Село Шишенци е малко селце, на пръв поглед подобно на

Село Шишенци е малко селце, на пръв взор сходно на доста други в България. То е леко позапустяло, с към 120 поданици, на 40 км от Видин, към който се потегля по черен прашен път. И единствено на 5-6 км от българо-сръбската граница.
И хората в Шишенци видимо наподобяват на хилядите други, които живеят из селата в страната. Но единствено видимо. Защото падне ли мрак, те се залостват в къщите си, примрели от боязън, и даже не поглеждат зад пердетата на прозорците.
Твърди се, че повода за това е, че всяка вечер по улиците на селото се чуват крясъци от гласовете на мъже, дами и деца и пердашене на тъпани. Скептиците споделят, че това са чакали, само че жителите в селото описват, че ги побиват тръпки и вечер не смеят да излизат, тъй като не знаят какво има на открито.

По- възрастните поданици описват, че когато са били по-млади, са се осмелявали да погледнат през прозорците си и са виждали по какъв начин високи дами с бели плебеи са танцували край селцето в кръг с вдигнати към небето ръце.
Според легендата, която се популяризира от уста на уста в селото, гласовете на чуващите се дами, деца и мъже са на грубо убити хора. Преди доста много време тръгнали сватбари от прилежащо село, с цел да дават младоженка в Шишенци. Момичето обаче било мечтано от различен, който не желал да я дават в това село. По пътя към селото на сватбарите им била направена засада и всички били избити. Оттогава те бродят в региона – я като призраци, я като самодиви.
Доказателство за тези неспокойни духове обаче няма. Историята се споделя от жителите на Шишенци, само че няма запис на тайнствените гласове.

Местните признават, че преди години имало учителка, която се пробвала да запише протичащото се на аудиокасета. Когато след това пуснали записа, на него се чували всички други шумове с изключение на тези от кървавата женитба.
Друго поверие гласи, че една нощ локален пастир просрочен да прибере стадото си и останал на открито по мрачно.
Изведнъж чул врява и музика и когато се обърнал, видял към него да доближава сватбено шествие. Начело на колоната бил кумът, до него младоженецът, а зад тях всички сватбари и музиканти. Човекът ги поздравил, а кумът му подал бъклица, украсена със здравец, с цел да отпие в тяхна чест. Когато протегнал ръка да я вземе, овчарят видял, че очите на другия били празни и светели в алено.

Разбрал, че това са неспокойните духове на избитите сватбари. Прекръстил се и отпил от бъклицата, а на сутринта го разкрили в клоните на огромно дърво. Треперел от боязън и държал в ръцете си конска глава. Конят е правилно животно и не може да бъде допрян от злите сили, изясняват локалните.
Хорските суеверия в селото обаче надалеч не стопират дотук.
На село Шишенци се носи и славата на злокобно място, където мистериозно изчезват хора. През последните години петима мъже изчезват безследно, а други двама се завръщат с изцяло изтрити мемоари. Местните настояват, че съселяните им са станали жертва на самодиви а учените се пробват да намерят по-достоверно пояснение на мистерията.
“Двама от тях ги намepиxa, само че не помнеха въобще нищо. Нито къде са били, нито какво са правили от изгубването до връщането си. После започнаха да описват странни неща за красиви дами. Мислехме ги за луди, само че май нещо в действителност се случва в нашето село ”, споделя 80-годишният дядо Иван.
Възрастният човек е със сини очи, както и съвсем всички негови съселяни, което е още един от многото любопитни обстоятелства за видинското село.

Инфо: bg-voice.com