Магьосниците не казват как. Дейвид Линч и тайните на неговото кино
Семейството му постоянно се мести, когато е дребен. Той сменя учебни заведения и другари. Израства безреден, променлив, самостоятелен. Това го прави несравним режисьор с характерен жанр и няколко паметни творби зад тила.
Режисьорът Дейвид Линч , притежател на " Златна палма " от фестивала в Кан, Почетна премия на Академията, две награди " Сезар " и три номинации за Оскар, в петък навърши 77 години.
Въпреки че е най-успешен в региона на киното, той е също художник, артист и музикант с няколко студийни албума. Не обича да стопира да твори под някаква форма, без значение дали това, с което се захваща, ще бъде приключено и осъществено.
Когато основава една история, той споделя, че не се води по авансово замислени сюжетни линии. " Не, това е чувство, по-скоро вътрешен глас ", споделя Линч пред Гардиън. " Това е концепцията, в която си се влюбил, и на която се опитваш да останеш правилен ".
Той разказва концепциите като риби. " Ако ви хрумне концепция, която ви вълнува, насочете вниманието си към нея и още други риби ще заплуват натам. Като стръв. Те ще се закачат за нея и вие ще получите още хрумвания ".
Линч е роден през 1946-а в щата Монтана, Съединени американски щати , само че не прекарва доста време там, защото татко му е откривател на държавна позиция и постоянно е преназначаван в разнообразни щати. Сред тях са Айдахо, Вашингтон, Северна Каролина, Вирджиния.
Най-силно въздействие върху Линч има град Филаделфия, Пенсилвания, където се записва да учи в Академията за изящни изкуства, среща се с други положителни художници, както и с бъдещата си първа брачна половинка Пеги Рийви.
" Във въздуха витаеше боязън, имаше корупция, имаше принуждение, имаше полуда във Филаделфия. Стаите в постройките бяха боядисани в избран тип зелено, с едно мрачно дърво и парапети на стълбища, тухли и огромни крилни прозорци, тесни улици и тази гъста атмосфера на негативизъм ", споделя той пред Ню Йорк Таймс. Той и Рийви са били ограбени нееднократно, до момента в който живеят там.
Преживяното във Филаделфия е една от аргументите закононарушението да участва като претекст в множеството му филми. " Страданието и гибелта могат да се открият на всички места, в случай че се вгледате ", споделя Линч пред Гардиън.
По-късно през 70-те се местят в Лос Анджелис, където Линч записва кинорежисура в Американския кино институт. Там основава сюжета за първия си филм - " Erasehead " ( " Гумена глава " ) .
Сюжетът е халюцинационен и надълбоко объркващ, както огромна част от изкуството му. По-късно през 80-те излизат на екран " Човекът слон ", " Дюн " и " Синьо кадифе ", а през 90-а илиза и филмът му " Диво сърце ", който печели премията в Кан.
По същото време стартират да се излъчват първите два сезона на паметния трагичен сериал " Туин Пийкс " . Линч го основава дружно с продуцента Марк Фрост , само че режисира единствено няколко епизода. По-късно през 2017 излиза трети сезон, който също реализира огромен триумф.
Друго емблематично заглавие на Линч е мистерията " Мълхоланд драйв " от 2001 година - нелинейна история, разказана като сън, за актриса, неотдавна пристигнала в Холивуд, която се сближава с жена с амнезия, претърпяла автомобилна злополука.
Филмът се показва добре както във финансово отношение, по този начин и измежду критиците. За него Линч получава премията за най-хубав режисьор в Кан, а пет години по-късно лентата е определена за най-хубавия филм на 21 век в анкета на Би Би Си, направена измежду 177 кино критици от целия свят.
В сходен фрагментиран и тъмен жанр са направени " Изгубената автомагистрала " и " Вътрешна империя ". Линч постоянно упорства, че не обича да коментира филмите си. " Филмът или сериалът са като вълшебен акт ", споделя той пред Гардиън. " А магьосниците не споделят по какъв начин са създали нещо... Филмът е това нещо и той би трябвало да бъде предпазен ".
Режисьорът Дейвид Линч , притежател на " Златна палма " от фестивала в Кан, Почетна премия на Академията, две награди " Сезар " и три номинации за Оскар, в петък навърши 77 години.
Въпреки че е най-успешен в региона на киното, той е също художник, артист и музикант с няколко студийни албума. Не обича да стопира да твори под някаква форма, без значение дали това, с което се захваща, ще бъде приключено и осъществено.
Когато основава една история, той споделя, че не се води по авансово замислени сюжетни линии. " Не, това е чувство, по-скоро вътрешен глас ", споделя Линч пред Гардиън. " Това е концепцията, в която си се влюбил, и на която се опитваш да останеш правилен ".
Той разказва концепциите като риби. " Ако ви хрумне концепция, която ви вълнува, насочете вниманието си към нея и още други риби ще заплуват натам. Като стръв. Те ще се закачат за нея и вие ще получите още хрумвания ".
Линч е роден през 1946-а в щата Монтана, Съединени американски щати , само че не прекарва доста време там, защото татко му е откривател на държавна позиция и постоянно е преназначаван в разнообразни щати. Сред тях са Айдахо, Вашингтон, Северна Каролина, Вирджиния.
Най-силно въздействие върху Линч има град Филаделфия, Пенсилвания, където се записва да учи в Академията за изящни изкуства, среща се с други положителни художници, както и с бъдещата си първа брачна половинка Пеги Рийви.
" Във въздуха витаеше боязън, имаше корупция, имаше принуждение, имаше полуда във Филаделфия. Стаите в постройките бяха боядисани в избран тип зелено, с едно мрачно дърво и парапети на стълбища, тухли и огромни крилни прозорци, тесни улици и тази гъста атмосфера на негативизъм ", споделя той пред Ню Йорк Таймс. Той и Рийви са били ограбени нееднократно, до момента в който живеят там.
Преживяното във Филаделфия е една от аргументите закононарушението да участва като претекст в множеството му филми. " Страданието и гибелта могат да се открият на всички места, в случай че се вгледате ", споделя Линч пред Гардиън.
По-късно през 70-те се местят в Лос Анджелис, където Линч записва кинорежисура в Американския кино институт. Там основава сюжета за първия си филм - " Erasehead " ( " Гумена глава " ) .
Сюжетът е халюцинационен и надълбоко объркващ, както огромна част от изкуството му. По-късно през 80-те излизат на екран " Човекът слон ", " Дюн " и " Синьо кадифе ", а през 90-а илиза и филмът му " Диво сърце ", който печели премията в Кан.
По същото време стартират да се излъчват първите два сезона на паметния трагичен сериал " Туин Пийкс " . Линч го основава дружно с продуцента Марк Фрост , само че режисира единствено няколко епизода. По-късно през 2017 излиза трети сезон, който също реализира огромен триумф.
Друго емблематично заглавие на Линч е мистерията " Мълхоланд драйв " от 2001 година - нелинейна история, разказана като сън, за актриса, неотдавна пристигнала в Холивуд, която се сближава с жена с амнезия, претърпяла автомобилна злополука.
Филмът се показва добре както във финансово отношение, по този начин и измежду критиците. За него Линч получава премията за най-хубав режисьор в Кан, а пет години по-късно лентата е определена за най-хубавия филм на 21 век в анкета на Би Би Си, направена измежду 177 кино критици от целия свят.
В сходен фрагментиран и тъмен жанр са направени " Изгубената автомагистрала " и " Вътрешна империя ". Линч постоянно упорства, че не обича да коментира филмите си. " Филмът или сериалът са като вълшебен акт ", споделя той пред Гардиън. " А магьосниците не споделят по какъв начин са създали нещо... Филмът е това нещо и той би трябвало да бъде предпазен ".
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ