Наришкин: Изчерпалият се либерален универсализъм трябва да бъде заменен от нов световен ред
Сергей Наришкин е шеф на Службата за външно разузнаване на РФ от 2016 година Постоянен член е на Съвета за сигурност, настоящ държавен консултант I степен.
Специалната военна интервенция на Русия се трансформира в миг на истината за съветския свят, твърдо декларирал своята подготвеност да отстоява до край правото си на своеобразно битие пред лицето на нападателния глобализъм, въплътен от американската надмощие, разширението на НАТО, политиката на „ демократичен интервенционизъм “ и ЛГБТ-пропагандата. В не по-малка степен тя стана и повратна точка за „ груповия Запад “, който, в русофобската си разпаленост, искрено потъпква личните си, от десетилетия (даже и от столетия) декларирани правила, като цялост на частната благосъстоятелност, независимост на словото или безкрайно разпространяване на информацията.
Ожесточеността на противоборството недвусмислено свидетелства за това, че става дума за нещо доста по-голямо от ориста на киевския режим. Фактически е заложена архитектурата на целия международен ред. Да се плануват нейните съответни контури, изхождайки от днешната обстановка, е много мъчно, само че може с убеденост да се каже: връщане към остарялото повече няма да има.
Руската специфична интервенция еднопосочно ще постави завършек на опитите за преобразяване на Украйна в русофобска марионетна страна, градяща своята еднаквост на основата на маниакално отричане и демонизация на всичко, което обективно я свързва с Русия. Колкото и да скачаш, от себе си не можеш да отскочиш! Още повече, че Съединени американски щати, както и множеството останали членове на НАТО, очевидно не са подготвени да отидат по-нататък в оказването на морална и материална поддръжка на киевската хунта и намерено да встъпят в директни въоръжени конфликти на нейна страна. На настоящия стадий Вашингтон вижда своята съществена задача в оптималното стягане на спора и превръщането му в колкото е допустимо по-пагубен и за Москва, и за Киев, като по едно и също време не позволява разпространяване на ескалацията още на Запад.
За това се употребяват най-подлите способи, стигащи даже до изпращане на въоръжени бойци на украинска територия, на които е сложена задачата да провеждат и поддържат в страната по този начин нареченото партизанско, само че в реалност терористично подривно наличие. НАТО, както акцентират американските „ стратези “, би трябвало да се постарае да трансформира Украйна в „ някакво сходство на Афганистан “. За всеки, който даже незадълбочено е осведомен с историята и географията, е явна безспорната ирелевантност и стратегическа непостижимост на сходна прилика. Между другото, коства ли си да чакаме повече от водачи, които бъркат Мариупол с Метропол и считат Воронеж и Ростов на Дон за украински гардове?
Нямайки нито силата, нито смелостта да насочат намерено и почтено предизвикателство към Русия, Западът се пробва да устрои на нашата страна икономическа, осведомителна и филантропична обсада, да сътвори към нея атмосфера на „ токсичност “, която би направила невероятно продължаването на естествения живот. Тактически за това се употребява механизмът на „ културата на анулация “, отработен от американските ляво-либерални елити против техните съперници от десния лагер, и в този момент мащабиран на световно равнище.
На наказания се подмятат всички, започвайки с съветските компании, банки и медии, и завършвайки с обособени публицисти, спортисти, учени, хора на културата и изкуството. Последните биват наказвани, единствено тъй като отхвърлят да повторят мантрата за съветската „ инвазия “ в Украйна и да предадат родината си. Степента на парадокса и на нервността до подобен лимит излиза от граници, че под ударите попадат дори съветските котки, които са отстранявани от присъединяване в интернационалните изложения.
Руските котки някак ще преживеят това, само че не може да се каже същото за американските и европейските консуматори. Комфортният гарантиран живот, изключително на представителите на междинната класа, в продължение на доста години беше един от стълбовете на политическата непоклатимост в западните страни. Сега, поради оповестения от Вашингтон и неговите спътници „ кръстоносен поход “ против Русия, популацията на Съединени американски щати и на европейските страни се сблъсква с невиждан растеж на цените на отопление, електрическа енергия, доставяне. Жителите на Европа към този момент морално ги приготвят за вероятността от въвеждане на хранителни купони и изключване на радиаторите, които, става известно, „ елементарно могат да се заменят с пуловери “. И всичко това под претекст за оказване на помощ на украинския народ, въпреки че за украинците няма никаква разлика от всичките тези ограничения.
Възниква твърдото усещане, че западните елити просто употребяват създалата се обстановка за осъществяване на от дълго време излюпени проекти за де факто ликвидацията на междинната класа, в духа на известния сюжет, препоръчан на Световния стопански конгрес в Давос: „ През 2030 година вие няма да имате нищо и ще бъдете щастливи! “
Западната пропагандна машина, каквото и да приказваме, работи добре. Още повече, че различните източници на информация или се блокират, или се подлагат на най-жесток напън. Спират и слагат под наказания освен имащите огромна публика RT и Sputnik, само че всевъзможни, дори неголеми медийни запаси и структури, осмеляващи се да противостоят на западните официози, като „ Новое восточное обозрение “, „ Катехон “, Руския институт за стратегически проучвания. В редица страни, да вземем за пример в Латвия, към този момент е въведена административна отговорност за гледане на „ нелегално наличие “. С други думи, основателите и поборниците на „ Радио Свобода “ стигнаха до битка с „ незаконни “ декодери и сателитни чинии!
Във Вашингтон и Брюксел обичат да спекулират на тематика „ вероятностите в битката сред хладилника и тв приемника в Русия “. Но опустошеният „ ледник “ може да се окаже надалеч по-опасен за самия евроатлантически хайлайф. Предстои да забележим смяната на същинското гражданско схващане на Запад, обърнато не към митологичната съветска опасност, а към личните водачи, заставящи редовите европейци и американци да заплащат от джоба си техните геополитически случки и неверни сметки. Подобно събуждане може единствено да бъде приветствано, въпреки че, не е изключено, то да приключи не с идването на власт в Съединени американски щати и страните от Европа на национално-ориентирани здравомислещи политици, а с установяването в западния свят на тотална и неприкрита либерал-нацистка тирания.
Създава се много забавна обстановка, по нещо напомняща историята на късния Съветски съюз: Западът отпред със Съединени американски щати се пробва да насажда по целия свят идеологически съоръжения, в които самичък не има вяра и които непрекъснато опровергава със личните си дейности. Както означи водещият американски специалист по интернационална политика Ф. Закария, „ империята “ пренапрегна силите си и последователно се трансформира в „ надута надмощие “, която не може да поддържа месианската си изразителност с действителни крачки. Кризата към Украйна в цялостна степен удостоверява правотата на този извод.
Развитието на геополитическото опълчване в европейския спектакъл на военните дейности деликатно се следи от водачите на страните от незападния свят. Всички те, в това число съдружниците на Съединени американски щати, нямат срещу да изпитат силата на отслабващия хегемон, разширявайки за себе си границите на вероятното във вътрешната и външната политика.
Прави усещане фактът, че към антируската обсада не се причислиха огромно болшинство азиатски, африкански и дори латиноамерикански страни. Освен това, деянията на непочтеност към Вашингтон стават все по-открити и дръзки. Престолонаследникът на Саудитска Арабия М. бен Салман отхвърля да усили добива на петрол, отклонява молбата на Белия дом за договаряния и на висок глас заявава, че мнението на Дж. Байдън не му влиза в работата. „ Ние не сме ви плебеи “, отговори министър председателят на Пакистан И. Хан на апела на западните посланици да осъди съветската „ инвазия “ в Украйна. Не по-малко „ безочливо “ от позиция на американските политици се държат ръководителите на Турция, Индия и ОАЕ. Дори самите американци с мъка признават, че към този момент не могат да си разрешат да приказват с сътрудници в „ духа от времето на Буш-младши “. Така минава международната популярност!
В този миг тъкмо пред очите ни се разпростира напълно нов стадий от европейската и международната история. Неговата същина е крахът на еднополярния свят и на системата на интернационалните връзки, учредена на правото на най-силния, т.е. Съединени американски щати, да унищожава други страни, с цел да предотврати и най-малката опция за превръщането им в различен властови център. Именно тези бяха преследваните цели в Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия. Именно в това бяха ориентирани напъните на Запада по привличането на Украйна в орбитата на тяхното въздействие. Русия през днешния ден насочва открит апел на тази система – основава същински многополярен свят, какъвто още в никакъв случай не е имало и от който в вероятност ще завоюват всички, дори нашите настоящи съперници.
Ако на Европа и Съединени американски щати не им стига зрялост и геройство, с цел да се движат в указаната посока, на останалите властови центрове ще им се наложи да проектират световното бъдеще без тях. На мястото на изчерпалия се демократичен универсализъм би трябвало да пристигна нов международен ред – обективен и резистентен. Той би трябвало да бъде основан по такива условия и в такива формати, които ще подсигуряват взаимното битие на страните и районните обединявания ще резервират правото си на своеобразно развиване. Уверен съм, че все по-активно ще се обръщат към този развой и тези здрави сили в западните страни, които осъзнават стоящите пред международната общественост опасности и имат обикновен интерес за самозапазване.
Източник: oborona-ru.turbopages.org
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Специалната военна интервенция на Русия се трансформира в миг на истината за съветския свят, твърдо декларирал своята подготвеност да отстоява до край правото си на своеобразно битие пред лицето на нападателния глобализъм, въплътен от американската надмощие, разширението на НАТО, политиката на „ демократичен интервенционизъм “ и ЛГБТ-пропагандата. В не по-малка степен тя стана и повратна точка за „ груповия Запад “, който, в русофобската си разпаленост, искрено потъпква личните си, от десетилетия (даже и от столетия) декларирани правила, като цялост на частната благосъстоятелност, независимост на словото или безкрайно разпространяване на информацията.
Ожесточеността на противоборството недвусмислено свидетелства за това, че става дума за нещо доста по-голямо от ориста на киевския режим. Фактически е заложена архитектурата на целия международен ред. Да се плануват нейните съответни контури, изхождайки от днешната обстановка, е много мъчно, само че може с убеденост да се каже: връщане към остарялото повече няма да има.
Руската специфична интервенция еднопосочно ще постави завършек на опитите за преобразяване на Украйна в русофобска марионетна страна, градяща своята еднаквост на основата на маниакално отричане и демонизация на всичко, което обективно я свързва с Русия. Колкото и да скачаш, от себе си не можеш да отскочиш! Още повече, че Съединени американски щати, както и множеството останали членове на НАТО, очевидно не са подготвени да отидат по-нататък в оказването на морална и материална поддръжка на киевската хунта и намерено да встъпят в директни въоръжени конфликти на нейна страна. На настоящия стадий Вашингтон вижда своята съществена задача в оптималното стягане на спора и превръщането му в колкото е допустимо по-пагубен и за Москва, и за Киев, като по едно и също време не позволява разпространяване на ескалацията още на Запад.
За това се употребяват най-подлите способи, стигащи даже до изпращане на въоръжени бойци на украинска територия, на които е сложена задачата да провеждат и поддържат в страната по този начин нареченото партизанско, само че в реалност терористично подривно наличие. НАТО, както акцентират американските „ стратези “, би трябвало да се постарае да трансформира Украйна в „ някакво сходство на Афганистан “. За всеки, който даже незадълбочено е осведомен с историята и географията, е явна безспорната ирелевантност и стратегическа непостижимост на сходна прилика. Между другото, коства ли си да чакаме повече от водачи, които бъркат Мариупол с Метропол и считат Воронеж и Ростов на Дон за украински гардове?
Нямайки нито силата, нито смелостта да насочат намерено и почтено предизвикателство към Русия, Западът се пробва да устрои на нашата страна икономическа, осведомителна и филантропична обсада, да сътвори към нея атмосфера на „ токсичност “, която би направила невероятно продължаването на естествения живот. Тактически за това се употребява механизмът на „ културата на анулация “, отработен от американските ляво-либерални елити против техните съперници от десния лагер, и в този момент мащабиран на световно равнище.
На наказания се подмятат всички, започвайки с съветските компании, банки и медии, и завършвайки с обособени публицисти, спортисти, учени, хора на културата и изкуството. Последните биват наказвани, единствено тъй като отхвърлят да повторят мантрата за съветската „ инвазия “ в Украйна и да предадат родината си. Степента на парадокса и на нервността до подобен лимит излиза от граници, че под ударите попадат дори съветските котки, които са отстранявани от присъединяване в интернационалните изложения.
Руските котки някак ще преживеят това, само че не може да се каже същото за американските и европейските консуматори. Комфортният гарантиран живот, изключително на представителите на междинната класа, в продължение на доста години беше един от стълбовете на политическата непоклатимост в западните страни. Сега, поради оповестения от Вашингтон и неговите спътници „ кръстоносен поход “ против Русия, популацията на Съединени американски щати и на европейските страни се сблъсква с невиждан растеж на цените на отопление, електрическа енергия, доставяне. Жителите на Европа към този момент морално ги приготвят за вероятността от въвеждане на хранителни купони и изключване на радиаторите, които, става известно, „ елементарно могат да се заменят с пуловери “. И всичко това под претекст за оказване на помощ на украинския народ, въпреки че за украинците няма никаква разлика от всичките тези ограничения.
Възниква твърдото усещане, че западните елити просто употребяват създалата се обстановка за осъществяване на от дълго време излюпени проекти за де факто ликвидацията на междинната класа, в духа на известния сюжет, препоръчан на Световния стопански конгрес в Давос: „ През 2030 година вие няма да имате нищо и ще бъдете щастливи! “
Западната пропагандна машина, каквото и да приказваме, работи добре. Още повече, че различните източници на информация или се блокират, или се подлагат на най-жесток напън. Спират и слагат под наказания освен имащите огромна публика RT и Sputnik, само че всевъзможни, дори неголеми медийни запаси и структури, осмеляващи се да противостоят на западните официози, като „ Новое восточное обозрение “, „ Катехон “, Руския институт за стратегически проучвания. В редица страни, да вземем за пример в Латвия, към този момент е въведена административна отговорност за гледане на „ нелегално наличие “. С други думи, основателите и поборниците на „ Радио Свобода “ стигнаха до битка с „ незаконни “ декодери и сателитни чинии!
Във Вашингтон и Брюксел обичат да спекулират на тематика „ вероятностите в битката сред хладилника и тв приемника в Русия “. Но опустошеният „ ледник “ може да се окаже надалеч по-опасен за самия евроатлантически хайлайф. Предстои да забележим смяната на същинското гражданско схващане на Запад, обърнато не към митологичната съветска опасност, а към личните водачи, заставящи редовите европейци и американци да заплащат от джоба си техните геополитически случки и неверни сметки. Подобно събуждане може единствено да бъде приветствано, въпреки че, не е изключено, то да приключи не с идването на власт в Съединени американски щати и страните от Европа на национално-ориентирани здравомислещи политици, а с установяването в западния свят на тотална и неприкрита либерал-нацистка тирания.
Създава се много забавна обстановка, по нещо напомняща историята на късния Съветски съюз: Западът отпред със Съединени американски щати се пробва да насажда по целия свят идеологически съоръжения, в които самичък не има вяра и които непрекъснато опровергава със личните си дейности. Както означи водещият американски специалист по интернационална политика Ф. Закария, „ империята “ пренапрегна силите си и последователно се трансформира в „ надута надмощие “, която не може да поддържа месианската си изразителност с действителни крачки. Кризата към Украйна в цялостна степен удостоверява правотата на този извод.
Развитието на геополитическото опълчване в европейския спектакъл на военните дейности деликатно се следи от водачите на страните от незападния свят. Всички те, в това число съдружниците на Съединени американски щати, нямат срещу да изпитат силата на отслабващия хегемон, разширявайки за себе си границите на вероятното във вътрешната и външната политика.
Прави усещане фактът, че към антируската обсада не се причислиха огромно болшинство азиатски, африкански и дори латиноамерикански страни. Освен това, деянията на непочтеност към Вашингтон стават все по-открити и дръзки. Престолонаследникът на Саудитска Арабия М. бен Салман отхвърля да усили добива на петрол, отклонява молбата на Белия дом за договаряния и на висок глас заявава, че мнението на Дж. Байдън не му влиза в работата. „ Ние не сме ви плебеи “, отговори министър председателят на Пакистан И. Хан на апела на западните посланици да осъди съветската „ инвазия “ в Украйна. Не по-малко „ безочливо “ от позиция на американските политици се държат ръководителите на Турция, Индия и ОАЕ. Дори самите американци с мъка признават, че към този момент не могат да си разрешат да приказват с сътрудници в „ духа от времето на Буш-младши “. Така минава международната популярност!
В този миг тъкмо пред очите ни се разпростира напълно нов стадий от европейската и международната история. Неговата същина е крахът на еднополярния свят и на системата на интернационалните връзки, учредена на правото на най-силния, т.е. Съединени американски щати, да унищожава други страни, с цел да предотврати и най-малката опция за превръщането им в различен властови център. Именно тези бяха преследваните цели в Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия. Именно в това бяха ориентирани напъните на Запада по привличането на Украйна в орбитата на тяхното въздействие. Русия през днешния ден насочва открит апел на тази система – основава същински многополярен свят, какъвто още в никакъв случай не е имало и от който в вероятност ще завоюват всички, дори нашите настоящи съперници.
Ако на Европа и Съединени американски щати не им стига зрялост и геройство, с цел да се движат в указаната посока, на останалите властови центрове ще им се наложи да проектират световното бъдеще без тях. На мястото на изчерпалия се демократичен универсализъм би трябвало да пристигна нов международен ред – обективен и резистентен. Той би трябвало да бъде основан по такива условия и в такива формати, които ще подсигуряват взаимното битие на страните и районните обединявания ще резервират правото си на своеобразно развиване. Уверен съм, че все по-активно ще се обръщат към този развой и тези здрави сили в западните страни, които осъзнават стоящите пред международната общественост опасности и имат обикновен интерес за самозапазване.
Източник: oborona-ru.turbopages.org
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ