петров: Вместо да търсим концепции, понякога е нужно просто да се огледаме
Сергей Петров – Араджиони е ръководител на съдружие „ Варна - Европейска младежка столица “, член на борда на интернационалната мрежа „ Европейските юношески столици “. Основен основател и уредник на “Академия за гражданско обучение ” в гр. Варна. Младият политолог и държавник е един от създателите на съдружие “Таляна ”, чиято цел е да резервира културно-историческото завещание в сърцето на Варна. До 2020 година е ръководител на сдружението, а по-късно – негов заместител.
Петров е един от учредителите на съдружие „ ПроВарна “, измежду чийто цели е възстановяване качество на живот посредством основаване на съответно градоустройство, повече места за отдих и спорт.
- Г-н Петров, еволюира ли градската среда и в каква посока?
- Няма еднопосочен отговор. Има градове в Европа, в които виждаме прелестни неща, само че отново там виждаме и утежняване. Един превъзходен образец за еволюция на градската среда е румънският град Клуж-Напока. За доста малко време управата на града съумя да промени образа му по този начин, че всички да се усещат удобно - пешеходци, ползващи различни средства за превоз, автомобилни водачи, градски превоз и така нататък Идентифицирани са и изгоди за бизнеса, който първоначално е подхождал по-резервирано към измененията, само че в този момент поддържа изцяло преобразяването на града.
Ние обичаме да противопоставяме другите страни и даже постоянно те влизат в спор, вместо да разпознават общите изгоди и да оказват помощ за развиване на местата, в които живеем. В доста градове осъзнаха нуждата от общ дизайн код, общ жанр на фасадите, сходни градски мебели в другите елементи на града. Все повече специалисти и експерти движат мисленето в посока симетричност, хармония и баланс. Това са неща, които дълги години в избрани градове са били подценявани и виждаме резултатите от това - безпорядък и чувство, че всичко е правено на парче.
- Каква е ролята на локалните общности в процеса на възстановяване на градската среда? Дайте образци – позитивни и не толкоз от български градове
- Мога да дам няколко образеца, само че ще се спра на Варна, тъй като имах опция да бъда част от процеса. Градът беше определен за “Европейска младежка столица ” през 2017 и осъществя много интензивна стратегия. Едно от направленията беше ориентирано към планове, които да се осъществят в остарелия център на Варна - сърцето на града, а точно сред ул. „ Симеон “ и ул. „ Преслав “ до гаровия площад. Тогава видяхме, че доста дизайнери, урбанисти, архитекти и хора на изкуството, демонстрираха интерес към тази концепция. Реализираха се десетки планове, част от които включваха краткотрайни намеси, като позициониране на отворена сцена, което съумя да вдъхне живот в тази, другояче изоставена, част на града.
След като видяхме, че ползата е огромен, беше учредено Сдружение, което да се занимава напълно единствено с това. Всички експерти - архитекти, урбанисти, краеведи, геодезисти, инжинери, социолози, политолози, адвокати, бизнесмени - сплотиха старания и се заеха с тежката задача. Свърши се доста работа. Емпирични проучвания, фокус групи с всички забъркани - живущи, бизнеси, работещи, преминаващи в зоната. Изгради се цяла тактика за развиване на този дребен квартал. Имаше и създаване на нови пешеходни направления, включващи броене на пешеходен и авто поток. Хубавата част от всичко това е, че поддръжка оказа гл. проектант на Община Варна - Виктор Бузев. Спомням си случай, в който той предложения експерти от сдружението, както и проектанти и реализатори, които требваше да ремонтират най-дългата улица и един от ръкавите на кв. „ Таляна “. Благодарение на тази отворена полемика и показване на данни за естествения поток, вместо асфалтов път, сега имаме споделена улица, която е една от най-приятните в централната част на града. Нейният натурален поток е пешеходен, а коли има едвам зареждат обектите в тази част.
Пловдив е един малко по-различен образец, само че също е забавен - с Капана. Разликата е, че там общината влага значително средства, с цел да подтиква бизнесмени и хора на изкуството да обновят пространствата в тази част. „ Капана “ и „ Таляна “ са публично побратимени квартали. Сега сходни желания има и в Стара Загора. Това е добър подтик.
- Какви нормативни промени е належащо да се създадат, с цел да се ускори процеса на взаимоотношение сред локалните управляващи и локалните общности при взимане на решения за обмисляне и устройство на градската среда?
- Независимо защо приказваме, постоянно опираме до въпроса за политическата воля и за приоритизирането. Ще се върна отново на образеца с Клуж. Всичко това се случи извънредно бързо, тъй като кметът на града Емил Бок го сложи като приоритет. В България представителите на локалните управляващи постоянно се оправдават със законодателството или с националните регулации. Истината е, че в случай че бъде признато като приоритет от управата на един град, процесите могат да се случват доста по-бързо. Много положително решение е по-често да се прибягва до конкурсния принцип, а не към директното възлагане. Ако това бъде комбинирано с присъединяване на локалните общности още при разработване на заданието, всички страни могат да бъдат задоволени. В някои общини има публични препоръки, само че в случай че би трябвало да бъдем откровени, не постоянно са работещи, от време на време са официални.
Всеки град е друг, има лична история, собствен дух, собствен заряд. Няма универсално решение на тези процеси или повсеместен механизъм за присъединяване. Има ли политическа воля и предпочитание за включване на локални общности, ще се роди и подобаващ механизъм.
- Възможна ли е реализация на концепцията „ 15-минутен град “ в населено място, като Варна?
- Концепцията е доста забавна, само че не от това има потребност Варна. Градът е задоволително стилен. Варна би трябвало да приключи пешеходни си кръг и да се погрижи за културно-историческото си завещание, на което в действителност е доста богата. Целият център е кондензиран със здания, които са монументи на културата. Архитекти като Дабко Дабков и статуи като Шиваров са творили за образа на града ни. За страдание, това постоянно остава прикрито. Търговските обекти по първите етажи са сложили рекламни витрини, панели, табели и какво ли още не, което напълно прикрива фасадите на постройките. Опитайте се да видите сходно нещо в града на Баркока, Брага в Португалия или по другите градове, които ценят и пазят наследството си. А от проявлението на архитектурата има изгоди за самия бизнес. Само за образец - от 2016 до 2020 година в „ Таляна “ има десетки нови обекти. Тази зона става последователно по-разпознаваема, тъй като е напълнена със наличие, става по-привлекателна за бизнеса, стартират е развой по възстановяване и реновиране на някои здания. Това е муден развой, само че извънредно значим. Вместо да търсим подготвени концепции, от време на време е нужно просто да се огледаме.
Мениджър Нюз
Петров е един от учредителите на съдружие „ ПроВарна “, измежду чийто цели е възстановяване качество на живот посредством основаване на съответно градоустройство, повече места за отдих и спорт.
- Г-н Петров, еволюира ли градската среда и в каква посока?
- Няма еднопосочен отговор. Има градове в Европа, в които виждаме прелестни неща, само че отново там виждаме и утежняване. Един превъзходен образец за еволюция на градската среда е румънският град Клуж-Напока. За доста малко време управата на града съумя да промени образа му по този начин, че всички да се усещат удобно - пешеходци, ползващи различни средства за превоз, автомобилни водачи, градски превоз и така нататък Идентифицирани са и изгоди за бизнеса, който първоначално е подхождал по-резервирано към измененията, само че в този момент поддържа изцяло преобразяването на града.
Ние обичаме да противопоставяме другите страни и даже постоянно те влизат в спор, вместо да разпознават общите изгоди и да оказват помощ за развиване на местата, в които живеем. В доста градове осъзнаха нуждата от общ дизайн код, общ жанр на фасадите, сходни градски мебели в другите елементи на града. Все повече специалисти и експерти движат мисленето в посока симетричност, хармония и баланс. Това са неща, които дълги години в избрани градове са били подценявани и виждаме резултатите от това - безпорядък и чувство, че всичко е правено на парче.
- Каква е ролята на локалните общности в процеса на възстановяване на градската среда? Дайте образци – позитивни и не толкоз от български градове
- Мога да дам няколко образеца, само че ще се спра на Варна, тъй като имах опция да бъда част от процеса. Градът беше определен за “Европейска младежка столица ” през 2017 и осъществя много интензивна стратегия. Едно от направленията беше ориентирано към планове, които да се осъществят в остарелия център на Варна - сърцето на града, а точно сред ул. „ Симеон “ и ул. „ Преслав “ до гаровия площад. Тогава видяхме, че доста дизайнери, урбанисти, архитекти и хора на изкуството, демонстрираха интерес към тази концепция. Реализираха се десетки планове, част от които включваха краткотрайни намеси, като позициониране на отворена сцена, което съумя да вдъхне живот в тази, другояче изоставена, част на града.
След като видяхме, че ползата е огромен, беше учредено Сдружение, което да се занимава напълно единствено с това. Всички експерти - архитекти, урбанисти, краеведи, геодезисти, инжинери, социолози, политолози, адвокати, бизнесмени - сплотиха старания и се заеха с тежката задача. Свърши се доста работа. Емпирични проучвания, фокус групи с всички забъркани - живущи, бизнеси, работещи, преминаващи в зоната. Изгради се цяла тактика за развиване на този дребен квартал. Имаше и създаване на нови пешеходни направления, включващи броене на пешеходен и авто поток. Хубавата част от всичко това е, че поддръжка оказа гл. проектант на Община Варна - Виктор Бузев. Спомням си случай, в който той предложения експерти от сдружението, както и проектанти и реализатори, които требваше да ремонтират най-дългата улица и един от ръкавите на кв. „ Таляна “. Благодарение на тази отворена полемика и показване на данни за естествения поток, вместо асфалтов път, сега имаме споделена улица, която е една от най-приятните в централната част на града. Нейният натурален поток е пешеходен, а коли има едвам зареждат обектите в тази част.
Пловдив е един малко по-различен образец, само че също е забавен - с Капана. Разликата е, че там общината влага значително средства, с цел да подтиква бизнесмени и хора на изкуството да обновят пространствата в тази част. „ Капана “ и „ Таляна “ са публично побратимени квартали. Сега сходни желания има и в Стара Загора. Това е добър подтик.
- Какви нормативни промени е належащо да се създадат, с цел да се ускори процеса на взаимоотношение сред локалните управляващи и локалните общности при взимане на решения за обмисляне и устройство на градската среда?
- Независимо защо приказваме, постоянно опираме до въпроса за политическата воля и за приоритизирането. Ще се върна отново на образеца с Клуж. Всичко това се случи извънредно бързо, тъй като кметът на града Емил Бок го сложи като приоритет. В България представителите на локалните управляващи постоянно се оправдават със законодателството или с националните регулации. Истината е, че в случай че бъде признато като приоритет от управата на един град, процесите могат да се случват доста по-бързо. Много положително решение е по-често да се прибягва до конкурсния принцип, а не към директното възлагане. Ако това бъде комбинирано с присъединяване на локалните общности още при разработване на заданието, всички страни могат да бъдат задоволени. В някои общини има публични препоръки, само че в случай че би трябвало да бъдем откровени, не постоянно са работещи, от време на време са официални.
Всеки град е друг, има лична история, собствен дух, собствен заряд. Няма универсално решение на тези процеси или повсеместен механизъм за присъединяване. Има ли политическа воля и предпочитание за включване на локални общности, ще се роди и подобаващ механизъм.
- Възможна ли е реализация на концепцията „ 15-минутен град “ в населено място, като Варна?
- Концепцията е доста забавна, само че не от това има потребност Варна. Градът е задоволително стилен. Варна би трябвало да приключи пешеходни си кръг и да се погрижи за културно-историческото си завещание, на което в действителност е доста богата. Целият център е кондензиран със здания, които са монументи на културата. Архитекти като Дабко Дабков и статуи като Шиваров са творили за образа на града ни. За страдание, това постоянно остава прикрито. Търговските обекти по първите етажи са сложили рекламни витрини, панели, табели и какво ли още не, което напълно прикрива фасадите на постройките. Опитайте се да видите сходно нещо в града на Баркока, Брага в Португалия или по другите градове, които ценят и пазят наследството си. А от проявлението на архитектурата има изгоди за самия бизнес. Само за образец - от 2016 до 2020 година в „ Таляна “ има десетки нови обекти. Тази зона става последователно по-разпознаваема, тъй като е напълнена със наличие, става по-привлекателна за бизнеса, стартират е развой по възстановяване и реновиране на някои здания. Това е муден развой, само че извънредно значим. Вместо да търсим подготвени концепции, от време на време е нужно просто да се огледаме.
Мениджър Нюз
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ