Какарики
Семейството на папагалите провокира максимален интерес измежду феновете на птиците и това не е инцидентно. Освен незабравим външен тип - те са извънредно пъстри и красиви, доста типове могат да се научат да имитират човешката тирада. Те са и доста интелигентни птици, всеки субект има своя характерност и темперамент, а типовете папагалови птици са многообразни и доста забавни.
Сред тези забележителни птици се откроява една с забавно име - какарики. Това е маорското име на папагала, което е добило необятна популярност. Той има и други названия, а самото папагалче заслужава особено внимание.
Класификация и типове какарики
Червеночелият или червенокоронен папагал какарики - Cyanoramphus novaezelandiae е дребен папагал от Нова Зеландия. Ярко зелените пера и аленото леке на главата са най-характерните му отличителни черти. В предишното е бил систематизиран като мощно заплашен, само че в този момент ситуацията му се е подобрило и е маркиран като уязвим.
Червенокоронният папагал е член на разред Psittaciformes. Той е част от рода Cyanoramphus, който сега включва 12 типа папагали.
В момента са публикувани единствено 4 съществени подвида, които се отличават ясно на външен тип.
- Скачащ червенокоронен какарики - този подвид има зелено оперение в кондензиран мрачен цвят. Има огромни пера, характерно алено леке и хоризонтална линия, пресичаща окото. Клюнът има стоманено сив цвят, на върха е обагрен в черно. Видови вариации демонстрират замяната на зеленото с блестящо жълто оцветяване с доста на брой малиново червени петна;
- Жълтеникав папагал какарики - има мощно изразено основно оперение в жълто и блестящо алена челна част. Отличава се със синкав клюн с черен връх на петна и тясна алена линия по оперението;
- Новозеландски планински подскачащ папагал - доста особено е зеленото оперение на птицата, коремът по-светлозелен. Клюнът е сивкаво-син;
- Скачащ папагал какарики с ясно изразено зелено главно оперение. В региона на корема, гърдите и подбедриците е с жълтеникав цвят на перата. Клюнът е сив с черно леке на върха. Краката също са сиви, а ирисът на очите е оранжев.
Общо изложение на какарики
Новозеландския какарики е ярка и истинска птица, представител на семейство папагали. Оцветяването варира според от типа, само че всички птици като възрастни са с дължина 35-40 сантиметра.
Имат компактно тяло и са доста преносими. Отличителна линия е ясно изразеният сексуален диморфизъм, където тялото на женската е доста по-малко от това на мъжкия. Човката и главата при мъжкия са доста по-масивни и добре развити.
Докато папагалът лети може да се види тъмносиньото външно крило. Женските имат жълта линия на подкрилото.
Младите птици са сходни на възрастните. Човката им обаче има лек розов нюанс. Ирисът им първоначално е черен до кафяв и с времето става червен. Младите също имат линия под крилото като женските.
Размерите на крилото им са 12.5-15 сантиметра, опашката 11.5-16 сантиметра.
Разпространение и местообитания на какарики
Какарики могат да живеят в огромна многообразие от местообитания, в това число гъсти умерени дъждовни гори, крайбрежни гори, шубраци, ръба на гората и открити площи.
Някога тези птици са били необятно публикувани на Северния и Южния остров на Нова Зеландия, само че в днешно време тези популации са изчезнали заради въвеждане на нови типове и грабителство.
На континента този тип се среща в огромни горски блокове в Нортленд, Коромандел и централния Северен остров. На Южния остров има данни за тях по крайбрежието. Останалата част от популацията е лимитирана до островите Окланд на юг.
Първоначално територията на Нова Зеландия е населявана от 7 типа папагали, само че 3 от тях са изчезнали, а останалите 4 са под отбрана на страната.
Начин на живот и държание на какарики
Папагалите какарики са подскачащи или бягащи новозеландски папагали. Те са в положение да основават отличен камуфлаж заради зеленото оперение.
Придвижват се бързо по земята и търсят храна, като ровят с крайници по земята.
Те са интелигентни птици, които са способни да се научат да приказват, само че би трябвало да се знае, че това качество е присъщо единствено на мъжките екземпляри. Женските доста по-рядко демонстрират податливост да възпроизвеждат звуци.
Размножаване на какарики
Снимка: SHAWSHANK66/pixabay.com Какарики образуват моногамни двойки, които могат да останат дружно и след размножителния сезон, според от триумфа на гнезденето.
Ухажването и образуването на двойката стартира към 2 месеца преди снасянето на яйцата в средата на месец октомври. В началото на месеца мъжките съпровождат своята годеница в ревизиране на гнездата.
Докато мъжкият стои на стража, женската преглежда мястото. Тя оповестява, че е намерила уместно, като няколко пъти влиза и излиза от дупката.
След това женската стартира да копае гнездо с дълбочина 1-12 сантиметра и широчина 15 сантиметра в дъното на гнездовата камера с клюн и крайници. Дървесните стърготини биват сдъвкани и се употребяват като субстрат. През цялото време, до момента в който женската строи гнездо, мъжкия остава наоколо, като храни себе си и половинката си и прогонва възможни нападатели. Успешно гнездили двойки са следени да се връщат идната година на същото място.
Дупките нормално се намират в огромни здрави дървета, само че не са изключени и такива в кухини в скали или измежду растителността на земята, изоставени дупки или изкуствени структури.
Гнездовите входове нормално са обърнати на север
В гнездото женската снася нормално 7 яйца, само че са следени гнезда с 2 до 9 яйца. Яйцата са овални и бели с лек емайл, който след това избледнява.
Само женската мъти яйцата, като непрестанно ги обръща на разнообразни страни. Това продължава към 23-25 дни. В това време мъжкият постоянно се връща в гнездото, с цел да нахрани женската.
Яйцата не се излюпват по едно и също време. Някои пилета се появяват няколко дни след първото. Те тежат приблизително по 4.6 грама, покрити са със ярко сив пух и издават мощни звуци.
Първите дни дребните се хранят с бистра вискозна течност, донесена от майката. После се научават да ядат по-твърди частици. Около деветият ден дребните отварят очи и тогава мъжкият се завръща в гнездото. Двамата родители хранят към този момент пилетата.
След 1 месец дребните към този момент имат пера и тежат приблизително 83 грама. Малките са в положение да се хранят сами още след 10 дни. Те стартират да напущат гнездото, само че остават да живеят в близост, а родителите им ги хранят. След към 4-5 седмици те са изцяло независими.
Хранене на какарики
Тези папагалчета имат доста разнообразна диета. Ядат цветя, плодове, семена, листа и пъпки от разнообразни растения. Допълват диетата си с безгръбначни, като дребните листни въшки.
Хранителните им привички варират през годината, според от сезона. През зимата и пролетта ядат най-вече цветя. През лятото и есента диетата им е главно от семена.
Болести по какарики
Тези папагалчета са доста истински, смешни, ярки и здрави птици и заради това доста известни и търсени за домашни любимци. При несъответстващи грижи обаче могат да развият някои заболявания.
Най-опасни са туберкулозата и орнитозата, които поразяват и индивида. Затова строгото съблюдаване на карантинни и дезинфекционни ограничения е наложително.
При погрешно хранене постоянно птицата страда от плешиви петна по оперението.
Продължителността на живота на този тип е по-малка, в сравнение с други папагалови птици. Какарики живеят към 15 години, от време на време се срещат птици на 20-годишна възраст.
